Катрин Тейлър
Завръщането (37)

Епилог

Четиринадесет месеца по-късно

Кейт улови Бен под ръка и въздъхна толкова дълбоко, че той я изгледа с почуда.

— Надявам се, че не беше израз на отчаяние, госпожо Стърлинг. — При тези думи сърцето на Кейт се разтупка лудо. Все още се вълнуваше, когато Бен я наричаше така, въпреки че от сватбата им беше минало доста време.

Щастливо му се усмихна.

— Не, напротив. Просто всичко е идеално — отговори му и плъзна поглед по дългата анфилада^[1], която бе огряна от топлата светлина на полилеите и както всяка година бе празничен декор на летния бал в Дарингам Хол.

Многобройните гости, облечени в бляскави вечерни рокли и изискани смокинги, се разхождаха наоколо или се плъзгаха по дансинга под звуците на класически валсове и явно се чувстваха добре. Разговаряха помежду си и често избухваха в смях, докато прислужниците в традиционните черно-бели униформи и дантелени бонета разнасяха табли с пенливо вино. Кейт познаваше тази картина от дете и неизменно очакваше с радост точно тази вечер. И все пак днес изпитваше нещо по-различно.

— Просто…

— Просто какво? — попита Бен, но Кейт се затрудняваше да изрази с думи онова, което се бе променило за нея.

По-рано, когато беше още малка, свързваше летния бял с нещо приказно. Блясъкът, тоалетите, вълшебството на отминалите епохи, което за една вечер сякаш изпълваше Дарингам Хол — всичко това й правеше дълбоко впечатление. Цяла година тръпнеше в очакване на тази вечер, а когато тя настъпеше, просто й се наслаждаваше.

Сега, когато трябваше сама да организира бала и да се погрижи за приятното прекарване на гостите, нещата не бяха толкова прости. Кейт вече не беше възхитена гостенка, която евентуално щеше да помогне тук-там, това беше нейният празник и дългите часове, които заедно с Клер вложи в подготовката, й подействаха доста отрезвително. Зад една такава вечер се криеше не вълшебство, а усилен труд. Но накрая да видиш как всичко е перфектно организирано и се превръща в специално изживяване — това изпълваше Кейт с гордост и с коренно различно и неочаквано щастие.

И същото важеше не само за летния бал, но за самото имение. То изискваше от тях пълна отдаденост, държеше ги под напрежение денем и нощем, обаче си струваше.

След началните трудности и неуспехи концепцията на Бен за превръщане на Дарингам Хол в печеливш туристически обект бе успешно реализирана. Хората идваха от близо и далеч, за да участват в обиколките, които Дейвид бе разработил специално за Дарингам Хол и които се фокусираха върху определени възрастови групи или теми. Това се радваше на голям успех, както и кафето, което работеше от година. Броят на посетителите постоянно растеше, а стоките местно производство се продаваха толкова добре, че Клер скоро трябваше да потърси нови доставчици — селски производители и майстори на художествени изделия. Откакто се откри възможност да представят производството си на по-широка аудитория, търговията с вино също вървеше по-добре от очакванията и вече имаха многобройни поръчки за новата реколта. Ако продължаваше така, тревогите за бъдещето на имението скоро щяха да отпаднат и във вечери като днешната Кейт бе изпълнена с дълбока благодарност.

В отговор на зададения въпрос сви безсилно рамене.

— Толкова ми се иска Ралф да можеше да зърне всичко това — промълви и преглътна буцата в гърлото си. — Щеше да му хареса.

Бен я прегърна през рамо.

— Прекрасна мисъл!

После я притегли към себе си я целуна по косата.

— Няма ли да поотложите мляскането? Време е да открием бюфета! — размрънка се Питър, който тъкмо се беше върнал от дансинга заедно с Тили. — Имам спешна нужда от „гориво“, че тази жена ще ме довърши!

Простена, което извика у Тили единствено усмивка.

— Е, добре, кратка почивка. Но после продължаваме с танците — отсече тя, а Питър не протестира, понеже в действителност нямаше нищо против. След като заради Тили бе посетил няколко танцови курса, беше станал много добър танцьор и Кейт тайничко си мечтаеше Бен да вземе пример от него. Тъй като въпреки че умееше и постигаше куп неща, уви, все още не можеше да го докара до истински валс.

— Жалко, че трябва да се връщате още утре — каза Кейт, щом се сети, че седмицата, която Тили и Питър прекараха в Дарингам Хол, щеше да приключи с днешния бал.

— Да, много жалко. Но другата седмица подновяваме снимките.

Тили съпроводи думите си с въздишка, но Кейт забеляза искриците в погледа й. Определено се радваше да се върне към новата си работа в телевизията. Възможността да води кулинарно шоу, в което зрителите се запознават с английската кухня, беше изскочила ненадейно — на едно парти Питър разказа на свой познат за частния курс по готварство, който го бе сближил с Тили. Оказа се, че въпросният познат е програмен директор на „Гастро ченъл“ и точно търси нова концепция, която след това изработи заедно с Тили. А тъй като нейната сърдечност и английските специалитети, които приготвяше пред камерата, много допаднаха на зрителите, в момента снимаха нови предавания и Тили се гордееше с това. Направо преливаше от щастие и Кейт й се радваше от душа, задето до Питър бе намерила мястото си в живота, макар че това означаваше да не се виждат толкова често.

— Още малко и ще се прочуеш, внимавай в картинката — подразни приятелката си. — При следващото ти идване май ще се наложи да раздаваме картички с автограф.

Тили се ухили.

— А, опасявам се, че никой няма да се заинтересува от тях, защото в най-скоро време тук ще се точат върволици от известни актьори. — И тръсна глава. — Честно казано, Кейт, обичам Ню Йорк, но градът има голям недостатък: много е далеч. Толкова ми се иска да съм тук, когато имението се превърне във филмов декор.

И Кейт гореше от нетърпение и дори все още не можеше да повярва, че хората от телевизията се бяха спрели на Дарингам Хол. Снимките за запланувания филм, който, както се надяваха, щеше да допринесе за известността на замъка, трябваше да започнат другия месец и макар това да означаваше и допълнителни ангажименти, всички тръпнеха в очакване на тези вълнуващи седмици.

— Ще ти разкажа най-подробно всичко — обеща Кейт на приятелката си, но Тили вече бе отклонила вниманието си.

— Я виж ти! — продума и посочи към Луис Бартън, който бе застанал на няколко метра от тях и си приказваше с Оливия. — Значи, наистина дойде.

Кейт също видя съседа си и се усмихна.

— Супер! Бен много се надяваше, че този път ще приеме поканата ни. Миналата година се опъна.

— Е, тогава току-що се бяхте сдобрили — рече Тили и леко наклони глава. — Все още не ми е особено симпатичен. Но Оливия май е лапнала въдицата.

Кейт остана със същото впечатление, понеже Оливия се усмихваше кокетно, докато разговаряше с Бартън. Знаеше, че двамата се виждаха често през изминалите месеци, и сега, след като спорът между Бартън и Камдънови бе изгладен, това не възмущаваше никого. Как щяха да се развият нещата — това Кейт не можеше да каже, но искрено желаеше щастие на Оливия, която сега беше много по-уравновесена и общителна.

Тили пак се обърна към Кейт и въздъхна.

— Толкова ми се искаше да видя и Анна, и Дейвид, за да поздравя Анна лично за завършването!

— И на тях им стана мъчно, че ще се разминете — потвърди Кейт. — Мисля, че е първият летен бал, на който не присъстват. Затова никак не им се заминаваше. Клер обаче настоя, в края на краищата пътешествието беше подарък за Анна по случай завършването. Успяхме да ги убедим с аргумента, че в Дарингам Хол ще има още много балове и че по изключение ще минем и без помощта им.

— Но защо точно Франция? — попита Тили. — Мислех си, че Анна е останала с ужасни впечатления от страната.

— Тъкмо затова — поясни усмихната Кейт. — Клер реши, че е жалко, задето Анна не се е насладила пълноценно на престоя си там, и че и за двамата ще е добре да опознаят страната заедно.

Щом се върнеха, Анна щеше да последва Дейвид в Кеймбридж. И тя искаше да следва история на изкуството и Кейт беше напълно сигурна, че двамата щяха да станат много добър екип, независимо от това с какво щяха да се занимават, след като завършат. Бен често споменаваше, че би искал брат му да се върне в имението и че двамата трябвало да си дойдат и да допълнят туристическия център с музей. Дейвид всеки път отклоняваше поканата през смях, но пламъчетата в очите му не убягваха от вниманието на Кейт.

Затова пък Айви щеше да се върне при всички положения. Беше бременна в шестия месец и — за голяма радост на Клер и Джеймс — държеше да роди в Дарингам Хол. Дерек щеше да излезе в едногодишен отпуск и да се посвети на книгата, над която работеше, а през това време двамата щяха да живеят в замъка. Кейт отсега се радваше, че приятелката й пак ще е близо до нея. Пък и кой знае, може би това нямаше да е единственото бебе. Бен като че ли нямаше нищо против да има свои деца и тя често си мечтаеше евентуално скоро…

— Хайде, време е! — каза Бен и Кейт едва след секунди схвана, че той има предвид откриването на бюфета, и кимна с усмивка.

Бен направи знак на музикантите, а когато те спряха да свирят, улови Кейт за ръка и излезе с нея в центъра на дансинга. Оттам се обърна към гостите.

— Скъпи приятели! — започна словото си и плъзна поглед по множеството, спря го върху сър Рупърт, който бе седнал в едно от канапетата и му се усмихваше. Поздравителното слово към гостите беше всъщност задължение на стария баронет, но сър Рупърт чувстваше, че вече не е във форма да го направи. Смъртта на лейди Илайза, която бе починала внезапно преди три месеца, му се отрази много зле и оттогава не беше добре със здравето. Вярно, полека-лека се възстановяваше, въпреки това обаче с радост отстъпи този ангажимент на Бен.

— Хубаво е, че днес сте наши гости — продължи Бен, — защото това ми дава възможност да ви благодаря още веднъж от името на нашето семейство. Възвърнатият блясък на Дарингам Хол се дължи на вашата помощ и се надявам за в бъдеще да имаме чести поводи за празненства. — Сетне посочи масите, отрупани с всевъзможни студени и топли закуски. — Моля, обслужвайте се и се насладете на вечерта заедно с нас!

Избухналите аплодисменти стихнаха едва когато графът на Лестър, дългогодишен приятел на сър Рупърт, вдигна чашата си, за да отговори както всяка година на поздравлението от името на гостите.

— За здравето на господин и госпожа Стърлинг и семейство Камдън от Дарингам Хол! — извика графът и се чукна с Бен, което предизвика нови одобрителни възгласи и ръкопляскания.

След това музиката засвири отново и празненството продължи. Кейт понечи да напусне дансинга, ала Бен я задържа и я привлече в обятията си.

— Все още ти дължа нещо — каза в отговор на смаяния й поглед, улови дясната й ръка и я прегърна през талията. — Може ли?

Кейт последва почти машинално движенията му и едва миг по-късно осъзна, че двамата танцуват.

— Научил си се? — попита напълно изумена.

Той се ухили и я завъртя — може да се каже, дори учудващо умело.

— Айви ме научи — рече и посочи с брадичка към братовчедка си, която заедно с Дерек бе застанала накрай дансинга и им махаше грейнала от радост. — Сподели с мен колко си била разочарована, задето не танцувах с теб на сватбата. — И смръщил чело, добави: — Защо не ми каза?

— Защото и без това беше прекрасно. — Кейт си спомни венчавката им малко преди Коледа в църквата на Салтърс Енд. — Пък и не ми се щеше да те мъча.

Той поклати глава.

— За теб бих направил всичко, Кейт. А това е най-малкото…

В следващия момент отново я завъртя, този път обаче в погрешната посока, така че двамата се сблъскаха и се разсмяха.

— Е, добре де, не беше перфектно — каза Бен и направи нов опит, този път успешен. — Но работя по въпроса.

— Не е вярно. — С тези думи се притисна към него. Близостта му й даваше сигурност. Беше намерила мястото си. И никъде другаде не би се чувствала по-добре, отколкото в прегръдките му. — По-перфектно не може и да бъде, господин Стърлинг — увери го, засияла от щастие.