Катрин Тейлър
Завръщането (34)

33.

— Извинете, но мисля, че не ви разбирам.

Тимъти стоеше с изправени рамене, скръстил ръце на гърба си — типичната му поза, когато беше озадачен. И не беше единственият в стаята, защото Кейт и другите също се взираха недоумяващо в Бартън, който все така ги фиксираше гневно.

— А, не ми се правете на глупаци — изръмжа той и плъзна поглед обратно към вратата, после към ъглите на стаята. — Къде е?

— Кой точно? — осведоми се сдържано Тимъти.

— Бен Стърлинг, кой друг! — Бартън се зачерви и разпери ръце. — Покани ме тук, понеже искал да поговорим. Да не мислите, че иначе щях да дойда? И да ви е ясно отсега: ще преговарям само с него. Съдбата на сделките, сключени с Камдънови, ми е до болка позната. — Гласът му преливаше от сарказъм, очите святкаха враждебно. — Така че повтарям: Какво, по дяволите, се разиграва тук?

— Бен ли? — Тимъти поклати безпомощно глава. — Сигурно е станало недоразумение. Бен е в Ню Йорк.

Бартън изсумтя, сега още по-гневно.

— Е, не, това е… — И понечи пак да изригне, само че Къркби го прекъсна.

— Съжалявам, че трябва да ви поправя, господине — каза на Тимъти, — обаче господин Стърлинг действително се обади преди малко и помоли да ви предам, че пътува насам. Малко закъснява, но всеки момент трябва да пристигне.

Кейт си пое рязко дъх и занемя. Останалите също си глътнаха езиците.

Тимъти се окопити пръв.

— Бен е в Англия?

— Доколкото зная, дори вече е в Салтърс Енд — поясни Къркби, което още повече засили глождещото чувство в стомаха на Кейт.

— И защо научаваме едва сега? — избухна явно шокираният Тимъти. — Отдавна трябваше да ни информирате за това!

— Господин Стърлинг ме помоли да не го правя — заяви икономът с невъзмутимо лице.

— О, така ли? — Тимъти присви очи, а гласът му прозвуча рязко. — Не знаех, че вече не можем да разчитаме на вашата лоялност, Къркби.

— Аз съм силно привързан към семейство Камдън — отвърна Къркби. — Но Дарингам Хол сега е собственост на господин Стърлинг и като негов служител нямам право да оспорвам нарежданията му.

Каза го с малко по-официален тон от обикновено, личеше си колко неловко се чувства. Думите му обаче напомниха не само на Тимъти, но и на Кейт и другите, че проблемът не е в Къркби.

Бен беше тук и очевидно възнамеряваше да приключи лично сделката по продажбата на Дарингам Хол. По всяка вероятност трябваше да се споразумее с Бартън за някои детайли. Въпросът беше само…

— Тогава защо сме тук? — Дейвид произнесе на глас мисълта на Кейт. — Щом трябва да обсъди нещо с господин Бартън, Бен положително не държи да присъстваме.

— Напротив, държа на това — изрече плътен, познат глас зад Къркби, а секунда по-късно Бен влезе в библиотеката, следван плътно от сър Рупърт.

Двамата сигурно бяха вървели през дъжда, понеже косите и саката им блестяха мокри, а те самите бяха леко задъхани.

— Извинете ни за закъснението — заяви Бен, докато Къркби поемаше сакото му. — В това време човек не вижда даже на крачка пред себе си, затова и пътуването продължи по-дълго от очакваното.

— Татко! — възкликна Тимъти, който явно не проумяваше как така баща му придружава Бен. — Знаел си, че Бен е тук?

Старият баронет кимна.

— Но едва от два часа — поясни, подавайки сакото си на Къркби.

Кейт се запита дали не долови в погледа му примирение. Не беше сигурна, защото сър Рупърт бе навел глава.

Тимъти очевидно не се задоволи с тази информация.

— А защо не…?

— Исках първо да поговоря насаме с него — отвърна Бен вместо Рупърт. — Имахме да изясним още едно друго.

Кейт преглътна с усилие. Не можеше да свали поглед от Бен, взираше се в него като в призрак. Сърцето й препускаше с плашеща скорост и тя неволно се сети за деня преди близо година, когато седеше в библиотеката заедно с Ралф и чакаше Бен. Беше следобедът, в който Ралф помоли Бен да остане, и Кейт ясно си спомни как се беше почувствала при влизането му. Оттогава се случиха много неща, ала сега изведнъж я завладя усещането, че ще изживее всичко повторно. Само дето този път това щеше да бъде краят, а не началото. Окончателната раздяла на Бен с Дарингам Хол…

Погледите им се срещнаха и тя забрави да диша, помъчи се да изтрие многобройните картини и спомени, които внезапно заляха съзнанието й. Нощта, която прекараха заедно, и разочарованието след това — всичко й дойде в повече, затова понечи да се извърне. Ала не успя да се откъсне от сивите му очи, в които се четеше нещо, което изобщо не отговаряше на очакванията й. Тъй като не виждаше в тях нито гняв, нито недоверие, враждебност или несигурност. Напротив. Бен изглеждаше напълно спокоен, както когато знаеше какво иска.

— Стърлинг, какъв е целият този театър? — попита нервно Бартън. — По телефона казахте, че сте обмислили офертата ми и сте заинтересован от сключване на договор. Е? — И изгледа предизвикателно Бен. — Имаме ли сделка или не?

Както и останалите в стаята, Кейт беше наясно, че става въпрос за продажбата на Дарингам Хол. И внезапно почувства, че няма повече сили. Не искаше да присъства на акта, с който Бен щеше да реши окончателно съдбата на Камдънови. Това щеше да разбие сърцето й. Ето защо скочи припряно.

— Извинете ме — прошепна и заслепена от сълзи, се устреми към вратата, понечи да се шмугне покрай Бен. Той обаче не й позволи, улови я за лакътя и я принуди да спре. Кейт го погледна уплашено, само че той бе насочил очи към Бартън.

— Не, нямаме сделка — изрече с твърд глас. — Няма да получите Дарингам Хол, господин Бартън.