Катрин Тейлър
Завръщането (33)

32.

Тили бързо отвори вратата на „Трите корони“, за да се скрие от бурята. Силният вятър едва не я издуха вътре и за броените секунди, които й отне затварянето на вратата, довя в помещението и дъжда, който заплющя по дървения под около прага, а пламъчетата на свещите по близките маси затрепкаха неспокойно.

— Скапано време — изруга полугласно тя и отръска мантото си. След това подуши позната миризма на старо дърво и застояла бира и забрави бурята и причината за идването си.

Четири седмици, рече си с удивление и плъзна поглед по помещението. Само толкова бяха минали от последното й посещение тук — но бяха достатъчни, за да променят напълно гледната й точка. Масите и столовете, тезгяхът с високите табуретки пред него, бутилките по лавиците и снимките по стените: всичко изведнъж й се стори доста по-малко, отколкото преди. По-рано не й правеше впечатление колко износено е дюшемето и че на масите липсва украса. Да беше още управителка, като начало щеше да смени старите червени тишлайфери на бели карета с едноцветни покривки в приветлив тон и на всяка маса да сложи вазичка със свежи цветя, както беше видяла в любимия манхатънски ресторант на Питър. И изобщо — сега главата й гъмжеше от идеи за декорация просто защото имаше база за сравнение. Само дето се съмняваше, че жителите на Салтърс Енд ще ги приемат с отворени обятия. Те идваха в „Трите корони“ не заради обстановката, а за да се срещнат с други хора. Ако щете, кръчмата беше сърдечната клапа, благодарение на която пулсираше животът в селото. Оттук тръгваха новините, тук хората се събираха и общуваха и никой не обръщаше внимание на цвета на покривката.

Тили се замисли за Питър и си представи какво му беше минало през ума, когато за пръв път бе влязъл в „Трите корони“. Малко, тъмно и еснафско — сигурно такова му се беше видяло помещението на него, човека от големия град. И сега му се извини наум, задето толкова се обиждаше на недотам възторжените му коментари. Мда, всичко бе въпрос на перспектива.

— Тили! — провикна се някой откъм тезгяха и когато погледна натам, тя видя зад седналите на столовете мъже Джаз, която й махаше развълнувано. Момичето заобиколи тезгяха и изтича към нея, буквално се хвърли на шията й. — Ето те отново тук! Толкова се радвам!

Тили с усмивка притисна Джаз в прегръдките си и видя през рамото й, че почти всички посетители се бяха обърнали любопитно към тях. Предвид отвратителното време кръчмата беше учудващо пълна. Навярно новината, която бе накарала и нея да дойде тук, вече се беше разнесла из селото.

— Сам-сама ли се оправяш? — попита Тили, по навик загрижена, защото при толкова много клиенти винаги се отваряше куп работа.

Джаз поклати глава.

— Не, и Роуз е тук. Татко я назначи временно за твоя заместничка.

— Аха.

Тили си отдъхна, че Едгар бе приел предложението й. Роуз Аштън, която в същия момент излезе от кухнята с две вдигащи пара чинии в ръце, беше доста по-сдържана и мълчалива от Тили, но беше много добра готвачка и се справяше с работата, както бе доказала многократно. Затова хората сигурно щяха да свикнат бързо с постоянното й присъствие и това успокои Тили — ала и мъничко я натъжи. Ами това е положението, рече си тя и въздъхна нечуто. Със или без мен, животът в Салтърс Енд продължава. Пък и в никакъв случай не искаше да си разменят местата с Роуз…

— Тили Флечър! — Старият Стюарт Хендерсън скочи от постоянното си място на тезгяха и също пресрещна Тили.

Чак като стигна на крачка от нея, Стюарт май се сети, че не е по бурните посрещания, и спря, почеса се смутено по главата.

— Ха, въобще не ми е хрумвало, че ще те видя пак! — каза явно сам изненадан от емоционалния си изблик и изведнъж стана много симпатичен на Тили.

— Здравей, Стюарт — каза тя и го прегърна, въпреки че досега не го беше правила.

Реши, че го заслужава, без да подозира, че така ще отприщи цял порой от поздравления. Ледът сякаш внезапно се пропука, почти всички отидоха при нея и я прегърнаха като приятелка, която отдавна им е липсвала, и това я просълзи. Единствено при Хариет Бичъм се задоволи с ръкостискане, а когато пред нея неочаквано изникна Едгар Мур, усмивката й угасна за миг-два.

— Здравей, Едгар — промълви, двоумейки се дали да го прегърне. Той обаче взе нещата в свои ръце и я притисна към гърдите си чисто приятелски, макар в усмивката му да прозираше и едва доловима тъга.

— С твоя Питър ли пристигна? — попита Едгар и видимо си отдъхна, когато тя поклати глава.

Тили го разбираше. В края на краищата едно беше да приеме, че не отвръща на чувствата му, и коренно различно да я види с мъжа, на когото бе подарила сърцето си. Всъщност Тили беше много доволна, че Питър остана в Ню Йорк и по друга причина: присъствието му по-скоро щеше да попречи на мисията й в Салтърс Енд.

— Но какво става тук? — попита, макар да предполагаше какъв е отговорът, и огледа многобройните познати лица. — Защо половината село се е събрало в „Трите корони“ в това гадно време?

— Заради Луис Бартън — поясни мигновено Хариет Бичъм, но очите й по изключение не светнаха, когато съобщи новината. Напротив. Този път изглеждаше подчертано сериозна. — Разправят, че щял да стане новият собственик на Дарингам Хол. Май още довечера.

Другите закимаха смутено. Колкото и критични да бяха понякога към Бен, перспективата да живеят с предприемача холерик като нов собственик на имението, очевидно никак не им се нравеше.

— Същинска катастрофа, мътните го взели — измърмори старият Стюарт Хендерсън и наруши тишината, настъпила след думите на Хариет, а останалите реагираха с одобрителен ропот. — Че тоя синковец мрази Камдънови барабар с цялото село. Ако стане новият господар на Дарингам Хол, сто на сто ще го превърне в копие на бездушното си имение Шоу Аби. Или ще го опропасти и направо не ми се мисли колко работни места ще загубим. Няма начин нещата да се оправят! Не и пак не!

Тили поклати глава и внимателно подбра следващите си думи:

— Честно казано, не зная дали трябваше да сте толкова критични. Дайте да сме откровени: нищо не остава, както е било. Всичко се променя, такъв е ходът на живота и ако не се противопоставяме, накрая може да се роди и нещо добро.

— Не и в този случай — реагира възмутено Хариет.

И тя не беше единствената категорично несъгласна, понеже с думите си Тили пожъна сърдити погледи и се чуха дори недоволни възгласи:

— Врели-некипели!

— Дарингам Хол не бива да минава в ръцете на Бартън!

— Тоя хубостник няма право да притежава имението!

Стюарт Хендерсън също свъси вежди и се взря недоверчиво в Тили.

— Не искаш да кажеш, че трябва да дадем шанс на тоя Бартън, нали, Тили? Да не би Ню Йорк да ти е размътил мозъка?

Тили се озърна и констатира, че всички погледи бяха вперени в нея. Добре, рече си и неволно се сети за думите на Бен. Теб ще те чуят, Тили. Никой друг освен теб не би успял да им го обясни.

И си пое дълбоко дъх.

— Не — отвърна сериозно. — Не искам да дадете шанс на Бартън.

Обходи с очи всички, вгледа се настойчиво в напрегнатите лица.

— Но можете да направите друго — добави с надеждата, че апелът й ще се увенчае с успех.