Катрин Тейлър
Завръщането (2)

1.

Източна Англия, шест месеца по-рано

— О, не, пак ли!

Гласът на Бен прозвуча толкова ядосано, че икономът Къркби се закова намясто. Току-що влязлата в кабинета Кейт също застина от изненада.

— Да разбирам, че не желаете чай? — попита учтиво, но и озадачено Къркби, очевидно не знаейки дали да остави чашата на писалището, както се канеше.

— Какво? — Бен остави мобилния си телефон с разсеяно изражение и изглежда, чак сега забеляза посетителите си. — Не, напротив. Естествено. Извинете ме, Къркби. Нямах предвид вас.

Снажният иконом кимна и сервира чая. После се обърна към Кейт.

— Да донеса ли още една чаша?

— Не, благодаря.

Кейт отказа с усмивка и пристъпи към писалището, а Къркби излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

— Мислех, че още си в кабинета. — Бен погледна часовника върху камината и сбърчи чело. — Но сега е едва четири. По-рано ли приключи?

Кейт кимна.

— Нямах много работа, пък и бездруго трябва да погледна още веднъж Демон.

Щом чу името, Бен извъртя очи.

— Кейт, дори ти няма да се справиш с този дивак. Чиста загуба на време, а освен това е и опасно. — И допълни с въздишка: — Наистина бих предпочел да го оставиш където си беше.

— Не можех — възрази веднага Кейт.

Сърце не й даваше да връща бездомните животни, които й носеха различни хора. Обикновено бяха кучета или котки, които живееха при нея, докато — евентуално — им намереше нов дом. Но тъй като сега живееше в Дарингам Хол и разполагаше и с конюшнята, бе приела да се грижи и за черния чистокръвен жребец. Беше го взела от немарливи стопани и работеше търпеливо с него, понеже Демон беше подивял и реагираше агресивно, щом се почувстваше притиснат до стената. Кейт обаче беше сигурна, че след усилени тренировки той пак ще стане добър състезателен кон, и вече забелязваше първите плахи признаци на успех.

— Полека-лека възвръща доверието си към хората — каза Кейт с известна доза гордост. — Последния път си беше направо спокоен и дори ми позволи да го погаля малко.

Бен изсумтя полуядосано, полуразвеселено.

— И аз бих ти позволил. Ако става въпрос за галене, по-добре да прекарваш времето си с мен.

Доводът беше основателен, тъй като с времето това наистина се бе превърнало в проблем. Обикновено се виждаха само набързо денем. Кейт трябваше да работи в кабинета и да прави домашни посещения, а Бен беше толкова ангажиран с имението, че често се случваше да бъдат заедно само на закуска и вечер. А понякога даже и тогава не им оставаше време, понеже ремонтите в Дарингам Хол и плановете за преструктуриране не даваха на Бен да си поеме дъх и нерядко го принуждаваха да работи до късно вечер.

Ето и сега беше зает с някакво писмо, което явно го беше разтревожило, защото се взираше намръщено в него. Когато застана зад него, Кейт хвърли едно око през рамото му и видя, че е фактура за стряскащо висока сума.

— Толкова е трябвало да платиш за преустройството на първия етаж? — възкликна уплашено тя.

Той кимна.

— Очевидно трябва да се бръкнеш дълбоко, след като си решил да ремонтираш помещения в сграда паметник на културата. А и това не е най-лошото.

И с въздишка остави фактурата върху една от поставките за книжа. Кейт усети присвиване в стомаха.

— Случило ли се е нещо?

Бен се облегна назад.

— Не, напротив. За жалост абсолютно нищо не се случва — каза огорчено. — Доставката на керемиди, която чакаме от цяла вечност, ще се забави още два дни. А електротехникът, който щеше да дойде днес, току-що ми прати есемес и ме успокои с обещанието, че ще се появи в началото на другата седмица. Вече за втори път отлага уговорката. Ако продължава така, май ще се наложи да отпразнуваме откриването на кафето под открито небе и на свещи.

— О, не!

Кейт сложи длани на раменете му и взе да го масажира лекичко, отне напрежението от мускулите му. Новините действително бяха всичко друго, но не и добри.

В момента работеха по „кафето“, както го наричаше Бен. То щеше да се помещава в хамбара до стопанските постройки, който за целта бе разширен и изцяло преобразен. В началото на май, тоест след по-малко от две седмици, там трябваше да посрещнат първите гости — посетители на замъка. Подготовката беше в разгара си и закъснението бе повече от неприятно.

— Не може ли да наемеш друга фирма?

— С най-голямо удоволствие — отвърна Бен. — Само че керемидите отдавна са платени и в случай че отменя поръчката, откриването ще се забави. А ако анулирам договора с Олдрич & синове, според Рупърт щяло да стане направо скандал. Каза, че вече трето поколение от фамилията работело във фирмата в Салтърс Енд.

Кейт можеше само да потвърди думите на баронета.

— Вярно е. Освен това Сам Олдрич се ангажира активно в църковната ни общност и е близък приятел на отец Мортън.

Бен въздъхна.

— Точно по тази причина според Рупърт не е разумно да го отрежа. Можел да настрои хората срещу мен, а тъй като ще имаме нужда от персонал за кафето, това май няма да се окаже добър ход. — И сви рамене. — Сега като се замисля, въпреки всичко имам пълно право да отрежа квитанциите на тоя нехаен тип. И бездруго реномето ми в селото няма накъде да пострада повече.

Каза го ей така, между другото, но Кейт знаеше, че не приема нещата толкова спокойно. Позицията на нов стопанин на Дарингам Хол му създаваше трудности и грижи. Мнозина не вярваха на „американеца“ и следяха скептично действията му. Непрекъснато се натъкваше на съпротива и Кейт усещаше, че тази ситуация го съсипва все повече.

А беше постигнал невероятно много. Откакто бе поел управлението, имението сякаш бе разцъфнало за нов живот. По-рано семейството приемаше посетители само всеки втори четвъртък от летните месеци, а междувременно почти всеки ден пристигаха автобуси с туристи, които разглеждаха отворената за чужди очи част от замъка. И плановете бяха броят им да се увеличи. Бен възнамеряваше да превърне замъка в атракция, предлагаща на гостите повече от антични мебели и красиви картини. В момента се готвеше да преструктурира стопанството в Дарингам Хол и да започне производство на биопродукти. От тях не само щеше да се приготвя храната в кафето, но и по-късно щяха да ги продават на посетителите в съседния магазин. Той също беше в хамбара и освен земеделски продукти щеше да предлага и художествени изделия, както и произвежданото в Дарингам Хол вино. Продажбата вече беше започнала в пригодена за целта част от партера, а при хубаво време — в палатка отвън. Но всичко все още бе доста импровизирано и Бен очакваше с нетърпение завършването на проекта. Освен това, за да използва по-ефективно потенциала на замъка, за в бъдеще планираше да приемат гости за нощувка и да организират сватбени тържества и други събития. Кейт беше сигурна, че идеите на Бен са от полза за Дарингам Хол, само че те, естествено, водеха и до промени, които не срещаха всеобщо одобрение.

— Просто трябва да дадеш на хората малко време, за да свикнат с новата ситуация — каза тя. — Накрая всички ще се зарадват на постигнатото от теб.

Бен измърмори нещо неразбираемо, което обаче не прозвуча като да вярва на думите й. Посегна към Кейт и я притегли в скута си, а тя реагира с щастлива въздишка.

— Госпожице Хъкли, ако сте дошли да ме окуражавате, има и друг, много ефективен метод да го осъществите — произнесе той с менторски тон и се ухили, а Кейт усети как сърцето запърха в гърдите й.

— О, така ли? — Цяла грейнала в усмивка, обви ръце около врата му. — И какъв е той, господин Стърлинг?

В отговор Бен я привлече още по-близо до себе си, пъхна длан под косата й и с върховете на пръстите си взе да масажира чувствителната кожа на тила й. Докосването беше съвсем леко, но изпрати вълна от тръпки по целия гръб на Кейт.

— Е, ти си знаеш — закачи я, а когато устните им се намериха, Кейт се отдаде на удоволствието от целувката и за миг забрави къде се намира. Телефонният звън обаче й припомни по доста груб начин.

Бен се откъсна от Кейт със сподавена ругатня и посегна към слушалката.

— Ало? — изръмжа с такава досада, че Кейт не би се учудила, ако човекът от другата страна на линията веднага затвореше телефона. Понечи да се надигне, та Бен да говори на спокойствие, но той не я пусна от скута си. Така че тя остана на мястото си и огледа помещението, което по-рано бе кабинетът на Ралф, бащата на Бен.

Мебелите бяха същите, а и почти нищо друго не бе променено. Всъщност Бен беше подновил само електронното оборудване. Вместо допотопната машина, използвана от Ралф, сега тук имаше модерен настолен компютър, телефонната система също беше нова. Освен това липсваха снимките в рамки на Дейвид и Оливия, някога украсявали писалището на Ралф. Бен обаче не ги беше заместил с други, а и никъде другаде не се виждаха негови лични предмети. На работния плот имаше само книжа и класьори и Кейт внезапно си помисли, че обстановката е лишена от индивидуален облик, което й се стори ужасно. Сякаш Бен не желаеше да слага своя отпечатък върху това място. Подобно бе и положението с общите им стаи в замъка. Тя самата беше донесла вещи от бунгалото си — мебели, сувенири и картини, които имаха стойност за нея. А Бен, изглежда, не притежаваше нищо такова…

Той остави слушалката и тя си даде сметка, че бе потънала толкова дълбоко в мислите си, та изобщо не беше чула телефонния разговор. Погледна го с тревога.

— Още лоши новини?

Той се усмихна накриво.

— Много лоши даже. Беше архитектката. На строежа имало проблем с планираното разпределение. Трябва да отскоча дотам и да проверя.

— Окей — въздъхна примирено Кейт. — Тогава просто ще поотложим окуражаването.

И се надигна от мястото си, но когато и двамата станаха на крака, Бен още веднъж я привлече към себе си.

— Но да не забравиш — каза и я целуна, от което й се подкосиха краката. След това я пусна със съжалителен поглед, набързо събра някакви книжа и ги пъхна в папка.

— А, впрочем има и една добра новина — рече, когато застанаха на прага. — Сутринта се обади жената от филмовата продукция. В най-скоро време ще изпрати агент, който още веднъж да огледа подробно всичко. — И се ухили. — Значи, все още сме в играта.

— Супер! — възкликна възторжено Кейт.

Бен беше влязъл в контакт с британски телевизионен канал, който обмисляше дали да използва Дарингам Хол като декор за телевизионен филм. В списъка имаше още няколко замъка и предстоеше да се вземе решение. Ето че сега поне имаха някаква надежда.

— Да, така е — съгласи се Бен. — Вярно, ако ни изберат, това със сигурност няма да допадне на Тимъти и Оливия. Не само туристи, ами за капак и голям филмов екип, който влиза и излиза като у дома си — пак ще се наложат много дълги обяснения, за да ги убедя, че Дарингам Хол има спешна нужда от всякакви източници на приходи. Двамата май все още вярват, че ще се оправим без никакви ограничения.

Кейт би му опонирала на драго сърце, обаче за жалост Бен бе абсолютно прав. Чичо му недоволстваше бурно срещу планирания туристически център, понеже се опасяваше, че тълпите посетители ще съсипят очарователната атмосфера на Дарингам Хол, и сто на сто нямаше да се възторгне от присъствието на филмов екип в замъка. А и Оливия се противопоставяше на Бен при всеки сгоден случай и критикуваше предложенията му. Понякога Кейт направо му се чудеше как успява да запази спокойствие в разговорите с двамата.

Въпреки всичко реши да не помрачава радостта си от хубавата новина, така че направи пренебрежителен жест.

— Голяма работа! Само почакай, като дойдат разни телевизионни звезди, всички ще припаднат от вълнение, най-вече Оливия. И ще видиш как ще те обикнат.

Бен изкриви уста, което би могло да мине и за усмивка.

— Стига ми да ме оставят да работя на спокойствие. Няма нужда да ме обичат — добави с толкова ясна нотка на неприязън, че Кейт усети пробождане в сърцето.

Бен не приказваше охотно за чувствата си — вече беше разбрала това — и по принцип избягваше темата „любов“. Също и с нея. Вярно, живееха заедно и всъщност всичко помежду им беше наред. Но никога не реагираше, когато му кажеше, че го обича, и не споменаваше нито дума за общото им бъдеще, а говореше само за Сега и Тук. Имаше моменти, в които това притесняваше Кейт, ала я утешаваше мисълта, че може би му е необходимо още малко време, за да разкрие напълно душата си. В края на краищата нищо друго не хвърляше сянка върху щастието й и нещата все някога щяха да се оправят.

Придружи Бен до голямото фоайе.

— Да те закарам ли до конюшнята? — попита той, но Кейт поклати глава и посочи към коридора за кухнята, откъдето долитаха възбудени гласове. Ако не се лъжеше, бяха гласовете на готвачката Меган и Оливия, вдовицата на Ралф, които се караха разгорещено.

— Благодаря, но май по-добре да погледна набързо какво се е случило пак — каза Кейт и целуна Бен за довиждане.

Сетне се запъти към кухнята, обаче още преди да стигне до вратата, срещу нея се зададе едната камериерка. Разплакана.

— Алис? — Кейт улови девойката за ръката и я спря. — Какво е станало?

— Госпожа Камдън ни… — Алис изхлипа и започна наново изречението си: — Току-що уволни всички ни!