Катрин Тейлър
Завръщането (13)

12.

Бен реагира светкавично и спринтира след момичето, което бягаше панически по тясната пресечка зад „Трите корони“.

— Спри! — извика той, но Джаз само увеличи темпото.

Това обаче не й помогна, понеже заради високите си токчета не стъпваше стабилно върху паважа. По-скоро се олюляваше, отколкото да тича, и само след броени метри Бен я настигна. Сграбчи я за лакътя и я принуди да спре.

— Не! Пуснете ме! — разкрещя се Джаз и се помъчи да се отскубне. На лицето й бе изписана паника, а в очите й блестяха сълзи. — Моля ви! Аз не исках! Трябва да ми повярвате!

Физиономията на Бен се вкамени.

— Значи си признаваш? Ти ли беше?

Джаз спря да се съпротивлява и се взря в него с нещастно изражение. В гърдите й се надигна ридание.

— Да. Ама тогава бях дрогирана. Гейл ни подкокороса. Тя беше главатарката. Винаги изпълнявахме каквото ни кажеше. — Сълзите й потекоха по бузите и размазаха дебелия слой туш за мигли. — Не ходех много често с тях, защото ме смятаха за малка. Онази вечер обаче ме взеха. Когато ни спипахте, Гейл каза, че трябвало да ви дадем урок. Първо се включих, ама после осъзнах, че…

— Един момент! — прекъсна я Бен и пусна лакътя й. — За какво говориш?

Джаз избърса сълзите от бузите си и го погледна объркана.

— За нападението над вас. Тогава, по време на страшната буря. Нали затова… — Изхълца толкова силно, че остана без въздух. — … затова сте тук? Или не?

Боже мой, рече си Бен, а мислите му се върнаха към вечерта, в която бе пристигнал в Източна Англия. Вече знаеше, че група девойки са му нанесли жесток побой в усамотен участък от шосето, но признанието, че и Джаз е присъствала, му дойде като гръм от ясно небе. След като амнезията отшумя, спомените му се върнаха почти непокътнати — с изключение на станалото малко преди удара, с който Кейт беше изтрила паметта му. То все още беше забулено в мрак и лекарите предполагаха, че така и ще си остане.

Значи затова Джаз бе офейкала. Беше се изплашила, че ще се сети за нея. И по същата причина досега упорито странеше от него. Беше му направило впечатление, че щом влезеше в „Трите корони“, Джаз гледаше да изчезне час по-скоро, не му бяха убягнали и боязливите й погледи. Не им беше придавал особено значение, но ето че сега парченцата на пъзела изведнъж си дойдоха на мястото и оформиха картинката.

Повторно улови Джаз за лакътя и я потегли обратно към кръчмата. Видя, че Кейт ги е последвала и е чула всичко. Двамата безмълвно се спогледаха. Бен обаче побърза да й обърне гръб, защото продължителният зрителен контакт с Кейт неизменно пораждаше у него чувство на безсилие. Снощи толкова се притесни за нея, че едва не се побърка. Да не може да направи нищо, само да седи и да се надява, че няма да я загуби — изживяването беше ужасно и Бен инстинктивно се сви в черупката си при спомена за него. Сякаш пред него имаше бездна, в която не желаеше да погледне отново, така че пак се съсредоточи върху Джаз, която сега го следваше без съпротива и с увиснали рамене: същинско олицетворение на нещастието. Нямаше и следа от опърничавия й характер, за който често бяха споменавали Тили и Кейт.

— Хайде сега още веднъж отначало — каза й в кухнята. — Значи си била там, когато ме нападнаха, така ли?

Джаз се поколеба миг-два, сетне кимна със страдалческа физиономия.

— Помислих се, че е вид тест за смелост. Другите обаче не спираха и не спираха, ритаха ви даже когато загубихте съзнание. Изведнъж се изплаших, но не посмях да направя нищо, защото си помислих, че ще пребият и мен. — И с благодарност пое носната кърпичка, която й подаде Кейт.

— Съжалявам.

— И си се бояла, че сега може да се сетя за теб? — попита Бен, след като Джаз шумно се изсекна.

Тя кимна и въпреки яркия цвят на косата й и силния грим двамата с Кейт изведнъж видяха пред себе си едно малко и ранимо момиченце.

— През цялото време ме е страх — призна едва доловимо тя. — Откакто възвърнахте паметта си, всеки път, като ви срещна, си викам: Днес е твой ред. Днес ще се сети за теб. Така се чувствам и при вида на полицейска кола. Бях сто на сто сигурна, че в един момент другите ще ме изкажат. Всъщност го очаквах всеки ден. Понякога ми беше толкова зле, че се питах дали да не се предам. Едва издържах. Но не ми се ходи в затвора.

При тези думи изхлипа.

— Вчера, когато татко дойде при мен и каза, че трябвало да се явя в полицията, превъртях. Реших, че тази злополука е само претекст да ме примамят в управлението. Затова отидох при…

Джаз прекъсна изречението си, обаче Бен размени поглед с Кейт и го завърши вместо нея:

— Отишла си при Кевин. Той ти е приятел, нали?

Джаз го погледна с изненада, след това колебливо кимна.

— Първо ме скри в конюшнята на Дарингам Хол, но нямаше как да остана там. Затова ми даде пари за автобуса и ме прати при сестра си. Тя живее в Кингс Лин и допреди малко бях там. Всъщност се канех да продължа за Лондон. Лиса щеше да ме закара на гарата. Само че…

— Само че какво? — попита Бен.

Джаз вдигна рамене.

— Докато седяхме в колата, размислих и я помолих все пак да ме върне тук. Реших да поговоря с Тили, защото тя винаги е казвала, че ще ми помогне. И тогава…

Джаз вдигна глава към Бен. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да се отгатне какво си е помислила.

— Тогава ме видя и предпочете пак да побегнеш, а?

Тя не отговори, навела пламналото си лице към пода, и Бен изведнъж я съжали, понеже я разбираше много по-добре, отколкото тя предполагаше. Знаеше колко примамлива може да е тайфата от печени типове, когато се чувстваш самотен и изгубен. Колко опияняващо е усещането да си един от тях и колко силен се чувстваш, когато в играта се намеси и дрога. Гадното изтрезняване често настъпва твърде късно и се изискват големи усилия да превъзмогнеш страха и да загърбиш всичко. Никой не го знаеше по-добре от него.

— Не можеш да избягаш от това, Джаз. Ще те настига отново и отново, ако не се изправиш лице в лице с него.

— Знам — промълви тихо тя. — Но татко ще ме убие, ако разбере.

— Не, със сигурност няма да го направи — възрази Тили, която тъкмо влизаше в кухнята и чу последната фраза на Джаз.

Очите й блестяха, а на устните й играеше лека усмивка, когато се приближи към Джаз и я стисна здраво в прегръдките си.

— Просто ще се зарадва, че си се прибрала. А ако имаш нужда от помощ, няма да те изостави, повярвай ми.

Джаз пак се разплака и Кейт набързо обясни на приятелката си за какво става въпрос. Тили не изглеждаше шокирана, а утешително погали момичето по гърба.

Бен изчака Джаз да се успокои и най-накрая й зададе въпроса, който беше останал на заден план заради неочакваното й самопризнание.

— Ами снощният пожар? Имаш ли нещо общо и с него?

Джаз го погледна недоумяващо, след това обаче й просветна защо Бен я пита за това.

— Не! — И поклати енергично глава. — Не, кълна се. Когато е избухнал пожарът, пътувах към сестрата на Кевин. Научих чак вечерта от Кевин. Може да го попитате, той ще потвърди.

Бен видя искреното изумление в очите й и се убеди, че не лъже.

— А когато беше с Кевин? — продължи да разпитва. — Може би тогава си забелязала нещо?

Джаз отново поклати глава.

— Не, всичко си беше нормално. Заклевам се.

Бен издиша шумно.

— Трябва да запишат показанията ти в полицията — каза на момичето. — И ще се наложи…

Вратата на кухнята се разтвори със замах и на прага изникна Едгар Мур.

— Тили, аз… — В следващия миг млъкна от изненадан обходи с очи присъстващите. После погледът му се закова върху Джаз.

— О, слава Богу! — възкликна с облекчение. С няколко крачки се озова при дъщеря си и я стисна в прегръдките си. Забелязал обаче разплаканото й лице, смръщи чело. — Но какво става тук?

Джаз му разказа колебливо всичко, но дори да беше шокиран, Едгар с нищо не го показа — също като Тили. Просто изглеждаше щастлив, че дъщеря му най-сетне разговаря с него.

— Ще се справим, милинка — рече, когато тя завърши разказа си, и се обърна към Бен. — Ще подадете ли жалба срещу Джаз?

В гласа му се долавяше явна надежда и Бен тъкмо отвори уста да отговори, когато Джаз го изпревари.

— Не е нужно да го прави, татко. Аз ще се предам в полицията — заяви с новопридобита решителност и подири погледа на Бен.

Той й кимна. Именно това се канеше да я посъветва. В случая не търсеше възмездие, макар да бе пострадал. Затова и не би подал жалба срещу Джаз. За малката обаче беше по-добре да признае грешката си и най-накрая да сложи край на страховете си. Само така можеше да превъзмогне преживяното, а той искрено се надяваше това да се случи.

— Кой би го допуснал — каза замислено Кейт, когато малко по-късно пресякоха пазарния площад, за да идат до ланд роувъра.

— Какво ще стане сега с нея? — запита Бен.

Кейт сви рамене.

— Не съм сигурна, но според мен заради възрастта си ще се отърве със снизходителна присъда.

Бен се надяваше да е така. Макар да звучеше странно след извършеното от Джаз, той искаше момичето да получи още един шанс.

Кейт кимна.

— А сега какво?

При тези думи направи гримаса, вероятно защото рамото още я болеше, и Бен веднага се помъчи да прогони от съзнанието си снощната картина: копитото, размахано току пред главата й. В гърдите му наново се надигна гняв. Защо не го беше послушала? Тръсна глава, насили се да не мисли повече за това.

— Сега се връщаме в Дарингам Хол и ти си лягаш — отговори, докато й помагаше да се качи в колата.

— Имах предвид теб, не себе си. — Бледа като платно, Кейт се облегна назад. — Какво ще правиш сега?

— Ще трябва да обмисля следващия си ход — отвърна уклончиво той с надеждата, че тя няма да дълбае повече.

Тъй като всъщност вече знаеше отговора. Щеше обаче да й го каже едва когато се посъвземеше от травмата.