Хайди Маклоклин
Завинаги мое момиче (35)

Глава 35
Лиъм

Отварям вратата, преди Джоузи да успее да стигне до нея. Денят ми беше пълна гадост, защото тя не беше до мен. Не знам как успях да свикна толкова бързо с присъствието й у дома, но вече ми липсва. Беше неописуемо хубаво да се будя в една къща с нея през тези последни няколко дни. И невероятно да я държа в обятията си, докато спи и се притиска към мен. Много пъти исках да я обладая и да я обявя за моя, но се сдържах. Възнамерявам да го направя както трябва. Само не съм сигурен още колко мога да чакам. Тя е съблазнителка, която ме зове.

Изпивам с очи всеки сантиметър от стегнатото й тяло. Имаше време в живота ми, когато ми беше позволено да го изследвам свободно, когато тя ме умоляваше да я докосвам. Искам да съживя тези спомени и да ги превърна в реалност.

Токчетата й са по-ниски, отколкото носят жените, които познавам. Това ми харесва. Позволява ми да я притегля по-близо и да гледам надолу към нея, което смятам да правя цяла вечер. Краката й са голи и водят към рокля, за която знам от известно време, тъй като двете с Кейтлин постоянно подмятаха нещо за нея, опитвайки се да ме дразнят. В ума ми нахлуват видения как пъхвам ръце под ръба, сграбчвам дупето й и я притискам към себе си. Налага се да затворя очи за минута, за да проясня мислите си, защото, ако не го направя, няма да отидем никъде. Къщата тази вечер е празна и нямам никакви угризения да се възползвам от това.

Малката й рокля е с голямо асиметрично деколте и ми дава щедра възможност да поставя устните си навсякъде по рамото и по шията на Джоузи. Не че още един ръкав или презрамка биха ме спрели, но с толкова много свобода може да нямам нужда от коктейл, за да отбележа настъпването на новата година. Ще бъда пиян от Джоузи.

Няма по-секси жена от нея.

Обмислях тази вечер няколко дни. Не знаех къде да отидем. Щеше ми се да я заведа в Лос Анджелис и да се изфукам с нея. Поканен съм на няколко партита тази вечер и би било чудесна възможност да я покажа на всяко едно от тях. Но това ще привлече папараци, а не съм сигурен, че тя е готова за тях, нито че осъзнава какво означава да бъде с мен. Гади ми се, когато си помисля, че снимката й може да се появи в клюкарските вестници. Трябва да наема някого да се занимава с публичната страна на живота ми сега, след като уволних Сам.

Реших да я заведа в клуба на Ралф. Мястото е твърде обикновено, знам, но е близо и ако решим да пием, може да се приберем пеша. Въпреки че така, както изглежда, може да направим кратки спирания по пътя в няколко от добре познатите ни задни дворове.

Очите й блестят, когато се усмихва. Хващам я за ръката и я дръпвам навътре в къщата. Толкова много неща искам да я питам, но думите изглеждат ненужни, особено сега, когато общуваме с телата си. Прокарвам леко пръсти през косата й и отмятам дългите кичури от лицето й. Тя въздиша, когато слагам ръка на бузата й. Боря се с порива да се наведа и да я целуна. Ако го направя, вечерта ще премине по друг начин, а аз искам да се насладя на компанията на Джоузи, като я изведа на среща. Аз съм егоист и тщеславен, искам да видя как всички мъже извръщат глави след нея.

— Боже, прекрасна си! — казвам тихо.

— А ти си толкова адски секси!

Очите й се разширяват, а ръката й покрива устата й. Дръпвам я.

— Мислиш ли?

— Не бъди самонадеян!

Реагирам мигновено, като я дърпам към себе си, за да усети какво ми причинява. Клепачите й изпърхват и трябва да затворя очи. Подпрял чело на нейното, прокарвам ръце по дупето й. Дишането й секва, когато я притискам още по-плътно. Тихото й ахване праща горещи вълни по тялото ми. Ако не я пусна, ще я обладая тук на пода.

Обещах й среща.

Отдръпвам се неохотно от нея. Очите й горят от желание и аз определено смятам да го задоволя. Хващам ръката й в моята и я повеждам извън къщата. Нуждая се от чист въздух и от претъпкано с хора място, иначе няма да изкарам вечерта, без да я съблека гола или поне, без да вдигна нагоре роклята й.

В колата придърпвам ръката й към бедрото си. Това е грешка, но имам чувството, че тази вечер ще успея да съставя дълъг списък от грешки. Пръстите й се докосват до мен всеки път щом се размърдам. И аз си намирам много причини да го правя.

Усещам как се сковава, когато паркирам пред бара на Ралф. Вълнението, толкова явно по пътя насам, изведнъж изчезва. Смутена е.

Навеждам се и обръщам лицето й към моето. Устните ми посрещат нейните. Тя се отпуска до мен. Държа я, а ръката ми гали страните й.

— Не е ли това, което очакваше?

— Не, няма нищо.

Извръща се от мен. Ръцете й приглаждат предната част на роклята. Предишната й усмивка е сменена със сдържаност.

— Мислех да те заведа в Лос Анджелис. Там има много бляскави партита и знам, че щеше да се забавляваш. Но нямаше да мога да си държа ръцете далече от теб и папараците щяха да те нападнат. — Пръстът ми проследява ръба по деколтето на роклята й. — А исках да ти дам цялото си внимание тази вечер.

Тя поглежда надолу, където пръстът ми гали възвишението на гърдите й.

Вдига очи към мен.

— Не желая да те деля, Джоджо. Този ден ще дойде достатъчно скоро, вероятно по-скоро, отколкото мислим. Но тази вечер искам само да те прегръщам, да танцувам с теб и да те докосвам, без някакви непознати да се натрапват в личното ми пространство.

— Последния път, когато беше тук, всички те снимаха — напомня ми тя.

Обръщам се настрани и проследявам една група хора, които влизат в бара. Не съм очаквал, че ще бъде привлечена от блясъка, който предлага моето положение. Трябваше да я попитам какво иска, преди да я доведа тук. Може би трябваше да се досетя, че би предпочела да опита живота на знаменитостите. По дяволите, веднъж вече й отказах тази възможност, може би трябва да се хвърлим в този свят сега.

— Джоузи, мога да ти дам всичко, което искаш, но не мога да ти предложа спокойствие и тишина през цялото време. Досега имахме късмет с папараците. Знаеш, че поръчах да монтират порта и да вдигнат циментова ограда, защото държа домът ни да е уединен. Ще ми се Ноа да може необезпокояван да играе на двора. Ще ни е необходима охрана. Не смятам да се отказвам от кариерата си, но искам живот с теб, а тази вечер искам да бъдем тук, в родния ни град, защото догодина може да съм на турне или на някое парти. Искам само една вечер.

— С кой Лиъм съм сега?

Подхилвам се. Не мислех, че ще чуя този въпрос от устата й.

— Не знаех, че има двама.

— Определено има.

— Хм… Ти с кого от тях искаш да бъдеш? — питам и гласът ми е дълбок и с опасни нотки.

Предизвиквам я и чакам отговора й, въпреки че знам какво ще каже.

— Пейдж — отговаря тя прелъстително.

— Искаш рок звездата ли? Лошото момче?

Тя кимва.

Кой съм аз, че да й отказвам?

Излизам от колата и тръшвам вратата. Поколебавам се, загледан в сянката й на предната седалка. Лиъм Пейдж никога не би допуснал жена в колата си, нито пък би й кавалерствал, но Джоузи е моето момиче. Заставам от нейната страна и й отварям вратата. Не мога да не зяпам краката й, докато слиза, хванала ръката ми. Целувам я набързо и я дръпвам след себе си в заведението.

Вътре е претъпкано. Ралф е наел диджей с надеждата да привлече повече клиенти. Определено е успял. Двамата с Джоузи отиваме първо на бара и поръчвам питиета. Уиски за мен и някаква плодова напитка за нея. Ралф ни поздравява и ми казва, че ни пази маса. Не съм го молил за това, но съм му благодарен, тъй като вече няма места.

Докато водя Джоузи през тълпата, чувам как викат името ми. Жените ме гледат похотливо, а мъжете ме тупат по гърба. Разчуло се е, че идвам тук. Добре е за Ралф, но е лошо за мен.

Сепарето ни е в един тъмен ъгъл, което ми харесва. Джоузи се пъхва първа и аз я следвам, като сядам съвсем плътно до нея. Премятам ръка около раменете й и плъзгам пръсти под горната част на роклята й. Нейната ръка е върху бедрото ми и гали крака ми. Ако продължи така, няма да стоим дълго тук.

Поглежда ме с пълни с очакване очи. Няма да съм удовлетворен от това, което смятам да й причиня, но тя си го изпроси.

Навеждам се и с нос проследявам очертанията на челюстта й, докато стигам до ухото. Захапвам го нежно. Ахването й ме стимулира да продължа. Засмуквам меката му част, а ръката ми се плъзва нагоре по крака й и леко разтварям бедрата й.

— Това ли правиш на среща? — пита тя престорено възмутено.

— Не излизам на срещи — отговарям бързо.

— Никога ли? — промълвява и гласът й секва.

Прокарвам пътека от целувки към устата й, преди да отговоря.

— Просто чукам.

Пленявам устата й, преди да може да каже нещо. Устните и езикът й откликват мигновено на моите. Пръстите ми откриват бикините й. Копринени са. И влажни. Дръпвам ръката си и спирам да я целувам.

Не мога да седя спокойно, когато тя е готова да ми позволи да правя такива неща на обществено място. Хващам я за ръката и я издърпвам на дансинга. След като сме отново заедно, искам за нас нещо много повече.

— Нещо грешно ли направих? — пита тя до ухото ми.

Налага се да надвиква музиката.

Поклащам глава.

— Не знам дали мога да бъда Лиъм Пейдж с теб. Той не се отнася много добре с жените.

В отговор тя се притиска към мен и ме кара да продължа. Показва ми, че не й пука. Боже, обичам я, но тези неща не трябва да стават така.

Пускат „Purple Rain“. Това е песента, на която танцувахме за първи път заедно на бала. Съвършена е за нас. Обгръщам кръста на Джоузи и отпускам ръце върху дупето й. Тя заравя своите в косата ми. Затварям очи и оставям музиката да ни движи, да ни води. Искам Джоузи да усети какъв ефект има върху мен. Тя трябва да разбере, че я желая, че тялото ми копнее за нея.

Отварям очи и поглеждам надолу към жената, която властва във всичките ми фантазии. Пръстът й проследява очертанията на устната ми, а тя се притиска към мен, за да ми покаже колко много ме желае. Натискаме се като възбудени тийнейджъри, каквито бяхме някога, в бар, пълен с хора, които познаваме.