Хайди Маклоклин
Завинаги мое момиче (36)

Глава 36
Джоузи

Искам да живея в обятията му. Там се чувствам в безопасност, обичана, желана. Ръцете му не блуждаят, те предявяват правата си и ме държат плътно до тялото му. Лиъм ме води по дансинга, а допирът му ме изпълва с греховни мисли. Очите му са тъмни и прелъстителни. Повече няма да му позволявам да се съмнява в моите чувства. Заричам се да го изкуша.

Песента се сменя, но ние не помръдваме. Сякаш диджеят знае, че искаме да бъдем близо един до друг. Не че бихме спрели това, което правим. Отпускам глава на рамото му, а тялото ми е в пълен синхрон с неговото. Не знам как съм могла да забравя какво е чувството. Някога броях дните до следващите танци, когато ще мога да го прегръщам.

Целувам го леко по врата. Той ме притиска към себе си и отпуска глава на рамото ми. Намирам горното копче на ризата му и си играя с него, опитвайки се да го разкопчая, но той ме спира. Бих се нацупила, ако можеше да види лицето ми. Накрая поставя ръката ми на гърдите си, точно над сърцето, и я държи там, докато устните му нежно докосват моите.

Лиъм се отдръпва рязко и поглежда през рамо. Там стои някаква жена. Косата й е събрана в рошав кок, който сякаш казва „не ми пука“. Силно прилепналата й червена рокля излага на показ прекалено голяма част от гърдите й и не е нужно голямо въображение, за да си представи човек как изглеждат. Жената облизва черешово червените си устни и гледа Лиъм така, сякаш го примамва да я отведе в дома си тази нощ.

— Може ли този танц? — пита тя безцеремонно.

Не вижда ли, че не е сам?

— Зает съм — отговаря той и се обръща отново към мен.

Изражението му ми казва, че се извинява за прекъсването.

— Тогава един автограф или снимка?

Лиъм извърта очи. Очевидно тя не схваща. Вади телефона си от роклята и ми го подава. Поглеждам Лиъм, вдигнала вежда. Трябва да е откачен, ако мисли, че ще докосна този телефон, камо ли да ги снимам заедно.

— Без снимки тази вечер. На среща съм.

— Тогава може да се видим по-късно.

Преди да успея да се обадя, Лиъм казва:

— Аз съм на среща завинаги, затова не, благодаря.

Жената изглежда ядосана и ме гледа на кръв. Съжалявам, той е мой! Ако трябва, ще нося надпис. Тя вади червило и го завърта, докато се показва яркочервеното.

— Подпиши тук! — прокарва пръст по горната част на гърдите си.

Лиъм клати глава.

— Хартия или нищо — казва й той.

Обръща се и ме придърпва в прегръдката си. Хвърлям й многозначителен поглед и се усмихвам, докато се държа за раменете му. Тя стои там, изпънала крак навън, сякаш просто чака друга възможност да скочи на моя мъж.

Едва сядаме в сепарето, когато се появяват още хора с досадни искания за снимки или автографи. Някои жени дори му носят питиета, но той избутва чашите настрани. Казва ми, че никога не приема почерпка от никого, защото точно така Харисън се е сдобил с Куин. Срещнал някаква жена зад кулисите и се събудил в дома й. Девет месеца по-късно тя му оставила Куин. Не мога да си представя как ще захвърля и ще се откажа от Ноа. Той е моят живот от много отдавна и единственото, което ми напомня какво имахме двамата с Лиъм.

Лиъм ме отвежда обратно на дансинга. Моли диджея да пусне няколко песни, повечето от които са негови. Песни, които съм научила наизуст и знам, че са за мен, за любовта ни и за нещата, които иска да прави с мен.

Когато часовникът удря полунощ, устните му превземат моите, твърди и уверени, сякаш е чакал този миг цяла вечност. Аз със сигурност го чаках от прекалено дълго време.

— Готова ли си да се махаме от тук? — пита той, долепил устни до моите. Не изчаква отговора. Издърпва ме през шумната тълпа. Излизаме навън и тичаме до колата. Той ме притиска към нея и вдига краката ми около кръста си. Усещам как опипва за дръжката на вратата. Седалката е студена под кожата ми, когато ме оставя върху нея. — Задръж нещата така!

Лиъм се качва и пали двигателя. Придърпва ръката ми върху възбудения си член и въздиша, когато стискам леко. Тръгва от паркинга толкова рязко, че изпод гумите изхвърча чакъл, и кара към къщи с възможно най-високата скорост.

Цялата горя, когато паркираме на алеята. Не съм помръднала ръката си и отново се чувствам така, както когато бяхме заедно за първи път. Само че сега сме в неговия дом, а не на хотел. Излизам и го пресрещам пред колата, а после влизаме ръка за ръка в тъмната къща. Само електрическите свещи на прозорците осветяват пътя ни през мрака.

Лиъм се навежда, поставя едната си ръка зад коленете ми, другата под мишницата ми и ме вдига. Изкачва стъпалата бавно, а очите му пронизват моите. Виждам желанието му, усещам го в начина, по който ме държи. Той отваря вратата на спалнята и я затваря леко с крак, щом влизаме.

Поставя ме на леглото си, застава пред мен и отмята косата от рамото ми. Коленичи в краката ми и ръцете му се движат по бедрата ми и пращат електричество по цялото ми тяло. После вдига стъпалата ми едно по едно и сваля обувките. Пръстите му танцуват по кожата ми, преди да достигнат подгъва на роклята. Ставам и го принуждавам да отстъпи леко назад.

Плъзгам ръце по него и се опитвам да разкопчая ризата. Нямам търпение да видя гърдите му, които ми липсваха толкова дълго. Затварям очи, щом стигам до последното копче, избутвам дрехата настрани и се наслаждавам на усещането за твърдите мускули на корема му, а пръстите ми си припомнят всяка издатина. Ръцете му хващат моите, когато стигам до гърдите му.

— Погледни ме! — казва ми Лиъм.

А когато го правя, ме пуска и леко ме отдалечава от тялото си. Иска да вижда очите ми, когато най-накрая разбера какво крие там. На левия му гръден мускул има мастило, и то много. Тъмно е, наситено черно. Пръстът ми обхожда ръбовете на завъртулките.

— Какво е това?

— Племенна татуировка — отговаря без колебание. — Прокарай пръсти тук! — настоява и направлява ръката ми по татуировката.

Правя каквото иска и умът ми ми казва това, което сърцето ми вече знае.

— Пише…

— Пише „Джоджо“.

Целувам мястото, на което е изписано името ми, а Лиъм притегля хълбоците ми. Усещам го. Желанието му е убедително под дънките. Така е цяла вечер, но той търпеливо чака да се върнем тук, за да може най-накрая да бъдем истински заедно.

В един момент ме обръща с гръб към себе си, обвива с ръце кръста ми и потрива твърдия си член в извивката на дупето ми. Притискам се към него. Той избутва роклята от рамото ми и залепва устни за голата ми кожа. Отпускам глава назад към него, а той гали гърдите ми. Вдигам ръка и я заравям в косата му. Лиъм се отдръпва и прокарва гореща пътека надолу по гърба ми, като едновременно с това смъква роклята ми надолу. Оставам гола, само по прашки. Усещам как зъбите му подръпват ластика. Обръщам се. Трябва да го видя, да го докосна.

Той ме вдига и ме поставя на леглото, след което се приплъзва върху мен. Аз се извивам, за да бъда плътно до него, да усетя кожата му до моята. Прокарвам пръсти през косата му и дишането му се накъсва. Той ме поглежда, палецът му се движи под извивката на гърдата ми и напрежението в очите му ме кара да тръпна в очакване.

Лиъм сяда назад и се съблича. Аз се изправям и прокарвам ръка по гърдите му, надолу по корема и накрая по издутината под дънките му. Той притваря очи, докато го докосвам, после се извисява над мен и гърбът ми отново е на матрака. Обгръщам раменете му в покана и той се настанява върху мен. Тежестта и топлината му са добре дошли.

— Обичам те, Джоджо! — казва до устните ми.

После издърпва ръцете ми нагоре и ги приковава към леглото, а челото му докосва моето. И двамата потъваме в екстаза на отдавна забравеното усещане, докато той нахлува в мен и започва да се движи. Аз преплитам пръсти с неговите и стискам здраво. Краката ми обгръщат хълбоците му и го насочват към сърцевината ми, там, където най-много се нуждая от него.

Изпускам стенание, докато той извива таза си и навлиза по-дълбоко. Не можем да откъснем очи един от друг, докато телата ни си припомнят колко им е хубаво заедно. Лиъм пуска ръцете ми и аз ги обвивам около кръста му, като го насърчавам да се движи по-бързо.

Той се надига на колене и намества бедрата ми около себе си.

— Трябва да те гледам — казва задъхано.

Ръцете ми се вкопчват в неговите, докато той се движи в мен и се навежда да ме целуне. Прави любов с устата ми, докато ускорява ритъма и ме докарва почти до ръба.

— Лиъм!

Имам нужда от повече.

Той познава тялото ми и ми доставя все по-голямо удоволствие, докато накрая оргазмът не ме залива. Цялото ми същество се напряга, а аз впивам нокти в дупето му и повдигам таза си, за да посрещна последните му тласъци.

Лиъм застива за миг, след което се срива върху мен. Лежа с омекнали мускули, но напълно задоволена и готова да го направя отново. Погалвам гърба му и той потръпва. Целувам врата му, лицето му и накрая устните му.

— Обичам те, Лиъм! Толкова много те обичам!

Той ме поглежда и се усмихва. Обляга се на лакът, без да се отдръпне от мястото между краката ми. Може да остане там завинаги, нямам нищо против. Отмества влажната коса от лицето ми и целува носа ми.

— Ела да живееш при мен! Двамата с Ноа се преместете тук и ще бъдем семейство. Искам да наричаш този дом свой. И искам да правим заедно нормални неща, като това да ходим на пазар и да се срещаме за обяд в работата ти.

— Това звучи като американската мечта.

— Не, скъпа моя. Това е нашата мечта. Ако я искаш, аз ще ти я дам.

— Искам я.

Усмивката на Лиъм заблестява в тъмната стая. Целуваме се известно време, преди той да се претърколи и да ме придърпа върху себе си.