Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бомонт (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Forever My Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 16гласа)

Информация

Сканиране
sqnka(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Regi(2024)

Издание:

Автор: Хайди Маклоклин

Заглавие: Завинаги мое момиче

Преводач: Ирина Ценкова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 19.02.2019 г.

Редактор: Преслива Колева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-292-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9428

История

  1. —Добавяне

Глава 34
Джоузи

Лесно бих могла да си създам навици с Лиъм. Колко скоро е твърде скоро? Има ли правила, които трябва да следвам?

Двамата с него никога не сме живели заедно. Не отидохме в колеж заедно и не сме имали възможност да спим в една стая. Но да сме заедно в едно и също пространство, е хармонично. Почти сякаш стените се радват на присъствието му.

Не си тръгнах след Коледа. Не сме говорили по въпроса. Просто останах. Предполагам, че приличам малко на Ник в това отношение. Първите няколко нощи Лиъм спа на дивана или в студиото, докато вече не можех да понасям това положение. Най-накрая намерих смелост да го заведа горе с мен в леглото. Той ме прегръщаше през цялата нощ, а ръцете му не се отделиха от хълбоците ми.

Засега запазваме отношенията си платонични, въпреки че знам, че той ме иска, а и аз го искам.

Страхувам се да се върна в моята къща. Училището започва след няколко дни и това беше хубава почивка, но реалността се връща в живота ми. Случайно чух Лиъм да обсъжда с Харисън възможност да се преместят в Бомонт. Знам, че това ще ме направи щастлива, особено след като означава, че Лиъм няма да пътува напред и назад през цялото време, за да работи. И мисля, че Харисън си пада по Кейтлин. Няма спор, че той се интересува от нея, и докато го гледах как общува с близначките по Коледа, колкото и да не ми се иска да го казвам, знам, че Мейсън би одобрил.

Днес Лиъм ми обеща вечер, изпълнена с поквара. Казва, че сме пропуснали твърде много Нови години. А когато го попитах с какво ще е свързана вечерта, той само се усмихна и се отдалечи. Ще излъжа, ако кажа, че това, че не знам какви са плановете му, не ме побърква.

Багажът на Ноа е събран и е в колата, а аз карам към дома на родителите ми с изопнати нерви. Те не бяха приятно изненадани от завръщането на Лиъм и не мога да ги виня. Но заради връзката му с Ноа не се намесиха по никакъв начин и стояха настрана. Не че не ги искам наоколо, но при така стеклите се обстоятелства реших, че е най-добре да оставя Лиъм да опознае сина си, без моите родители да го разпъват на кръст.

Разбирам чувствата им. Те бяха тези, които трябваше да съберат парчетата и да се погрижат за своята бременна дъщеря, все още тийнейджърка. Мама беше с мен и държеше ръката ми, когато раждах Ноа, а трябваше да е Лиъм. Родителите ми са огорчени, разбирам го, но хората се променят.

Ще се видя с тях за първи път след Деня на благодарността. Те тъкмо са се върнали от круиз. Съобщих им за Ник с имейл. Това не е точно начинът, по който исках да им кажа, че човекът, с когото съм била шест години, си е заминал, но също така не исках го да научават от градските клюкарки.

Баща ми ни чака на верандата, когато отбивам в алеята. Ноа изскача от колата още преди да изключа двигателя, и се хвърля в ръцете му. Ако не беше на девет, щях да кажа, че се радва да види баба си и дядо си, но имам чувството, че това по-скоро е свързано с нетърпението за втората Коледа, която ще преживее с тях.

Внасям подаръците в къщата. Обичам миризмата в дома на родителите ми — на прясно опечен хляб, на пай и торти — която винаги се носи от кухнята на мама. Това придава на къщата усещането, че си добре дошъл, че е дом.

— Честита Коледа! — казвам, докато влизам.

Родителите ми вече седят на дивана и слушат бърборенето на Ноа за всички подаръци, които е получил, и за новия му приятел Куин.

Всеки път, когато Ноа спомене името на Лиъм, татко ме поглежда гневно. Знаех, че нещата ще бъдат малко трудни, но честно казано, това е моят живот и взех най-доброто решение за мен и за сина ми. Смятам, че трябва да ме уважават за това, а не да ме карат да мисля, че съм направила грешка.

След като сме си разказали основното, си разменяме подаръците. Ноа е заровен под цяла планина от неща, които родителите ми са му купили.

— Може ли да ги отворя? — пита той.

Татко се смее и му казва да започне да къса опаковките. Не ми харесва Коледата така. Всичко става твърде бързо и изпускаш какво се отваря. Оставям моя куп подаръци (пуловери, поли и шалове, като всяка година) да си стои на пода и гледам Ноа.

— Яко! Кола с дистанционно! Баща ми ще я хареса.

Дядо му изсумтява и излиза от стаята. Ставам и отивам след него в кухнята. Стиснал е ръба на плота и си мърмори.

— Татко! — казвам и докосвам рамото му. Той се изправя и ме поглежда с тъга в очите. — Знам колко си разстроен заради Лиъм, но не може да си позволиш Ноа да те вижда или чува такъв. Той не знае нищо друго, освен че Лиъм е негов баща. А Лиъм се опитва много силно да изгради връзка със сина си и трябва да го подкрепим. Знам, че не ти харесва, но искам да се постараеш заради внука си.

— Той ще те нарани, Джоузефин.

Поклащам глава.

— Няма, татко.

— Не…

— Знам. Усещам го. Нещата са различни. Не е знаел за Ноа. Трябваше да видиш лицето му, когато научи. Тогава разбрах, че щеше да бъде до мен, ако знаеше, тате. Знам го в сърцето си.

Прегръщам баща си и го държа здраво известно време. Той беше моята скала толкова дълго време. Знам, че се страхува Лиъм да не избяга отново, но аз трябва да се доверя на сърцето си.

Останалата част от следобеда минава добре, въпреки че всеки път, когато Ноа спомене Лиъм, татко се бори с емоциите си и налага на лицето си нещо като усмивка. Мога да си представя как се чувства. Той беше до мен, когато останах сама, но сега се нуждая от Лиъм.

Ноа също. Той заслужава да има баща и въпреки че израсна с Ник, не мога да отрека мигновената връзка, която се появи между него и Лиъм. Беше очевидна от първия път, в който ги видях заедно. Ноа някак си е знаел, че Лиъм му е баща, и се е държал с него като с такъв, без някой да му казва. Знам, че вземам правилното решение.

След като приключваме с ранната вечеря, целувам Ноа за довиждане. Обещавам да го взема утре следобед за годишното колежанско футболно парти у Кейтлин. Родителите ми не ме питат какви са плановете ми за тази вечер, но преди да тръгна, татко ми прошепва да бъда внимателна.

Шофирането до дома ми изглежда нереално, а къщата е студена и неприветлива. Поглеждам стените и за първи път си мисля, че са скучни и че имат нужда от обновяване, въпреки че ги пребоядисвах през пролетта. Всичко е някак безжизнено. Знам, че ако искам да бъда с Лиъм, трябва да му го покажа. Думите няма да бъдат достатъчни, поне за него. Трябва да почувства, че съм му поверила сърцето си. Той иска да бъдем семейство, аз също. Не желая да прекарваме повече нощи разделени.

От петнайсетгодишна мечтая да се будя всеки ден в обятията му. И какво толкова, ако сме били разделени за десет години? Възможността е тук сега и трябва да се възползвам от нея.

Вземам бърз душ, като внимавам да не намокря косата си, за да мога после да навия само краищата. За тази вечер избрах блестяща рокля в кралско синьо с едно голо рамо. С Кейтлин я открихме на разпродажба след Коледа, а цената беше прекалено добра, за да я пропуснем. Ръцете ми треперят, докато си слагам грим. Развалям го твърде много пъти, за да ги броя, и се налага да започвам отначало. За последно бях толкова нервна на първата ми среща с Лиъм. Разбира се, всяко момиче е кълбо от нерви, когато отива на първия си голям бал, но тогава за мен това беше нещо много повече, точно както е и сега.

Искам всичко да бъде съвършено.

Мия лицето си и започвам отново, покатерена на плота, защото не мога да стоя права, тъй като коленете ми треперят. Слагам слушалките в ушите си и пускам релаксираща музика. Вдишвам няколко пъти, за да се успокоя, и се захващам да си направя опушен грим.

Нужно ми е повече време от обичайното, за да довърша грима и прическата си. Прихващам косата си настрани, така че да не пада върху голото рамо. Слагам обеците с диаманти с форма на сълза и съм готова за роклята. Стоя пред гардероба и се взирам в нея, а тя ми се присмива. Ами ако Лиъм не я хареса? Ами ако помисли, че се старая прекалено? Може би просто трябва да обуя дънки и каубойски ботуши. Винаги е харесвал този стил.

Но това беше, преди да замине за Холивуд, да стане известен и разни великолепни жени да започнат да му се хвърлят на врата. В много по-къси рокли при това. Разтърсвам глава, за да прогоня картината, и се опитвам да се окуража. Ако мисля по този начин, ще бъда развалина, когато пристигна при него. Свалям внимателно роклята от закачалката, стъпвам вътре в нея и я плъзвам нагоре, за да провра ръка в ръкава.

Обувам високи, отворени отпред обувки, поемам дълбоко дъх и се поглеждам в огледалото. После отпускам клепачи и си представям как ме гледа Лиъм. Във фантазията ми той ми се усмихва, а очите му се плъзгат по мен. Спомня си какво е да ме докосва и как устните му карат тялото ми да пее. После ме притегля към себе си и ме понася нагоре, забравил за вечерта навън, защото разбира, че съм готова.

Готова за него и за никой друг.

Дланите ми се изпотяват, а тялото ми пламва. Отварям очи и се взирам в образа си в огледалото. Срещу мен е момичето, което някога познавах, което блестеше и искреше всеки път, когато отиваше да види приятеля си. Това момиче изглежда щастливо.

Опитвам се да не превишавам скоростта, докато карам към Лиъм. Неспокойна съм и сърцето ми препуска. Ръцете ми се плъзгат многократно по волана. Кракът ми пропуска газта твърде много пъти. Аз съм опасност на пътя и не трябва да бързам. Умът ми е замъглен от представата за това как лежа под Лиъм, а той прави любов с мен. Трябва да го накарам да ме желае толкова силно, колкото и аз него.

Той е на вратата, преди да успея да протегна ръка към звънеца. Преглъщам с усилие, когато го виждам. Облечен е от глава до пети в черно. Ръкавите на ризата му са навити и разкриват татуировките по предмишниците му. Представям си как проследявам всяка от тях с устни. Той носи черна кожена гривна на дясната си ръка и часовник на другата. Искам да сваля и двете, за да няма никакви препятствия по тялото му, когато най-сетне успея да го докосна. Сините му очи потъмняват, щом ме поглежда. Когато облизва устни, коленете ми омекват и се налага да се хвана за рамката на вратата.

Не знам дали имам среща с Пейдж, или с Уестбъри, но мисля, че тази вечер искам да изляза с Лиъм Пейдж.