Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (9)

Осма глава

Щастието от вечерта още я обгръщаше като мек копринен шал и се чувстваше така добре, както от много дълго време не беше се чувствала. Изпитваше мир и тихо доволство.

Докато Сесили се събличаше и се приготвяше за сън, си мислеше, че тази радост се дължи на Чарли и Алиша, но и Грета също допринесе за приятното настроение през вечерта. Със Сесили бяха така близки, както винаги.

И по време на обеда, и на вечеря Чарли ги разсмиваше със случки и истории от неговата журналистическа практика. Алиша беше очарователна и излъчваща любов, което й бе присъщо, и те двамата накараха всички да почувстват истинското значение на семейството. Леля Доти отседна при родителите на Сесили Алис и Уолтър в Литъл Скел.

Дори Майлс, напоследък толкова мрачен, се смееше и участваше в шегите.

Но най-важното от вечерта беше начинът, по който забравиха гневната тирада на Дафни от миналата седмица. Никой не спомена нищо, бяха отново щастлив клан, в пълно съгласие един с друг.

Сесили събра смелост. Беше обещала на леля Шарлот да говори тази вечер с Майлс за тревогите си и нямаше измъкване. Трябваше да се престраши.

Майлс още не беше в тяхната всекидневна, когато влезе. Отиде до скрина, върху който беше подпряла портрета на Дилейси, и се загледа в него. След малко Майлс се появи от гардеробната си и застана до нея.

— Красив портрет, нали, скъпа? — Погледна я той, след като беше се взирал в образа на сестра си няколко секунди. — Как можахме да го забравим!

Сесили се обърна към него и каза:

— Всъщност никога не съм го забравяла, Майлс. Знаех къде е, понеже аз прибрах вещите на Дилейси на тавана преди година. — Изражението й се промени и тя въздъхна. — Просто не можех да понеса да го гледам толкова скоро след като беше убита. Мисля, че и ти щеше да се чувстваш по същия начин.

Майлс кимна.

— Да, наистина. Беше много тъжно и трудно за всички ни. — Млъкна и отпи глътка коняк. — Но защо сега? Какво те накара сега да го донесеш?

Докато говореше, отиде и седна на дивана. Сесили спря малко по-дълго поглед върху портрета и после седна до съпруга си.

— Купих нов пътнически сандък, много голям, за да прибера в него дневниците на Суон. Ерик забелязал голямата каса, в която бяха портретът и други картини от Тревърс Мъртън. Веднага разбрах, че времето е дошло. Затова му казах да пренесе картините на етажа със спалните. Ерик е деликатен и ги подредил в стаята на Дидри, а не в тази на Дилейси. Донесох портрета тук и съм доволна.

— И аз. — Той й се усмихна и смени темата: — Вечерта беше много приятна. Бях щастлив, като видях Чарли и Алиша в толкова добра форма. Между другото искам да видя и другите картини на Тревърс. Да ги разгледаме заедно утре, какво ще кажеш?

След кратко мълчание Сесили пое дълбоко дъх и започна:

— Опасявам се, че утре няма да мога. Разбираш ли…

— Но ние винаги прекарваме съботата заедно — прекъсна я той с глас, в който прозвуча раздразнение.

— Да, но трябва да се срещна с леля Доти и Грета, за да обсъдим още някои делови въпроси. Грета ще остане до понеделник. Всъщност и двете ще останат до тогава.

— О, да, разбирам. Предполагам, че след като ще живееш главно в Йоркшир, се налага да реорганизираш работата.

— Да, но имам и други проблеми за разрешаване. Във всеки случай леля Шарлот би искала да разговаря с теб утре сутрин, Майлс. Помоли ме да ти предам, че ще бъде на твое разположение, когато ти е удобно.

— Леля Шарлот ли? — Той се намръщи. — Да не би да се е случило нещо? Знаеш ли за какво става въпрос?

— Да. Иска да се срещнеш с управителния директор на нейната банка в Хароугейт в понеделник, за да ти уреди заем. Тя ще ти стане гарант.

Майлс я погледна смаяно и сви вежди.

— Знаеш ли за какво?

— За данъците, Майлс. Срокът за плащане наближава.

Той отново я зяпна изумено.

— Но ти винаги ми даваш пари за данъците… — започна той, но после гласът му заглъхна, като видя колко сериозно е изражението й.

— Нямам пари, Майлс. Имам много проблеми с бизнеса, затова леля Шарлот се намесва.

— Не мога да взема заем от банка! Всички ще разберат веднага, че семейство Ингам е загазило! — повиши тон той.

— Но всички вече знаят, Майлс. След края на войната няма аристократична фамилия, която да не е затънала във финансови проблеми, понеже данъците се увеличиха и няма кой да обработва земята. Това не е тайна.

— Защо не сподели с мен? — попита и в гласа му се прокрадна гняв. Погледна я много сърдито. — Нали си споделяме? Винаги.

— Не исках да те тревожа. Мисля, че ще разреша моите бизнес проблеми, като продам двете фабрики в Лийдс, като затворя някои от по-малките магазини и прекратя производството на конфекция. Грета иска да ми стане съдружник, а леля Шарлот ще ми даде пари да платя половината от дълговете си към банките… Обясни ми, че аз съм нейна главна наследница и това са част от парите, които така или иначе ще ми завещае.

В стаята настъпи мъртвешка тишина.

Като погледна Майлс, Сесили забеляза, че лицето му е бяло като платно, а изразът в очите — странен и непонятен. Гняв? Объркване? Смущение? „Шок, той е шокиран“ — реши тя.

Майлс внезапно заговори:

— Е, както изглежда, Суонови са били много заети тези няколко дни, нали?

Тези думи я стреснаха и тя отвърна остро:

— Точно както от двеста години, нали? И какво щяха да правят Ингамови без Суонови?

Стана и като отиде при камината, усети благодатната топлина на гаснещата жарава.

— Внимаваме за всичко около Ингамови от векове — съобщи тя с хладен тон.

Майлс се вбеси на себе си. Направи глупава забележка и тя се обиди. Разбира се, че ще се обиди. Забележката беше груба и абсолютно незаслужена.

Преди да й се извини и да й каже нещо мило, Сесили заговори:

— Също така може би се досещаш, че няколко други Суон предложиха идеи, които биха ни помогнали. Чичо Хауард наскоро прочел в „Таймс“, че лорд Оувършед продал на търг винарската си изба или по-скоро нейното съдържание, и спечелил доста пари. Представи си, голяма част от виното или се е вкиснало, или е изветряло. Заръчах на Ерик да провери записите за вината, които Хенсън започна да води, а той продължи. От търг на вина може да се спечели доста.

— Разбирам — каза Майлс, решен да си мери думите, за да не я разстройва.

— Онзи ден срещнах случайно Пърси. Говорихме за ловния участък с яребици. Той ми каза, че много аристократични фамилии приемат гости за ловния сезон срещу заплащане. Най-вече американски милионери.

— Не зная дали това може да се осъществи, имам предвид тук, в Кавендън. — Майлс глътна солидна глътка коняк и остави чашата. — Даде ми много теми за размисъл, Сесили. Ще обърна сериозно внимание на предложенията ти. И не съм забравил онова за наема.

Въздъхна много дълбоко, изправи се, отиде до камината и я целуна по страната.

— Защо не си легнеш? Денят ти беше много изморителен. И аз ще дойда след малко. Трябва първо да смеля информацията и после да помисля, но на спокойствие, сам.

— Наистина съм изморена — призна тя и докосна нежно ръката му. — Не стой до късно, Майлс. А утре следобед може да отидем да разгледаме другите картини в стаята на Дидри — обеща тя, предлагайки маслиново клонче.

* * *

Сесили разбра, че няма да може да заспи. Беше твърде изморена, както намекна Майлс, но умът й трескаво работеше.

Забележката му за Суон направо я вбеси, но съзнаваше, че беше подхвърлена прибързано. Не е искал да я засегне. Именно той знаеше много добре колко много са направили Суон за Ингам, както и нейното участие за благополучието на семейството. Беше го спасявала неведнъж. Всички го знаеха.

Въпреки шока Сесили беше убедена, че е постъпила правилно, като му каза всичко на един дъх. Познаваше го като никой друг и беше сигурна, че няма да си легне, докато не намери разрешение. Пиеше второ бренди и „подреждаше мозайката“, както се изразяваше.

В едно беше сигурна — в неговата дълбоко вкоренена практичност. Колкото и неприятна да беше някаква ситуация, в края на краищата ще направи най-доброто за Кавендън и за неговото бъдеще.