Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (42)

Четирийсет и първа глава

Чарли вървеше по коридора на редакцията на „Дейли Мейл“, където сега работеше Елизе Щайнбренер. Като стигна до вратата на кабинета, почука и влезе.

Тя седеше на бюрото и вдигна поглед. Като го видя, засия.

— Здравей, Чарли.

Той се засмя и попита:

— Как я караш, пиленце? Радваш се на новата си работа, надявам се.

— Така си е, но не знам защо ме наричаш пиленце.

— Думата изразява топли чувства и на мен ми харесва, а на теб?

— От твоите уста ми харесва.

Чарли седна и каза:

— Имам нужда от помощта ти. Спешно е. В момента работиш ли над някоя специална статия?

— Джими ми възложи да напиша поредица от статии за различните аспекти на предстоящия Британски фестивал. Но мога да ти помогна. Какво ти е необходимо?

— Бих искал да направиш проучване, да потърсиш сведения за Адам Фенъл и…

— Годеникът на Алиша! — прекъсна го тя. — Защо?

Елизе се загледа в Чарли недоумяващо.

— Вече не е неин годеник. Миналия уикенд развали годежа си с него. Ще си мълчиш, нали? Моля те. Засега. Фенъл не го прие особено добре.

— Възможно ли е да ви създаде неприятности? Стори ми се приятен, когато се запознах с него у Грета.

— Толкова е очарователен, че може да продаде лед на ескимосите. Макар че предпочитам израза: „Чарът сваля бельото на всяка жена“. Мисля, че е женкар. Също така подозирам… — Чарли направи гримаса, преди да завърши: — Подозирам, че главата му не е наред. Нямам представа опасно ли е, затова се пази, но пък не се сблъскваш лице в лице с никого, нали?

— Не. Ние с теб виждаме какво ли не, журналисти сме. Не сме криминални репортери, но врим и кипим във всяка история. А светът там навън е опасен.

— За да сме коректни, може би трябва да предупредиш Джими Мейз, че ми помагаш — предложи Чарли.

— Няма проблем, наистина, Чарли. Джими е свестен, добряк е и ме харесва. Затова ме премести в редакционния екип. Той ще направи всичко на света за теб, Чарли.

— Точно това ми трябва. Изрови всичко за Фенъл. Откъде е. Къде е ходил на училище. Кой университет е завършил. Как е започнал филмовия бизнес. Кои са спонсорите му. В миналото и сега. Знам някои неща. Например че работи за сър Александър Корда от няколко години. Освен това често ходи в Ню Йорк. Ако някой те попита защо пишеш статия за него, обясни, че е заради най-новия му филм „Разочарование“. Това ще ти служи за прикритие.

— Схванах. Само за мое сведение, около Адам Фенъл намирисва ли?

— Да.

— Започвам оттук, от библиотеката на вестника. Ще прегледам папките и какво е писано за него до този момент.

— Благодаря, Елизе. Ако трябва да отидеш някъде, улесни живота си и вземи такси. Ще покрия всичките ти разноски.

Чарли стана и я целуна по страната. Усмихна й се закачливо и се върна в своя кабинет.

Седна на бюрото си и се замисли за Фенъл и за чековете, които му дадоха с Алиша. Нито за момент не се усъмни, че пак ще поиска. Изнудвачите бяха такива. Дори да имаше пари, Чарли нямаше да даде на Фенъл повече. Но той нямаше и Алиша нямаше. Сега теглеха от спестяванията си, за да плащат сметки.

Погледна часовника си. Беше обяд. Трябваше веднага да излезе и да вземе такси до хотел „Савой“. Имаше среща с инспектор Пинкертон от Скотланд Ярд в ресторанта на хотела. Чичо Хауард за всички тях, беше женен за една Суон, леля Доти, която работеше при Сесили и Грета Чалмърс.

* * *

Чарли помоли да го настанят в по-тих ъгъл в грил — салона на хотел „Савой“ и управителят, който добре го познаваше, беше услужлив. С Хауард пристигнаха едновременно и вече пиеха сухо мартини, разменяха си новини за семейството и говореха за успеха на Чарли като историк.

— Очаквам с нетърпение книгата ти за Дюнкерк — каза Хауард. — Мисля, че ще предизвика голям интерес. Излиза съвсем навреме, пет години след края на войната. Във всеки случай наздраве, Чарли, много късмет за теб и за книгата. А сега ми кажи с какво мога да ти бъда полезен?

— Имаш ли нещо против първо да поръчаме, чичо Хауард? Случаят е малко… по-сложен, тъй да се каже.

— Да, разбира се. Вече знам какво ще си поръчам — ростбиф. Тук го приготвят много добре.

— А за ордьовър?

— Пушена сьомга, моля. Пушена сьомга никога не отказвам.

Чарли избра същото меню, направи знак на сервитьора и поръча.

— Искаш ли вино? — предложи на Хауард.

— Само едно мартини, това ми е мярката. Днес не съм на работа, но не обичам да пия много по обяд.

— И аз. — Чарли погледна внимателно Хауард и мина на въпроса: — Знам, че не си Суон, но си женен за жена от рода. Бих искал да ти се доверя, както всички Ингам се доверяват на Суонови. Приемаш ли?

Хауард кимна.

— Знам, че трябва да попиташ, Чарли, но не е необходимо да се кълна, че пазя тайните ви. Имахме тази уговорка с леля Гуен, знаеш, нали? Или може би не знаеш. Двамата с нея разрешихме много проблеми в семейство Ингам. Е, този път за какво става въпрос?

Чарли му разказа за разваления годеж, странното поведение на Адам Фенъл и за подозренията за душевното му състояние. След това обясни, че Фенъл им е поднесъл абсурдното твърдение, че Хюго не е биологичен баща на Алиша, като се постара думите му да прозвучат невероятно. След това спомена заплахата на Фенъл да разпространи новината във вестниците, за да очерни името Ингам. Както се изрази Чарли „ще завалят заглавия“.

След това, събирайки кураж, каза, че с Алиша са дали чекове на Фенъл, за да го разкарат.

Хауард слушаше много внимателно и дори след като чу за чековете, мълчеше. Прехвърли информацията в логичния си ум, отпи две-три глътки мартини и каза:

— Ще ми се да не бяхте му плащали. Но сте платили, така че въпросът е приключен. Той може пак да ви изнудва. Изнудвачите никога не спират. Ако пак се обади, уговорете си среща и ме уведомете. Ще го накарам да съжалява. Все пак защо му платихте?

— Знам колко вредни могат да бъдат вестникарските статии, особено в долнопробните жълти вестници. Знам също, че калта полепва, без значение каква е истината, и може много да навреди на репутацията на Алиша. Преди години, когато баща ми се е върнал в Кавендън, започнали да шушукат. Всички знаем легендата как се е влюбил в майка ми и тя в него. Оженили са се много набързо, твърде набързо според някои. Вероятно са решили, че е забременяла от Хюго.

— Всичко това ми е известно и знам, че дори стара клюка, изречена с недомлъвки, може да гръмне и да се превърне в нещо съвсем друго. Вестниците със сигурност обичат скандали сред аристократите. Също каквото докопат за актриса като Алиша. Но да се върнем на Фенъл. Какво знаеш за него?

Чарли се изсмя глухо и обясни:

— Почти нищо. Всъщност не знам абсолютно нищо, освен че е очарователен, изглежда добре, малко като денди, и очевидно има голям успех във филмовия бизнес. Алиша се влюби в него, ние всички го харесахме и виж какво стана.

— Подозирам, че сте станали жертва на хитър измамник. — Хауард поклати глава. — През седмицата ще бъда в Скотланд Ярд и ще се поразровя. Да видим дали ще открия нещо за него, имам предвид нещо от криминално естество.

— Чудесно, чичо Хауард, много ти благодаря. Искам да защитя Алиша.

Хауард погледна Чарли със странно изражение:

— Според теб Фенъл опасен ли е?

— Не знам. Но понякога се държи много необичайно. Избухлив е.

— Кажи ми всичко, което се сещаш за него, обрисувай го. Блестящ журналист си, можеш да прецениш много по-добре от повечето хора.

Чарли му разказа до най-малки подробности всичко, което си спомняше, и всичко, което му беше направило впечатление у Адам Фенъл, без значение колко незначително изглеждаше. Най-накрая каза:

— Това е, чичо Хауард.

Хауард се загледа в него.

— Току-що обрисува профил на психопат — съобщи мрачно.

— Психопат! — повтори Чарли и изведнъж се разтревожи. — Боже мой!

— Къде е Алиша? В Лондон ли е?

— Не, в Кавендън е.

— Кажи й да остане там. Искам да науча повече за Фенъл. Ще наредя да го следят. Къде живее?

Чарли му каза и попита:

— Има ли опасност за Алиша?

— Не и в момента. Но е по-добре да бъде предпазлива.

* * *

Алиша и Сесили се събраха за чая в жълтата гостна, когато влетя Гуен с котето си в ръце.

— Ако не пуснеш това коте на земята и не го оставиш да ходи, ще го изпратя в котешкото сиропиталище — обяви Сесили, гледайки строго осемгодишната си дъщеря. — Тогава какво ще правиш?

— Ще отида с Клео в котешкото сиропиталище. Къде е то? — попита Гуен.

— Не ставай нахална, Гуен, знаеш, че не обичам невъзпитано поведение и грубост! — каза спокойно Сесили. — Ще разболееш котето.

Гуен зяпна майка си и като че ли изведнъж се разтревожи.

— Какво искаш да кажеш?

Преди Сесили да отговори, се намеси Алиша:

— Нали не искаш Клео да стане сакато мъничко същество?

— Не искам. Обичам го, Алиша.

— Тогава го пусни на пода. Пък и то няма да стои в полата ти, докато се храним. Това не е прието.

Алиша погледна Сесили.

— Правилно — отговори Сесили и се подсмихна тайно, когато Гуен, доста неохотно, остави котето на пода.

— Не се отнасяй с котето, като че ли е предмет. То ще започне да тича, да скача, ще бъде щастливо. Като го стискаш постоянно, то е нещастно.

— О!

Гуен се загледа след котето, което обиколи на бегом стаята, скочи на дивана и се вторачи в тях.

— Видя ли, не избяга — подчерта Алиша. — Тук е и не сваля очи от теб, защото те обича.

Това накара детето да се усмихне и за радост на Сесили да седне прилично, когато влезе Ерик да сервира чая.

— Вуйчо Майлс кога ще се върне от Лондон? — попита Алиша Сесили.

— Утре сутрин, за обяд ще е тук. Отидоха с Хари да се срещнат с Кристофър Лангдън, за да наемат още ветерани. В имението има още няколко обезлюдени ферми.

— Вуйчо Майлс ми каза, че двете семейства, които вече са тук, работят много добре.

— Да, наистина. Продукцията ни се увеличи, Алиша.

Сесили се обърна към Ерик:

— Остави подноса, Ерик, ще си сервираме сами.

— Да, милейди — усмихна й се той и излезе.

Гуен извади от джоба си лист хартия.

— Мамо, направих списък за покупки, както ми заръча. Да ти го прочета ли?

— Щом е необходимо — промълви Сесили. Беше благодарна, че Алиша накара Гуен да не носи постоянно на ръце котето. Това вбесяваше Майлс.

— Две памучни бели блузи, два чифта бели чорапи, нови пантофи. О, и за татко нови пантофи. Неговите са износени.

Гуен прибра в джоба си списъка. Озадачена, Сесили погледна дъщеря си със свити вежди.

— Не, не са. Неговите пантофи са съвсем нови.

— Не, стари са — поклати глава Гуен. — Видях ги през нощта, когато леля Шарлот почина…

Гуен млъкна изведнъж, като си спомни, че не бива да броди из къщата посред нощ. Сесили се намръщи.

— Какво имаш предвид за нощта, в която леля Шарлот почина.

Момичето прехапа устни, поизплаши се и отговори тихо:

— Моля те, мамо, не се ядосвай. Кажи, че няма да се ядосаш.

— Няма да се ядосам, само ми кажи за пантофите на татко. Хайде, миличка, не се страхувай. Няма да се ядосам.

— Заради Клео стана всичко. Знаеш, че котенцето ми тогава беше болно. Постоянно слизах до кухнята да проверя какво прави, после се качвах. Минавах по задното стълбище. Веднъж бях тръгнала пак да го нагледам, бях коленичила на стъпалото, за да затворя вратата, и видях татко да излиза от стаята на леля Шарлот.

Настъпи мъртва тишина, преди Сесили да попита:

— Разбрах, Гуен. Татко ти видя ли те?

— Не, и аз не го видях. Видях само пантофите. След това затворих и слязох в кухнята. — Гуен поклати глава и добави: — А те бяха стари и износени.

Алиша тъкмо щеше да каже нещо, но се отказа и погледна Сесили.

— Чувствам се странно — промълви тя. — Може ли Гуен да отиде при Ерик и да го помоли за чаша вода? Той положително е в стаята до трапезарията.

Сесили кимна, досещайки се, че нещо не е наред. Алиша беше ужасно пребледняла и разтревожена.

— Гуен, моля те, намери Ерик и го помоли да донесе чаша вода за Алиша.

— Да, мамо — каза детето и изхвърча от стаята.

— Какво има, Алиша?

В първия момент младата жена не можа да отговори, след това прошушна:

— Адам Фенъл е излизал от стаята на леля Шарлот. Разбираш ли, той взе старите пантофи от кош, приготвен за „Армията на спасението“.

Сесили я зяпна недоверчиво.

— Не говориш сериозно. Защо мъж като Адам Фенъл ще взима стари пантофи? За какво му са?

— Защото бяха с избродиран герб. Когато го видях в неговата спалня с тях, се ядосах много. Не ги е върнал в коша. Задържал ги е.

— И аз като теб бих се ядосала. Трофеи ли колекционира? На граф ли е искал да прилича? Боже мой! Сега разбирам. Какво е правел Фенъл в стаята на леля Шарлот посред нощ?

Сесили остана шокирана, като осъзна какво означава това и до какви заключения води. Почувства стягане в гърдите.

— Къде са сега пантофите, Алиша? Знаеш ли?

— Вероятно са в спалнята, в която го настаних. Предупредих го да не ги изнася от къщата — измънка Алиша и се облегна, съкрушена от това разкритие.

Сесили кимна.

— Същото като мен ли си мислиш?

— Може би той е посегнал на леля Шарлот. Може би смъртта й не е била нещастен случай. Може би той я е убил.

В този момент влезе Ерик с чаша вода на поднос. След като я подаде на Алиша, заговори Сесили:

— Господин Чарли е на телефона в библиотеката, Ваша светлост. Иска да говори с вас и с госпожица Алиша.

— Благодаря, Ерик.

Гуен беше влязла с Ерик и Сесили й поръча:

— След малко ще се върнем, скъпа. Изпий си чая.

— Добре, мамо. А мога ли да изям една кифла със сметана?

— Да — отвърна припряно Сесили и побърза след Алиша. На бегом влезе в библиотеката и седна на бюрото. — Здравей, Чарли. Сесили е.

— Здравей, лельо Сеси. Исках да те попитам удобно ли е чичо Хауард да дойде утре в Кавендън? Около Адам Фенъл има странни събития.

— Разбира се, че може да дойде. Но защо?

— Може ли първо да говоря с Алиша, ако нямаш нищо против? Трябва да й кажа нещо много важно.

— Тя е до мен.

Сесили стана, подаде слушалката на Алиша и я побутна да седне.

— Какво се е случило, Чарли? — попита много разтревожена сестра му.

— Адам Фенъл не съществува. Няма такова лице — отговори той.

— Какво имаш предвид? Моля те, обясни ми, Чарли.

— Бях помолил Елизе Щайнбренер да го провери. В нашата библиотека нямало много материали за него, само кратки статии за филмите му, за кариерата му. Тогава Елизе като добра репортерка решила да отиде в Съмърсет Хаус, където има регистри за раждания, сватби и погребения. Всеки може да заплати копие от документ или да търси…

— Не е ли открила акт за раждане на Адам Фенъл? Това ли ми казваш?

— Да. Вчера обядвах с чичо Хауард и му разказах за поведението на Фенъл, и че ни изнудва. Независимо че имаше почивен ден, отиде в Скотланд Ярд и потърсил сведения за Фенъл. Не открил абсолютно нищо. Фактът, че не е онзи, за когото се представя, събуди подозрения у чичо Хауард. Иска да дойде утре в Кавендън и да се опита да разбере нещо повече от теб.

— И аз имам новини.

Бързо и много точно Алиша разказа на брат си за нощните разходки на Гуен и за старите пантофи.

— Боже мой, тази информация променя всичко! Възможно ли е Фенъл да я е наранил? И в края на краищата защо е бил в спалнята на леля Шарлот?

— С леля Сесили още нямаме обяснение. Ето, говори с нея, Чарли. Кажи й онова, което току-що каза на мен.

След като подаде слушалката на Сесили, седна на едно канапе. Прилоша й, усети в главата си пулсираща болка. Ами ако Адам Фенъл е убил леля й? Тя щеше да бъде виновна. Тя го доведе в семейството си. Как ще си прости? И все пак защо би убил леля Шарлот? Каква е вероятната причина? Според нея имаше причина. Алиша знаеше, че ако не открие отговор на тези въпроси, няма да намери покой до края на живота си.