Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (22)

Двайсет и първа глава

Фоайето беше изпълнено с розова светлина от две лампи на старинни маси, когато Адам и Алиша влязоха.

Той се обърна и заключи. Извърна се пак към нея, тя веднага обви ръце около него и той я притисна до себе си. Но след като дълго я държа в прегръдките си, Адам каза:

— Не искам да започваме тук и да се мъчим с дрехите. Искам всичко да бъде както трябва.

Отдръпна се, хвана я за ръка и я въведе в спалнята, където подобни малки лампи осветяваха пространството с мека уютна светлина.

Като влязоха, Алиша видя грамадното легло със снежнобели чаршафи и големи бели възглавници, подпрени на таблата. Икономката го беше оправила, преди да си тръгне, и видът му възбуди Алиша. Нямаше търпение да се озове в това легло, където Адам щеше да прави любов с нея.

Той я заведе за ръка до гардеробната и отвори вратата.

— Можеш да се разсъблечеш тук. — Лицето му светна по момчешки, когато добави по-тихо: — И побързай… моля те, побързай.

На прага се извърна.

— Купих ти роба, надявайки се, че тази нощ ще дойде. И ето че дойде. Моля те, облечи я.

След това излезе.

Алиша огледа гардеробната и й направи впечатление колко женствен е декорът. Не можа да не се запита колко жени преди нея са използвали гардеробната. Със сигурност не беше първата. За своя изненада почувства ревност, след което осъзна колко е глупаво. Почти не го познаваше, помежду им нямаше връзка.

Бързо се разсъблече и се огледа във високото огледало. Надяваше се тялото й да му достави наслада. Поклати глава замислено. Разбра, че я желае, още докато танцуваха в „Савой“. И щяха да имат връзка.

Избърса яркото си червило, което обикновено предпочиташе, като си спомни снежнобелите възглавници. На тоалетната масичка видя парфюм „Джой“. Беше нейният парфюм. Нямаше съмнение, че е сложен тук заради нея. Напръска се и взе робата. Беше прекрасна, очевидно съвсем нова, от коприна. Облече я. Всъщност беше кимоно, нямаше колан и галеше кожата.

Самото приготовление, за да се съедини с него, я възбуди и почувства как вътрешно пулсира. Само при мисълта за онова, което предстои, усети мокрота.

Когато излезе от гардеробната, Адам я чакаше. Носеше тъмносиньо кимоно, същото като нейното. Нямаше колан, предниците бяха разтворени. „Лесно ще се докосваме“ — помисли си тя и пристъпи към него. Установи, че краката й треперят, че е напрегната, предвкусвайки удовлетворяване на сексуалното желание.

Срещнаха се в средата на стаята. Той я притегли към себе си и пъхна ръка под кимоното й.

Голите им тела се допряха. Той плъзна ръка към ханша й и я притисна към себе си. Възбудата му беше невероятна и Алиша го погледна. Сините й очи блестяха от силно желание.

Неговото желание не беше по-малко. Знаеше, че тя е чувствена и еротична, ще реагира страстно и ще прави каквото пожелае той. Потръпна. Наведе глава и я целуна бавно и жадно.

Тя отвърна на целувката, желаеше го повече, отколкото беше желала всеки друг мъж.

Езикът му проникна в устата й, преплете се с нейния и тя се възбуди още повече. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и той усети мекотата им. Когато погали зърната, те се втвърдиха, тя потръпна и се прилепи до него.

След минута Адам я освободи от прегръдките си и прошепна:

— Не искам да ти причинявам болка, скъпа. Ще бъда много внимателен, много нежен, обещавам.

— Не искам. Не искам да бъдеш внимателен. Искам те целия, искам да ме любиш, както ти харесва, да правиш, каквото ти харесва.

Остави кимоното си да се плъзне на пода, смъкна по раменете му неговото и го пусна до нейното.

После го прегърна с една ръка през тила, а другата плъзна надолу да го докосне, изгаряща от желание.

Той изохка:

— Моля те, недей, скъпа. Ще експлодирам.

Поведе я към леглото и най-накрая легнаха.

Адам се подпря на лакът и се загледа в лицето й. Прозрачните й сини очи блестяха.

— Искам да ти призная нещо. От две години съм влюбен в теб.

Момчешката му усмивка я очарова и тя също му се усмихна.

Алиша отвърна тихо:

— И аз съм влюбена в теб, макар и не толкова отдавна. Желая те, Адам. Докосни ме, моля те, докосни ме.

Той целуна шията й, страните й и най-накрая устните й.

— Искам да потъна в теб, да те изпълня със себе си. И все пак не желая да прибързвам през първата ни нощ. Искам да ти се насладя.

Прекара ръцете си по цялото й тяло, по бедрата, краката и застина така. Лицето му изразяваше върховно удоволствие.

— Красива си, Алиша, тялото ти е прелестно, издължено, стройно, краката ти са разкошни. А тези са великолепни.

Той зацелува гърдите й, галеше ги, хапеше зърната, засмукваше ги, изпълнен с копнеж за тази жена, която така силно го беше запленила.

Алиша потръпна, зарови ръка в косата му, погали го по тила и от нея се изтръгна тихо стенание. Той я изпълваше с блаженство с начина, по който я обсипваше с ласки.

Когато той спря и рязко се отдръпна, тя отвори очи.

— Какво има?

— Всичко е наред.

Бързо прерови чекмеджето на нощното шкафче и после продължи да я целува и да гали гърдите й. Желанието да се слее с нея ставаше неудържимо.

— Повече не мога, Алиша.

— Вземи ме. Знаеш, че изпитвам същото.

Адам плъзна пръсти между краката й и чу нейната дълга въздишка. Ласките му я разтрепериха, тя се задъха.

Знаеше колко е деликатна и знаеше, че всеки момент ще стигне до кулминацията. В този момент искаше да бъде в нея, защото радостта й щеше да замъгли усещането за прекомерната му възбуда, ако я обладае точно в този момент.

Наистина не искаше да й причинява болка. Гласът му едва се чуваше, когато промълви:

— Искам да сложа малко лубрикант на себе си и на теб.

— Направи, каквото искаш.

Еуфорията на Алиша растеше и тя беше на ръба на екстаза.

Той бръкна в чекмеджето. Постави от лубриканта на себе си и на нея и започна отново да я гали с крема с аромат на лавандула.

Само след секунди Алиша се разтрепери. Всеки миг щеше да се сгърчи в спазъм. Той притисна устни към нейните, тя плъзна ръката си между краката му и го погали. Кожата му беше като коприна от крема.

Той отмести ръката й и се претърколи върху нея. Целият вибрираше и дишаше тежко, когато внезапно влезе в нея. Повдигна тялото й и тя изкрещя, усещайки го в себе си.

Уви ръцете и краката си около Адам, а той я притискаше силно към себе си. Движеха се в ритъм задъхани и вкопчени един в друг. Любеха се разюздано, лудешки, и нейната чувственост и податливост на желанията му бяха точно онова, което искаше от нея. Бяха опиянени и изпаднаха в екстаз. Алиша крещеше, докато Адам я обладаваше. Вече беше негова и тогава и той се отдаде. Беше с жената, за която знаеше, че е предназначена за него, и почувства дълбоко удовлетворение.

* * *

Дълго останаха притиснати един към друг, разтърсени от страстта, с която се любиха. Осъзнаха, че вече са особено силно обвързани сексуално, както и емоционално, и че тази среща не е мимолетна прищявка.

След малко Адам промълви:

— Нали не ти причиних болка?

Въпросът беше зададен с много загрижен тон.

— Не, само в първия момент, когато те усетих в себе си, малко се шокирах. Но не ми причини болка. Изненада ме. — Тя се обърна към него и го погледна с любопитство.

— Оплаквали ли са се други жени, че си ги наранил?

— Две-три.

— Сигурна съм, че в повечето случаи си им доставял удоволствие. Сигурно си имал много любовни връзки.

Адам се загледа в Алиша.

— Хетеросексуален мъж съм на трийсет и осем години. Разбира се, че съм имал любовни връзки, но не толкова много, колкото намекваш.

Намръщи се и поклати глава с озадачено изражение. Стори й се, че го е подразнила, и прошепна нежно:

— Съжалявам, ако съм те засегнала. Разбираш ли, ти си най-невероятният любовник. Досега никога не съм изпитвала подобно нещо. Явно познаваш всяка частица от женското тяло, знаеш как да възбудиш една жена и да я накараш да изживее оргазъм в точния момент.

Той избухна в смях.

— О, не се занасяй, преувеличаваш! Но няма значение, благодаря за комплимента.

И тя се разсмя.

— Не, ти се занасяш. Кажи ми как си научил всичко за жените и за техните сексуални нужди и за най-еротичните им точки?

— Баща ми беше лекар. Кабинетът му беше на Харли стрийт — обясни Адам. — Лекуваше жени от аристократичното съсловие като теб, Алиша. — Той се облегна на възглавниците и подхвана често разправяната си легенда: — Майка ми почина, когато бях на шест. Той не се ожени повторно и ме отгледа сам с най-различни бавачки. Бяхме много близки. Когато станах на четиринайсет, баща ми реши, че е най-разумно да знам някои факти от живота. Когато поотраснах още, ме запозна с подробности за интимните тайни на женското тяло. Така научих онова, което знам.

— Разбрах. — Алиша също се подпря на възглавниците и попита: — Значи си отрасъл в Лондон?

— Да. Дълго живяхме в Кенсингтън. След това баща ми заживя в апартамент тук, на Брайънстоун Скуеър. По-малък от този на насрещната страна на площада. Това е моят квартал, никога не съм живял на друго място.

— По-рано семейството ми имаше къща в Мейфеър, но дядо ми я продаде — сподели Алиша. — Чичо Майлс имаше на Саут стрийт. През войната беше ударена от летяща бомба…

Тя млъкна изведнъж, покашля се и очите й неочаквано се напълниха със сълзи.

Адам я погледна внимателно и попита:

— Какво има?

— Леля Дилейси, неговата сестра, беше в къщата и загина на място, както и Лора Суон, която всички много обичахме.

Адам я прегърна, утеши я и сълзите й пресъхнаха.

След това заспаха, изтощени от техния бурен акт. Но посред нощ се събудиха и започнаха отново да се любят. В три часа още се обсипваха с ласки и решиха, че вторият път е било още по-хубаво. Освен това се съгласиха, че са създадени един за друг.