Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (15)

Четиринайсета глава

Сесили Суон Ингам седна на писалището във всекидневната на горния етаж и се загледа в четирите дневника на Суон, два от които наистина много стари. През последните няколко седмици започна да чете части от тях и още не беше ги прочела. Имаше неща, които трябваше да проумее, будещи недоумение вписвания, но така беше заета с бизнеса си и новите си отговорности, че времето все не й достигаше.

Погледна часовника и си спомни, че с Майлс бяха обещали да се запознаят с екипа на списанието около десет и петнайсет, когато всички ще са пристигнали. Алиша предложи да използват южното крило за снимките и те нямаха нищо против. Дафни и Хюго бяха в Цюрих и Алиша беше пораснала тук. Това беше нейният дом и идеалното място за срещата.

Сесили осъзна, че няма време да прибере дневниците в сейфа, мушна ги в най-горното чекмедже на писалището и го заключи.

Докато слизаше по стълбището, реши после да говори с леля Шарлот и да я попита за някои любопитни неща от дневниците. Беше сигурна, че тя ги е чела. Че кой би се въздържал?

Като влезе в библиотеката, Майлс вдигна поглед и размаха някакво писмо.

— Добри новини, Сеси! — викна той. — Експертът по вината от Лондон ми предлага три дати, на които може да дойде и да огледа нашата изба. Ще избера първата.

Сесили докосна нежно рамото му и седна от другата страна на писалището.

— Кога се пада? — попита тя, като си помисли колко добре изглежда той тази сутрин.

— Средата на следващата седмица. По-точно — сряда. После ще му се обадя и ще се уговорим. — Съпругът й поклати глава и направи гримаса. — Страхувам се, че в избата цари голяма бъркотия. С Ерик прегледахме някои вина и много от тях са се вкиснали.

— О, не, Майлс, това е ужасно. Защо не ми каза? — разтревожи се тя.

— Няма смисъл, наистина, скъпа. Не се ядосвай. Има много, които са в отлично състояние, сигурен съм. Моите предшественици са ценели хубавото вино. Има достатъчно за търг.

— Послушах съвета ти, Майлс, и предложих на Грета партньорство. Добрата новина е, че тя прие. Остава да подпишем документите. Мисля, че това беше разумен ход.

Майлс се усмихна широко.

— Поздравления. Нейните инвестиции ще помогнат и ще разсеят някои от тревогите ти.

Той стана, заобиколи писалището, подаде ръка на Сесили и я изправи.

— По-добре да вървим и да поздравим екипа на списанието с добре дошли в Кавендън. Алиша и Виктория имат нужда от нашата подкрепа.

Сесили кимна и след това го погледна внимателно, докато той я прегръщаше и притискаше до себе си.

— Страхотен екип сме, Сеси, ти и аз — прошепна Майлс в косата й. — Съжалявам, че бях толкова напрегнат.

Целуна я по челото и се загледа в лицето й.

— Беше права за заема от банката. Знам, че леля Шарлот на практика трябваше да ме завлече с ритници до Хароугейт, но сега съм доволен, че изтеглих заема. Поне за тази година се отървахме от данъците.

— Благодаря ти, Майлс — пъхна ръка Сесили в неговата и прибави: — Сложихме добро начало и ако търгът има успех, ще продължим в същия дух. Крайно време е да отидем в южното крило, скъпи. Не бива да ги бавим.

Докато минаваха през фоайето и през галерията, тя се усмихваше вътрешно. Разбра, че последните му думи бяха неговото истинско извинение. В последно време той беше меко казано постоянно намръщен и в лошо настроение, но постепенно се успокои.

* * *

Майлс и Сесили се спогледаха, докато приближаваха трапезарията в южното крило, и той повдигна вежда.

— Колко голям е този екип? — загледа втренчено жена си.

Сесили поклати глава и се разсмя, като видя тревогата в очите му.

— Не знам, но ми прилича на цяла армия.

От трапезарията се носеха смехове, разговори, врява — истинска какофония. Вратата беше отворена и когато влязоха, Алиша очевидно ги чакаше.

— Лельо Сеси, вуйчо Майлс — зарадва се тя. — Ето ви и вас. Елате да се запознаете с всички.

След като се разцелуваха, Алиша ги поведе към гостите.

Щом се появиха, настъпи тишина. Виктория изтича при тях, прегърна и целуна Майлс и Сесили.

— Още веднъж благодаря, че ми разрешихте да снимам тук. Не се безпокойте, нищо няма да бъде повредено. Всички ще бъдат много внимателни, пък и списанието е застраховано.

Майлс прегърна Виктория.

— Умницата Виктория, винаги си практична. Понеже ти отговаряш, знам, че няма за какво да се тревожа.

Той й се усмихна, тя също и прибави:

— Алиша ще ви представи момичетата. — Като сниши глас, обясни: — Те много се вълнуват, че ще се запознаят с граф и графиня.

Алиша ги запозна една по една с Майлс и Сесили, които сърдечно ги поздравиха с добре дошли в Кавендън. Седем млади жени — Катрин, модна редакторка, Хана — моделиерка, Мейвис и Кари — прическа и грим, Бренда и Флора — гардеробиерки. Последната беше Тригър — асистентка на Виктория.

— Ще снимаш ли при скалите? — веднага попита Майлс. — Може да е много ветровито.

— Знам. Затова вчера се изкачихме дотам с леля Алис и Алиша и беше поносимо. Ще снимам в полукръга от монолити, ако се наложи. Там има завет.

— Къде другаде ще снимаш? — попита Сесили, досещайки се, че тази работна задача е много по-значителна, отколкото си беше помислила.

— Непременно при водните градини, в лабиринта на чичо Хари, както и при цветните градини.

— Идеално.

Сесили огледа трапезарията и забеляза многото закачалки с дрехи, които явно вчера бяха докарани с кола, но нищо не каза.

Майлс пак се обърна към Виктория:

— Мисля, че въпросът е излишен, но все пак ще попитам как ще се справиш с посетителите? Днес имението е отворено за публика. Това няма ли да наруши работата ти?

Виктория поклати глава.

— Нямам нищо против хората да гледат, докато сме в цветните или във водните градини. Говорих с чичо Уолтър и той ме успокои, че пазачите ще следят за непредвидени ситуации.

Майлс и Сесили поговориха още малко с момичетата и ги оставиха да си вършат работата. Виктория ги изпрати до вратата.

— Мисля да нарека фотосесията „Безоблачно спокойствие“, както са наречени водните градини. Харесва ли ви? — Отмести поглед от Сесили към Майлс и добави: — Главната редакторка на списанието иска да измисля заглавие. — Те не отговориха веднага и Виктория попита:

— Какво ще кажете?

— Много ми харесва — отговори веднага Майлс. — Просто бях очарован, че си се досетила, Виктория.

— Аз също — добави Сесили. — Прекрасно заглавие за статия.

* * *

По-късно същия следобед Сесили потърси леля Шарлот. Искаше да поговори с нея за дневниците, но не я намери.

Сесили позвъни на Ерик, но вместо него дойде Пеги Лейн, икономката.

— С какво да ви помогна, Ваша светлост? — попита тя.

— Търся графинята, Пеги, но никъде не я откривам. Да не е в парка на снимките с Виктория? Или пък е отишла до Хароугейт.

— Нито едното, нито другото, милейди. Говори с Ерик. Иска да слезе в трезора. Мисля, че ей сега ще се появи, за да вземе ключа.

— Ерик има ключ — отговори Сесили, но като видя сепнатия поглед на Пеги, бързо прибави: — Той, разбира се, никога няма да го използва, без да ми поиска разрешение.

В този момент на вратата на гостната застана графинята, придружена от иконома.

— Ето къде си била, Сеси. Трябва да сляза в трезора, скъпа. Някои мои бижута са прибрани там, за което искам да поговоря с теб. Трябва ни ключа, моля.

— О! — учуди се Сесили защо леля Шарлот иска да говори за своите бижута с нея. След това погледна Ерик. — Ерик, използвай твоя ключ, моля те. Моят е в сейфа в спалнята.

— Разбира се, Ваша светлост. — След това предложи на лейди Шарлот: — Ако ме придружите, милейди, ще отключа трезора и ще донеса бижутата тук.

Двамата се запътиха към сутерена, където беше трезорът.

— Не желаете ли нещо, милейди? — попита Пеги. — Кафе или чай?

— Благодаря, Пеги. Точно сега не искам нищо. Освен ако познаваш някого, който има котенце.

— Колко странно, лейди Сесили. Приятелката ми Анет Грийн от селото има котка, която роди четири котенца преди около четири месеца. Да нарека ли едно от котенцата за лейди Гуен?

— На всяка цена. И ще платя за него естествено. Ще й кажеш ли?

— Да, милейди — засмя се Пеги. — Знам, че малката ще бъде много щастлива.

— Не се съмнявам. Но засега няма да казваме на никого. И най-вече на Негова светлост.

Сесили погледна красноречиво Пеги.

Тя кимна, направи лек реверанс и си отиде, зарадвана, че е помогнала. Сесили се усмихна на себе си, извади малък бележник от джоба си и отгърна на една отбелязана страница.

„Коте — помисли си. — Коте за моето военновременно бебе. Тя ще бъде на седмото небе.“

След двайсетина минути икономът се върна.

— Лейди Шарлот ме помоли да отнеса тези кутии в нейната гостна и да ви предам да отидете при нея, ако ви е удобно.

— Веднага ще отида — отговори Сесили и пъхна бележника в джоба си.

* * *

— Мисля, че не е зле да продам някои от моите бижута — започна леля Шарлот и посочи отворените кутии на масичката пред дивана. — Ще дам парите на Майлс за данъците догодина.

— Не, не, лельо Шарлот — възрази веднага Сесили, — не е необходимо. Все пак е много мило от твоя страна. Толкова си внимателна. Много ти благодаря заради Майлс и че си готова да се разделиш с бижутата, които толкова обичаш.

— Почти не ги нося и дори да ги продам, още много ще ми останат.

Сесили й се усмихна и заразглежда бижутата.

— Всичките са прекрасни, изящни, лельо Шарлот.

Възрастната жена се облегна удобно.

— Много отдавна нарекох тези перли за теб, Сеси. Подарък са ми от дядото на Майлс Дейвид за двайсет и първия ми рожден ден и ги нося от години. Винаги съм ги обичала и още ги обичам. Но са за теб и искам сега да ги вземеш. Днес. Защото не бива да стоят заключени в трезора. Перлите трябва да се носят. Имат нужда от светлина и въздух, иначе потъмняват.

Шарлот подаде огърлицата на Сесили, която я поднесе към светлината. Тъкмо щеше да каже: „Благодаря, но няма да приема“ и промени намерението си за миг. Леля Шарлот искрено искаше да бъдат нейни, тогава защо да не приеме с благодарност. Иначе щеше да бъде грубо.

— Как да откажа, лельо Шарлот? Ще приема перлите, понеже са твои и са ти подарени от един Ингам. А сега и двете сме Ингам… Ще ги пазя и ценя завинаги. Благодаря ти за прекрасния подарък.

— Направи много щастлива една стара жена — отвърна леля Шарлот, усмихвайки се на племенницата си. — Виж това, мъничката сребърна игла във форма на стрела с аквамарини. Ще я дам на Гуен днес или утре. Имам я от осемнайсетгодишна.

— Боже мой! Колко си мила, но мисля, че още е много малка за бижута. Само на осем е — протестира Сесили.

— Нека да й я дам и ще й кажа, че може да я носи само в неделя. Съгласна ли си?

Сесили се разсмя и прибра колието с три реда перли в кутията.

— Ще сключа сделка с теб, лельо Шарлот.

— Божичко, Сеси, ти и твоите сделки! Не познавам друга като теб.

— Хайде. Бъди играч. Съгласи се на сделка, да си стиснем ръцете.

— Още не си казала каква е сделката — отбеляза леля Шарлот.

— Ще ти разреша да дадеш брошката на Гуен днес, утре или когато искаш, но ще й подариш и котенце.

— Боже мой, котенце! Откъде, да му се не види, ще намеря котенце?

Шарлот я гледаше смаяно.

— Котката ще ти дам аз… добре, де, котенце. Само искам да кажеш, че е от теб за Гуен. Майлс няма да се осмели да възрази… защото ти си ти.

— Не разрешава ли на Гуен да има котка? Така е, нали?

— Да. Казва, че животните не бива да живеят в къщата. Надявам се да го склоня да й разреши да го държи в старата детска стая, където си играе. Ще му обясня, че ще спи в кухнята до топлата печка.

Шарлот протегна ръка и каза:

— Готово, Сеси. Да си стиснем ръцете.

И двете се разсмяха, после Сесили изрече:

— Днес те търсих, понеже искам да говоря с теб за нещо наистина важно. За дневниците. Или поне за някои от тях. В тях има някои доста взривоопасни факти, направо като динамит.