Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (14)

Тринайсета глава

Особената връзка между Алис Суон и Алиша Стентън съществуваше още от раждането на Алиша. Дори преди раждането й, Алис не преставаше да мисли за бебето. Така че връзката съществуваше от много години. Именно на госпожа Алис, както всички я наричаха, се доверяваше Алиша, освен на брат си Чарли.

Лейди Дафни, майката на Алиша, когато беше девойка, беше спасена от голяма беда от госпожа Алис. Дафни разчиташе на нея по време на трудната си бременност. Затова от уважение кръсти първородното си дете на нея и до днес двете бяха много близки.

В тази августовска сутрин Алис и Алиша седяха в очарователната градина в задния двор на къщата й в Литъл Скел в подножието на голите хълмове. Алиша ги загледа и каза:

— Харесва ми тук по това време на годината, когато ливадите нацъфтяват.

— Гледката действа успокоително, така си мисля, може би защото е нещо неизменно, сигурно, повтаря се отново и отново като сезоните.

Алис се приближи до младата жена, взе ръката й и каза тихо:

— Радвам се, че ми разказа за заминаването на Брайън. Съжалявам. Предполагах, че отношенията ви с времето са станали сериозни. Защо се наложи да замине на турне?

Алиша въздъхна тежко и я погледна.

— Не мога да ти отговоря, нямам представа. — Помъчи се да се усмихне, но лицето й беше тъжно. — Защо просто не скъса с мен? Не е ли странно?

— Може би се е влюбил в друга жена, която участва в Шекспировото турне, и е решил да отиде заради нея.

За Алис беше непонятно мъж да открие жена по-привлекателна от нейната любима Алиша. Тя градеше кариера, разбира се, но Алис копнееше да намери щастие и в любовта.

— Признавам си, че това не ми мина през ум, но имаш право. Както и да е, не мога постоянно да мисля за това. Трябва да се заловя с новия филм и да забравя всичко останало, госпожо Алис.

В този момент по градинската пътечка се зададе Виктория, размахвайки някакъв лист.

— Намерих списъка. Да прегледаме местата, които съм избрала, а след това и тоалетите.

Алис и Алиша станаха и Алис уточни:

— Предполагам, че ще отидем до Хай Скел, понеже ми каза да си обуя удобни обувки.

Виктория се засмя.

— Първо там отиваме, за да не го мислим повече. Другият ни обект е лабиринтът в една от градините на Хари, също така водните градини. Какво ще кажеш, Алиша?

— Прекрасен избор, Виктория.

Жените прекосиха парка на Кавендън за двайсет минути, след това минаха през двора на конюшните, покрай църквата и се озоваха на обраслия с ниска растителност хълм. Тогава пред погледа им се изпречи Хай Клиф.

Монолитните скали образуваха нещо като полукръг, така че мястото беше закътано и изолирано. Алиша си спомняше как Чарлс, шестият граф Мобри, често се изкачваше до тези оголени скали, стари колкото глетчерите, които покривали Йоркшир по време на Ледената епоха. Веднъж Шарлот й каза, че скалите били лично пространство за Чарлс и той идвал тук, за да разрешава проблеми и да подрежда мислите си.

— В полукръга има гладки скали, на които човек може да седне и да се облегне удобно — осведоми ги Алис. — Да поседнем, останах без дъх.

— И аз се изморих — възкликна Алиша, последва по-възрастната жена и добави: — Боже мой, каква красота! Бях забравила колко вълшебно е тук, пък и изгледът към Кавендън е приказен.

— Мисля, че грамадните канари и странните форми ще бъдат идеален фон за вечерната рокля от тюл, Алиша. Какво ще кажеш? — попита Виктория и като ги последва в полукръга, започна да снима скалите.

— Много те бива — рече Алиша и седна.

— Радвам се, че ти харесаха роклите, които е избрала модната редакторка, и че са ти по мярка — промърмори Виктория, като продължаваше да снима.

— Харесаха ми, прекрасни са. Но нима ще ме накараш да обличам всичките? Много са.

— Това ще реши редакторката, като пристигне утре с екипа. Досещаш се, моделиер, фризьор, гримьор. Но от инструкциите на Мелинда Джоунс знам много добре кой тоалет за коя снимка ще подхожда.

— Какви инструкции получи? — полюбопитства Алис по-скоро от възхита към своето малко, евакуирано момиченце, което порасна и стана толкова умно.

Виктория се разсмя.

— Не много, както обикновено. Само един ред. Вчера ги получих. „Чар. Драма. Чар.“ Толкова.

Виктория се отдалечи от полукръга, разходи се и направи още снимки. Обичаше да идва на тази гола пустош, която се простираше с километри чак до Северно море. Всъщност тук нямаше нищо, освен небесния свод и монолити, „И вятър“ — помисли си тя, като се надяваше, че утре няма да духа твърде силно. Именно оттук възнамеряваше да започне фотосесията.

Докато се връщаха, Алиша изведнъж се спря и погледна Виктория.

— Как ще дойда утре дотук? С халат или с панталони и риза? Не мога с вечерна рокля от тюл да се катеря по чукарите.

— Вярно, не можеш. Леля Алис ще ни даде параван. Утре сутринта Тед ще го донесе и ще се преоблечеш зад него.

— Не се притеснявай, нашата малка хитруша е помислила за всичко — каза възрастната жена.

Следващата им спирка беше при водните градини зад западното крило на къщата. Бяха прекрасни и датираха от осемнайсети век. Намираха се в падина и Виктория тръгна пред Алис и Алиша по калдъръмената пътека, оглеждайки с професионално око пейзажа. Насочи се към неокласическия бял храм, развълнувана от мисълта, че ще снима Алиша в тези уникални градини.

Другите две жени също изглеждаха очаровани.

— Не е ли странно? — възкликна Алис. — Гледала съм тези градини през целия си живот и все пак днес са някак различни. Много са красиви.

— Заслугата е на Хари — отбеляза Алиша. — Разкрасил ги е. Направил ги е по-вълнуващи. Такъв си е Хари.

Виктория беше в стихията си, обикаляше, снимаше. Алиша и Алис вървяха подире й, докато тя обясняваше кои рокли ще подхождат на пейзажа и какъв ефект търси.

Най-накрая Алис сложи край на обиколката.

— Мисля, че е време за обяд. Приготвила съм сандвичи. Ще хапнем и ще си починем. После ще разгледаме дрехите, които пристигнаха вчера.

— Да, чудесна идея — каза Алиша. — Хайде, малка хитрушо, да вървим.

Виктория кимна и трите тръгнаха по пътеката към къщата.

* * *

По-късно същия следобед Алиша седеше в спалнята си в южното крило и преглеждаше сценария. Вече знаеше наизуст репликите си, остави сценария на отоманката и се облегна удобно. Кавендън винаги й действаше успокоително. Постъпи умно, като се върна вкъщи. Погледна плюшеното си мече, вече малко пораздърпано, но любимо в детството й. БРИН. Така се казваше мечето и така наричаше Брайън Милър, защото понякога се държеше тромаво като мечок.

Най-странното беше, че сега й се струваше като някакъв далечен обект, а не точно личност. През изминалата седмица успя да го изтръгне от ума си. Повече не заплака за него. Проговори здравият разум. Разбира се, Констанс и Алис й помогнаха да сложи край, всяка по свой начин. В известен смисъл, след като преодоля първоначалния шок от заминаването му, поведението му я отблъсна. Не беше свикнала да се държат с нея по такъв груб начин и да й говорят така безцеремонно, едва ли не пренебрежително. Чарли, който й се обаждаше всяка сутрин по телефона, беше промърморил тази сутрин нещо в смисъл че Брайън е посредствен, и може би брат й имаше право.

Както и да е, сега се беше съсредоточила в бъдещето си и в кариерата си. С нетърпение очакваше снимките за списанието. С Виктория избраха тоалетите и нейната малка хитруша й каза да не се притеснява за нищо.

— Аз съм отговорна — обясни й тя. — Мелинда Джоунс го подчерта категорично пред целия екип.