Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (13)

Дванайсета глава

Грета Чалмърс се взираше в бутилката „Дюбоне“, но после я остави на масата. Тъкмо щеше да я отвори, за да отпразнуват с Елизе специалния случай, но си спомни, че тази нощ Елизе ще работи в редакцията на вестника.

Пък и дори да беше свободна, дали щеше да бъде тук? Разбира се, не. Живееше в своя апартамент. Намираше се съвсем наблизо, миниатюрно жилище за едно момиче точно под стрехите, и тя щеше да се втурне презглава към новия си дом, ако не беше на работа. Грета поклати глава и за миг на лицето й се появи тъжна усмивка. Сега живееше сама.

На двайсет и осем, Елизе искаше да бъде самостоятелна, да се почувства по-зряла, да живее своя живот в своя дом. Грета разбираше всичко това. И все пак й липсваше сестричката. Без нея къщата беше пуста и странна.

Единайсет години беше дом за семейството й, след като баща й и природените й брат и сестра пристигнаха от Германия през 1938-а. Тогава Грета най-сетне намери душевно спокойствие и успя да преодолее скръбта по ненавременната смърт на съпруга си през 1933-а. Семейството й даде ново начало. Знаеше, че трябва да бъде благодарна за времето, през което живя с тях, време, което толкова лесно можеше да й бъде отнето от нацистите. Грета се замисли за дългия разговор по телефона, който проведе със Сесили, и за резултата от него. Ето това вече беше ново начало. Тъгата изчезна от лицето й. „Мога да продължа напред — каза си тя, — да изпълня живота си с нови неща, пък и кой знае, може да срещна някой свестен мъж.“

Звънецът на входната врата накара Грета да стане и да побърза по коридора, чудейки се кой ли звъни. Когато отвори, остана безкрайно изненадана:

— Виктория! Здравей!

В първия момент Грета зяпна младата жена, която й се усмихваше, съвсем слисана от ненадейната поява на Виктория.

— Грета, мога ли да вляза, моля те? — попита тихо Виктория. Изглеждаше бледа и уморена, косата й беше смачкана под подгизналата от дъжда шапка.

— Разбира се, Виктория. Колко съм недосетлива. — Докато говореше, въведе момичето и затвори вратата. — Не те очаквах и се изненадах. Винаги се радвам да те видя, но Елизе е в редакцията.

— Знам. Дойдох при теб, Грета. Трябваше първо да се обадя, но бях на улицата. Реших набързо и взех такси. Имам нужда от съвет. Трябва да споделя с теб нещо странно.

— За теб винаги съм насреща и най-интересното е, че аз също исках да споделя нещо с теб, Виктория. — Грета се вгледа в лицето на момичето и докато сядаха на кухненската маса, прибави: — Спомена „странно“ и изглеждаш разтревожена. Поеми си дъх, а аз ще налея по чаша вино. Мисля, че моят случай е по-приятен. Затова ще споделя първо аз.

Виктория кимна.

— Моят е малко сложен. Затова казвай. Струва ми се, че става въпрос за нещо радостно, нали?

— Да, точно така.

Грета стана и отвори бутилката „Дюбоне“, взе две чаши от шкафа и наля вино.

После седна пак срещу Виктория, подаде й чашата и с щастлива усмивка съобщи:

— Днес станах съдружник на Сесили в модна къща „Суон“. Подписахме договора и аз съм много доволна.

— Чудесно! Поздравления!

Виктория вдигна чашата си и леко я чукна в чашата на Грета, преди да отпие.

— Благодаря ти, мила. Чувствам се подмладена. Това е ново начало в известен смисъл. Преди да дойдеш, се чудех с кого да споделя хубавата новина, затова ти благодаря, че се появи тъкмо навреме.

Виктория не можа да не се разсмее. Грета имаше чудесно чувство за хумор. Изпитваше възхищение към нея и заради начина, по който се грижеше за професора, Курт и Елизе. У нея имаше финес и беше много почтена.

Леля Алис казваше, че Сеси е извадила късмет с нея, че Грета е съвестна, може да се разчита на нея и има здрав гръб. Здравият гръб беше най-важното за Алис Суон. Виктория си помисли, че Сеси и Грета си приличат в някои отношения; и двете бяха родени в първата половина на май, макар че Сесили беше шест години по-голяма от Грета, която сега беше на четирийсет и две.

Грета отпи от виното и каза с по-сериозен тон:

— Днес със Сеси се договорихме по телефона, Виктория, затова онова, което споделих с теб, е тайна. Още никой не знае за съдружието. И пред никого не би споменала затрудненията в бизнеса и промените, които трябва да предприемат, за да го спасят.

— Ще си мълча, обещавам. Още преди години леля Алис ме научи да пазя тайна и да не клюкарствам.

Това беше кредото на Алис. Виктория подозираше, че Алис знае много деликатни тайни за семействата Ингам и Суон, които никога нямаше да разкрие.

Грета кимна.

— А сега ми кажи защо ти е необходим моят съвет?

— Малко е объркано, както се досети.

Виктория разказа на Грета всичко за Фил Дейтън от вечерта, когато валеше проливен дъжд и той закара нея и още едно момиче от ателието до домовете им, до досадните покани за среща, и най-накрая за дебненето му пред жилището й.

— Като видях тази вечер сивия воксхол, чашата преля.

— Ще прелее, разбира се! — възкликна Грета. — Постъпила си много правилно, като дойде тук. И ще спиш тук.

— Но аз…

— Никакво „но“. Може да те е видял, когато си отивала към дома си и после, когато си взела такси. Може още да те чака и да те пресрещне, ако се прибереш. Представи си, ще бъде късно през нощта.

— Да, имаш право, възможно е. Дилемата ми е следната, Грета. Искам да му кажа в очите да ме остави на мира. Искам и да съобщя за поведението му на Майкъл Сатън. Дори бих напуснала агенцията. Този странен мъж ме тревожи.

— И аз бих се чувствала по същия начин. Но да се изправиш срещу този Фил Дейтън, по мое мнение ще бъде абсолютно безполезно. Неуравновесен човек като него ще се оскърби, ще се разгневи. Съветът ми е да си мълчиш и да напуснеш агенцията при първа възможност, за да не си близо до него.

— Днес Майкъл Сатън ми съобщи, че от списание „Елеганс“ са поискали аз да снимам Алиша, и приех. Това е най-важната ми поръчка досега… и първата ми самостоятелна задача.

— И ще бъдеш с този Дейтън.

Виктория поклати глава.

— Майк ми каза, че от списанието са предложили да направя снимките в Кавендън, тъй че няма да съм в Лондон.

— Ах, да. — Грета се позамисли. — Мелинда Джоунс е главен редактор на „Елеганс“, много близка приятелка ми е, както струва ми се знаеш, Виктория. Може да те грабне от „Елит“. След като направиш снимките на Алиша, ще си намериш лесно работа. Ще говоря с Мелинда, когато пожелаеш. От теб зависи, само ми кажи.

— Благодаря ти, Грета, че ме изслуша и че ме посъветва. — Момичето погледна умолително голямата сестра на приятелката си. — Моля те, не споменавай на Сеси за Дейтън, защото тя ще каже на леля Алис, която много ще се притеснява за мен.

— На никого няма да кажа, обещавам — отговори Грета. Тя се облегна и отпи от виното. След кратко мълчание се реши да изрази мнението си: — Често съм се питала защо с Алис избрахте този апартамент. Уютен е, на хубаво място е, но паркът „Белсайз“ е толкова далеч от Челси, където работиш, и на километри от всички нас.

— Имаш право. Пътуването е много дълго и досадно. Но госпожа Скелтън, собственичката на къщата, и леля Алис имат общи приятели. Апартаментът беше току-що ремонтиран и свободен. — Виктория поклати глава. — Сигурно трябва да помисля за ново жилище, както и за нов шеф.

— Непременно. Междувременно искам да ми обещаеш, че ще останеш при мен, докато не отидеш в Кавендън за снимките. Иначе ще се тревожа за този Дейтън и няма да мога да спя. — Цяло десетилетие Грета се грижи за Курт и Елизе. За нея беше съвсем естествено да се погрижи и за Виктория.

В първия момент Виктория не отговори, изненадана от предложението. Като погледна в очите на Грета, видя тревогата й и веднага се съгласи.

— Добре, Грета. Ще се прибера само да си приготвя багажа, преди да замина за Кавендън.

— Благодаря, Виктория, сега вече ще спя спокойно. Както знаеш, Нина винаги ми оставя вечеря. — Грета стана и отиде до кухненския бокс. — Ха, ето, оставила ми е сирене, суфле с картофи и доматена салата. Има и шунка. Какво предпочиташ.

— На суфле не мога да устоя — отговори Виктория. — Обожавам го. Бих хапнала от него, моля.

— Аз също. Само трябва да го претопля във фурната. Междувременно ще си пуснем музика и ще се настаним на масата.

* * *

Докато шеташе в кухнята, Грета бъбреше за фестивала на Британия, планиран за идната година, и за други всекидневни неща. Реши да не засяга повече темата за Фил Дейтън. Защо да предъвкват проблема цяла вечер? После, докато слагаше картофеното суфле във фурната, й хрумна, че Елизе може да сподели новия си апартамент, който беше съвсем наблизо, с приятелката си. Докато суфлето се претопляше, Грета и Виктория сложиха масата.

— Много красиво си подредила къщата си, харесва ми — каза Виктория на Грета. — Един ден, когато се омъжа и имам свой дом, ще декорирам трапезарията със синьо и бяло като твоята. Или ще използвам тези цветове за всекидневната.

По време на вечерята тя разказа разни смешни случки от работата си, после прибави:

— Животът в Лондон ми харесва. Вече не мога да се върна в Йоркшир. Искам да работя при Мелинда Джоунс. Когато асистирах на фотосесии при нея, тя никога не даваше точни инструкции. Едва си записвах съвсем кратки бележки… — Виктория млъкна и се разсмя. — Тя ми даде изключително оскъдни насоки.

Грета я погледна и попита:

— Какво имаш предвид?

— В повечето случаи бяха само една дума или най-много едно изречение, като например „Това е профил. Сериозен.“ или „Тези дрехи са за забавление“. Понякога изискванията й бяха „нервно“ или „с въображение“. На мен ми харесваше, защото ми даваше свобода аз да реша.

Грета кимна.

— Разбирам, и сега имаш чудесната възможност да направиш най-оригиналните снимки. Мисля, че сигурно имаш много живо въображение, което е от съществено значение.

— Опитвам се — отговори Виктория скромно, но й личеше, че похвалата на Грета й достави удоволствие. — Търся необикновеното.

— Сигурна съм, че вече си планирала фотосесията в Кавендън — отбеляза Грета и в очите й трепнаха искрици.

Виктория се разсмя.

— Донякъде. Очевидно е, че няма да правя стандартни снимки. Нали се досещаш, такива на нейно благородие Алиша Ингам Стентън в Кавендън, величественият семеен дом. Прекалено пошло. В имението има някои наистина чудни места, дори драматични. Вероятно ще избера естествен декор и ще направя само няколко снимки вътре в къщата, но и те трябва да бъдат нестандартни. Все пак сме 1949-а година. Мисля, че имаме нужда от модерна гледна точка.

* * *

Грета се беше облегнала на възглавници в леглото си и както обикновено четеше, преди да заспи. Но установи, че тази вечер не може да се съсредоточи, и най-накрая остави книгата до себе си. Огледа спалнята си и за пореден път се зарадва на изчистения, модерен стил. Беше я обзавела в бледи тонове, които носеха спокойна атмосфера.

Въздъхна тихичко, като се замисли за Виктория. Беше доволна, че момичето дойде при нея и че спи в спалнята за гости здраво и невредимо.

Мъжът, който досаждаше на Виктория, я тревожеше, но момичето беше практично и инстинктивно предпазливо, и Грета беше сигурна, че ще разрешат проблема. Трябваше да се премести в друго жилище. Тогава той нямаше да я причаква. Грета се съмняваше, че ще се осмели да я нарани по някакъв начин, но, от друга страна, никой не знаеше какво може да се случи.

Грета се облегна и се замисли. Започна да се унася, загаси нощната лампа и легна. Само какъв ден беше. А при новия й живот като съдружник в модна къща „Суон“ я очакваха много дни подобни на този.

* * *

На сутринта Елизе пристигна точно в седем часа, сияеща и щастливо усмихната. Винаги идваше за закуска в почивния си ден и завари Грета в кухнята. След като прегърна сестра си и я разцелува, каза:

— Снощи написах много хубава статия. Представи си, спечелих си одобрително кимване от редактора на новините, дори ми се усмихна. Доста надменно, струва ми се.

Грета се разсмя.

— Поздравления, скъпа. Знам, че онези сърдити мъже, които седят с навити ръкави и работят като луди, за да списват вестника, са ужасно груби, особено с жени журналистки.

Елизе кимна и се засмя не особено убедително.

— А те са прекалено малко. Няма да видиш много поли да се развяват по Флийт стрийт. Но трябва да призная, че момчетата, с които работя, се държат мило с мен, щадят ме. Може би защото съзнават, че си гледам съвестно работата и главата ми е винаги сведена над пишещата машина.

— Ако я вдигаш понякога, може би ще забележиш някой интересен мъж.

— Намери се кой да ми го каже! За теб все няма време да си намериш мъж, защото си великата бизнес дама.

Грета прихна.

— Досега не са ме наричали така. Велика. Но имам някои много хубави новини.

Елизе седна на кухненската маса.

— Кажи ми ги. Виждаш ми се много развълнувана.

— Развълнувана съм. Вчера станах съдружничка на Сесили в модната къща. Между другото, никой не знае и засега трябва да си мълчим. Представи си, Елизе, на практика ще бъда собственичка на част от бизнеса, при това на онази, която харесвам. Марката ни вече ще бъде само „Суон“.

Елизе засия срещу нея.

— Мисля, че случаят трябва да се отбележи с вечеря, дори да е в тесен кръг. Да организирам ли малко тържество?

— Благодаря ти, много мило от твоя страна. Но още е рано. След като подпишем и подпечатаме договора, може би. Доста съм суеверна, за да празнувам, преди редовете на точици да бъдат попълнени с подписи.

В този момент в кухнята влезе Виктория.

— Добро утро, Грета! Елизе!

Елизе се обърна слисано.

— Виктория! Каква приятна изненада!

— Спах тук. Грета ме приюти — каза приятелката й. — Ще ти обясня след малко. Очевидно току-що си чула новината, че Грета и Сеси са станали съдружнички. Но всичко е още тайна.

— Да, чух, и съм във възторг.

— И аз. — Виктория седна до Елизе и я целуна по страната. — Видя ли се с Чарли?

Елизе поклати глава.

— Снощи не се появи в редакцията. Мисля, че си е взел няколко дни отпуска. Крайният срок да предаде книгата наближава.

— О, да, спомена ми наскоро — отговори Виктория.

Грета готвеше нещо и попита:

— Ще закусите ли? Приготвих бъркани яйца с пържени домати.

— Сигурно е много вкусно — отговори Виктория.

Елизе се усмихна на сестра си:

— Всичко, което готвиш, е много вкусно.

След малко Грета им сервира закуската и седна при тях на масата. Бъбреха за незначителни неща и едва когато се нахраниха, Виктория обясни на Елизе защо е останала през нощта при сестра й.

Елизе явно се възмущаваше, докато я слушаше, и накрая възкликна:

— Срещала съм се веднъж с Фил Дейтън, когато дойдох да те взема от ателието. Спомняш ли си?

— Да, спомням си. С него се заговорихме за Мърл Оберон, ако не ми изневерява паметта. Той е неин голям почитател.

— Стори ми се приятен, обикновен млад мъж, не особено красив, но не и непривлекателен… съвсем нормален, ами това са ми впечатленията.

— Описа го съвсем точно, Елизе, но той се оказа напаст и интересът му към мен стана доста зловещ.

— Да, наистина — съгласи се Елизе. — Много добре те разбирам защо не искаш да се разправяш с него. Това може по някакъв начин да го извади от равновесие. Какво възнамеряваш да правиш? Ще докладваш ли за него? Агенцията ли ще напуснеш?

— Да, ще я напусна. Харесвам Майк, но той няма да го уволни. Не мога нищо да докажа и съм виждала как изгонват от работа момичета заради досадници. Имам задача, която искам да изпълня — да снимам Алиша в Кавендън, след това ще връча на Майк предупреждение за напускане.

— Задачата ти е направо страхотна. Обзалагам се, че снимките са за списание „Елеганс“.

— Позна.

— Предложих й да се премести някъде наоколо, за да сме наблизо всички — каза Грета.

— Можеш да дойдеш при мен, докато си намериш нов апартамент — усмихна се Елизе. — Ще ни бъде малко тесничко, но си добре дошла.

— Благодаря, Елизе, но обещах на Грета да остана засега при нея.

— Какво по-хубаво от това — отговори Елизе. — Ще ти помогна да намерим приятно жилище и да се пренесеш. Ще бъде страхотно — ние, момичетата в един и същи квартал.

— Благодаря. — Виктория беше благодарна за подкрепата. Трябваше да каже на леля Алис за намеренията си. — Да сменим темата. Не спомена нищо за срещата с Деклан. Как мина?

Елизе се облегна и погледна приятелката си шеговито.

— Всяка минута, прекарана с него, беше удоволствие. Притежава огромен ирландски чар. Сърдечен е, забавен и честно да си кажа, ако продължим да се срещаме, ще се влюбя в него. При това до уши.

Преди Виктория да каже нещо, Грета стана.

— Трябва да тръгвам, момичета. Ще се видим по-късно.

Помаха им весело и излезе.

Виктория се наведе към Елизе:

— И аз така предположих. Вие сте родени един за друг. Бил е много внимателен с теб, нали?

Елизе замълча и Виктория попита:

— Е, не беше ли?

— Разбира се, че беше мил. И двамата бяхме. Допаднахме си от първия миг. Определихме си среща в края на седмицата, но не мисля да се срещам повече с него.

Виктория се намръщи.

— Защо? Не разбирам.

— Заедно с теб и преди съм се срещала няколко пъти с него и имам определено мнение. Твърде самоуверен е. Снощи отново забелязах. Държи се, като че ли е много специален. И той е. Не е арогантен, нямам това предвид. Не мога добре да го обясня, Вики.

— И аз съм забелязала същото у него — съгласи се тя. — Не се перчи, нищо подобно. Но някак присъствието му се налага. Това защо те отблъсква?

— Не, Вики. Но съзнавам, че Деклан има големи планове. Не зная доколко е добър като актьор. Досега е изпълнявал само малки роли. Изглежда, че в новия филм той изпълнява втората важна мъжка роля и се вдигна шум около него.

— Това е добър знак, не мислиш ли?

Виктория се загледа в Елизе, отново недоумявайки.

— Да, наистина. Радвам се за него. И все пак не познавам друг така безумно целенасочен. Невероятно амбициозен е. Ще видиш, ще отиде в Холивуд. Целта на Деклан е да стане филмова звезда.

Виктория позамълча, после хвана ръката на приятелката си.

— Разбирам те. Тревожиш се, че ако се влюбиш в него и той в теб, когато го поканят в Холивуд, той веднага ще замине.

— Съвсем точно се досети, Вики. Помежду ни има силно привличане, на една и съща вълна сме… — Елизе замълча, поклати глава и въздъхна. — Без капчица съмнение знам, че кариерата ще бъде винаги на първо място за Деклан.

— Защо си толкова сигурна? — Виктория леко повиши тон.

— Просто знам. Той иска известност, слава. Цялата слава на света. Това за Деклан е по-важно от всичко друго.

— Надявам се, че грешиш, Елизе. В известно отношение това е много тъжно. Славата е без значение, ако няма с кого да я споделиш.

На устните на Елизе трепна усмивка.

— Съгласна съм. Допускам, че ще ме помислиш за страхливка. Просто знам, че ще се влюбя безнадеждно в него и когато той замине, ще остана с разбито сърце. Затова можеш да ме наричаш „Нерискуващата Елизе“, ако ти харесва, но аз така се чувствам.

— Никога не бих те нарекла така, защото мисля, че си много смела, след като работиш на Флийт стрийт и имаш професия, в която доминират мъжете. Преживя и голямо страдание заради майка си. — Виктория й се усмихна широко и я прегърна през рамо. — Знаеш как да се пазиш и никой не го разбира по-добре от мен.

Елизе кимна и погледна Виктория.

— Според теб по-добре ли е да се измъкна, преди да е станало много сериозно?

— Опасявам се, че съм на същото мнение. Вярвам на интуицията ти спрямо Деклан. И зная колко безумно амбициозен е.

— Да сменим темата. Кога заминаваш за Кавендън?

— Скоро, преди Алиша да започне снимки за филма. Ще се обадя на Сесили тази сутрин, ами… да й поискам разрешение. Трябва да я предупредя, че няма да отида само аз с фотоапарата. От списанието ще изпратят стилист за облеклото, друг за прическите и грима. Ще бъдем цяла банда.

— Ще ми се да можех да надникна отнякъде.

— Хайде, ела с мен — предложи Виктория със засмени очи.

— Не мога. Имам работа, нали разбираш?

Двете се разсмяха. Бяха щастливи заедно.