Барбара Тейлър Брадфорд
Тайните на Кавендън (12)

Единайсета глава

— Необходим ми е много кураж, за да се държа както трябва — каза Алиша, поглеждайки Констанс Ламбер. Поклати глава и промърмори: — О, прощавай. Прозвуча нелепо, нали?

Очите й изведнъж се напълниха със сълзи. Констанс се пресегна и хвана ръката й.

— Знам точно какво имаш предвид. Необходима е сила на духа, за да бъдеш храбра в ситуация като тази, скъпа.

— Беше толкова неочаквано и той ми го съобщи по толкова груб начин — безцеремонно и жестоко.

Сълзите се затъркаляха по страните на Алиша и тя взе да търси в чантичката си носна кърпа.

— Май че е така — промълви Констанс съчувствено и нежно. — Не си нито първата, нито последната жена, която плаче заради мъж. Жените плачат заради мъже откакто свят светува.

Констанс се загледа в далечината, сякаш потънала в някакъв спомен. След това прибави тихо:

— Понякога мъжете са истински негодници.

Алиша попи сълзите си, издуха носа си и се помъчи да се усмихне на Констанс, но усмивката й изчезна почти веднага. Констанс пак хвана ръката й и я задържа.

Двете седяха във фоайето на хотел „Браун“ и пиеха следобедния си чай. Бяха много близки. Констанс и Феликс бяха агенти на Алиша от самото начало на нейната кариера в британските филми. Тя не стана звезда, но беше актриса с име. Публиката я харесваше, не й липсваха роли, при това винаги в хубави филми. Нейните агенти й осигуриха успешна кариера и се грижеха за интересите й. Тя разчиташе на тях и им вярваше безрезервно.

Именно Констанс потърси, за да сподели колко е разстроена заради Брайън, понеже знаеше, че когато става въпрос за чувства, тя ще я разбере най-добре.

Констанс наруши мълчанието, като каза с леко озадачен тон:

— Има нещо, което ми се струва странно. Защо Брайън реши да участва в Шекспировото турне на Виктор Чапман в Австралия? Това по никакъв начин няма да направи кариерата му бляскава. Въпросното турне в действителност е стъпка назад по мое мнение. И на Феликс между другото.

Алиша се наведе към нея и каза:

— Радвам се, че споделяме едно и също мнение. От друга страна, той е малко странен, чудак и инат. Иска всичко да става по вкуса му.

— Мъж е, какво очакваш — отбеляза Констанс и на лицето й за миг се появи мрачна усмивка. След това прибави: — Да поразсъждаваме от друга гледна точка. Брайън скъсва изведнъж с теб и заминава. Не е необходимо разстояние от хиляди километри помежду ви… — Констанс позамълча отново със замислен вид. — Освен ако иска да се предпази от изкушението да се върне при теб, понеже знае, че няма да може да ти устои.

Сините очи на Алиша проблеснаха изненадано и тя възкликна:

— Защо ще поиска пак да сме заедно? Току-що ти казах колко грубо се държа. Ето какво, Кони. Мисля, че от известно време е планирал да скъса с мен. Помисли си само колко потаен беше с дрехите си. Казваше, че ги носи на химическо чистене, а може би си е стягал куфарите.

— Наистина. Виж, ако е забравил нещо, дори само вратовръзка или книга, каквото и да е, веднага се отърви. Изпрати му го, или още по-добре, изхвърли го. Вещи, които ти напомнят за мъжа, могат да бъдат много досадни.

— Благодаря ти за съвета. Остана какво ли не из къщи. Ще събера всичко и ще го изпратя по пощата на неговия адрес.

— Не си губи времето. Него го няма, отплава. Изхвърли всичко в кофата за боклук. Изхвърли и него от живота си. Трябва да продължиш напред. Сега. Веднага!

— Реших да отида в Кавендън и да освободя апартамента. Там всичко ми напомня за Брайън.

— Много добре. Остани в имението десетина дни. Отложиха снимките с две седмици, за да редактират сценария, и имаш възможност да си отпочинеш, да прегледаш репликите си, въпреки че като те познавам, вече ги знаеш.

Алиша се усмихна за пръв път през този ден.

— Да, научих ги.

— Помисли за бъдещето — продължи Констанс с по-твърд глас. — Феликс вече ти е казал, че съдружникът на продуцента е голям твой почитател. Намекнал е на Феликс, че може би ще те покани за следващия си филм. Имаш бъдеще, скъпа. Не бива да страдаш за Брайън Милър. Той е загубена кауза.

* * *

В другия край на Лондон, във фотографската агенция „Елит“ на Фулъм Роуд, Виктория беше в кабинета на Майкъл Сатън — собственик и шеф на агенцията — и го слушаше внимателно.

Когато той свърши да говори, възрази разпалено:

— Не ми харесва това, което каза. Всъщност намекваш, че си обезпокоен от факта, че живея с мъж, понеже си обещал на Палома Суон да ме наглеждаш. Не греша, нали?

Той кимна.

— И на леля ти обещах, а слуховете, които дочух, ме разтревожиха. Чувствам се отговорен, нали разбираш?

— Престани да се грижиш за мен. Леля Алис и Палома са накарали Чарли Стентън и Грета Чалмърс да ме наглеждат, така че се събраха прекалено много хора. — Като го погледна много хладно и начумерено, добави: — Разочарована съм от теб. Мислех, че знаеш какво момиче съм. Някой разпространява клюки за мен, в които няма капчица истина.

Майкъл стана моравочервен и явно беше огорчен.

— Трябваше да бъда по-разумен и да не давам ухо на канцеларски клюки — промърмори той, чувствайки се като идиот.

— Мъжът, с когото са ме видели преди около седмица, е един актьор — Деклан О’Съливан. Случайно живее един етаж над мен. Миналата събота излязохме едновременно и понеже и двамата отивахме в Челси, той ме закара с колата си.

Майкъл видя, че е страшно ядосана, и не я винеше. Обърна внимание като истински глупак на приказките на един чиновник, на когото му беше крив светът, без да се съобрази с нея. Пое дълбоко дъх и каза:

— Много съжалявам, Виктория. Сгреших. Надявам се, че ще приемеш извинението ми.

— Да, приемам го — отговори веднага тя, тъй като не искаше проблеми с шефа си. Поколеба се дали да не му каже, че Фил Дейтън дебне понякога пред кооперацията, в която живее, но се отказа.

— Имам задача за теб, която знам, че ще ти хареса. Всъщност затова исках да говоря с теб днес.

— О, и каква е задачата?

— Да снимаш Алиша Стентън за списание „Елеганс“. Това е твоят голям шанс. Твоята първа самостоятелна работа.

Виктория се усмихна.

— Кога? Знам, че започва нов филм.

— Очевидно снимките ще се позабавят. Казаха ми, че ще преработват сценария. Да приема ли? Ще я снимаш ли?

— Естествено, че ще я снимам. Познавам я от дете.

Той се засмя, доволен, че ядът й мина. Виктория му беше любимка. Всъщност на всички беше любимка. Как допусна подобна глупост? Да слуша дребнави клюки! „Глупак — промърмори под нос. — Ужасен глупак съм.“

* * *

Беше седем часът, когато Виктория излезе от агенцията. Погледна небето, докато отиваше към Фулъм Роуд, и видя, че е облачно и всеки момент ще завали. След като обработва негативи часове наред, беше изморена. Качи се на втория етаж на автобуса, отпусна се и се замисли за снимките на Алиша. Съзнаваше каква великолепна възможност й се отваря и че ще може да направи страхотни снимки, понеже познаваше много добре Кавендън и тайните му кътчета.

Докато автобусът криволичеше по улиците, не можеше да се нарадва на първата си истинска задача. Слезе от автобуса и тръгна бавно покрай парка „Белсайз“. Пътят от Фулъм Роуд дотук беше дълъг, особено в дъждовна вечер. Изведнъж настръхна. Ето го пак. Сивият воксхол на Фил Дейтън беше паркиран малко по-нататък.

Веднага се обърна и се затича към главната улица, където спря такси и се качи в него.

— Бързо! Трябва много бързо да стигна до Челси — каза на шофьора.

— Не препирай, госпойце — каза шофьорът кокни. — Накъде?

— Фини стрийт — отговори тя. — В края на улицата. След това се облегна и леко се приведе, когато минаха покрай сивата кола.

Не само беше вбесена, но и изплашена. Манията на Фил Дейтън по отношение на нея, защото ставаше въпрос именно за мания, беше абсолютно ненормална. А тази вечер се превърна в заплаха. Мисълта да си стои в апартамента, докато той я дебне на улицата, не й се понрави. Беше гадно, дори зловещо.

Като дете се беше научила не само да бъде предпазлива, но и да предвижда неприятностите. Затова винаги беше нащрек. Сега тези черти й бяха втора природа.