Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (8) (Многото лица на любовта)

Седма глава

Хари остави Хароугейт зад гърба си и се насочи към Кавендън. Олекна му, когато Полин си призна защо се е държала толкова странно следобед.

Подсмихна се на себе си. Колко добре го беше опознала само за няколко месеца. Ако му беше казала веднага, щом пристигна днес, че съпругът й пътува към Йоркшир, той веднага щеше да си тръгне. Изпитвала е пламенно желание и затова е премълчала.

Полин Малърд. Каква необикновена жена! Поразително красива, с буйна кестенява коса, чиста бяла кожа и очи с цвят на кехлибар. Притежаваше усет за облекло и пари да купува най-хубавото, в резултат на което, където и да отидеше, всички я заглеждаха. Жените й завиждаха, мъжете я желаеха.

Обичаше я, беше й предан и ако най-накрая се разведеше с Шелдън, щеше да се ожени веднага за нея. Не само си допадаха сексуално, но и се радваше, когато беше с нея, смяташе, че е изключително интелигентна. Разсмиваше го със странното си чувство за хумор.

Докато шофираше, се замисли за разговора с майка си, който неотдавна проведоха. За своя изненада, докато се усети, споделяше с нея, че иска да се ожени, за да има деца. Не едно-две, а много.

Как само завиждаше на Майлс и Сесили с тяхната челяд, и на Дафни и Хюго с техните пет прекрасни деца.

Нима това не беше смисълът на живота? Да се ожени човек за любима жена и да създаде хубаво семейство; семейство, което ще обича и нежно ще се грижи за него.

Хари трепна, като си спомни забележката на майка си, след като сподели, че иска да има деца. Заяви му с хладен тон, че сегашната му любовница е твърде стара, за да ражда, и беше прибавила, че за неговата тайна любовна връзка вече се разчува.

Когато се опита да обясни чувствата си към Полин, майка му изшътка и прекрати разговора.

Беше съвсем наясно защо Сесили иска да говори с него. Ще го нахока и ще му каже да сложи край на връзката си с омъжена жена. Тя не одобряваше подобно поведение и нямаше съмнение, че майка му я е настроила срещу него.

Полин трябваше да изостави съпруга си, това беше единственият начин, реши Хари, докато завиваше от главния път към Кавендън.

И както винаги, когато се връщаше тук, дори след няколко часа, изпита щастие и доволство. Тази земя беше неговият дом… тази земя, за която се грижеше и пазеше с любов в душата си. Тук беше неговото място.

* * *

Хари не видя момичето с велосипеда, което очевидно се беше насочило към селото Литъл Скел. Разбра, че го е блъснал, когато чу някакво хрущене, пронизителен писък, видя два крака във въздуха, и най-накрая чу едно тупване.

Натисна веднага спирачки и изскочи изплашен от колата. Видя велосипеда на земята и огънатото предно колело, но от момичето нямаше и следа. Погледна наляво, после надясно и се разтревожи.

След малко чу вик:

— Тук съм в канавката. Ще ми помогнете ли, моля ви?

Той притича през пътя и застана от другата страна точно когато една глава с гъста, разрошена, червена коса се подаде от канавката. Момичето се надигаше, вкопчило се в сноп трева и бурени.

„Слава богу не е умряла“ — помисли си Хари. Приклекна и подаде ръце. Момичето хвана първо едната, после другата. Той я издърпа и тя коленичи до него, задъхана.

Хари бързо я огледа.

— Ранена ли си? Боли ли те някъде? — попита неспокойно.

— Не мисля, че имам нещо счупено — смръщи се тя. — Но се чувствам разтърсена.

— Не съм изненадан. Много съжалявам, че те блъснах. Не видях, че идваш от страничния път. Може би трябва да те заведа в болницата в Хароугейт.

Момичето буйно заклати глава.

— Не, не, нищо ми няма, благодаря.

Хари настоя:

— Мисля, че трябва да те прегледа лекар. Не е изключено да имаш вътрешни наранявания. Да, най-разумно е да те заведа на лекар.

Момичето избухна в смях и отново поклати глава.

— Щях да усетя, ако имам наранявания. Честна дума. Братята ми казват, че съм много жилава. — Тя се усмихна и продължи: — Аз ти дължа извинение. Карах много бързо. Извинявай.

Хари кимна.

— Ако си сигурна, че си добре, няма да настоявам за болницата.

— Сигурна съм.

Момичето оправи шарената си рокля, опъна белите си чорапки и отупа ръце в полата.

— Даже роклята не е скъсана — отбеляза тя примигвайки. Подаде ръка и каза: — Благодаря, че ме извади от канавката. Аз съм Фийби Белами.

— Хари Суон — усмихна й се той, очарован от детинското й, сърдечно държание. Имаше хубавичко лице, осеяно с лунички, и лешникови очи. Предположи, че е около дванайсетгодишна, но нямаше представа коя е. Чудеше се защо се е залутала в землището на Кавендън.

Фийби го погледна изненадано и възторжено извика:

— Да не си от знаменитите Суон? Не ми казвай, че си роднина на Сесили Суон, световната кралица на модата!

При това описание на Сесили го досмеша и той отговори:

— Тя ми е сестра.

— О, не! Божичко! Каква чест да се запозная с вас, господин Суон.

Хари се забавляваше с нейния ентусиазъм:

— А ти си Фийби Белами. Приятно ми е да се запозная с теб и искрено съжалявам, че стана при такива нещастни обстоятелства. А къде живее госпожица Фийби Белами? Сигурно някъде наблизо.

— Да, господин Суон. На гости съм у моя вуйчо капитан Джолион.

— Познавам го добре, познавам и сина му Ноуъл, който навярно е твой братовчед.

— Да, братовчед ми е. Ние всички прекарваме лятото при вуйчо Едгар.

Хари се изправи и подаде ръка на Фийби.

— А сега да видим как ходиш и да се надяваме, че всичко е наред. Ако нищо не те боли, ще те закарам до имението Бърнсайд.

Двамата пресякоха пътя. Хари я наблюдаваше внимателно и видя, че изглежда съвсем нормално. И двамата се спряха до потрошеното колело, Фийби се разстрои:

— Божичко, какво ще правя с колелото?

— Ще го преместя встрани и ще изпратя някого утре сутринта да го вземе. Ще го поправим. Имаме работилница.

— О, колко мило. Благодаря, господин Суон. Много съжалявам, че ви създадох толкова главоболия. Вижте, нищо ми няма. Мога да се прибера пеша до Мобри.

— Не, в никакъв случай. Ще те закарам до вкъщи и ще обясня на капитан Джолион точно какво се случи.

— Всъщност не е необходимо… онова с обяснението — протестира момичето и като че ли се притесни.

— Аз ще поема вината — настоя Хари. — Хайде, моля те, Фийби, качвай се в колата.