Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (7) (Многото лица на любовта)

Шеста глава

Хари Суон инстинктивно разбра, че се е случило нещо. Полин не се държа естествено, когато той дойде днес привидно за следобедния чай. Всъщност пиха чай и хапнаха закуски в нейната елегантна гостна, но съвсем набързо. Тя винаги беше нетърпелива да се оттеглят в спалнята и да се усамотят за няколко часа.

Сега, когато лежеше до нея, и се бяха наситили един на друг, Хари се опита да подразбере защо е толкова странна. Не резервирана и хладна, каквато често беше, а разсеяна. Или може би умът й беше другаде. Долови го още щом влезе в антрето и тя го посрещна сдържано.

Дори когато за пръв път започнаха да правят любов, тя не беше особено пламенна, докато той не почувства какво я възбужда. Тя беше страстна, изключително еротична и чувствена, ненаситна за секс, излъчваща желание. Безумно го желаеше, отдаваше му се с готовност и правеше каквото пожелае. От първата им среща досега си доставяха огромно удоволствие.

И този следобед не беше по-различно, но вместо да остане в прегръдките му, да го докосва, да го гали и да нашепва любовни думи, тя се отдръпна и остана да лежи с гръб към него.

Озадачен и леко засегнат, най-накрая попита:

— Какво има, скъпа? Обърна ми гръб и мълчиш. Обикновено си преизпълнена с любов към мен… след като сме се насладили един на друг. А няма съмнение, че точно това правихме преди малко.

След кратко мълчание тя отговори:

— Излъгах те… и се чувствам виновна.

Той се подпря на лакът, обърна лицето й и се загледа в нея.

— Виновна за какво?

— Излъгах те, че Шелдън пристига утре. Обади ми се днес по обяд. Съобщи ми, че ще се прибере за вечеря. Трябва да си тръгваш. Не можеш да се застояваш както обикновено.

Хари се вторачи изненадан в нея, след това стана и забърза към стола, където бяха дрехите му.

Полин скочи от леглото, изтича подире му и се притисна до него.

— Не мога да понеса да си тръгнеш по този начин. Винаги правим любов преди това. Винаги. Нека и сега да го направим тук прави. Хайде, ще се облегна на вратата.

Взе лицето му, притегли го и го целуна страстно. Той й отвърна. Никога не му омръзваше. Почувства, че се възбужда, и тъкмо щеше да се поддаде на нейното екзалтирано желание, здравият разум се обади.

— Не, не, не можем. Твърде опасно е — отказа твърдо той, поглеждайки часовника си. — Почти шест и петнайсет е. Шелдън ще дойде всеки момент и ще ни свари.

Полин поклати глава.

— Не, няма да се появи преди седем, сигурна съм.

Облегна се на вратата и впи поглед в него. Желанието й стана нетърпимо. Копнееше за него, никого не беше желала както него, никога не беше обичала друг мъж преди него. А знаеше, че не може да го има. Очите й неочаквано се напълниха със сълзи. И тя пак го прегърна, за да ги скрие.

Но той ги видя. Притисна я силно към себе си и погали дългата й кестенява коса.

— Защо плачеш?

— Защото ми се разсърди… защото не ти казах, че той си идва тази вечер — излъга тя. — Кажи, че ми прощаваш, Хари. Моля те.

Той сведе поглед към нея, усмихна се и докосна ласкаво лицето й.

— Няма за какво да ти прощавам, Полин, любов моя. Бях изненадан, нищо повече, на теб никога не мога да се разсърдя.

Хари взе дрехите си и отиде в банята.

Полин не откъсваше поглед от него, докато минаваше през стаята, за пореден път поразена от красотата на гъвкавото му тяло, и сълзите й отново се затъркаляха по страните й. Влезе в своята гардеробна, затвори вратата и избърса сълзите си. После взе кърпа, постла я на един стол и седна.

Този следобед бяха правили няколко пъти любов. Може би беше забременяла. Надяваше се. Но беше на четирийсет и осем. Твърде късно, нали? Пое дълбоко дъх. Ароматът на неговия одеколон „Герлен“ и неговият мирис бяха полепнали по нея.

Взе своя парфюм, за да се напарфюмира, но се отказа. Искаше да мирише на него. На вратата се почука и тя отиде да отвори.

Хари се вгледа в нея. Бавна усмивка постепенно грейна на лицето му.

— Много си красива. — Прегърна я и я притисна силно до себе си. — Облечи се. Ще бъдеш ли сама следващата седмица?

— Предполагам. — Докосна нежно лицето му. — Ще ти се обадя веднага щом мога.

Той кимна и я пусна. И изчезна. Нямаше го.

Полин се облече набързо и се погрижи за косата и грима си. След любовна среща се къпеше, но не и днес. Искаше семето му в себе си, копнееше да има дете от него, копнееше да притежава частица от него до края на живота си. Син или дъщеря. Нямаше значение, щом ще бъде от него.

* * *

Полин Малърд слезе долу да чака съпруга си Шелдън Феъркрос, който всеки момент щеше да пристигне. Отиде в библиотеката и си наля чаша шери. Застана за момент, загледана в питието си, все още замислена за Хари Суон.

По някакъв начин съжаляваше за любовната си връзка с него, защото той в известен смисъл опропасти живота й. За пръв път се влюби. Това беше verboten. Знаеше, че трябва да се разделят. Развод и втори брак не влизаха в сметките. Хари никога нямаше да бъде неин. Беше хваната в капан.

Когато преди петнайсет години се омъжи за Шелдън, беше се съгласила да играе по неговите правила. А той щеше да я спаси от финансовата катастрофа, причинена от първите й двама съпрузи. И двамата бяха пропилели голяма част от наследството, което получи от покойния си баща Алън Малърд — един от най-големите американски магнати.

С помощта на Шелдън финансовите й дела бяха в по-добро състояние, но вече не беше богата наследница както някога. Независимо от това по никакъв критерий не беше бедна. Също и Шелдън. Той беше милионер.

Правилата на съпруга й бяха прости. Беше се издигнал сам и искаше тя, с нейното известно име, красота и елегантност да върви до него и да оглавява масата му на вечеря. Изискваше също така безусловна лоялност.

Понеже нямаше интерес към нея заради склонността си към млади мъже, й каза, че може да има любовни връзки, но да се държи благоразумно. Също така я накара да се закълне, че никога няма да разкрива неговите сексуални предпочитания.

По онова време тя на драго сърце се съгласи. Не само че отново разполагаше с парите си, но се радваше на всички облаги, които носеше брак с магнат. В обществото навсякъде я приемаха с отворени обятия и харчеше на воля голямото му богатство. Шелдън подчерта от ясно по-ясно, че нейните връзки трябва да бъдат само сексуални, без емоционални неразбории. И сега тя искаше да се омъжи за Хари, да бъде негова съпруга, да му роди дете. И Хари да бъде само неин. Беше най-добрият любовник. Беше очарователен.

Все така загледана в шерито, си помисли: „Мога да напусна Шелдън. Той контролира моите пари. Но парите нямат значение за мен. Хари ще се грижи за мен“.

Отпи голяма глътка шери и си напомни, че парите твърде много я интересуват. Родена бе в богатство, обичаше да харчи и щеше да й липсва. Честно казано, щяха да й липсват пътуванията в различните страни. Хари никога нямаше да се радва на такъв живот. Може и да беше сляпо влюбен в нея, но се беше посветил на Кавендън и на фамилията Ингам.

„Няма измъкване — помисли си тя, — в безизходица съм.“ После се обърна сепнато, когато Шелдън каза:

— Добър вечер, Полин. Виждам, че си сама.

— Здравей, Шелдън. Сама съм естествено.

— Но Хари току-що си е тръгнал. Сигурен съм.

Полин вяло кимна и отиде до камината. Съпругът й я последва и я целуна по страната. После си наля малцово уиски.

— Връзката ви сигурно се е развила както обикновено — отбеляза Шелдън и седна до нея на дивана.

— Предполагам… — Само толкова успя да изрече.

— Хари положително се е влюбил в теб. Всички се влюбват всъщност. А ти какво чувстваш към Хари?

— Вежлив е, внимателен е, добър човек е.

— И страхотен в леглото без съмнение. Нямаше да се задържи толкова дълго при теб, ако не е влюбен, и нямаше да бърза да скочи в леглото ти, щом му дадеш знак.

Той се засмя.

Полин мълчеше. Мразеше необяснимо вулгарните изблици на Шелдън и желанието му да обсъжда нейните любовни похождения. Като че ли това му доставяше страшно удоволствие. Някои мъже се опиваха от разкази, други от воайорство.

Когато тя продължи да мълчи, той каза:

— Говорих с Тайгър тази сутрин. Покани ни на гости в нейния замък във Версай. Ще дава голям летен прием. Приех поканата.

Полин на мига застина, но после рече бързо:

— Чудесно, Шелдън. Тя е прекрасна домакиня.

— И има прекрасен вкус. Поканила е и компания очарователни мъже и жени за един дълъг уикенд.

— Ах, да — промърмори Полин, осъзнавайки какво намеква. След кратко мълчание добави: — Как е твоят италиански любовник?

Шелдън се подхили.

— Историята стигна до естествения си завършек. Отпратих го в Италия. Сърцето ми е свободно, скъпа, също като твоето.

— И моето ли е свободно?

Тя вдигна вежда присмехулно.

— Разбира се. Хари трябва да се разкара, Полин. Тази афера доста се проточи и вече става сериозна. Аз пазя парите ти, а ти можеш да сваляш колкото си мъже искаш. Само си помисли, Тайгър непременно е предвидила за теб някой чаровник.

Като преглътна ненадейните си сълзи, Полин попита:

— Кога е приемът във Версай? Преди това ще се отбием ли в Париж?

— Заминаваме оттук в неделя. Ще останем в Лондон няколко дни. За следващия уикенд сме в Париж, след това във Версай.

— За бога, Шелдън, не мога да тръгна в неделя. Как да си събера багажа за един ден!

— Имаш нужда само от бижутата и няколко тоалета. Госпожа Хийт ще ти изпрати всичко друго. Но всъщност едва ли е необходимо, защото имам намерение да те заведа в „Шанел“ и „Скипарели“. Освен това съм харесал няколко нови бижута в „Картие“.

Тя кимна и се усмихна насила.

— Имаш фантастични идеи, Шелдън — отбеляза, съзнавайки, че той ще я отведе от Хароугейт, без да се срещне с Хари. Днес беше краят на любовната им история. Шелдън току-що я прекрати.

Докато седеше и слушаше приказките му за пътуването до Париж, изведнъж чу в себе си гласа на покойния си баща Алън Малърд, който обясняваше, че никога нищо не прави без адвокат до себе си. Орляк адвокати, ако е необходимо. Не му омръзваше да го повтаря. Сигурно я предупреждаваше.

„Може би имам нужда от адвокат или от орляк адвокати — помисли си тя. — Влиятелни манхатънски адвокати с власт. Ще ми помогнат да контролирам отново живота си, наследството си. Да се разведа с Шелдън. Тогава ще мога да се върна при Хари. Ще се оженим.“ Само като си го представи и се усмихна.

Шелдън, който винаги я наблюдаваше критично, каза:

— Изглеждаш щастлива. Как така изведнъж?

— Замислих се за бъдещето…

Не довърши изречението и се облегна на възглавниците.

— Ах, да. Нашето пътуване до Версай предстои. Тайгър ни обеща забавления до насита.

Полин кимна, умът й трескаво работеше. Вече правеше план как да замине за Ню Йорк. Нямаше да разреши на Шелдън да й попречи. Той ще остане потресен и животът му ще се обърка. Още една щастлива усмивка грейна на лицето й, докато си мислеше за Хари Суон и за тяхното съвместно бъдеще.