Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (63) (Многото лица на любовта)

Петдесет и шеста глава

Дафни седеше в малката всекидневна до трапезарията, която Сесили използваше като работна стая. Цялата трепереше, понеже току-що беше видяла разрушенията в северното крило.

Този следобед с Шарлот бяха отишли в Хароугейт и се върнаха точно преди да си заминат медиците и екипът от военновъздушната база.

Сесили видя, че си тръгнаха. Дафни паркира колата, слезе, последвана от Шарлот, и попита защо военните са били в Кавендън.

Сесили им обясни всичко. Шарлот, ужасена, веднага отиде да намери Чарлс. Сесили заведе Дафни да види северното крило. Тя загледа зяпнала развалините, след това залитна и се подпря на едно дърво. По лицето й се затъркаляха сълзи.

Сесили се опита да говори с нея, но напразно. Като видя, че е в шок, я хвана за ръка, поведе я към дневната и щом влязоха, затвори вратата.

След малко Дафни изтри сълзите от лицето си и погледна Сесили. Все така мълчаха.

— Не е ли странно — внезапно заговори Дафни. — Всички говорят за късмета на Кавендън, но имат предвид само щастливия късмет. Аз никога не съм гледала на късмета по този начин. А ти?

— И аз — отговори Сесили. — Зная, че семейството ще има и лош късмет, както и добър.

— Защо?

— Предполагам, защото такъв е животът. Но и заради Джинивра. Предупреждава ме още откакто бях дете да внимавам за лошия късмет, защото ще се случи. Не престана да говори, че Кавендън ще страда, че в семейството ще има смърт, хаос и тревоги. Винаги ще има, но не постоянно.

— Вярвала ли си й? А сега вярваш ли й?

— Вярвах й и сега й вярвам. Тя има ясновидска дарба, в което също вярвам.

Дафни въздъхна дълбоко и гласът й изведнъж се разтрепери, когато каза:

— Но защо северното крило? През всичките тези години се грижих главно за него, за да стане отново красиво.

— Да погледнем от добрата страна. Ще го построим наново.

Дафни само кимна и сълзите й отново потекоха, но все пак заговори:

— Синът ми е в болница, левият му крак е ампутиран над коляното и чака да заздравее напълно, за да започне да се учи да ходи с протеза. Леля Гуен, главата на нашия род, почина. Най-голямата ми дъщеря е медицинска сестра в Червения кръст и се кани да отиде на фронта, а близнаците ми скоро ще бъдат войници и ще постъпят в армията. Освен всичко това моята най-малка дъщеря ми е сърдита, понеже не искам да я пусна да учи в Кралската музикална академия, тъй като училището е в центъра на Лондон. А сега и нашият дом, в който вложих душата си, за да го реставрирам, е разрушен от самолет със свастика. Питам се какво още ще ни сполети?

Дафни изглеждаше толкова отчаяна, че Сесили седна до нея на дивана, прегърна я и се опита да я успокои. Дафни се разрида.

Сесили знаеше, че е потресена от разрушението на северното крило. Но също така знаеше, че е изморена до смърт. Имаше сериозни проблеми с прислугата, много от които отидоха да работят във фабрики за муниции.

И Шарлот, на която според Сесили възрастта започваше да й личи. Беше на седемдесет и две и откакто си счупи крака миналата година, не беше същата. Кракът заздравя, но по някаква причина тя леко накуцваше. Сесили си мислеше, че може би има ревматизъм или друга болест. Положително беше загубила онази огромна енергия, която я поддържаше през всичките тези години в Кавендън, за да помага на всички. „Мина й времето — помисли си. — На Дафни също. И двете имат нужда от спокойствие. Ще трябва повече да помагам тук. Само да мога да намеря хора.“ Нямаше представа къде да ги намери, след като всички работеха или във фабриките, или на полето.

Най-неочаквано Дафни изправи гръб и изненада Сесили. Извади от чантичката си носна кърпичка, избърса очите си и издуха носа си.

— Ужасна съм. Такава егоистка! Мисля само за себе си. Всъщност какви са моите проблеми в сравнение с проблемите на хиляди жени в Англия? Много от тях са загубили съпрузи и синове в тази ужасна война и нямат моите привилегии. Срамувам се от себе си, че проявих такава слабост.

— Дафни, у теб няма и капчица егоизъм — възкликна Сесили. — През целия си живот си помагала на другите. Нали намери нова готвачка, а пък аз търся икономка. Все ще намеря.

— За това не се тревожи, Сеси. Ще се справя.

— Ще видим. Лично аз мисля, че ти и Шарлот сте изтощени. Имението е огромно и има куп деца. Лейн е добър иконом, но не е като Хенсън. Но пък се разкъсва на сто места. Мисля, че трябва да оставим Хенсън да помага. На него и бездруго не му се ще да се пенсионира и аз например с удоволствие ще гледам поне още малко усмихнатото му лице.

Дафни веднага прецени, че предложението е разумно.

— Да, нека да решим какво да му възложим. А между другото къде е Хюго?

— Боже мой, забравих за момент. Отиде в трезора, онзи, който е най-долу, за да напомни на Дилейси да се качи за чая.

— Сигурно ни чакат в жълтата гостна. Минава четири.

Сесили кимна.

— Готова ли си да отидем при тях?

— Да, Сеси, и се извинявам, че бях толкова разстроена. Аз съм Ингам. А жените Ингам са издръжливи и гордо изправени. Ще построя отново северното крило и то ще бъде дори по-красиво, независимо дали сега или след като свърши тази проклета война.

* * *

Сесили и Майлс отдавна си бяха изградили навик да прекарват по половин час в дневната, в съседство с тяхната спалня. Щом се приготвеха за сън, сядаха да обсъдят онова, което ги вълнуваше. Беше ритуал, който не пропускаха за нищо на света.

Като седнаха на дивана пред тлеещия огън в камината, Майлс каза:

— Не знам как го правите, но жените на Британия са героини. Един ден, като свърши войната, правителството трябва да даде медали на всички жени. Или там нещо.

Сесили се разсмя.

— Ти поне оценяваш онова, което правим.

— Скоро всички ще разберат как фантастично могат да служат жените от женските отряди към Кралските военновъздушни войски. Хари ми спомена за тях. Били станали истински експерти и много му помагали.

— Тази вечер Дафни не ми излиза от ума, Майлс. Искам да намеря нова икономка. В момента Дафни е преуморена, а катастрофата със самолета я съкруши.

Майлс кимна.

— Знам, но тази вечер тя с нищо не го показа и на чая, и на вечерята. Това е Дафни. Тя не желае да изглежда слаба, не желае да я съжаляват.

— Мислех си да повикам Лора Суон от Лондон да дойде за няколко седмици, докато намеря икономка за Кавендън. Също така казах на Дафни да възложи и на Хенсън задачи. Стар е, но е здрав, и може да поеме някои задължения, без да се пречка на Гордън Лейн.

— Идеята ти е чудесна. Ерик и сам се справя много добре, пък и госпожа Уилкинсън ходи всеки ден да чисти и да глади. Пък и ние в момента рядко ходим там.

— Радвам се, че се съгласи, Майлс. Има още нещо… — Сесили позамълча, след това продължи малко колебливо: — Не искам да кажа, че леля Шарлот е болна или нещо толкова сериозно, но тя стана по-мудна, не мислиш ли?

— Имаш право, не е така енергична. Но доколкото знам, не е болна. Баща ми щеше да ми каже. Лично аз мисля, че е от възрастта. Виж, папа също стана по-муден. — Майлс сви вежди и прегърна жена си през раменете. — Не се притеснявай за Шарлот. Тя е добре.

И двамата се умълчаха. Въпреки ролята на Дафни в управлението на Кавендън, Майлс и Сесили знаеха, че един ден те ще бъдат графът и графинята.

— Искам да направя нещо, за да повдигна настроението на всички, особено на Дафни. Имам идея, която ще обсъдя с теб.

Той се усмихна.

— Ти и твоите идеи. Но те винаги са добри, така че давай, говори!

— Дафни и Хюго не дойдоха с нас на премиерата на „Отнесени от вихъра“. Дафни беше болна от грип, ако си спомняш. Искам да отидем да го гледаме заедно. Някои киносалони в Хароугейт отново са отворени и видях тази сутрин във вестника, че ще дават в един от тях „Отнесени от вихъра“. Ще говоря с управителя да ни запази места.

— Знам, че сестра ми умира от желание да го гледа — каза Майлс, — но на мен ми хрумна по-хубава идея. Защо не привлечеш Дулси за каузата? Джеймс има връзки. Ще го помолим да ни намери копие на филма, а ние ще наемем оператор и оборудване от някой киносалон. Нека да гледаме „Отнесени от вихъра“ в Кавендън.

— И ще поканим всички! — въодушеви се Сесили.

— Какво имаш предвид, като казваш всички?

— Цялото семейство, не само Хюго и Дафни. Ако Джеймс го уреди, ще гледаме филма в събота, когато всички си идват от Лондон.

Той я притисна до себе си и я целуна.

— Няма друга като теб, госпожо Ингам. Между другото мисля, че Блеки О’Нийл е нашето спасение. Не само за северното крило, но и за други части от къщата, които се нуждаят от ремонт.

— Радвам се, че го хареса. Предложението му да се покрие северното крило с насмолен брезент е много разумно. По този начин ще предпазим къщата, докато започнем ремонта.

— Предложенията му ми направиха силно впечатление.

Замълчаха. Сесили се облегна на Майлс, наслаждавайки се на моментите, които прекарваше насаме с него. Тревожеше се за много неща, но в душата си беше щастлива. Сложи ръка върху корема си. Бебето беше живо и здраво. За всички щеше да има щастливи дни. Ще преживеят войната, независимо какво ще им струва. Същото важи и за цяла Британия. Германия никога няма да ги победи.