Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (43) (Многото лица на любовта)

Трийсет и девета глава

Точно когато влязоха във фоайето на Кавендън, Дидри и Уилям попаднаха на лейди Гуендолин, която говореше с Дилейси до широкото стълбище.

Лицето на възрастната дама грейна, като я видя, и Дидри веднага изтича при нея. Целуна я, поздрави Дилейси и помаха на Уилям да се приближи.

Беше посрещнат необикновено сърдечно от лейди Гуен, което накара Дидри да се подсмихне тайничко. Леля й имаше набито око за хубавите мъже.

След като го представи и на Дилейси, чу стъпки и се обърна. Изведнъж цялото семейство ги обгради. Баща й и Шарлот, Сесили и Майлс, Дафни и Хюго. Запозна Уилям с всички и после влязоха в трапезарията.

Въпреки че се усмихваха и се държаха спокойно, Дидри знаеше, че сестрите й са трескаво възбудени заради присъствието на Уилям в Кавендън. Понеже бяха Ингам, поведението им беше естествено и гостоприемно. Сесили по нищо не им отстъпваше.

И все пак именно Сесили я погледна многозначително и повдигна вежда, когато другите се разсеяха. Дидри запази сериозно изражение и поклати глава.

Шарлот, както винаги очарователна домакиня, поведе Уилям към масата. Дидри изостана след тях. Сесили я хвана за ръка и я задържа.

— Какъв хубав мъж… много представителен. Сигурно е трудно да се работи с него.

Усмихна се лукаво на Дидри.

— Не, грешиш — отговори тихо Дидри. — Пък и той пътува много. Да сядаме, Сеси.

Седна на обичайното си място отляво на баща си. Той тъкмо настаняваше лейди Гуендолин от дясната си страна. Дидри забеляза, че Шарлот посочи на Уилям място отдясно до себе си, Дилейси седна от другата й страна. Дидри му се усмихна неуверено и реши по време на обеда да остане в сянка.

Мислеше си за Уилям. Нахълта в нейния свят неочаквано, макар и да беше поканен, но не знаеше каква беля можеше да си докара. Представителите на Ингам и Суон понякога бяха безкомпромисни. Бяха любопитни за близките си и техните приятелства, пъхаха си носовете навсякъде. И все пак не се тревожеше за него. Той беше възрастен мъж и можеше да се пази. Освен това беше шпионин и положително беше попадал в далеч по-лоши ситуации.

Недоумяваше защо се е обадил по телефона тази сутрин. Като се върна мислено към това, което й беше казал наскоро за Рицаря и Испания, въпросът не й се видя особено спешен, нито пък в действителност Уил имаше нужда от нейния съвет. Не се налагаше да се взема някакво решение.

Майлс, който седеше до нея, наруши мислите й:

— Защо не ми каза, че шефът ти ще дойде на обяд?

— Не знаех, очевидно е имал среща с капитан Джолион и се е обадил по телефона да ме поздрави според папа. Бях излязла на разходка, затова папа го поканил. Както изглежда, днес следобед ще се върне в Лондон.

Той се наведе към сестра си и тихо попита:

— Разбрах от Сеси, че професор Щайнбренер и децата са успели да се измъкнат. Вярно ли е, че фрау Хеди не е с тях?

— И аз така чух. — Дидри говореше неопределено. — Не знам нищо повече от Грета. Очаква ги да пристигнат от Париж утре.

— Тя е късметлийка. Едва ли много евреи са се измъкнали напоследък, след онова, което видяхме и чухме в Берлин.

Дидри не се изненада от коментара на брат си и отговори уклончиво:

— Радвам се за нея и децата.

След малко Хенсън влезе, следван от двама прислужници и две прислужнички. Първото блюдо — пушена сьомга — беше сервирано, виното и водата налети, и обедът започна.

Дидри, наблюдателна както винаги, видя, че Шарлот и Дилейси отрупват с внимание Уилям, докато се хранеха.

Остро усещаше присъствието му, но пък той беше мъж с внушаващо респект държание и харизма. Не само имаше привлекателна външност и естествен чар. Беше от сой, възпитан и самоуверен. Веднъж й каза, че ако един шпионин е джентълмен, занятието им не изглежда толкова низко.

Леля Гуендолин улови погледа й и каза:

— Надявам се, че информацията, която ти съобщих наскоро, ти е била полезна, Дидри.

— Да, беше полезна и много ти благодаря.

— Щастлива съм, ако мога да помогна.

Дидри й се усмихна, като си мислеше, че изглежда много добре, направо цъфтяща. Може би леля й ще отпразнува стотния си рожден ден в края на краищата. Надяваше се. Обичаше много лейди Гуендолин.

Графът се обърна към дъщеря си:

— Мисля, че имаш голям късмет да работиш с човек като Уилям Лоусън. От най-висока класа е.

— Така е — отговори Дидри. — Всеки ден научавам от него много.

Дидри погледна тайно към другия край на масата и видя, че Уилям се чувства като у дома си, и без съмнение очарова Шарлот и Дилейси, които го гледаха възхитени. „О, боже мой — помисли си Дидри, — дали пък не е женкар.“ Досмеша я и едва се сдържа да не се разсмее.

Всички разговаряха оживено и се смееха. Явно им беше приятно. Дидри осъзна, че е най-мълчалива, но беше твърде увлечена в мислите си за Уил, за да се впуска в разговори.

Като видя, че той се справя и всъщност е очаровал всички за кратко време, тя се отпусна. Онова, което почувства, я изненада. Беше нещо като гордост от него. Но пък тя никога не беше се съмнявала, че ще подхожда на семейството й.

През многото й безсънни нощи, когато си мислеше за него, когато физически го желаеше, беше разбрала, че той ще отговаря на стандарта във всяка ситуация, където и да попадне. Вече не се колебаеше. Беше влюбена в Уил. Тревожеше я само фактът, че нямаше представа какви са неговите чувства към нея.

„Страхува се да не бъде отхвърлен — помисли си тя. — На никого не му се иска да бъде отхвърлен. Да се осмеля ли да направя първата стъпка?“ А защо я беше потърсил тази сутрин по телефона? Защото е бил съвсем наблизо и се е надявал да бъде поканен на обяд ли? Тя, която беше толкова проницателна в работата си, нямаше представа.

Баща й я сепна, когато заговори Уил:

— Надявам се, че въпросът ми не е неуместен, Лоусън. Какво мислите за последните неразбории около Судетската област и за начина, по който судетските немци прекъснаха преговорите на чешкото правителство? Какво ви е мнението за безредиците там? Не е ли тревожно това положение?

— Въпросът не е неуместен, Ваша светлост. Имате право, положението там е опасно. В пресата ще се появят много материали за проблемите там. Сигурен съм, че Чембърлейн отново ще се опита да постигне споразумение с Хитлер, но в края на краищата то ще бъде без тежест. — Позамълча, после добави: — По мое мнение Фюрерът ще завладее всички околни страни, включително Полша. Въпрос на време е.

Настъпи тишина. „Всички изглеждат смаяни“ — помисли си Дидри и погледна Уил.

Той отвърна на погледа й и вдигна вежди. Тя кимна и след малко той продължи:

— Слуховете за война не са празни слухове, а предвиждане. Не искам да ви плаша, но трябва да бъдете подготвени. До следващия септември или октомври Великобритания ще бъде във война с нацистка Германия.

Дидри се намеси:

— Папа, ти вярваш на Уинстън Чърчил, всички знаем, ние също вярваме в него. Жалко, че е депутат от задните банки в момента. Но поне има ясен поглед върху събитията в света. Поне не страда от излишни фантазии. Затова е ангажиран в строежа на бойни кораби и в създаването на военна авиация.

Лорд Мобри кимна с мрачно изражение.

— Имате право, Лоусън, трябва да сме готови да се бием. Какво беше казал Нелсън при Трафалгар? Опасявам се, че забравих.

— „Англия очаква всеки мъж да изпълни дълга си“ — обади се Майлс. — И ние ще го изпълним.

* * *

След десерта Шарлот стана и покани всички в жълтата гостна за кафето.

В това време Дидри забеляза, че баща й отиде при Уилям и тихо му каза нещо. Двамата излязоха заедно. Видя, че влязоха в библиотеката и затвориха вратата.

Не можа да не се учуди какво става, но после реши, че баща й иска да обсъдят въпроса за военната повинност. Знаеше колко дълбоко се тревожи заради Чарли и близнаците. Страхуваше се, че те ще постъпят в армията веднага щом могат.

Дидри влезе в гостната със Сесили. Седнаха на дивана до прозореца и Хенсън нареди на прислужничките да поднесат кафето.

Дидри се изненада, като видя баща си да влиза заедно с Уилям. Очевидно каквото и да е искал да обсъдят, разговорът е бил кратък. Баща й поведе госта към камината, за да седнат при Шарлот и леля Гуен. Изведнъж на Дидри й мина друго през ума. Защо баща й беше толкова внимателен с Уилям Лоусън? Винаги е бил любезен домакин, но днес беше подчертано внимателен към госта. Може би защото Уил й е шеф ли?

Дафни, Дилейси и Хюго седнаха при тях, след което пристигна и Майлс.

— Имате ли нещо против да се присъединя? — Седна до Сесили и хвана ръката й, но гледаше сестра си. — Твоят шеф е много симпатичен и добре информиран. Всички се надяваме, че в действителност няма да има война, и се стараем да не мислим за това. Но той днес го изрече направо. Колкото до мен, доволен съм, че го каза без заобикалки. Не можем да си затваряме очите и да се преструваме, че няма да ни сполети това бедствие. Ще ни сполети. Хари постоянно го повтаря. Младите мъже от трите села ще заминат на война, знаете го. Ще се запишат доброволци, преди да получат повиквателни.

Хюго въздъхна дълбоко и примирено:

— Имаш право, Майлс. Страхувам се, че войната е игра за младите.

— Те са храна — каза Дидри тихо. — Храна за оръжията. Толкова милиони загинаха преди двайсет години, че не мога да понеса да мисля за това.

Майлс и Хюго продължиха да говорят дали ще нарекат бъдещата война Втора световна. След малко Дидри стана и се извини.

Мина през стаята и се обърна към Шарлот:

— Обедът беше прекрасен. Благодаря, че поканихте Уилям. Но сега трябва да вървим. Имаме работа. Нали ще ни извините, лельо Шарлот, папа.

— Разбира се, Дидри — усмихна се графът на първородната си дъщеря, на която искрено се възхищаваше и много обичаше.

Уилям стана. Благодари, взе си довиждане изключително учтиво и двамата с Дидри напуснаха жълтата гостна. След това излязоха навън. Докато отиваха към Скелдейл, той каза само едно нещо:

— Трябва да говоря с теб по много важен въпрос.