Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (26) (Многото лица на любовта)

Двайсет и трета глава

След като приключи разговора с Дидри, Сесили се съсредоточи върху документите на бюрото си. Бяха главно списъци на фабриките, където се шиеха техните дрехи, също и на жените, които шиеха на ръка уникалните модели на модна къща „Сесили Суон“. Докато нахвърляше бележки, й стана много топло в августовската сутрин и отиде да отвори прозореца.

От Пикадили нахлу шум, което й напомни, че работният ден в града, който обичаше толкова много, започва. Погледна към улицата и видя леля си Дороти, забързана към сградата. Сесили я купи през 1934 и капиталовложението се оказа отлично. Бизнесът й се разрасна и имаше достатъчно пространство за увеличаващия се персонал и цял етаж, на който обособи работилници за ръчна изработка на някои аксесоари, като копринени шалове и цветя.

След няколко минути Доти влезе в кабинета на Сесили.

— Добро утро, Сеси, извинявай, закъснях.

Сесили се засмя.

— Добро утро, Доти, не си закъсняла, подранила си. Няма още девет.

— Движението е ужасно натоварено — промърмори Дороти Пинкертон и седна срещу Сесили.

Макар че беше на петдесет и пет, Дороти още беше хубава, с елегантна фигура, което я правеше да изглежда с петнайсет години по-млада.

Все така управляваше модна къща „Сесили Суон“ и не беше сменила кабинета си над магазина в пасажа „Бърлингтън“, както и Сесили своето ателие.

Сесили каза:

— Да минем направо на болния въпрос. Мисля, че трябва да намерим други фабрики в Лийдс за нашата конфекция и за някои от аксесоарите.

— И аз така предположих — отговори Доти и взе документите, които й подаде Сесили.

— Правителството скоро ще реквизира нашите фабрики в Лийдс, за да шият униформи за армията. — Сесили въздъхна. — Казах на Майк Лий вчера, но той като че ли не обърна внимание на идеята. Не иска да проумее, че война ще има. Каквото и да му кажа, не чува. Заровил си е главата в пясъка.

— Какво очакваш. Понякога е толкова глупав, въпреки умението му да управлява производството. Но пък ти си по-умна от всички, които познавам, никой от нас не може да се мери с теб и никой няма твоята прозорливост.

Сесили се усмихна и поклати глава.

— Стига, лельо Доти, предубедена си. Майка ми казва, че ще си патя някой ден от много ум, затова да си затварям устата за по-сигурно.

Дороти кимна.

— Алис отчасти е права, разбира се. Но все пак кажи ни каквото е необходимо.

Дороти погледна списъците.

— Съгласна съм с теб, че тези фабрики ще бъдат реквизирани от правителството. Хауард каза, че ще има голяма война. Всъщност предвижда световна война, в която ще участват огромни армии.

Сесили стана много сериозна, когато каза тихо:

— Склонна съм да се съглася. След като прекарах в Берлин само няколко дни, ми стана ясно. Навсякъде има военни и от онова, което чух, Германия се въоръжава до зъби.

— Хауард каза, че армията им и военната им авиация са изключително мощни, много по-мощни от нашите. Според него Луфтвафе може да сравни Лондон със земята за един ден.

— Няма да споря. Казаха ми, че имат неизчерпаеми запаси. Надвиснала е война и обясних на Майк, че фабриките трябва да бъдат предадени на правителството за производство на униформи, но той не разбира от дума. — Сесили виждаше, че Дороти е много разтревожена, и стисна ръката й. — Не се ядосвай и не се тревожи. Не обръщай внимание на приказките му. Аз имам план.

Дороти веднага попита с явно облекчение:

— Какъв ти е планът, Сесили?

— Ще създам мои фабрики.

Дороти я зяпна изненадано.

— Как? Къде?

— В покрайнините на града. Вече наех човек да започне осъществяването на проекта и той откри празни складове и мелници, които са подходящи за наемане или за покупка. Ще ги купя, за да се разпореждам с тях, както намеря за добре.

— Ще ги преустроиш, за да станат фабрики за дрехи, нали? — попита Дороти и се вгледа в Сесили.

— Две от постройките ще пригодя за шев на конфекция и ще предложа на военните да шия и униформи. Ще приемат и те уверявам, че ще се съгласят да им шия и костюми със сака и поли с най-малкия размер. Повярвай ми.

Дороти се разсмя.

— Не съм ли ти вярвала винаги за всичко?

— Да, и си чудесна. Без теб нямаше да успея да създам всичко това, лельо Доти. И без леля Шарлот.

Обсъдиха с Дороти още някои спешни въпроси, Сесили излезе от кабинета си и се запъти към кабинета на Грета от другата стана на коридора.

Вратата беше леко открехната. Сесили я отвори и се провикна от прага:

— Ето ме, върнах се жива, здрава и невредима.

На лицето на Грета грейна широка усмивка, тя скочи на крака и заобиколи бюрото, за да я поздрави.

— Добре дошла! — възкликна.

Сесили я прегърна и каза:

— Срещнах се с баща ти, знаеш, не се съмнявам… и с цялото ти семейство.

Грета кимна и усмивката й изобщо не помръкна.

— Той ми разказа всичко. Така се развълнувах, като разбрах как сте се срещнали. Абсолютна случайност.

— Съдба — отговори Сесили и седна, а Грета се върна на бюрото си.

— Както и да се е случило, срещата с теб му е дала кураж. Всъщност на цялото семейство. Баща ми копнееше да се запознаете, толкова много му бях разказвала за теб. И изведнъж желанието му се е сбъднало.

Сесили се засмя.

— И той така каза. Елизе и Курт бяха много мили и дружелюбни, а мащехата ти е прекрасна. Стори ми се много добра жена.

Грета кимна и каза тихо:

— Зная, че не си намерила начин да им помогнеш да заминат. Баща ми предполага, че е било невъзможно. Но сър Антъни се надява да намери някакви връзки. — Тя се усмихна насила. — Вярвам, че ще успее.

— Трябва да вярваме — окуражи я Сесили. — Всички ми се видяха здрави, а баща ти беше настроен оптимистично. И разбира се, срещата с неговия стар приятел много го радваше.

— Те от години са изключително близки. Благодаря, Сесили, че си била толкова мила с моето семейство. А сега може би е време да се заловим за работа.

Тя кимна.

— Искам да обсъдим няколко предстоящи задачи. — Подаде й два-три листа. — Това са списъци на жените, които шият на ръка в нашите ателиета. Някои от тях работят на етажа над нас, други вкъщи.

— Да, те изработват уникалните модели.

— Както знаеш, шият се на ръка, иначе няма да са уникални. Това се нарича „висша мода“.

— Такъв е законът във Франция, доколкото разбрах от теб — промълви Грета.

— Неписан закон е. Моделите на висшата мода се изработват на ръка. Искам с Дороти да говорите с жените в ателието на горния етаж, а Дороти ще посети онези, които работят вкъщи. Научете дали ще продължат да работят при мен. Навярно по-младите ще предпочетат да започнат работа във фабрика за боеприпаси от патриотизъм. — Сесили стана и преди да си тръгне, прибави: — След около половин час ще отида да видя как вървят нещата в магазина.

Грета кимна и се усмихна.

— Тук съм, ако ти потрябвам.

Сесили излезе и Грета се замисли за баща си и семейството си. Той вярваше, че сър Антъни ще разреши техния проблем, и тя се настрои оптимистично заради него. Но снощи се угрижи. Тази сутрин направо се разтревожи.

Ако за Сесили е било невъзможно да помогне чрез Дидри, която работеше в Министерството на войната, какъв шанс имаше сър Антъни? Той беше учен. Преди няколко години умоляваше баща си да напусне Германия, но той отказа. И сега цялото семейство остана там като уловено в капан.

Грета преглътна сълзите си и отпусна глава на бюрото. Каза една молитва и продължи да я повтаря като мантра още десет минути. Много хора не вярваха в силата на молитвата, но тя вярваше. Молитвата можеше да прави чудеса.

* * *

— Какъв прекрасен ден, Шарлот — отбеляза графът и погледна жена си. — Надявам се времето да остане хубаво и през уикенда, когато ще се събере цялото семейство.

Тя му се усмихна и стисна ръката му.

— И аз се радвам, че всички ще се съберат. Ще бъде като едно време.

— Но Дулси и Джеймс няма да бъдат тук — промълви той с тъга. — Какви са последните новини, скъпа?

— Феликс е в Лос Анджелис. С Констанс са на гости на Дулси и Джеймс. За Джеймс е много добре, че агентът му е под ръка. Мисля, че са започнали преговори с „Метро Голдуин Майер“ за прекратяване на договора. Веднага щом го прекратят, ще заминат за Ню Йорк, ще прекарат там няколко дни и след това ще се качат на кораб за Англия, вероятно на „Куин Елизабет“.

— Ще ми олекне, ако се върнат час по-скоро. Ще ми бъде крайно неприятно, ако пътуват във военно време, а две мнения няма, че войната е неизбежна. Атлантическият океан ще гъмжи от немски бойни кораби и ще бъде много опасно.

Гласът му изведнъж прозвуча тревожно и Шарлот хвана ръката му.

— Всичко ще мине благополучно, Чарли, обещавам ти. Представи си, ще бъдем заедно на Коледа!

Чарлс Ингам, шестият граф Мобри, не можа да не се разсмее.

— Още е август — избъбри, развеселен от думите на Шарлот.

— Е, поне те разсмях — засмя се и тя.

— Щастлив съм с теб, Шарлот, много съм щастлив. Къде каза, че ще ходиш тази сутрин?

— Трябва да отида в Хароугейт при жена на име Маргарет Хоуъл Джонсън. Тя е председателка на Женското дружество там. Явно тяхната група разполага с апарат за консервиране и Алис ме помоли да се опитам да го взема назаем.

— Нали ще се върнеш навреме за обяд?

— Разбира се. Едва десет е. По половин час на отиване и на връщане и най-много час да разговаряме — увери го Шарлот и попита: — Искаш ли нещо от Хароугейт?

— Не, само да се върнеш бързо — отвърна той и й намигна. — Надявам се, че Гоф ще те закара — уточни той.

— Да, разбира се. Моля те, не се тревожи толкова, Чарлс. Няма да се бавя, пък и Алиша ще дойде да говори с теб след малко, така че ще си имаш приятна компания.

— Знаеш ли, събрала се е много поща за преглеждане — промърмори той, съпроводи я до вратата и се настани на писалището си.

— Мисля, че ще обсъди с мен намеренията си за актьорска кариера. — Той млъкна. Сините му очи бяха топли и нежни. — А пък Анабел сподели, че иска да стане концертираща пианистка. Изглежда, че ще станем семейство на артисти.

Шарлот му изпрати въздушна целувка и излезе.

* * *

След около четирийсет минути Шарлот Суон, графиня Мобри, вървеше покрай редицата магазини. Шарлот харесваше Хароугейт с неговите представителни къщи, елегантни ресторанти и хотели.

По времето на кралица Виктория и след това на крал Едуард VII е бил преди всичко курортен град със серни минерални извори, където са се лекували хора от цял свят. А при Едуард е бил любим курорт на кралското семейство, на аристокрацията и на театрални знаменитости, оттогава са и красивите къщи, хотели и бани.

Най-после стигна до магазина за бижута на семейство Джонсън и се загледа в една от витрините. Бижутата бяха великолепни и подредени с много вкус. Това беше най-реномираната бижутерия в Хароугейт. На другата витрина погледна прелестна брошка с камея, след това влезе.

Магазинът беше голям, с остъклени шкафове, където бяха изложени бижутата. Имаше и кът с малка махагонова маса, и столове в комплект. Една от младите продавачки се приближи усмихнато.

— Добро утро, мадам. С какво да ви помогна?

— Телефонирах и си уговорих среща с госпожа Джонсън, но изглежда съм подранила.

— Сигурно сте лейди Мобри от Кавендън, нали? — попита продавачката.

— Да, аз съм.

— Милейди, моля, седнете, аз ще предупредя веднага госпожа Джонсън. Тя ви очаква.

След секунди висока, стройна жена се насочи към нея. Беше елегантна, с руса коса, късо подстригана. Докато се приближаваше, Шарлот изпита чувството, че я познава. Като че ли я беше виждала и преди. Стана и се усмихна.

Маргарет Хоуъл Джонсън подаде ръка на Шарлот и каза:

— Добро утро, лейди Мобри, много ми е приятно да се запозная с вас. И най-вече защото и двете работим в Женското дружество.

Шарлот се вцепени.

Усещането, че познава тази жена, не беше, защото я е срещала някъде. А защото жената, чиято ръка държеше, поразително приличаше на Дидри. Имаше сиво-сини, лавандулови очи, които така добре познаваше. Нейните очи. Очите на Суон. „О, боже мой! — простена наум. — О, боже мой!“

Отдръпна ръката си, подпря се на кресло с висока облегалка и мъчително преглътна.

— Извинете ме, госпожо Джонсън, изведнъж ми прилоша. Мога ли да седна за момент?

— Разбира се, лейди Мобри, елате с мен.

Госпожа Джонсън я хвана под ръка и я поведе към дъното на магазина, където я настани на удобно канапе.

— Да ви донеса ли чаша вода или ароматни соли?

— И двете, моля ви — отговори Шарлот, учудена, че гласът й не я издаде.

— Извинете ме за момент.

Докато госпожа Джонсън се отдалечаваше, Шарлот не отделяше очи от нея.