Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (12) (Многото лица на любовта)

Десета глава

Дидри, по природа наблюдателна, беше развила и усъвършенствала тази своя способност през годините в Министерството на войната и се увличаше да наблюдава хората, дори се вглеждаше изпитателно в близките си.

И така, всички се хранеха и тя си позволи да се поглези. Не говореше, хапваше с удоволствие великолепната храна и не пропускаше нищо от онова, което ставаше около нея.

Семейството й разговаряше за Уолис Симпсън, разведената американка, заради която Едуард VIII се отказа от престола, за да се ожени за нея.

Дидри не се интересуваше особено, слушаше с половин ухо, и в момента си мислеше за прекия си шеф Уилям Лоусън. Беше започнал работа във „фирмата“, както се изразяваше, няколко години преди тя да се върне на работа през трийсет и пета, година след внезапната и трагична смърт на Пол. Беше я посрещнал сърдечно и ентусиазирано, показваше възхищението си от нея и многобройните й дарби. Като последица за трите години, през които работеха заедно, й даде много възможности и се вслушваше в идеите й.

Знаеше, че ако го помоли за още няколко дни отпуска, той ще й разреши. Нямаше нищо против идването й в Цюрих, за да прекара уикенда със сестра си и семейството си. Ще му се обади по-късно и ще го помоли за тази услуга.

Погледна скришом към сестра си в другия край на дългата маса и не можа да не се почувства горда. Сега Дафни беше на четирийсет и две, но не изглеждаше на толкова. Все още беше красавицата на семейството — разкошна блондинка с прасковен тен, каквато винаги е била. Беше понапълняла, но съвсем малко, и излъчваше доброта, искреност и преданост. Дидри знаеше как се раздава. И въпреки че беше нежна съпруга и майка, дълбоко в себе си беше решителна и твърда, което я улесни да управлява Кавендън Хол, когато майка им ги напусна, а по-късно и след нейната смърт.

Хюго помогна и на Дидри да се съвземе, защото притежаваше дарбата да общува с хората, да ги накара да се почувстват обградени с внимание. Беше близък приятел и бизнес партньор с нейния съпруг Пол. Много от щастливите й спомени бяха свързани със сестра й и зет й и тези спомени я топлеха и облекчаваха тъгата й.

Дидри беше изтръгната от своя унес, когато Бруно й сервира основното ястие и чу Хюго да казва:

— Ана приготвя най-вкусния костур на света, както всички знаете.

Дидри му се усмихна.

— Спомням си. А Дафни е ненадмината с менютата.

— Мама е върхът — съобщи Чарли. — Майка магьосница. Всичко, което прави, е съвършено.

По страните на Дафни плъзна лека руменина и очите й се напълниха със сълзи, но всички знаеха, че това са сълзи от щастие. Тя им се усмихваше и очевидно се радваше.

Дидри престана да наблюдава и се съсредоточи в храната. Костурът беше печен на скара и поднесен с лимонов сос и пресни картофи.

— Много е вкусно — каза Дидри на Хюго. — Следващата седмица тук ли ще бъдеш или в Женева?

— Тук, разбира се. Следващата седмица съм свободен. Искаме да се порадваме на вила „Фльорир“ няколко седмици повече. После се връщаме в Кавендън.

— Мисля да отида до Берлин другата седмица — заяви Чарли, местейки поглед от майка си към баща си с въпросително повдигната вежда.

— Берлин! — ужаси се Дафни и загледа сина си смаяно. — Защо?

— Да го видя, да го почувствам. Толкова много четох за тези мили хорица, които се перчат със смешни, оперетни костюми…

— Щеше да бъде смешно, ако тези „мили хорица“, както ги наричаш, не бяха шайка опасни гангстери — прекъсна го Дидри със сериозен тон и се втренчи мрачно в племенника си. — Не се заблуждавай, те са тирани и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат целите си. Бъди сигурен, Чарли.

— Нямам намерение да ти разреша да отидеш в Берлин — заяви Хюго. — И какво ще постигнеш, питам те аз?

— Това е особен момент в историята — отговори кротко и възпитано Чарли, понеже не искаше да се кара с родителите си, които винаги бяха на едно и също мнение. — Като начинаещ журналист искам да видя какво се случва, да направя снимки с моя кодак, да обиколя.

— В никакъв случай — отсече рязко Дидри. — Никой не бива да ходи в Берлин сам, особено двайсетгодишен младеж.

— Скоро ще навърша двайсет и една — прекъсна я той, все още възпитано.

— Бих дошла с теб — каза Алиша. — Но в понеделник заминавам за Кавендън. — Понеже искаше да предотврати някоя сцена между брат си и родителите си, бързо продължи: — Днес получих писмо от Феликс. Той е в Лос Анджелис с Дулси и Джеймс. С Констанс се съгласиха да станат мои мениджъри. Искам да се снимам във филми, а не да играя на театрална сцена.

— Какво? Ти? Филмова звезда? — развика се Чарли, като се подхилваше, клатейки глава. — Ти си грозното патенце на Ингамови.

— Какво говориш? — възрази Сесили. — Тя е грациозен, изящен лебед, и моля да ме извините, че употребих моето име.

Чарли се ухили на леля си и каза:

— Само дразня красивата Алиша и всички го знаете.

— Да, знаем, скъпи — съгласи се Дафни. — Ти направи прекрасни снимки на Алиша с твоя кодак. Но това не означава, че ще се съгласим за Берлин.

Сесили погледна Дидри и каза колебливо:

— Може би всички трябва да отидем с Чарли… какво мислиш, Дидри?

В очакване на отговора трепереше вътрешно Дидри да не й се разсърди.

Дидри не отговори веднага. Всъщност предложението на Сесили не я изненада особено. Тя винаги казваше каквото й беше наум. Никога през живота си нейната снаха не беше се страхувала. Всъщност изрази гласно това, което Дидри в момента си мислеше. Ако отиде в Берлин, ще може лично да говори с Тоби Иънг и двамата ще планират операцията по спасяването на семейство Щайнбренер, ако изобщо се окаже, че има такава вероятност. Но как да представи в подходяща светлина едно такова пътуване? Най-накрая се престраши и каза:

— Какво мисля ли? Ами, мисля, че семейство като нашето ще бъде в безопасност в Берлин. И най-вече, ако сме поканени от британския посланик сър Невил Хендерсън.

— Боже мой, лельо Дидри, можеш ли да го уредиш? — развълнува се Чарли.

— О, не, Чарли, нямам такова влияние, но знам, че моят шеф ще бъде уведомен, ако има годишен прием в посолството за важни гости на Берлин. Мога да поразпитам дали е вярно. Този прием обикновено се дава по това време на годината.

— Хитлер си пада по английската аристокрация. Този факт ни е известен и да, разбира се, ще бъдем в безопасност — потвърди Майлс с категоричен тон. — Досещам се какво намекваш, Дидри. Покана в британското посолство ще бъде за нас като официално одобрение.

— О, ние се ползваме с одобрение — въодушеви се Дафни. — Ние сме кланът Ингам. Всички са чували за нас. Прочути сме, така да се каже.

— И сме достатъчно руси — добави Чарли. — И на всички ни очите са сини. Е, почти на всички. Една от нас не е синеока.

Сесили изрече през смях:

— Знам, че не съм синеока блондинка. Но и аз съм прочута. Няколко германски принцеси са мои клиентки.

— Ето, видяхте ли, уредено е! — викна Чарли. — О, папа, нека да заминем. Сигурен съм, че ще бъде страхотно преживяване.

Хюго и Дафни се спогледаха. Тя каза много бавно:

— Да го обсъдим, Хюго. Да преценим възможностите. — Като се обърна към Чарли, добави: — Утре сутринта ще ти кажем какво сме решили.

* * *

— Не разбирам защо винаги правиш така! — възкликна Алиша, седнала край басейна до брат си. Басейнът беше в най-далечния край на моравата, до самия бряг на езерото.

Той й хвърли поглед и сви вежди в недоумение.

— Какво правя?

— Точно на обяд или на вечеря съобщаваш нещо наистина предизвикателно, което непременно ще разтревожи всички. Добре че поне на закуска или по време на следобедния чай си траеш.

— Не мисля, че на обяд съм казал нещо предизвикателно — възрази Чарли. — Винаги преувеличаваш и се правиш на генерал.

— Нито преувеличавам, нито се правя на генерал. А ти се държа предизвикателно, защото спомена нещо, което нямаше как да не разстрои Красавицата — отвърна рязко тя, наричайки майка им така, както я наричаха като деца.

— Според мен не предизвиках никого, като споменах, че трябва да отида в Берлин. Само й казах, на нея и на тях, къде възнамерявам да пътувам. Аз съм бъдещ журналист и съм любопитен, следя новините. А най-важните в момента идват от Германия. Явно това е изключително време в историята. Светът се променя дори докато говорим.

— Няма да те пуснат — настоя на своето Алиша. — Не забравяй, те винаги се поддържат. Рицарят и Красавицата все едно са се наговорили, не си противоречат по никакъв начин.

— О, за бога, знам, а ти защо продължаваш да раздуваш въпроса? Те не се разстроиха толкова, колкото ти го представяш.

Очевидно по-голямата му сестра го вбесяваше.

— О, да, разстроиха се! Щеше да има още една неприятна сцена. Спасих те, като смених темата и заговорих за Феликс.

— Обичаш да говориш само за себе си, госпожице Алиша Ингам Стентън. Перчиш се с красотата си, с великолепната си фигура. И с кариерата си.

— Не, не се перча. Но съвсем сериозно искам да стана актриса и да започна успешна кариера.

— И аз се чувствам по същия начин, защото съм избрал журналистическа кариера. Решил съм, че ще стана военен кореспондент. Война ще има и искам да бъда в центъра на събитията, да пиша за тях.

— О, боже мой, не им казвай. Красавицата ще изпадне в истерия и Рицарят с блестящи доспехи категорично ще забрани. Строго и неумолимо. Прости се с Берлин. Никога няма да отидеш.

— Виж я ти госпожица Всезнайка, обзалагам се на пет шилинга, че ще отида в Берлин. Леля Сесили ще измисли начин.

— Сигурна съм, че нямаш пет шилинга за облог — промърмори навъсено Алиша.

— Имам. И ще успеем, ако заминем всички заедно. Жалко, че няма да дойдеш. Ти отлиташ към твоята блестяща кариера на филмова звезда. Та-та-да!

— Престани да припяваш, звучи много глупаво и дразнещо.

Алиша го погледна сърдито, а той й се усмихна, прегърна я през раменете и я притегли до себе си.

— Какво ли щях да правя без теб.

— Мама много се тревожи за теб… и за всичките си деца, Чарли. Тази е причината понякога да изглежда ограничена. Тя е интелигентна и умна, затова я слушам. Винаги. Изключително съобразителна е. А ти пренебрегваш желанията й и правиш каквото ти скимне.

— Не е вярно. Не пренебрегвам желанията й. И ако случайно си забравила, аз съм мъж и мога да се грижа за себе си.

— И аз мога.

— Хм, хм. — Чарли поклати глава. — Печално е, но светът принадлежи на мъжете, Али.

— Не ме наричай така! Мама не обича да ме наричаш така и аз не обичам.

— Хайде да не се караме.

— Ние не се караме — отвърна тя с по-мек тон. — Ти си ми брат и искам да те предпазя. Не искам да пострадаш по никакъв начин. А ти понякога постъпваш прибързано… дори безразсъдно.

— Знам. — Той се разсмя и хвана ръката й. — Ще се опитам да се държа по-прилично само заради теб. За да те зарадвам.

Тя мълчеше и той добави:

— Не е възможно да си ми толкова ядосана. Дойде да плуваме, защото те помолих.

— Не, дойдох да ти кажа да се разкараш.

— Лъжеш.

Той се подсмихна и задържа погледа й.

Алиша го целуна по страната и се притисна към него. Майчински се грижеше за него откакто се бе родил, и още трепереше над него. В известен смисъл бяха като близнаци, повече от истинските близнаци, техните братя Томас и Андрю.

След няколко минути мълчание Алиша промърмори:

— Убеди ме, Чарли, дойдох да плувам с теб. Но исках и да поговорим, да те помоля да престанеш да говориш врели-некипели, които разстройват мама. Достатъчно разстроена е, макар и да не го показва. Не забравяй, че вуйчо Ги е загинал в Световната война.

— Ще престана, обещавам. Признавам, че изтърсвам нещо съвсем спонтанно, без да помисля. Съжалявам, ще бъда по-внимателен.