Барбара Тейлър Брадфорд
Следващото поколение (11) (Многото лица на любовта)

Девета глава

Дафни се влюби във вила „Фльорир“ край Цюрихското езеро още щом я видя за пръв път преди около двайсет и четири години. Хюго я заведе на меден месец в Париж и след това в Швейцария, където останаха известно време.

Вилата беше просторна, с големи стаи, свързани една с друга, боядисани в най-меки тонове — кремав, бледорозов, прасковен и най-светлото синьо.

Тук-там по стаите имаше антики, редом със съвременни удобни дивани и канапета, покрити с прелестни тъкани, а картините бяха подбрани с вкус на познавач.

Всички обичаха да идват във вилата и през лятото, и през зимата. Кавендън беше техен дом, но огромното имение носеше отговорности и изискваше поддържане на стандарт. През годините стана традиция Дафни, Хюго и техните деца да прекарват във вилата ваканциите си. Другите членове от семейството също често го посещаваха. Бащата на Дафни, шестият граф, доведе тук Шарлот Суон за техния меден месец и беше запленен от красотата и спокойствието.

От гостните се излизаше в голяма градина, която се спускаше до езерото, а изгледът смайваше с красотата си. Хюго беше купил вилата много преди да се ожени за Дафни и не искаше да я продава за нищо на света, даже когато имаха тежки финансови проблеми.

Стаята, чиято подредба Дафни промени, беше малка дневна, в която се влизаше от библиотеката. Най-накрая стаята стана нейна. Нареди да внесат там писалище и да я превърнат в кабинет. Понеже от години управляваше Кавендън вместо баща си, беше свикнала да проверява всичко, включително парите, които се харчеха за вилата. Установи, че не са надхвърлили бюджета си, и доволно затвори последната счетоводна книга.

Когато се омъжи за Хюго, Ханс и Хилда Бауер се грижеха за къщата и поддържаха всичко в идеален ред. Синът им Бруно, неговата жена Ана и две приходящи прислужнички поеха работата, след като Ханс се пенсионира. Ако изобщо имаше разлика, синът беше по-добър от бащата, но Дафни не сподели никога мнението си. Ана беше отлична готвачка, също като Хилда. Имаха късмет със семейство Бауер.

Стана и отиде в гостната. Спря на прага на остъклената врата и като засенчи с ръка очите си, се загледа в дъщеря си Алиша, която седеше в градинския павилион в края на моравата. Ослуша се и осъзна, че по изключение в къщата е много тихо. С изключение на Алиша всички бяха изчезнали нанякъде.

Дафни тръгна през моравата, възхищавайки се на градината и на езерото, просветващо зад нея. Цветята тази година бяха великолепни.

Алиша погледна майка си, когато тя застана до нея, и й се усмихна.

Дафни я целуна и седна до дъщеря си.

— Къде са всички, скъпа? Излязоха ли?

— Не, никой не е излязъл. Сесили е в спалнята си. Каза ми, че има работа. Чарли е в неговата стая и пише. Татко отиде на някаква среща и взе Майлс със себе си. Каза, че ще се върнат за обяд, но ако закъснеят, да не се тревожиш.

Дафни се засмя.

— Баща ти почти никога не закъснява, жив и здрав да е. А ти, Алиша, взе ли решение? Ще заминеш ли при братята си в Южна Франция или няма?

Момичето поклати глава.

— Няма да замина. Ще се върна в Кавендън следващия понеделник. Искам да се подготвя. През септември Феликс и Констанс се връщат. Вчера получих писмо от него. Пише ми, че ще ме приемат като клиентка.

— Много се радвам, мила! — възкликна майка й. — Те са най-добрите. Ще направят всичко за теб. При това бъдеща актриса е племенница на един от най-големите английски актьори.

Изведнъж тишината беше нарушена от мъжки гласове и смях. Дафни млъкна и погледна през рамо. Алиша също погледна натам и се въодушеви.

— Папа, Майлс и Чарли идват. Но какво, за бога, правят?

Дафни поклати глава.

— Нямам представа. Но между панталоните им се показват дамски обувки.

— О, очевидно е Сесили. Сигурно се закачат с нея — предположи Алиша. — Постоянно си правят шеги.

Първи към тях се запъти Чарли, най-големият син на Дафни, и като размахваше грациозно ръце като диригент на огромен оркестър, пееше:

— Та, та, та! Та, та, та…

В този момент на сцената се появи Сесили. Тя излезе на терасата след мъжете. Алиша отбеляза:

— О, мамо, май крият още някого. Кой ли е?

— Не се досещам — отговори Дафни, стана и тръгна към терасата. Веднага разбра коя е неочакваната гостенка и страшно се зарадва. Само една жена на света имаше такива разкошни крака. Жената носеше обувки с високи токчета.

— Хей! Не се крий зад тези глупави мъже! — извика тя. — Познах те по краката и обувките, Дидри.

Хюго, който знаеше, че почти нищо не можеше да изненада скъпата му жена, отстъпи встрани, Майлс също, и Дидри се втурна по пътеката право в прегръдките на Дафни.

Сесили се питаше защо Дидри е дошла в Цюрих. Дали носеше новините, които живо я интересуваха? Сесили веднага отхвърли предположението. Беше твърде рано за новини. Дидри сигурно просто е искала да смени пейзажа и да се разнообрази.

Сесили знаеше колко е усърдна и как работата в министерството я изцежда. Не че някога се е оплаквала. Никой не знаеше какво по-точно работи. Не говореше много за живота си в Лондон, преди да се омъжи за Пол. Не казваше нищо и след като се върна на работа през 1935 година.

Двете сестри нежно се прегърнаха. През изминалите девет години се бяха сближили много. Заедно бяха измъквали семейството от затруднения и беди, а неочакваната смърт на Пол още повече ги сближи. Дидри беше покрусена и Дафни, Дилейси и Сесили бяха неизменно до нея, докато не се съвзе.

Най-после двете се отдръпнаха и се загледаха усмихнати.

— Толкова съм щастлива да те видя, Дидри. Добре дошла, скъпа.

Преди тя да отговори, Хюго каза:

— Не повярвах на очите си, когато се върнахме във вилата и Майлс се развика: „Виж кого ни е довял вятърът“ и видях Дидри, която плащаше таксито.

Дидри се обърна към сестра си и обясни:

— Ето какво стана, Дафни. В сряда вечер трябваше да бъда в Женева. В четвъртък изненадващо бързо свърших работа и изведнъж се досетих, че съм на две крачки от Цюрих. Така ми се искаше да ви видя и да прекарам няколко дни с вас. Реших да дойда и да ви изненадам, без дори да се обадя по телефона.

— Много се радваме — каза Майлс. — Ти си прекрасна изненада.

Сесили целуна зълва си по страната и промълви:

— Чудесно е, че си тук, Дидри.

Дидри я погледна право в очите. Двете веднага се разбраха: „Нито дума“…

Дафни хвана Хюго под ръка.

— Да отидем на терасата и да поръчаме на Бруно да ни приготви студени напитки. Става доста горещо.

От дългата тераса по протежение на задната страна на къщата се разкриваше гледка към езерото и планината. Терасата представляваше по-скоро покрита галерия и там беше прохладно дори през най-горещите дни, затова семейството обядваше и вечеряше тук през лятото.

Всички насядаха около масата. Чарли попита леля си:

— Често ли ходиш в Женева, лельо Дидри?

— Рядко, Чарли. Защо питаш?

— Питам от любопитство. Пък и си мисля, че трябва по-често да идваш, нали, мамо?

— Да, но леля ти се грижи за Робин, а той прекарва летата в Кавендън, затова и тя е там.

— Може би ще го доведа за няколко дни тук — прекъсна ги Дидри. — На него много ще му хареса, особено след като ти си тук, Чарли.

— Чудесно момче е. Когато говоря с него и слушам как отговаря на въпросите ми, и като го погледна в очите, не мога да не си помисля, че е бил тук и преди, че е стара душа.

Дидри кимна.

— И аз си мисля същото. — Замълча за момент. — Липсва му баща му и ти някак запълваш празнината, когато е с теб през почивните дни и ваканциите. Той те обожава, Чарли, и покрай теб се запали по писането. Миналата седмица ми каза, че иска да стане журналист, какъвто ще станеш ти, след като завършиш в Оксфорд.

— Аз го насърчих. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Не, съвсем не.

Като смени темата и погледна Майлс, Чарли продължи:

— Като заговорихме за журналистика, забелязах, че британските вестници са пълни с материали за Едуард и неговата любовница. Нашият бивш крал изглежда симпатизира на Хитлер и на нацистите. Преди няколко дни във вестниците имаше цитат… беше казал пред някого, че във вените му тече чиста немска кръв. Мисля, че го е казал пред Йоахим фон Рибентроп — немския посланик в Лондон, но аз…

— И аз го прочетох — прекъсна го Майлс. — Всъщност казал го е пред Даяна Мосли, а не пред Рибентроп.

— Сестрите Митфорд надминаха всички! — възкликна Хюго. — Кланят се на Фюрера и му се подмазват. А той е изключително поласкан от вниманието, което му оказват някои британски аристократични кръгове. Глупаци, всички до един. Нищо чудно, че Чърчил пуши гневно, и аз бих пушил от солидарност с него.

Алиша се обърна към Майлс:

— Но нашата кралска династия е по-скоро с германски корени, нали, вуйчо Майлс?

— Да. Нашият бивш крал казва истината за германската наследственост. Да не забравяме, че неговата прапрабаба, кралица Виктория, произхожда от хановерската династия, а майка й е чиста германка. Виктория се е омъжила за германец — нейния братовчед принц Алберт Сакскобургготски. Много години нашата кралска династия е носела това име. Крал Джордж V, бащата на Едуард, променя името на династията по време на Световната война. Оттогава династията носи името Уиндзор.

Майлс се покашля и тъкмо щеше да продължи, когато Дафни възкликна:

— Виждам, че Бруно обикаля насам-натам. Очаква ни за обяд. Моля те, Майлс, достатъчно уроци по история. Пораснах с тях при всеки обяд и вечеря.

Брат й беше достатъчно добре възпитан, за да се разсмее, а Сесили пламенно възрази:

— Обожавах неговите уроци по история и още ги обожавам. Майлс има невероятна памет за разни интересни подробности.

Докато ставаше, Дафни погледна топло Сесили и се позасмя.

— Естествено, че обичаш неговите уроци по история. Обичаш всичко, което прави. Обожаваш земята, по която стъпва.

Сесили се усмихна на Дафни и отвърна:

— Вярно е и не ме интересува какво си мислят хората.

— Всички ние го знаем, откакто стана на дванайсет — промърмори Хюго и стисна лакътя на Сесили, като мина покрай нея. Наведе се и прошепна в ухото й: — А колкото до мен, аз те обичам заради начина, по който го обичаш.