Мишел Марли
Мадмоазел Коко и ароматът на любовта (37)

Седемнадесета глава

Първа дойде да я посети, естествено, Мися. Щом се заговори, че Коко Шанел се е върнала в Париж, приятелката й се яви в ателието, както обикновено, без да се обади предварително. Не изкоментира с нито една дума намесата си в личния й живот. Държеше се, сякаш не е пращала телеграма на Стравински. Габриел не подхвана темата. Предпочиташе да забрави. Мися и без това щеше да отрича категорично участието си в интригата — в това нямаше съмнение. Излишно беше да говорят. Прегърна я сърдечно, сякаш всичко беше наред.

— Искам да знам всичко — обяви Мися и с елегантен, небрежен жест метна палтото си върху едно кресло. — Държа да ми разкажеш в подробности как мина пътуването ти с твоя велик княз.

— Заповядай, седни — покани я с усмивка Габриел, но Мися бе изпреварила поканата й.

— Как се чувства Дмитрий Павлович?

Габриел се настани на дивана до приятелката си и запали цигара.

— Надявам се да е добре — отговори тя, изпускайки при всяка дума облаче дим. — Замина за Берлин, за да се срещне с високопоставени бивши военни. Нямам понятие защо всички руски генерали са потърсили убежище в Германия. В момента там се обсъжда евентуалният нов ред в Русия.

— Това означава ли, че той ще предяви претенции към руския трон? — попита задъхана Мися.

— Да, разбира се.

Мися изръкопляска.

— Мили боже, само като си представя как наскоро двете с теб избирахме за него колекция копринени вратовръзки в „Ерме“! Вратовръзки за царя — какво оригинално заглавие за мемоарите ми!

— Ама че идеи имаш, Мися! — засмя се Габриел и отново прости на приятелката си за кашата, която бе забъркала. — Липсваше ми.

— Шест седмици ваканция. Ти си полудяла. Нима не ти доскуча до смърт?

— Не, ни най-малко. — Габриел се усмихна на себе си. Припомни си преживяното и повтори: — Ни най-малко. Беше много приятно да пътувам с Дмитрий. Разбираме се добре. По някакъв начин се допълваме. Той е чудесен приятел.

— Нищо повече? — разочарова се Мися. — А аз тъкмо смятах да те попитам какво да облека на коронацията. Тя ще е и твоя коронация, нали? Направи ли ти вече предложение?

— Престани с тези глупости!

— Явно не ти е предложил брак — констатира Мися. — А би трябвало да го направи. Зимният дворец не е виждал жена като теб, Коко. Ще бъде страхотно.

Дмитрий замина за Берлин толкова бързо, че Габриел нямаше време да помисли какви ще са последствията от срещите му там. Ами ако наистина го изберат за наследник на нещастния цар Николай II? От време на време тя наистина си представяше как става негова съпруга, но тези мечти бяха родени от романтиката в Южна Франция. В Париж, където най-важното беше работата й, нещата си дойдоха на мястото. Вече не очакваше нищо от Дмитрий, най-малкото предложение за брак.

— Да видим какви ще са новините от Берлин — опита се тя да спре въодушевлението на приятелката си. — Бързаше да замине, защото не е единственият претендент за престола. Някакъв честолюбив братовчед на име Кирил застава на пътя му, а той живее в Германския райх. Женен е за принцеса от рода Сакскобург-Гота. Двамата избягали заедно с децата си от болшевиките и се установили в Кобург при родителите на съпругата. Кирил е по-близо до Берлин от Дмитрий.

 

 

— След убийството на царя леля ми Мария Павловна, майката на Кирил, не говори за нищо друго. Постоянно повтаря, че най-големият й син трябвало да стане наследник на престола — обясни Дмитрий, докато двамата с Габриел пътуваха на задната седалка на автомобила. Отиваха на Северната гара, откъдето той щеше да вземе влака за Берлин. — Кирил дори мина за малко на страната на червените. Жалко е, че леля Мария не доживя да види какво се случва. Щеше да е много щастлива от развитието на събитията, но и щеше да направи живота ми много по-сложен. И без това споменът за нея буди у мен само неприятни чувства.

Името събуди у Габриел приятен спомен.

— Мария Павловна? — повтори замислено тя. — Да не е великата княгиня, с която Дягилев е бил тясно свързан?

— Точно така. Тя му е подарила парфюмираната си кърпичка. — Въпреки очевидното си напрежение Дмитрий се усмихна. — Тогава във Венеция говорихме за нея. Тъкмо чрез моята леля ти се запозна с „Bouquet de Catherine“.

 

 

— Семейните отношения на Романови са невероятно объркани — установи Мися. Закиска се и обясни: — Всичките тези интриги и неравни бракове! Приятелят ни Марсел Пруст би трябвало да напише роман за тях, стига да намери малко изгубено време. — Зарадва се като дете на остроумието си: намекваше за цикъла от романи на писателя, които от години излизаха на части и все още не бяха завършени.

— Историите от стара Русия ме възхищават. Имам идеи да включа в новата си колекция заемки от славянската култура. Казашки рубашки, бродерии, такива неща.

— Само не пискюли — предупреди я Мися и си разреши пренебрежителен жест. — Изобщо не мога да си представя как точно ти ще се обърнеш към руския фолклор, но нищо, ще чакам да ме изненадаш. До следващата ти колекция има цяла година, кой знае какво ще се случи дотогава. Първо отиде да се срещнеш с парфюмериста на Романови в Кан, нали добре си спомням? Е, докъде стигна с парфюма „Шанел“?

— Готов е!

Габриел угаси цигарата в пепелника и стана. Извади от писалището си кутия, в която имаше запушено шишенце, пълно със златножълта течност. Погледна своя парфюм и в кафявите й очи затанцуваха светли точки, подобни на звезди по тъмно небе. Разклати шишенцето, извади запушалката и го подаде на Мися. Сладкият, но и пикантен аромат се усети веднага.

— Мили боже! — възкликна Мися. — Какъв аромат! О, Коко, великолепен е!

Габриел кимна гордо. Капна мъничко от есенцията върху китката на приятелката си, после приближи шишенцето до носа си и вдъхна дълбоко уханието на осемдесетте съставки. Колкото пъти помирисваше парфюма, винаги откриваше нови нюанси. Безкрайна среща на сетивата й с абсолютното съвършенство.

— Позволи ми да ти представя „Шанел №5“! — обяви тържествено тя.

— Сложила си число в името? — Мися държеше ръката си пред лицето, за да проследи разгръщането на аромата. — Всъщност защо не? — Очевидно се съгласи с решението на Габриел, защото не последваха други коментари. Вместо това каза: — Нали няма да представиш този чуден аромат в колби от химическа лаборатория? Никаква романтика. Не изглежда елегантно. Направо плаши.

— Не, естествено — отвърна Габриел, затвори шишенцето със запушалката и го прибра на сигурно място в кутията. — Направих проекти за флакона. Харесах едно шишенце в несесера на Бой, който е оставил в Гарш.

Тя показа на приятелката си и находката. Мися отиде при нея и огледа флакона с любопитство.

— Твърде необикновено! — изкоментира тя. — Правоъгълен флакон с кръгла запушалка. Скромно и елегантно. Ще се отличава от масата. Сецесионът все още е водещ стил в опаковките на парфюми и козметика. Забележителна идея, Коко. Пак се изправяш срещу общоприетата линия. Е, това е запазената ти марка.

— Франсоа Коти каза, че парфюмът не само се мирише, а и се гледа. Той е майстор в занаята и мой ментор.

— О, да, той е Наполеон на козметичната индустрия! Коти ли ще произведе парфюма?

— Не. Няма да стане, дори и да го исках. Моят парфюмерист Ернест Бо е работил в Москва за „Рале“, а в момента е технически директор във фирмата на Шири. Честно казано, смятам, че малкото предприятие ще отговори по-добре на изискванията ми. Нали не искам масово производство на „Шанел №5“. Не си струва да ангажирам голяма фабрика като на Коти.

— Мъдро решение — кимна Мися. — След време скъпият ни Франсоа със сигурност ще ти отнеме правото на глас. Той е деспот, другояче не мога да го окачествя. Диктатор, но мил и умен, трябва да му призная. Съобразявай се със съветите му.

— Това правя.

Мися наклони глава.

— А опаковката? Този красив флакон се нуждае от кутийка с надпис.

— Още не ми е хрумнала идея. Във всеки случай няма да има рисунка на девица с дестилационни колби в ръце.

— Ще се наложи да побързаш с проекта. Производството на опаковката ще продължи колкото и работата на стъкларите.

— Така е — въздъхна Габриел, прибра шишенцето в кутията и грижливо затвори капака.

Щом ръцете й останаха свободни, веднага посегна към цигарите. Предложи на Мися, но приятелката й поклати глава и продължи да мирише китката си. Габриел си запали цигара и призна:

— За съжаление не ми хрумва нищо. Колкото повече си блъскам главата, толкова повече се опразва.

— Хм… — промърмори Мися, затвори очи и вдъхна аромата. — От какви цветове е съставен парфюмът „Шанел“… пардон, „Шанел №5“?

— Жасмин… — подхвана Габриел, но Мися веднага я прекъсна:

— Страхотно! Любимият ми цвят! Бели цветя — това означава бял картон. Най-добре с черен надпис.

— Бяло, черно… Да. Това са моите цветове.

— Точно така. Комбинацията отговаря точно на твоя стил. Нали боядиса къщата си бяла, а кепенците на прозорците — черни!

— Черно върху бяло — повтори замислено Габриел. — Изкушава ли това съчетание? Франсоа Коти често ми е казвал, че парфюмът трябва да изкушава…

— Със сигурност изкушава — увери я Мися.

— Той имаше предвид и опаковката, скъпа — уточни Габриел, смръщила чело. — Черно и бяло. Не съм съвсем сигурна, но… Да, може и да стане. Само кутийката да не е като за лекарство. Ако я изработят от висококачествен материал и сложат елегантна емблема, ще стане съвършено. — Тя се усмихна на Мися през облака цигарен дим. — Ние признаваме единствено съвършенството. Още една сентенция на скъпия ни приятел.

— „Шанел №5“, Коко Шанел, „Шанел №5“… — мърмореше си Мися. Внезапно вдигна глава. — Пазиш ли документите на Катерина Медичи?

— Естествено. Това не е книга, която заемаш и забравяш.

— Непременно я прегледай. Май някъде видях монограма на кралицата. Не помня точно, но гербът й беше върху някакъв документ. Ако не го откриеш, ще идем в Лувъра. А може и да посетим замъците по Лоара, където е живяла. Трябва да го намерим!

— Стига, Мися! — Приятелката й беше склонна към такива изблици. — Не разбирам какво целиш. Обясни ми, моля, преди да сме тръгнали на пътешествие.

— Говоря ти за монограма на Катерина Медичи. Представлява двойно „С“, красиво преплетени букви. Това е първата буква на твоите две имена!

Габриел изненадано вдигна вежди.

— Сигурна ли си?

— Тук ли пазиш ценната книга, или в Гарш?

Габриел посочи шкафа.

— Веднага ще проверя. — Мися се засмя съзаклятнически. — Ако намерим твоята емблема, значи си е струвало да платиш шест хиляди франка за едни пожълтели хартийки.