Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mademoiselle Coco und der Duft der Liebe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
Regi(2021)
Корекция и форматиране
NMereva(2021)

Издание:

Автор: Мишел Марли

Заглавие: Мадмоазел Коко и ароматът на любовта

Преводач: Ваня Пенева

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: немски

Издание: първо

Издател: ИК „ЕМАС“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: немска

Излязла от печат: 05.03.2019

Редактор: Цвета Германова

ISBN: 978-954-357-395-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15194

История

  1. —Добавяне

Тринадесета глава

Коледната суетня отмина. Празничните дни потопиха Париж в спокоен зимен сън. Габриел имаше чувството, че отново диша нормално. Преди Бъдни вечер при всяко излизане очакваше да се задуши сред човешките маси, препълнили големите и малките магазини по големите булеварди. Жените в ателието й и в съседните бутици работеха до изнемога. Безброй мъже идваха в последния момент и поръчваха подаръци за съпругата, любовницата, майката, сестрата, дъщерята или друга жена от семейството. А повечето френски семейства са многочленни.

За Габриел Коледа не беше празник на радостта — в много отношения. Навършваше се година от смъртта на Бой и тя отново преживя онези ужасни часове, когато узна от Етиен Балсан, че той никога няма да се върне при нея. В такива моменти си пожелаваше да не е отпратила Стравински. Вероятно щеше да забрави мъката в опиянението от любовта му. Поне за малко. Приятелите не можеха да й заменят любовника, въпреки че Мися и Хосе полагаха усилия, а Етиен дори я покани в имението си. Вместо да пусне Игор в живота си, тя изпрати подаръци на жена му и децата. Едва по-късно научи, че православните християни празнуват Коледа не на 25 декември, а в деня на тримата влъхви.

Католиците и протестантите се бяха отдали на пазаруване, парфюмите бяха сред най-търсените подаръци. В понеделник след коледния уикенд Габриел излезе да се поразходи в „Галери Лафайет“. В отдела за аромати, там, където преди празниците бяха подредени красиви опаковки със скъпи флакони, я посрещнаха празни рафтове. Навярно Франсоа Коти бе спечелил най-много, но Пол Поаре и братя Герлен положително не му отстъпваха. Габриел се ядоса, че други си въртят бизнеса, докато тя отчаяно търси рецептура за своя парфюм. Документите на Катерина и Мария Медичи й струваха шест хиляди франка, но не отговориха на надеждите й. Консултира се с историк, който не откри нито едно указание за чудодеен еликсир. Същото стана и при химиците на Коти. Мися за пореден път се бе оказала права. Трябваше да послуша приятелката си. Излезе пред главния вход на „Галери Лафайет“ и портиерът й повика такси. Валеше дъжд, примесен със сняг, който прогони желанието й да се поразходи. Намираше се съвсем близо до „Кафе дьо ла Пе“, където имаше среща с Мися.

Кафенето на партерния етаж на Grand Hotel също не беше добре посетено, както през други дни. Обикновено в голямата зала с колони и фрески по тавана човек не можеше да се размине, всички маси бяха заети, местата за сядане не достигаха и се налагаше да носят столове. Коридорите отесняваха и движението на келнерите се затрудняваше. Днес обаче имаше малко посетители, така че Габриел видя приятелката си още от вратата, макар Мися да беше избрала място зад една саксия с палма. Не на последно място филцовата шапка, изработена в модна къща „Шанел“, беше важен реквизит на Мися Серт.

— Подранила си — установи Габриел, след като я целуна за поздрав по двете бузи.

— А ти закъсняваш — укори я с усмивка Мися. — Ако имаш късмет, кафето, което ти поръчах, няма да е съвсем изстинало.

Габриел вдигна рамене и се настани на стола, наместен от усърдния келнер.

— Влязох в отдела за парфюми на „Галери Лафайет“ и забравих за времето — призна тя. Хвърли бърз поглед към младия мъж, който й поднесе менюто, и поклати глава. — Засега кафето е достатъчно, благодаря.

— По-късно ще пием шампанско — засмя се самоуверено Мися. Щом останаха сами, допълни: — Ще пием за Игор Стравински. По-точно, защото престана да ти досажда.

— Не съм го виждала от премиерата — отговори малко прибързано Габриел. Почувства се неловко. Началото на разговора не й хареса. Не разбираше защо приятелката й иска да говори за Игор Стравински точно днес.

След премиерата на балета в светските кръгове се понесоха слухове за връзката им и Габриел положи немалко усилия да спре клюкарките. Оттогава не беше давала повод за недискретни изяви и се надяваше оживлението през празничните дни да се окаже полезно за репутацията й. По това време всеки в Париж беше зает изключително със себе си и нейната смешна, кратка връзка би трябвало да изчезне бързо от общественото съзнание.

— Този мъж е неприемлив за теб — продължи Мися. — Гений, но абсолютно неприемлив. Радвай се, че се отърва от него.

Габриел разбърка кафето, макар да не му слагаше нито мляко, нито захар. Най-добрата й приятелка продължаваше да проявява любопитство.

— Семейство Стравински все още живее в моя дом — рече тя тихо, сякаш говореше на себе си. След малко поклати глава. — Щом желаеш да вдигнем тост, защото той вече не ме преследва, не възразявам. Наистина се старае да не ми досажда. — Честно си признаваше, че не е очаквала подобно поведение. — Е, доволна ли си сега? — попита почти сърдито.

Мися махна небрежно.

— Ние сме загрижени за твоето щастие, Коко. Повярвай ми. Хосе му е говорил за теб. Опитал се е да го вразуми.

Очите на Габриел се разшириха от изненада. Нима Мися бе подхванала разговор за Игор Стравински само за да я уведоми за най-новото развитие на нещата? Защо тя не знаеше нищо? Наистина ли имаше новини?

— Какво е направил Хосе?

— Казал на Стравински, че Бой те е поверил на него — на Хосе, нали разбираш? В това няма нищо лошо. Той се чувства отговорен за теб. И двамата се чувстваме отговорни.

— Ами… да — промърмори Габриел, както се очакваше от нея. Не си спомняше Бой да я е предавал в ръцете на Хосе, но съзнаваше, че художникът е постъпил така от добри чувства. Същевременно предполагаше, че в дъното на всичко стои Мися.

— Скъпият ми съпруг е нарекъл Стравински… ами… нарекъл го е… — Мися се усмихна смутено и продължи: — Виж, употребил е неприлична дума, недопустима в устата на една дама. — Приведе се над масата и не без известна любов към скандалното пошепна: — Нарекъл го е задник.

Габриел се колебаеше между желанието да се засмее и да изригне гневно. Гласът й трепереше, незнайно дали от веселие, или от недоволство.

— Нима Хосе е употребил тази позорна дума спрямо Игор Стравински, само защото се чувства отговорен за мен?

— Не, не, разбира се. — Мися се изкиска глупаво и се облегна назад. — Нарекъл го е задник, защото думата му подхожда. За съжаление нашият приятел е… ти знаеш какъв.

— Не го ли съдите твърде строго?

Мися се изсмя подигравателно.

— Но, моля те, той е женен! Има четири деца. Въпреки това разказва на всеки, готов и не толкова готов да го слуша, колко е влюбен в теб и как копнее да се ожените. Само като си представя, че би могъл да напусне тежко болната си жена и да я остави без никакви средства, ме побиват тръпки!

— Знам.

Габриел сведе поглед. Не искаше Мися да разбере колко силно я вълнува разговорът.

Принципно приятелката й беше права, в това нямаше съмнение. Не се сърдеше, че Хосе Серт се е намесил в личния й живот. Гневеше я преди всичко с какъв плам Мися и Хосе се грижеха за любовните й преживявания. Поведението им беше нагло, натрапчиво — също като ухажването на Стравински. И я нервираше ужасно. Наистина ли Мися беше загрижена само за нея? Или ревнуваше, понеже след Дягилев Габриел й бе отнела още един творец от приятелския й кръг?

— Не съм влюбена в Стравински. Никога няма да се омъжа за него. Ала ми беше приятно да се любя с него.

Позволи си това уточнение, за да защити честта му.

— Ако беше само това… — въздъхна Мися. — Очевидно той приема вашия… романс по различен начин. Дягилев ми довери, че Стравински бил буквално болен от любов.

Габриел изпита необичайно щастие. Обикновено се чувстваше така само след двете годишни ревюта, когато представяше новите си колекции пред избрана публика. Признанието и възхищението бяха нейният жизнен еликсир. Ако някогашните френски кралици бяха търсили аромата на мъдростта и вечната красота, нейният живот се определяше от търсенето на успех и одобрение — както в професията, така и в личните й дела. Това беше основният й принцип още откакто бе започнала да пее глупави песнички по кръчмите, но се затвърди окончателно след първия й успех пред публика. Спомни си как смело се бе метнала на седлото, за да убеди лудия по конете Етиен Балсан, че е превъзходна ездачка и ще му бъде достойна партньорка, въпреки че в това нямаше нищо вярно. После дойде успехът й като творец на мода. Всеки път щом разбереше, че инстинктът не я е подвел, я обземаха приятни тръпки. Ала дори аплодисментите на клиентите й бледнееха пред обожанието на един гениален композитор, фактът, че този мъж я обичаше — нея, Габриел, сирачето със съмнителен произход, и беше готов да се откаже от всичко заради нея, беше равен на посвещение в рицарство.

— Нито една дама от доброто общество няма да влезе повече в ателието ти.

Гласът на Мися дойде много отдалеч и изведнъж се засили. Очевидно приятелката й продължаваше да говори, докато тя се губеше в мислите си.

— Дори непочтените жени ще те презират. Стравински мисли само за себе си. Няма представа какво ще стане с доброто ти име, ако лишиш бедната Екатерина от съпруга й.

— От моя страна не съществува основание за такова предположение.

— За щастие!

Викът на Мися отекна в залата. Във вълнението си тя бе заговорила твърде високо и келнерът дотича, защото сметна, че искат да поръчат. Появата му я извади от равновесие.

— Какво има?

— Донесете ни бутилка шампанско. — Габриел спаси и приятелката си, и младия келнер. — Мадам Серт иска да вдигне наздравица.

Лека усмивка разведри лицето й, защото си спомни за срещата във Венеция.

— Руснаците много обичат да вдигат наздравици, знаеш ли?

— О, мила моя, нима забрави, че съм родена в Санкт Петербург? Е, не отраснах в руската империя и никога вече не се върнах в родния град, но татко се погрижи да опозная славянския манталитет във всичките му разновидности. — Мися погледна след келнера, който бързаше да изпълни поръчката на Габриел, и заяви: — Обзалагам се, че този красив млад мъж има руски предци. Накъдето и да погледнеш, Париж е море от емигранти.

— Започнах да се интересувам от славянската култура. Напомня ми за родния ми Оверн. Ние сме ориенталци сред французите.

Мися избухна в смях.

— Нямам понятие за какво говориш, Коко.

Благодарна, че е изчерпила темата „Стравински“, Габриел се опита да обясни каква идея й беше хрумнала при спомена за прекрасната вечер с Дмитрий Романов.

— Питам се дали да не наема няколко руски емигрантки за манекенки. Както ти правилно отбеляза, градът е пълен с тях и всички са от благороден произход.

— О, Коко, твоята мода е въплъщение на френската елегантност! Не знам дали клиентките ти ще одобрят такъв реверанс към царския двор.

Габриел вдигна рамене.

— Няма да ги облека като казаци, въпреки че… — Млъкна, погледна право пред себе си, сякаш я бе ударила мълния. — Навярно няколко фолклорни бродерии ще паснат отлично. Ще внеса нова естетика в колекцията си.

— „Пролетно тайнство“ постигна успех главно защото преработката премахна тъкмо тези фолклорни елементи! Не го забравяй!

— Всичко е въпрос на подходящия момент — възрази спокойно Габриел. — Във всеки случай младите рускини умеят да се движат много грациозно. Вземали са уроци по танц и са овладели етикета. Според мен ще е чудесно следващата ми колекция да бъде представена от принцеси и графини.

Идеята й още не беше узряла, но толкова я въодушевяваше, че й се дощя още тази вечер да проведе няколко разговора и да направи проби с потенциални кандидатки.

Келнерът постави на масата кофичка с лед и чаши за шампанско. Тапата гръмна, пенливото вино се изля в чашите. Габриел и Мися следяха мълчаливо действията на младия мъж. Вдигнаха чаши едва когато той се отдалечи достатъчно.

— За загиналата руска империя, която ни дарява с много възможности — вдигна тост Габриел.

— От мен да мине — отвърна грубичко Мися. — Ако не свързваш с нея Игор Стравински, аз ще пия всеки ден за Иван Грозни.

Габриел вече бе поднесла чашата към устните си, но я остави.

— Ще престанеш ли най-сетне да свързваш всяка моя дума със Стравински?

— Съжалявам. — Мися кимна съкрушена. — Този мъж ме побърква. Ужасно е разстроен, задето си го отблъснала, и се държи невъзможно. Става смешен. Всички мислят така.

— Всички? — Габриел вдигна вежди. — Кои са тези всички?

— Всички наши познати. Дори Пикасо коментира темата. Мъж на трийсет и осем години, баща на семейство, да се държи като болен от любов младеж! Това е повече от смешно!

— Ако продължаваш да говориш така за него, ще започна да го съжалявам.

— Съжалението също не подхожда за мъж на неговата възраст. Виж, Коко, той е маниак. Това прави нещата още по-лоши. Но не е твоя грижа. Наздраве! — произнесе тя на руски и опразни чашата на един дъх.

Габриел очакваше приятелката й да метне чашата през рамо и да я разбие на пода, ала не се случи нищо подобно. Мися проследи с грейнали очи как Габриел отпи малко от великолепното шампанско. Коко срещна погледа й открито и дружелюбно, но дълбоко в гърдите й бушуваше битка.

Ласкаеше се, че Игор Стравински се е побъркал от любов към нея. Мисълта за неговата любов галеше суетата й, както ръцете му бяха милвали тялото й.

 

 

Никога не забравяй, че си жена — каза Бой.

Моята работа е моят живот. Моята независимост е моят живот — уточни тя и добави меко: — Ти си моят живот.

 

 

Този живот беше разрушен.

Габриел се питаше доколко има смисъл да отблъсква пламтящ от страст любовник. Нима любовта, дори само физическа, не е най-доброто средство срещу тъгата, която гореше вътрешностите й, както Стравински гореше в огъня на несподелените си чувства?

Виждаше го постоянно — на пианото, на диригентския пулт. Прекрасен композитор. Изключително умен мъж. Гений. Не можеше да позволи парижката бохема да му се присмива. Трябваше да сложи край на драмата. Все едно дали Мися и Хосе ще одобрят постъпката й. В този момент мнението на другите й беше напълно безразлично. Взе решение да спаси честта на Игор Стравински. Категорично отхвърли мисълта, че това може да й струва репутацията. Макар че Мися винаги имаше право.