Мишел Марли
Мадмоазел Коко и ароматът на любовта (45)

Послеслов на авторката

Ето как продължава животът на действащите лица:

 

 

Габриел Коко Шанел (1883–1971) остава до края на живота си неомъжена, но има връзки с видни личности. През 1926 г. създава „малката черна рокля“, която в началото получава не само похвали, но и критики: „Сега пък мадмоазел Шанел иска целият свят да тъгува с нея за Бой Кейпъл“ — пише един вестник. Ала победният ход на роклята не може да бъде спрян. През 1954 г. се появява костюмът от букле, станал безсмъртен под името „костюм Шанел“. Коко Шанел наистина копира перлите на Романови — роклите и костюмите, създадени от нея, и днес се съчетават с перли. През 1934 г. тя напуска жилището на „Фобур Сен Оноре“ №29 — сега там има бутик на „Шанел“ — и отново наема апартамент в хотел „Риц“, където живее до края на дните си. Умира като мултимилионерка. До смъртта си много държи да я наричат „мадмоазел“.

 

 

Мися Серт (1872–1950) се развежда с Хосе Серт (1876–1945) през 1927 г., за да даде възможност на голямата си любов да се ожени за ученичката и любовницата си Русадана Мдивани (1906–1938), от грузински произход, която едва след бягството от Съветска Русия добавя към името си титлата „принцеса“. Някои източници твърдят, че младата жена съзнателно се е постарала да раздели Мися и съпруга й. Двамата продължават да поддържат връзка, но след ранната смърт на Русадана не се събират отново. До края на живота си Мися остава най-добрата приятелка на Коко Шанел. Светът на изкуството я помни като муза на „Бел Епок“.

 

 

Сергей Дягилев (1872–1929) работи до смъртта си като импресарио на „Руския балет“. Въпреки големите международни успехи живее в постоянно безпаричие и остава зависим от подкрепата на приятели и меценати. Последните си години прекарва във Венеция. Умира обеднял в ръцете на Мися Серт. Коко Шанел плаща погребението и гроба му в православната част на гробището „Сан Микеле“. След смъртта на Дягилев балетната трупа се разпада; след две години е основан „Руски балет на Монте Карло“, от който по-късно произлиза „Балет Ню Йорк Сити“.

 

 

Игор Стравински (1882–1971) разчита още дълги години на месечните парични преводи от Коко Шанел. До смъртта на съпругата си Екатерина през 1939 г. остава във Франция, жени се за спътницата си Вера Судейкина (1888–1982) и двамата емигрират в САЩ, където композиторът така и не успява да се почувства като у дома си. Днес Стравински е смятан за един от най-значителните представители на новата музика. По негово желание той (а по-късно и вдовицата му) е погребан до Сергей Дягилев във Венеция.

 

 

Дмитрий Павлович Романов (1891–1942) се омъжва за богатата американка Одри Емъри (1904–1971) през 1926 г. По онова време вече е решил да се откаже от трона. След 1924 г. братовчед му Кирил Владимирович (1876–1938) си присвоява званието „император в изгнание“. Понеже Одри е от буржоазен произход, което не съответства на законите на Романови, й е дадена княжеска титла. Синът им Павел Илински (1928–2004) е дългогодишен кмет на Палм Бийч във Флорида и глава на фамилията Холщайн-Готорп (след 1762 г. царска династия). Дмитрий и Одри се развеждат през 1937 г. Князът се разболява от туберкулоза и прекарва последните години от живота си в санаториум в Давос, където умира. Гробът му се намира в дворцовия параклис на остров Майнау на Боденското езеро.

 

 

Мария Павловна Романова (1890–1958) се утвърждава в модния бранш с подкрепата на Коко Шанел и основава в Париж модното ателие „Китмир“, специализирано в бродерии, което постига голям успех. През 1923 г. се развежда с втория си мъж. През 1930 г. емигрира в САЩ, после в Аржентина. Едва след Втората световна война се сближава със сина си Ленарт Бернадот (1909–2004) и до смъртта си живее при него на остров Майнау.

 

 

Франсоа Коти (1874–1934) се развежда със съпругата си Ивон през 1929 г. По това време вече е политически активен и пламенен привърженик на фашистите. Купува вестник „Фигаро“, основава и други печатни издания, които подкрепят десните партии и движения във Франция. Акционерното дружество „Коти Инк.“, лансирано от него през 1913 г. в САЩ, продължава да съществува и да произвежда известни парфюми, например на „Келвин Клайн“ или „Хлое“.

 

 

Ернест Бо (1881–1961) става главен парфюмерист на основаното от Пиер Вертхаймер предприятие „Parfums Chanel“ през 1924 г. Създава още няколко парфюма за Коко Шанел, но нито един от тях не е толкова популярен като „Шанел №5“. Не е легенда, че този парфюм е нова версия или усъвършенстване на „Bouquet de Catherine“ или „Rallet №1“. Все още не е изяснено защо в композицията са вложени толкова много изкуствени алдехиди.

 

 

Връзката между Пабло Пикасо (1881–1973) и Коко Шанел е сравнително неизвестна, което изглежда странно. Ако прочетем внимателно спомените на Габриел Шанел, откриваме опорни точки. Факт е, че тя обзавежда най-светлата стая на улица „Фобур Сен Оноре“ за своя приятел художник, и това се дължи не само на съвместната им работа върху пиесата „Антигона“ от Жан Кокто (премиерата е през декември 1922 г.). Факт е и че по това време бракът на Пикасо с Олга (1891–1955) е в криза. Според нови изследвания на историци на изкуството Пикасо е срещнал Мари-Терез Валтер (1909–1977) едва през 1925 г. Тя се споменава като официална причина за раздялата му с Олга; преди това му се приписват само кратки връзки.

 

 

Жан Кокто (1889–1963) е един от най-близките приятели на Коко Шанел; след години дори живее врата до врата с нея в хотел „Риц“. Изключителен творец, един от най-известните френски поети, той е и голям режисьор и художник. Изживява открито бисексуалните си наклонности: днес се знае най-много за връзката му с актьора Жан Маре и много малко за любовта му с Наталия Павловна Пейли, полусестра на Дмитрий Павлович Романов (от втория брак на баща му).

* * *

Животът на Коко Шанел е обвит в легенди — умело сглобени, красиви буржоазни подробности от детството и младостта, измислени от самата нея, ала при по-внимателно вглеждане те се оказват далеч от действителността. Подобен е и случаят с налагането на „Шанел №5“. Мадмоазел Шанел се е погрижила много факти да останат скрити под мантията на мистерията. Според нея това повишава интереса към парфюма — и, естествено, към нейната личност. Създала е много приказки, с цел да облагороди произхода си. И до днес се разпространяват най-различни истории за Габриел Шанел и създаването на най-известния парфюм на света.

Когато ми бе поръчано да напиша романа „Мадмоазел Шанел и ароматът на любовта“, изпаднах в еуфория, и то не само заради темата. Отначало задачата ми се стори лесна, защото животът на Коко Шанел е обстойно документиран. Голяма грешка! След като прочетох деветата биография, проумях, че съществува твърде малко наистина достоверна информация, на която да разчитам.

Ще посоча само два примера от многото, за да се разбере какви проблеми възникнаха пред мен. В една от биографиите прочетох, че мадмоазел Шанел се запознала с парфюма „Bouquet de Catherine“ при среща с великата княгиня Мария Павловна, родена принцеса Мари Мекленбургска, а срещата се е състояла по време на описаното от мен пътуване във Венеция. Това обаче е невъзможно, защото по същото време великата княгиня е починала в изгнание във Франция. И още: в документална книга намерих описание на често споменавания „партизански маркетинг“ на Габриел в ресторанта на хотел „Карлтън“ в Кан. Според всички източници това се е случило по Коледа. Няколко реда по-надолу авторката, специалистка по културология, пише, че след успеха на акцията Габриел решила да поднесе няколко флакона на най-добрите си клиентки като коледен подарък. Коледен подарък след коледната ваканция? Не звучи логично, нали?

Подхванах историята от друга страна: зарових се в книги за личностите, които са били близки с Коко Шанел. Мися Серт, Игор Стравински, Пабло Пикасо и жените му, Франсоа Коти, Мария Павловна Романова и т.н., и постепенно започна да се оформя картина, която свързах с поне наполовина сигурните факти от живота на Габриел и поставих в основата на романа си. Освен това се ориентирах по исторически факти и, както вече посочих, по точни дати.

По този повод бих желала да спомена още два важни примера. Не е изяснено докрай кога Габриел се е сближила с Дмитрий Павлович Романов — дали е станало на вечеря в Париж, в Биариц или във Венеция. Избрах най-логичната според мен възможност. От записките в дневника на Дмитрий става ясно, че през февруари 1921 г. двамата стават любовна двойка и предприемат пътуване до Ривиерата. Според оценката на множество източници връзката между Габриел и Дмитрий не е голяма любов, но се отличава с дълбоко взаимно разбиране и съкровено приятелство. Факт е обаче, че тя не е прекарвала толкова време с никой друг човек, колкото с Дмитрий. Двамата пътуват често. Дори Артър Кейпъл не познава местата от миналото й. Възможно ли е привидно не толкова силните чувства да са били по-скоро съобразяване с неговото обществено и политическо положение? Или прикриването им е породено от чувството за вина, защото обича друг мъж след Бой? Никога няма да узнаем, но не пречи да си правим заключения.

Не се знае кога Габриел е отишла при Ернест Бо в Кан „Ла Бока“ — през 1921 или още през 1920 г. Историческите данни сочат 1921 година, модна къща „Шанел“ също определя тази година като рождена дата на „Шанел №5“. В спомените си Ернест Бо също не е ясен — на някои места говори дори за 1922 г., което изглежда невероятно. Във всеки случай не се е запознал с Габриел през 1920 г., защото по онова време тя не е ходила на Лазурния бряг с Дмитрий. Доказано е, че именно великият княз е запознал любимата си с парфюмериста.

Романът ми не предявява претенцията да е открил единствената истина, но се надявам историята да се намира много близо до истината. Въпреки това бях принудена да представя някои от събитията съкратено или да ги разместя малко, за да не пострада драматургията. Защото моята история е и си остава роман. Тя не е и няма да бъде документална книга. Затова бъдете снизходителни, скъпи читатели, ако откриете някъде грешка.

Какво става с победния ход на парфюма през 1922 г.? Търсенето на „Шанел №5“ скоро се увеличава дотолкова, че малката фабрика на Шири не смогва да произведе необходимите количества. Освен това Габриел много държи парфюмът да се продава не само в нейните бутици, а и в големите магазини. За целта се нуждае от партньори. Чрез Теофил Бадер тя се запознава с братя Вертхаймер, по онова време производители и продавачи на дрогерийни стоки. В началото на 20-те години на XX век фирмата им „Буржоа“ е най-голямото предприятие от този род във Франция. За голямо разочарование на Франсоа Коти Коко Шанел продава на Пиер Вертхаймер голям дял от продуктовата си линия, по-късно му преотстъпва цялото производство на козметика, а след Втората световна война — и модния концерн. И днес модна къща „Шанел“ е частна собственост на семейство Вертхаймер.

От само себе си се разбира, че съм голяма почитателка на „Шанел №5“. Освен това съм пламенна почитателка на Габриел и нейната мода. За съжаление не съответствам на прототипа на новите колекции, а и не бих могла да си позволя да си купя нещо. Въпреки това с висшата мода ме свързва нещо повече от мечта.

През 50-те години на XX век майка ми е работила като манекенка и притежаваше безпогрешен нюх към красивите дрехи. След време стана клиентка на модния дизайнер Клаус Ледин в Хамбург. Като си спомням детството, имам чувството, че съм прекарвала повече време на проби в ателието му, отколкото в детската си стая. Бях възхитена от света на висшата мода, макар да я преживявах само като зрителка. Никога не съм изпитвала желание сама да нарисувам или да ушия красива дреха, а и ми липсват търпение и умения. Клаус Ледин, модният творец на моето детство и младост, уши първата ми вечерна рокля, когато бях на шест години. През 70-те години той произвеждаше и платове, между другото и за модна къща „Шанел“. Това не е единствената индиректна връзка. Един от най-близките приятели на баща ми беше междувременно починалият журналист Рудолф Кинцел, който през целия си живот поддържаше тесни връзки със света на модата: в младостта си е живял в Париж и е бил приятел с Кристиан Диор, по-късно — с Карл Лагерфелд. Цветистите описания на преживяванията му са ме възхищавали през целия ми живот, а когато бях млада репортерка, ми помогнаха да направя прекрасно интервю с Карл Лагерфелд.

Преди и по време на работата върху романа изгледах всички игрални и документални филми за живота на Коко Шанел. Едва когато започнах да пиша, осъзнах, че на практика моята история започва с момента, с който завършва чудесният филм „Сосо avant Chanel“ с възхитителната Одри Тоту. Това е чиста случайност — или подсъзнанието ми е изиграло шега. Но действително историята на парфюма „Шанел №5“ започва с края на една голяма любов, която никога не отминава.