Мишел Марли
Мадмоазел Коко и ароматът на любовта (38)

Осемнадесета глава

В Париж ухаеше на пролет, кестените цъфтяха, а лебедите си устройваха състезания по плуване с корабчетата по Сена, но Габриел почти не вдигаше глава от бюрото си. Рядко ходеше в „Бел Респиро“ и пропусна цъфтежа на люляка. Едва забеляза и тържествата по случай стогодишнината от смъртта на Наполеон.

Първо трябваше да обработи и подреди поръчките за сегашната си колекция, показана на пети май на улица „Камбон“. Клиентки се редяха на опашка, доставчици носеха платове, куриери ги отнасяха заедно с кройките при десетки шивачки в околностите на Париж. В ателието цареше трескава суетня. Всяка жена се стремеше да е добре облечена за лятото и да блести на последните театрални премиери за сезона.

Габриел размишляваше какво ли ще бъде, когато всички тези жени се напарфюмират с „Шанел №5“ и над града надвисне облак от жасмин, рози и иланг-иланг. Най-сетне приключи с проектите и започна преговори със собственици на фабрики за картон и с печатници. От време на време изпращаше до управата на Шири нервни телеграми с въпрос как върви производството. Ежедневието й приличаше на съсипващ механизъм с вечно повтарящи се действия и понякога се питаше дали не е било по-добре да предаде производството на парфюма в ръцете на Франсоа Коти, вместо да свърши почти всичко сама.

Дмитрий й беше мил приятел и спътник, но, твърде зает със собствените си амбиции, рядко имаше време за нея. Докато вечеряха набързо в ресторанта на хотела или в апартамента на Габриел, за да си легнат рано, той й говореше главно за срещите си с емигрантите.

— От старата родина пристигат все повече вести, че след тежката зима е дошла опустошителна суша. Силно засегнати са житниците покрай Волга и в Южна Русия. Гладът няма край. Всички сме отчаяни и се молим за нашите братя и сестри.

— Но нали шансовете ти за връщане се увеличават, колкото повече народът страда!

— Зависи как ще реагира световната общественост. Двайсет милиона души нямат какво да ядат. Ленин провежда реформи на стопанството, но не се виждат промени. Ако съм правилно информиран, той няма друг изход, освен да моли за международни помощи за своята така наречена Съветска република. Не разполага с други средства да се справи с бедата. Съединените щати, Британската империя и Франция може да обвържат изпращането на тези помощи с политически условия, например завръщането на царското семейство — тогава ще спечелим много. Не ми харесва обаче, че съдбата ми ще се реши на гърба на селяните и работниците.

Габриел мълчаливо разрязваше пърженото пиле в чинията си. Не знаеше какво готви бъдещето за Дмитрий — и за нея. Представата той да стане цар на Русия изведнъж я уплаши.

Той явно умееше да чете мислите й, защото каза:

— Наследяването на трона все още не е решено, Коко. Привържениците на Кирил Владимирович смятат, че царят би могъл да управлява съвместно с комунистите. Аз съм за парламентарна монархия като английската, подкрепя ме друга група. Да не забравяме и стария руски Земски събор, чийто фаворит е чичо Николай Николаевич. Отделните партии се карат и това се отразява зле на делото.

— Значи, ще мине още доста време, докато вземете решение — обобщи делово тя.

— Така предполагам.

Габриел изпита облекчение. „Статуквото ще се запази още известно време“ — каза си тя и без да размишлява дълго, заговори:

— Може би ще ти помогна, ако включа в следващата си колекция славянски елементи. Помниш ли, на Ривиерата вече ти описах идеята си?

Искаше да му направи услуга, да покаже колко се интересува от неговата култура. Същевременно желаеше да даде знак: любовницата на царевича направи руския фолклор модерен.

— Смятам незабавно да започна работа и се нуждая от конкретни идеи. Нужен ми е човек за бродериите.

— Налице е — отвърна въодушевено Дмитрий. — Сестра ми Мария има златни ръце. Перфектно ще допълни идеите ти.

Габриел си спомни, че Дмитрий многократно й е говорил за майсторството на сестра си в художествените занаяти. Ала се чувстваше неловко при мисълта да наеме великата княгиня на работа в ателието си. Как ще реагира Дмитрий, ако работите на Мария се окажат не толкова добри, колкото твърдеше той? Беше неин брат, а и мъж, значи му липсваше обективност на оценката.

Още докато размишляваше как да отхвърли предложението му, той възкликна:

— Крайно време е да се запознаеш с Мария! Ще се погрижа да организирам среща още през следващите дни.

Габриел кимна примирено. Беше безсмислено да възразява.

* * *

При първата поява на Мария Павловна в ателието й Габриел се уплаши. Помнеше млада жена, която прилича повече на селянка на връщане от нивата, отколкото на принцеса, но днес сестрата на Дмитрий изглеждаше още по-зле: сред елегантната обстановка на улица „Камбон“ видът й беше направо занемарен. Нито лицето и тялото, нито облеклото й отговаряха поне малко на съвременния идеал за елегантна жена.

Въпреки това Мария не се отнасяше с безразличие към модата и красотата — Габриел го разбра много скоро. Разведе я из ателието. Великата княгиня разглеждаше с блеснали очи готовите модели, задаваше уместни въпроси и възхитено докосваше тоалетите върху манекените. Веднага стана ясно, че има вкус. Сестрата на Дмитрий беше извънредно симпатична, нищо, че се обличаше неподходящо, а прическата й беше ужасна.

Седнаха да изпият по чаша чай в кабинета и Габриел сподели с Мария как се е вдъхновила от рубашката — скромна риза, носена в Русия от векове, често украсена с бродерии.

— Широко скроените блузи и рокли не отговарят напълно на очакванията на моите клиентки, съзнавам го, но смятам да проведа експеримента — заключи тя.

— Според мен рубашката е в съзвучие с вас и вашата мода — изкоментира възторжено Мария. — Тя е изчистена дреха със строга линия. Не изглежда безвкусна, не притиска тялото. Много е важно с какви шевици ще украсите моделите.

Габриел се усмихна. Хареса й, че Мария е оценила семплата елегантност на колекциите й. Очевидно бе разбрала за какво става дума.

— Имате ли желание да направите няколко проекта? С радост бих видяла как си представяте бродериите на блузите ми. Веднага ще ви покажа скици на моделите.

Млъкна, обзета от внезапно колебание. Да се осмели ли още в началото на познанството им да засегне лични въпроси? Гореше от желание да даде на Мария няколко съвета.

— Дъщерите на висшето съсловие имат предимството, че отрано ги учат да си служат с игла и конец — обясни с усмивка Мария, без да забелязва какво вълнува домакинята. — Когато бях малка, изобщо не си помислях, че един ден те ще станат много важни за мен — по-важни дори от книгите, които ми даваха гувернантките.

Габриел остана много учудена.

— Значи, обичате да четете?

— О, да! Мадмоазел Елен и мис Джун ме запознаха с френската и английската литература. Заминах за Швеция с повече от седемстотин тома в багажа. Библиотеката ми непрекъснато се увеличаваше. Загубата й е сред най-тъжните ми спомени за родината.

Габриел много искаше да я попита защо Дмитрий е бил възпитан другояче, но не посмя. Още не бе дошло времето да говори за любовника си със сестра му. А и знаеше отговора. Докато Мария е отраснала в Александровския дворец, Дмитрий е бил в кадетско училище. Там са възпитавали момчетата като бъдещи военни, не в културни ценности.

— Аз също имам богата сбирка — каза Габриел и посочи високите етажерки с книги на отсрещната стена. — По всяко време можете да ползвате библиотеката ми. Или да ни дойдете на гости в Гарш. Вземайте си, каквото ви интересува.

— Много великодушно от ваша страна, мадмоазел Шанел.

— Коко. Приятелите ме наричат Коко.

Сестрата на Дмитрий стана от дивана и целуна Габриел по двете бузи.

— Много искам да станем приятелки, Коко — рече тя и отново седна. — Възхищавам ви се. Моето име е Мария.

Габриел престана да слуша. При прегръдката бе усетила невероятен аромат, макар и слаб.

— Какъв парфюм ползвате? — попита без заобикалки тя.

— О, не знам дали сте чували за него. Казва се „Bouquet de Catherine“. Създаден е специално за царското семейство.

— Това означава ли, че притежавате оригинален флакон?

Мария кимна. Видимо си пролича колко е учудена от въпросите на Габриел.

— Да, със съвсем малко парфюм. Слагам си го само при специални случаи. Харесва ли ви?

„Сега парфюмът е мой“ — щеше да каже Габриел, но премълча. Развеселена, си помисли колко отчаяно беше търсила формулата. Как не се сети да се обърне към сестрата на Дмитрий…

— Да — отговори след малко. — Много ми харесва.

— Парфюмът е един от малкото спомени за нашия стар свят, които ми останаха — призна Мария и в гласа й се доловиха тъгата и носталгията, добре познати на Габриел от Дмитрий. Княгинята се погледна и добави трезво: — Както виждате, не ми остана нищо материално.

Габриел реши да изкаже мислите си на глас:

— Загубили сте всичко, знам, но не е нужно да ви личи. Според мен е голяма грешка да приличате на бедна емигрантка. Така не будите симпатия, напротив, хората ви избягват.

За голяма изненада на Габриел Мария не реагира враждебно. Точно обратното — кимна одобрително.

— Някога бях изцяло зависима от услугите на придворните дами. А през войната нямах никакво време да се занимавам с външността си. Сега мисля за дрехи само когато шия нещо за чужди хора. Вие сте права — вероятно това не е правилният начин.

— Ако искате да постигнете успех в професията, първата заповед е да изглеждате заможна.

— Благодаря ви за съвета.

Мария говореше искрено. Пролича си по открития, чист поглед. Габриел обаче веднага схвана, че сестрата на Дмитрий няма представа как да изпълни съвета й на практика.

— При следващата ни среща ще поработя върху външността ви — предложи тя. — Ще ви покажа как да се обличате, за да изтъквате предимствата си, как да се гримирате. Дори дама, която не е научена да обръща внимание на себе си, може да се оправя без камериерки.

„Божичко — стресна се тя — какви ги говоря! Пред мен седи царска внучка, а аз, дъщеря на скитник, й обяснявам как да живее. Е, нали все някой трябва да го направи.“

— Не ми обещавайте твърде много — прекъсна мислите й Мария — защото ще започна да ви посещавам всеки ден.

— Винаги сте добре дошли. Моля ви само да направите проекти на бродерии.

Двете жени се погледнаха в очите — и едновременно избухнаха в смях. „Тя има чувство за хумор — каза си доволно Габриел. И още: — Бедната Мися.“ Приятелката й ужасно щеше да се ядоса, че се е сдобила с конкуренция.