Мишел Марли
Мадмоазел Коко и ароматът на любовта (35)

Петнадесета глава

Габриел чу плахо почукване, извика „Влез!“ и в салона се появи Екатерина Стравинска.

Изненадана, домакинята вдигна глава от купищата документи върху коленете си. Седеше на дивана, на масата пред нея бе поставено шишенцето от несесера на Бой, до него имаше чаша чай и чиния със сандвичи, приготвени с много внимание от Мари. Габриел скицираше с молив флакони и етикети. Искаше да приключи възможно най-бързо, защото след избора на петата проба при Ернест Бо бе пропиляла твърде много време в пътуване. Производството на опаковката щеше да отнеме време — изрично я бяха предупредили от фирмата на Шири в „Ла Бока“. Ако си спомняше добре, Франсоа Коти също бе направил подобна забележка. Затова веднага след откриването на бялото шишенце в банята Габриел започна да рисува и не желаеше никой да я смущава. Ала фактът, че съпругата на Игор Стравински бе събрала сили да я посети, беше твърде необичаен и не й позволи да реагира враждебно.

Въпреки че прекарваше повечето време в стаята си, Екатерина изглеждаше много по-добре, отколкото при първата им среща. Бившата танцьорка беше, естествено, с крехка физика, но вече нямаше вид на тежко болна както преди година. Беше си все така слабичка, с прозрачна кожа, но поне не беше бледа. Дългата коса, сплетена на плитка и преметната през рамото, блестеше. Добрата кухня на Мари и отоплението в къщата си бяха казали думата за възстановяването й. Редовните консултации при специалист по белодробни болести, чиито хонорари плащаше Габриел, очевидно й се отразяваха добре. Само дето изглеждаше доста по-възрастна от Габриел, макар разликата им да беше само две години.

— Може ли да поговорим за малко?

Габриел събра проектите и ги сложи върху масичката, а молива — най-отгоре. Почувства се неловко. Дали Екатерина искаше да говори за Игор? Съпрузите бяха братовчеди, познаваха се от деца. Игор бе казал на Габриел, че жена му знае всичките му тайни. Възможно ли е да идва при нея, за да я убеждава да се върне при бившия си любовник? Днес тя си даваше сметка, че не биваше да започва връзка с музикалния гений. Отношенията им бяха крайно напрягащи.

Изобрази на лицето си любезна усмивка и изпълни домакинските си задължения.

— Моля, седнете. Желаете ли чай?

— Не бих искала да ви преча…

Смутена, Екатерина кършеше ръце.

— Е, вече сте тук. Най-добре да се разположим удобно.

— Да, аз…

Без да довърши изречението, жената на Стравински приседна на крайчеца на едно кресло.

Габриел позвъни на Жозеф и поръча чаша чай и сандвичи за Екатерина, без да я пита желае ли да хапне. Когато прислужникът излезе, тя скръсти ръце в скута си, за да демонстрира търпение. Личеше си, че разговорът ще е труден.

— Радвам се да ми правите компания за известно време — заяви и хвърли бърз поглед към рисунките си.

Екатерина се поколеба, после думите изригнаха като поток от устата й:

— За мен е много важно да научите за промените от мен, не от трети човек. Всъщност мосю Стравински би трябвало да говори с вас, но го изпуснахте за малко. Вчера замина за Париж.

Говоренето я уморяваше. Дишаше трудно.

— Това, естествено, е жалко — отвърна Габриел, макар че с радост би отложила сблъсъка. — Но навярно скоро ще имаме случай да… да поговорим.

— Да, разбира се. Сигурно.

Болната жена закри уста с длан и се закашля.

Очевидно Екатерина беше силно развълнувана. В момента, когато Жозеф влезе с чаша чай и табла със сандвичи, Габриел проумя защо.

Бедната жена явно се опасяваше да не изгуби убежището си — нямаше друго обяснение за вълнението й. Очакваше благодетелката им да изхвърли нея и децата й на улицата, само защото в живота й бе влязъл нов мъж.

Габриел отпрати прислужника с кратък жест, наведе се и напълни чашата с чай. Зачака Екатерина да облече опасенията си в думи, но не се случи нищо такова. Затова реши да говори тя:

— Вие сте и ще си останете добре дошъл гост в дома ми, Екатерина!

— Какво? — стъписа се жената.

— Нямам никакво намерение да ви прогоня от къщата си, само защото…

— О, не! — извика уплашено Екатерина и продължи, придружавайки думите си с трескави жестове. Ръцете й трепереха като подплашени пеперуди и замалко да разлее чая. — Не, не, не! Никога не съм очаквала от вас нещо толкова подло. Вие бяхте добра към нас като никой друг, откакто напуснахме Русия.

Объркана от заблудата си, Габриел зачака безмълвно.

— Мосю Стравински… Игор… той обича друга жена!

След това признание Екатерина се отпусна и се сви, сякаш дълго бе събирала сили да произнесе тези думи и сега беше изтощена до крайност.

Габриел загуби ума и дума. Новината я завари напълно неподготвена. Очакваше след края на връзката им Игор Стравински да се върне при жена си. Все пак беше баща на семейство, никога не бе оставял у нея съмнение, че не обича жена си и децата си. Вместо това той си бе намерил нова любовница. Това я подразни ужасно. Възприе го като предателство — не към себе си, а към Екатерина и децата им, в крайна сметка и към нейното гостоприемство. Нима той очакваше от нея да приеме в дома си и другата жена? Учудването й бързо отстъпи място на гнева.

В салона се възцари потискаща тишина. Чуваше се само тихото потракване на порцелана, свирещото дишане на Екатерина, някъде в къщата кучетата лаеха, часовникът на камината тиктакаше. Габриел ценеше високо хармоничното мълчание и тази напрягаща тишина я подложи на тежко изпитание. Нетърпението й взе връх.

— За кого става дума? — поиска да узнае тя. — Познавам ли дамата?

Бледите бузи на Екатерина почервеняха.

— Срещали сте се, предполагам. Стравински се е влюбил във Вера, съпругата на Сергей Судейкин. Настоява тя да се разведе. — Последните й думи бяха съпътствани от тежък хрип. Посегна към чашата, за да си прочисти гърлото с чай. След малко продължи: — Мадам Судейкина му гледала на карти. Според нея картите не лъжат. И аз вярвам, че казват истината. Според картите двамата са създадени един за друг — до смъртта.

— Да, вероятно картите не лъжат — промърмори Габриел. Чувстваше се неприятно засегната. И тя беше силно суеверна, но в този случай не вярваше на висши сили. По-скоро се опасяваше, че Вера Судейкина малко е подпомогнала съдбата. Сигурно се е поддала на привлекателната сила на композитора и сега с всички средства се опитваше да го обвърже към себе си. Габриел познаваше Стравински достатъчно добре, за да знае, че той се е хванал на уловките й. От друга страна, една бликаща от жизнерадост жена навярно щеше да му е по-добра партньорка в сравнение с прикованата към леглото Екатерина. Беше срещала Судейкина при Дягилев и я смяташе за красива жена, която разбира руската душа. Освен това знаеше какво иска.

— Кой знае, може картите да са излъгали — констатира внезапно тя. — Не бива да се задоволяваме само с едно мнение.

Лека усмивка се плъзна по лицето на Екатерина.

— Мосю Стравински е обсебен от идеята да заживеем всички заедно…

— О!

Без да обърне внимание на възклицанието, измамената съпруга продължи:

— Той не може да живее без децата си. И се отнася почтено с мен. Не желае да ме напусне.

„Е, поне това“ — помисли си мрачно Габриел. Докато размишляваше къде би могла да подслони Вера Судейкина и дали изобщо да подкрепи подобно странно съжителство, Екатерина продължаваше да говори. Твърде заета със собствените си мисли, Габриел престана да следи задъхания монолог. Едва споменаването на добре познато място я накара да наостри уши.

— Какво ще правите в Биариц? — попита тя, без да се замисли.

Екатерина я погледна объркана.

— Може ли да ми налеете още малко чай? — прозвуча дрезгаво гласът й.

— Колко невнимателно от моя страна. Извинявайте.

Габриел побърза да й напълни чашата. Екатерина бързо отпи глътка. После обясни с ясен, твърд глас:

— Мосю Стравински желае всички да се преместим в Биариц. Климатът там бил най-добър за дробовете ми.

— Да се преместите?

— Игор смята да потърси къща за децата, за мен и за новата си партньорка. По възможност на Атлантическия бряг. Вие го разбирате, нали? Той обича семейството си.

Каква изненада! „Явно в мое отсъствие са се случили много неща“ — помисли си Габриел. Бившият й любовник ковеше планове с друга жена, съпругата му ги одобряваше без възражения. Май щеше да се възцари хармония, а това отговаряше на нейните желания. Въпреки всичко й струваше известно усилие да си възвърне самообладанието. Чудесно беше, че Екатерина е дошла да й разкаже за промените. Ако беше Мися, нямаше да й повярва. Щеше да се усъмни дори в думите на Стравински, да ги сметне за сляпа ревност на влюбен мъж. Чрез Екатерина историята придобиваше други измерения.

Габриел се наведе и улови студените ръце на гостенката си.

— Благодаря ви за откровеността и ви желая много щастие в бъдеще. Ако мога да ви помогна с нещо, само ми кажете. Разчитайте на мен.

— Има още нещо… — Екатерина засрамено сведе очи.

— Да?

— Чекът… — Внезапно увереността й бе заменена от диво отчаяние. Преглътна мъчително. — Всеки месец вие пращате на мосю Стравински чек. Възможно ли е да продължите да му осигурявате този кредит? Искам да кажа, и след като заминем за Биариц…

Габриел се усмихна.

— Парите не са важни. Имам достатъчно. Не се тревожете. Няма да забравя нито вас, нито Игор.

За неин ужас Екатерина скочи и се хвърли на колене пред нея.