Мишел Марли
Мадмоазел Коко и ароматът на любовта (14)

Осма глава

— Какво правиш? — попита Хосе Серт и озадачен проследи как съпругата му пъха картичка в плик. Бегъл поглед към дебелото, написано на ръка писмо беше достатъчен. Не се наложи да разчита почерка, за да разбере за какво се отнася. Стоеше зад Мися, която бе седнала зад малкото си писалище и за негово голямо учудване сякаш свещенодействаше.

Мися преглеждаше планината от лична кореспонденция, натрупала се през няколкомесечното им отсъствие. Повечето писма вече бяха подредени на малки купчинки, единствено това бе заслужило друго отношение.

Без да вдигне поглед от своята важна дейност, Мися обясни:

— Връщам поканата за бала с маски на граф Дьо Бомон.

— Виждам. Не разбирам само защо го правиш.

— Отказвам да отида на това празненство.

— Но балът е най-голямото светско събитие за сезона.

Мися се обърна към него и му се усмихна тайнствено.

— Възможно е, но ние ще се погрижим да се превърне в най-големия скандал на сезона.

— Аха…

Хосе се замисли. Какво имаха против Етиен дьо Бомон? Графът беше един от най-големите меценати на съвременното изкуство. Колекционираше кубистични картини на Пабло Пикасо, Хуан Грис и Жорж Брак, което от своя страна осигуряваше на художниците известна финансова стабилност. Освен това Бомон и семейство Серт бяха свързани чрез близкото си приятелство с поета Жан Кокто. Хосе не си спомняше Бомон или съпругата му Едит да са се държали зле, та поведението на Мися да е оправдано. Напротив. Графският палат в 17-ти парижки квартал беше сред културните центрове на столицата и досега Мися беше щастлива, че се движи в такава среда.

— Защо да го правим? Искам да кажа, какво ни дава повод да вдигнем скандал?

— Етиен и Едит дьо Бомон отказват да включат Коко Шанел в списъка на гостите.

Гласът на Мися потрепери от гняв. С почти автоматичен жест тя протегна ръка и преплете пръсти с пръстите на Хосе върху рамото й. Може би търсеше опора… или искаше да се увери в подкрепата му.

— Това е нечувано! Аз ще се погрижа никой от нашите приятели да не отиде. Парижките творци вкупом ще си останат вкъщи или — още по-добре — ще отидат да празнуват другаде. Пикасо и Кокто вече са уведомени и изцяло споделят мнението ми.

— Аха. Заплела си интрига.

— Не. Това е открито обявяване на война.

— Не намираш ли, че Бомонови имат право сами да решат кого да поканят на своя бал? И аз съжалявам, задето са пренебрегнали Коко, но, боже мой, това не е причина за война.

— Според мен е. — Мися пусна ръката му и забарабани с пръсти върху плика. — Едит дьо Бомон си шие костюмите при Коко, но в личен аспект не желае да общува със своята модистка. И Етиен прави като нея. Какви сноби! Вбесяват ме!

Хосе обичаше Мися, обичаше и Коко, защото беше прекрасна жена и Мися я обичаше. Уважаваше решението на Мися да се застъпи за приятелката си, но не разбираше защо прави нещата толкова драматични.

— Не се заблуждавай, скъпа. Коко няма да отиде на това празненство. Едва ли е готова да се забавлява и да танцува — въпреки че в последно време постигна напредък.

— Коко, естествено, ще ни придружи и ти го знаеш отлично.

— Да, може би — призна Хосе, без да е убеден. — Е, щом си решила, няма да отидем на бала у Бомон. От мен да мине. Защо обаче просто не откажеш, без да връщаш поканата?

— Защото искам изисканите господа да проумеят колко са жалки. — Най-сетне Мися се обърна изцяло към него. Красивите й сини очи искряха. — Те пренебрегват Коко само защото си въобразяват, че съсловието им ги поставя по-високо от нея. Господин графът и неговата графиня се смущават, понеже Коко е незаконородена и родителите й са обикновени хорица. Освен това я обвиняват, че е познала твърде много мъже. Не я смятат за достатъчно изискана, за да се движи в техния кръг. Макар аз да не познавам жена, която да се държи наистина образцово като Коко. Затова не желая да имам нищо общо с тези хора. Би трябвало да ги изправят на позорния стълб.

Безусловната й лоялност го трогна. Наведе се и нежно я целуна по устата.

— Не само Бомонови имат този обществен проблем. Дори човек като Артър Кейпъл не бе в състояние да пренебрегне напълно произхода на Коко, начина й на живот, знаеш го, Мися. Не е лесно да променим обществото. Тази история, боя се, ще ти причини само излишно главоболие.

— Коко ми е повече от сестра. Не приемам, когато не я уважават, защото тя е прекрасен човек. Затова ще се погрижа да предизвикам скандал. Освен това ще се постарая Едит дьо Бомон да не получи нито капчица от парфюма, предвиден за клиентките на Коко.

— Направи го — прошепна Хосе и нежно я помилва по бузата.

— Впрочем Франсоа Коти също е незаконороден — заяви Мися, без да се впечатлява от нежността му — а целият свят го величае като император.

Хосе въздъхна. Искаше му се да приключи с тази неприятна тема.

— Коти е богат и могъщ.

— Коко ми каза, че тази година щяла да обяви пред данъчните власти доходи около десет милиона франка. Тя също е заможна и могъща.

„Дано скоро стане и уважавана“, помисли си Хосе. Наведе се към лицето на Мися и й затвори устата с дълга целувка.