Мишел Марли
Мадмоазел Коко и ароматът на любовта (13)

Седма глава

След няколко дни, докато автомобилът й пътуваше през Булонския лес, я нападнаха първите съмнения доколко правилни са намеренията й. Взираше се в есенно оцветяващите се дървета и се питаше дали не действа твърде прибързано. Да плати толкова висока цена за една носна кърпичка, а после в лабораторията да я обявят за негодна — наистина беше лудост. Да, тя даде чека на Дягилев и по други причини, но въпросът с парфюма вече граничеше с обсебеност.

Бой сигурно щеше да се забавлява истински, но навярно щеше и да я смъмри, задето постъпва твърде лекомислено. „Eau de Chanel“ беше още идея, но не единствената. Някога, през спокойните вечери пред камината, тя се сгушваше в прегръдките му, вслушваше се в пращенето на огъня и му разказваше за плановете си, а той ги одобряваше или отхвърляше с разумни аргументи. Говореха само за професионалното й бъдеще, почти никога не обсъждаха лични проблеми. Нямаше и какво да обсъждат, поне за Габриел беше ясно, че ще прекара остатъка от живота си с Бой. Вярваше, че и той мисли така. Когато за първи път прекрачи прага на сградата на улица „Камбон“ №31, тя бе убедена, че не само ще отвори модна къща „Шанел“ за вечността, но и до края на живота си ще държи ръката, която я бе въвела там. Защо тогава съсредоточаваше цялото си внимание върху парфюма, защо не мислеше и за другите им общи идеи? Например, за плана си да изработи елегантна, но съвсем семпла рокля, която жените да носят по всяко време на деня…

От окото й се отрони сълза. Габриел се изкуши да я попие с кърпичката си, но след кратко колебание я избърса с върховете на пръстите. Внимаваше да не изтрие пудрата. Всяка сутрин пудреше лицето си, използваше само висококачествена пудра, разпределяше я грижливо върху бронзовата си кожа. И пудрата на прах, и компактният й вариант в чантичката й бяха произведени от големия Франсоа Коти. На пазара за козметични артикули няма как да минеш покрай Наполеон. Габриел вече влизаше във вила „La Source“ като стара позната. През последните шест месеца идваше тук толкова често, че сътрудниците на Коти навярно я смятаха за една от тях. И днес без много церемонии я въведоха в Светая светих на дирекцията, където шефът я очакваше с прясно кафе.

— Кафе арабика е най-доброто средство да започнем деня — възвести бодро той и поднесе ръката й към устните си. — Отваря носа и душата. Радвам се, че мога да закуся с вас. Желаете ли кроасан?

Габриел поклати глава.

— Какво ви е отнело желанието да хапнете един топъл кроасан? Когато ме помолихте да се срещнем възможно най-скоро, гласът ви звучеше много развълнувано, скъпа моя. И аз се развълнувах, защото не пожелахте да ми кажете за какво става дума. Позволявате ли вече да узная какво ви води при мен?

— Естествено — усмихна му се тя. Не отвори чантата си, само почука с пръсти по ключалката. — Кажете ми, Франсоа, възможно ли е да разберете какви съставки се съдържат в „Mouchoir“, напръскан върху кърпичка?

— Не — отвърна той, без да се замисли. — Невъзможно е.

Габриел шумно пое въздух.

— Донесла съм кърпичка с аромата, който искам да залегне в основата на моя парфюм. Много държа да открия съставките на тоалетната вода, с която дамата е парфюмирала кърпичката.

— Не съществува химична възможност да се извлекат отделни субстанции от парче плат. — Коти я гледаше объркан, чашата с мока потреперваше в ръката му. — Защо просто не помолихте дамата да ви даде малко от парфюма си?

— Мъртва е.

— Съжалявам.

Габриел си позволи да махне с ръка. Жестът не се отнасяше до смъртта на великата княгиня, а до нейните прибързани действия. Не разполагаше с време за незначителни неща и не желаеше да се откаже.

— Вероятно става дума за Le Bouquet de Catherine от „Рале“^[1]…

— Парфюмът на царското семейство — прекъсна я Коти и остави чашата. Личеше му колко неловко се чувства. — Всеки, запознат с темата, си спомня и аромата, и историята му. „Рале“ го произведоха в Москва преди войната. Носеха се слухове, че са се ориентирали по „Quelques Fleurs“ на Хубиган. Или обратно. Възможно е сходството да е било само случайност, както и представянето на двата парфюма през една и съща година. Никога няма да узнаем истината.

— Значи познавате съставките на парфюма? — попита с надежда Габриел.

— Представлява необикновена смес от най-различни аромати. Не знам нищо повече. Никой не знае. Навярно формулата му е загинала с руската империя. Ако не, тогава е в ръцете на болшевиките. Доколкото ми е известно, старата фабрика на „Рале“ в Москва е преименувана на „Завод за сапун и парфюми №5“. Говори се, че болшевиките щели да произвеждат там парфюм с името „Свобода“. Не е за вярване, нали?

Без да изчака отговора й, Коти продължи с въпросите:

— Защо се интересувате точно от състава на този стар парфюм?

— Искам да го пробудя за нов живот.

Домакинът се стъписа.

— При тези обстоятелства най-простото е да се помъчите да откриете флаконче от парфюма. С него ще се работи много по-добре, отколкото с кърпичка.

— Имам само кърпичката — уточни лаконично Габриел.

— Е, да, вероятно не е останал нито един флакон. — Най-неочаквано Коти избухна в луд смях. След малко се успокои и обясни: — Позволете, мадмоазел Коко Шанел, вашето намерение звучи като шега. Много обичам вашия хумор.

— Никога не съм била толкова сериозна.

Габриел отвори чантата си и извади кърпичката. От нея мигом се разнесе уникалният аромат.

— Значи, искате да изиграете номер на болшевиките? — ухили се Коти. — Не ми се вярва да го постигнем с помощта само на тази кърпичка, но си струва да опитаме. Е, добре, този път сърцето ми надви разума.

Все още усмихнат, той обеща да й се обади възможно най-скоро.