Стив Бери
Офицер и пешка (34)

33

Този човек моментално ми стана неприятен. Твърде силно ми напомняше сегашния ми командир. Арогантен. Самодоволен. Склонен да морализаторства. Синдромът на дребния мъж.

— Принуден бях да пътувам чак до тук в този задух — каза Ведърн. — Заради вас двамата.

— Това е най-старият град в Америка — посочих аз. — Ценен туристически обект.

— Бас държа, че с тази нахаканост печелиш симпатиите на командирите си.

— Усвоих я в курсовете за управление на гнева.

Хуморът ми очевидно не го забавляваше.

— Аз съм директор на разузнавателния отдел на ФБР.

Това вероятно трябваше да ме впечатли.

— И ако Стефани Нел се беше обърнала към мен, вместо да прибягва до теб, сега нямаше да сме тук.

Площадът беше оживен, навсякъде имаше туристи, правеха си снимки, сочеха си един на друг забележителностите, радваха се на тяхната непреходност. Околните улици бяха пълни с кръчми, ресторанти, галерии и магазинчета. Всичките претъпкани. Харесваше ми това, че бяхме на обществено място. Но не ми харесваше фактът, че той бе избрал и мястото, и часа на срещата ни.

— Какво искаш? — попита Колийн.

— Допускам, че си прочела папките, които носиш на гърба си.

И двамата не отговорихме.

— Добре де. Разбрах. Аз съм врагът.

Ведърн беше застанал близо до нас и говореше тихо; намирахме се извън алеята, в тревната площ, на около три метра от открития павилион. Никой не ни обръщаше внимание.

— Отвори стари рани — каза той на Колийн. — Когато разговаря с Валдес.

— А ти откъде знаеш, че е разговаряла?

— Следим международните разговори. И когато чухме да се споменават думите „Двоен орел от трийсет и трета“, това веднага привлече вниманието ни.

— Значи сте в състояние да засичате конкретни думи от разговори?

— Ще се смаеш, ако ти кажа на какво още сме способни.

Вероятно, но тази тема можеше да почака.

— Валдес бил ли е някога агент на ФБР? — попитах аз.

— За жалост, да. А преди това на ЦРУ. Той е бил онзи, който им е подал грешната информация за Залива на прасетата.

Отдавна не бях чувал за това място. За трите дни през април 1961 г. Военната инвазия, осъществена от хиляда и триста кубински емигранти, подпомагани от ЦРУ, се бе провалила толкова зрелищно, че само бе заздравила хватката на Кастро, бе го превърнала в национален герой и бе тласнала Куба право в обятията на Съветския съюз. Припомних си статията в „Ню Йорк Таймс“ отпреди няколко години, когато един вътрешен доклад на ЦРУ за операцията най-после бе разсекретен след трийсет и пет години давност. В доклада се констатираше, че Управлението е надценило способностите си, като не е направило реална оценка на рисковете. Още по-лошо: вербувало е слаби полеви командири, не е изградило организирана вътрешна съпротива срещу режима в Куба; управлението на комуникациите и личния състав е било на трагично ниво и като цяло операцията е протекла без реалистичен план. От начало до край катастрофа.

— От дистанцията на времето — продължи Ведърн — ми се струва, че Валдес вероятно съзнателно им е подавал фалшива информация. В крайна сметка след това той се е озовал на служба при Кастро. Като нищо е играл и за двата отбора още от шейсет и първа. ЦРУ го е изритало година по-късно. И тогава Хувър го е взел при себе си. Ще те попитам пак. Прочете ли онова, което ти донесе Валдес?

— И двамата го прочетохме — отвърна Колийн.

— Аз си изкарвам хляба, като пазя тайни — каза той. — Тази държава винаги се е нуждаела от хора като мен. Вие сигурно си давате сметка, че всичко това е не просто секретно.

— И как са секретни тези доклади? — попитах аз. — Те идват от Куба.

— Създадени са при една операция на ФБР, наречена „Офицерска пешка“.

Ето ги пак тези две думи.

— Тя беше част от КОНТРАПРО.

Ето я и третата.

— Хувър е държал всичко да е черно на бяло — каза той. — Ама наистина всичко! Пускали са се доклад след доклад. От онези времена са останали милиони страници документи. Представи си колко хартия е това. Ние отдавна знаем, че Валдес е успял да сложи ръка на част от секретната документация за онази операция. Как? Нямам представа. Но той и преди ни е изнудвал с нея. Преди години беше по-евтино и по-лесно да му плащаме…

— … отколкото да го убиете?

— Не непременно. Но той си стоеше в Куба, което правеше тази възможност доста трудна.

— За ФБР? — подразних го аз. — Хайде бе, вие ги умеете тия неща.

— Умеем ги и се надявам да не забравяш това. Нека сме наясно — продължи Ведърн. — Ако по онова време зависеше от мен, аз щях да го очистя. Без съмнение! Това е проблемът с изнудвачите, че никога не се отказват. — Той посочи с жест парка наоколо. — Още веднъж, затова сме тук сега в тази пещ.

— Разправи ни още за Валдес — помоли Колийн.

— Защо толкова се интересуваш от него?

— Прочетох папките. Много са информативни.

— Не се съмнявам. Но откъде знаеш, че са автентични?

— Ти току-що го потвърди — обадих се аз. — Какво ще кажеш да прескочим глупостите и да отговориш на въпроса й. Какво още знаеш за Валдес?

— Хувър се смяташе за майстор в шпионския бизнес. Преди четирийсет и седма работел за ЦРУ и доста добре се справял с обезвреждането на нацистки шпиони през Втората световна война. Но след войната ФБР трябвало да се откаже от шпионажа. Тази задача била поверена изцяло на ЦРУ. Хувър обаче не се отказвал, а продължавал да се меси. След като от ЦРУ разкарали Валдес, той го взел при себе си да открива комунисти. През шейсет и седма го зачислил към „Офицерска пешка“. Сега на практика всичко, с което някога сме разполагали като документация по операцията, е изчезнало, с изключение на папките, имащи отношение към ролята на Валдес в нея.

Представих си за миг пълния смисъл на историята, която ми разказваше този човек, като си припомних статии и книги, които бях чел по въпроса за убийството на Кинг.

Всички автори виждаха конспирации, но теориите им варираха от изумителни до фантасмагорични. Само че това тук не беше теория. Ако онези папки бяха автентични, излизаше, че ФБР е съучастник в убийство. Което ми напомни за Брус Лейл.

— Току-що видях как един човек беше взривен — казах аз.

— Том Оливър не обича да оставя свидетели. Неизбежно е в една конспирация. По дефиниция в нея участват много хора. Ние тъкмо се канехме да приберем Лейл, за да го разпитаме. Тази среща първоначално беше планирана за него. Допускам, че Оливър е научил за това и е решил да действа пръв. Честно казано, не очаквах да предприеме нещо срещу Лейл, но за Оливър и преди съм се лъгал.

— Арестувай го — каза Колийн.

— Има едно нещо, което се нарича доказателства. Ние ги събираме в момента. Когато се появихте вие двамата, изпратих на място моя агент, за да доведе вас вместо Лейл. Разбира се, ние ви издирваме още откакто научихме за случилото се на Драй Тортугас.

— Колко знаеш лично ти за „Офицерска пешка“?

— Питаш ме дали ФБР има пръст в убийството на Кинг, нали? — Той вдигна рамене. — Мога честно да ти кажа, че не знам отговора на този въпрос. Мога също така да кажа, че не съм виждал дори лист хартия в нашите архиви, който да съдържа и намек за такова нещо. Ако имаше такъв, щях да знам.

— Защото ти си пазителят на тайните.

— Именно.

— Но сам знаеш, че тази операция има отношение към смъртта на Кинг — посочих аз. — Валдес и преди ви е изнудвал. Така че каквото и да сте си купили от него тогава, би трябвало да ви насочи натам.

— Така си беше. Негодникът им продаваше точно толкова, колкото да го молят за още. Но въпросните документи също отдавна ги няма. Знам това, което току-що ви разказах, от разговор преди няколко години с един агент, който е присъствал на сцената. Пазител на тайни като мен, но вече мъртъв.

Познавах този тип хора. Маниак на тема ред. А за награда бе получил пълен хаос.

— Знам само че става дума за необичайна операция на ФБР, напълно секретна. Участвали са Джансън, Лейл, Оливър и Валдес. Предполагам, че най-малко от всички е знаел Джеймс Ърл Рей, което е било съзнателно, тъй като той е бил определен за изкупителна жертва, когато всичко приключи.

— Рей ли е дръпнал спусъка? — попитах аз.

— Извън всякакво съмнение. Което е направо изумително. Един-единствен изстрел, при това от разстояние. Пък и той не се славел като изкусен стрелец. Рядко бил хващал пушка в живота си, да не говорим за обучение като снайперист. — Ведърн разпери палец и показалец като пистолет, после сгъна палеца си напред, за да имитира изстрел. — Право в главата.

Като жест беше безвкусно, но допусках, че на човека често му се е случвало да реагира на гадни случки. В неговата професия смъртта беше нещо нормално. За един полицай беше лесно да забрави, че това не се отнася за 99,99 процента от хората по света.

— Цялата история е един кошмар — каза Ведърн. — От доста време случаят не е активен, но понякога се събужда. Ние нямаме намерение да допуснем каквито и да било публични спекулации, че ФБР може да е замесено в смъртта на Мартин Лутър Кинг. Ако Стефани Нел се беше обърнала към нас, щяхме да уредим тихомълком въпроса. Тук има обстоятелства, които тя няма как да знае. Вместо това Нел изпраща теб, за да предизвикаш ураган.

— Първата ми мисия — казах аз, широко ухилен.

— Какъв късмет извадихме само. Искаме това да приключи — продължи той. — И да ограничим щетите. Виж, всички знаят, че Хувър е събирал секретна информация за хиляди хора. Това бил един от начините му да се задържи толкова време на власт. Слава богу, след смъртта му неговата секретарка унищожила личния му архив. Отнело й дни, докато прекара всичко през шредера, за което трябва ръка да й целуваме. Нищо добро нямаше да излезе от осветяването на тази мръсотия. Добре че я няма. Изчезна. Същото важи и за „Офицерска пешка“. Всички документни следи за нея трябва да изчезнат.

Но нещо друго не ми даваше покой.

— Казваш, че има оцелели документи за работата на Валдес във ФБР. Те отразяват ли извършени плащания?

— Знам, че като възнаграждение е получил Двоен орел от трийсет и трета. Очевидец на случилото се го докладвал преди много време. Оттам и нашият интерес, когато неотдавна засякохме тази фраза.

— Не е приемал пари в брой? — попитах.

— Очевидно е искал да се подмаже на Кастро. Много хора не знаят това, но Кастро се е изживявал като велик нумизмат. Представяш ли си? Някакъв луд убиец със зелена униформа да събира монети! — Той вдигна рамене. — Допускам, че всеки човек трябва да се занимава с нещо в свободното си време.

— Какъв по-добър начин да се докара на Кастро от това да му подари най-рядката монета в света?

— Именно.

Но още нещо се блъскаше в мозъка ми, а по изражението на Колийн разбрах, че същата мисъл измъчва и нея. Тя ме изпревари и първа зададе въпроса:

— А как баща ми се е сдобил с Двойния орел?

Аз извадих монетата от джоба си. При вида на лъскавото злато Ведърн се облещи.

— Това е другата причина да съм тук. Ние дори не подозирахме до този момент, че има още една такава монета.

Виждах, че търпението на Колийн се изчерпва.

— Да тръгваме. Трябва да намеря баща ми.

— Аз също — каза Ведърн. — Искам да знам откъде и защо я има.