Стив Бери
Офицер и пешка (59)

58

Кинг: Бен, мина вече година, откакто застанах на амвона в църквата в Ривърсайд и заклеймих войната. Сега три четвърти от американците смятат, че това е било грешка. Близо шейсет процента от негрите са на същото мнение.

Фостър: Кога изобщо си се интересувал от общественото мнение? Цялото движение е в противоречие с всичко, което се смята за популярно в тази страна.

Кинг: „Ти си проповедник, не политик. Не преигравай.“ „Ти си Нобелов лауреат и твоето мнение за расовите взаимоотношения се чува по целия свят.“ „Лидер на нашите.“ „Защо ти трябва да рискуваш всичко това, като заемаш позиция по въпрос, който няма нищо общо с нашите цели?“ Това са въпросите, които ми се задават отново и отново.

(ПАУЗА)

Кинг: През последната година аз си задавам същите въпроси. Сгреших ли, Бен? Нима здравият разум ме е напуснал? С цялото си същество вярвам, че тази война е грешка. Би било грях да си мълча. Лошото е обаче, че антивоенните протести почти винаги се израждат в насилие. Разбирам защо става това. Безсилието поражда склонност към агресия. Аз просто не мога да стигна до душите на тези млади хора въпреки съпричастността ми с всичко, което изпитват. Ние се разминаваме единствено в тактиката. Мога да се поставя на тяхно място, чувствам се млад с тях, усещам болката им. Но системата ни души. И тях, и нас.

Фостър: Едва ли е цялата система. Части от нея работят в наша полза. Другите можеш да ги вразумиш.

Кинг: Не. Опитвал съм се и виж докъде стигнахме. Истината е, че живеем в една провалена система. Капитализмът никога няма да допусне равномерно разпределение на благата. Едно привилегировано малцинство ще си бъде богато извън границите на човешкото въображение, а почти всички останали са осъдени на някакво равнище на бедност.

Фостър: Но имаме и успехи. Десегрегацията е вече реалност.

Кинг: Започвам да си мисля, че докато се интегрираме, покривът над главата ни гори.

Фостър: И какво би желал да направим?

Кинг: Време е, Бен, да станем пожарникари.

(ПАУЗА)

Фостър: Не, не. Само това не.

Кинг: Говорихме вече надълго и нашироко по въпроса. Ти знаеше, че този ден ще настъпи.

Фостър: Не искам да говорим за това.

Кинг: Бен, жизненоважно е да ме изслушаш. Не мислиш ли, че съм обмислил това от всички възможни страни? През последните месеци не мисля за нищо друго. Не виждаш ли колко ми е тежко? Не забравяй и че не си ти този, който ще умре.

Фостър: Не е нужно да умираш.

Кинг: Няма друг начин. Виждаш пред какво сме изправени. „Християнски лидери“ е в опасност. Аз искам да продължаваме напред, да не се отклоняваме от курса, да се върнем в Мемфис, да се борим с бедността. Всичките ми помощници, сътрудници, приятели, всеки е на различно мнение. Дори ти имаш съмнения. Беше време, когато нищо от това не би ме разколебало. Но вече не е така. Достатъчно съм проницателен, за да видя, че светът се е променил.

Фостър: Благодарение на теб. Ти го промени. Ти се изправи срещу омразата и не отстъпи и крачка назад. Аз бях до теб в Селма, Бирмингам, Сейнт Огъстин. Ти направи тези победи възможни.

Кинг: Нищо не съм постигнал сам. Много хора се жертваха в тази борба. Все още ми е жал за онези младежи в Сейнт Огъстин, които прекараха три месеца в затвора само защото се бяха опитали да си поръчат обяд. Толкова много хора, Бен. Повече, отколкото някога съм можел да си представя. И всички дадоха по нещо от себе си.

Фостър: Не е сега моментът.

Кинг: От години чувам една и съща дума: изчакай. Тя отеква болезнено познато в ушите на всеки чернокож. Изчакай до догодина. Изчакай да минат изборите. Изчакай да се успокоят нещата. „Изчакай“ почти винаги означава „никога“. Аз нямам намерение да чакам повече.

Фостър: Не мога да направя това, Мартин. Няма да го направя.

Кинг: Хувър няма да се спре. Той мрази мен, теб, мрази всички ни в това движение. Разполага с огромна агентура и пет пари не дава за Конституцията и законите. Трябва да атакуваме проблема от позиция, която не е очаквал.

Фостър: Те всяко нещо свързват с комунизма. Джансън само за това говори. Иска да научава всичко, което би могло да послужи като доказателство за червено влияние.

Кинг: „Капка червена боя, после още една и още една, докато цялата страна не почервенее.“ Това е тяхното мислене. Но това е само дим, зад който се крие истинският огън, изгарящ душите им. Те ни атакуват, Бен, защото ни мразят. Мразят ни, защото не сме като тях. Това няма да изчезне от само себе си. Има само един начин да ги спрем.

Фостър: И все пак не мога да го направя. Не мога да ти помогна да умреш.

Кинг: Затова целият ни разговор се записва. Искам светът да научи, че ти си извършил това, което съм поискал от теб. В никакъв случай не си служил на тях. Направил си го, защото аз съм ти казал. Защото през всичките тези години си бил мой приятел.

Фостър: Мартин, това не променя нищо за мен.

Кинг: Ние започнахме това дело преди много месеци. Още тогава се разбрахме какво трябва в крайна сметка да направим. За да бъде всичко надлежно документирано, искам да припомня какво точно се случи.

(ПАУЗА)

Кинг: Подозирах, че сред нас има хора, които шпионират за ФБР. Хора, близки до мен. Помолих Бен Фостър да разследва и да установи дали това е така. Той изпълни молбата ми и докладва, че поне трима души са били вербувани от един агент на ФБР на име Джеймс Джансън. Вместо да изоблича предателите, аз реших да ги използвам в наша полза. Помолих Бен да се свърже с Джансън и да направи така, че да бъде вербуван като шпионин, като използва факта, че бе разкрил другите трима, без да ми докладва самоличността им. Продължаващият приток на информация от тримата трябваше да послужи като доказателство за добрите му намерения. За няколко месеца Бен предоставяше с мое знание на агент Джансън допълнителна информация за мен и нашата дейност. Вярно и точно ли е всичко, което казах дотук?

Фостър: Всяка дума.

(ПАУЗА)

Кинг: По мое настояване Бен започнал да насочва разговорите с агент Джансън към една по-мрачна тема. Никой от нас не е безгрешен. Грехът на Бен е, че е затънал в дългове, така че за него не било проблем да убеди Джансън в нуждата си от пари. Освен това той накарал Джансън да си мисли, че е готов да предаде и мен, и Движението. Че ме е презрял. Заради залитанията ми по жени, заради моя алкохолизъм ме смятал за лицемер. За човек, недостоен да води чернокожите. Освен това убедил Джансън, че и други мислят като него. Но в същото време подчертал, че няма никога да се откажа от Движението. Опитите на Хувър да ме очерня и сплашва никога няма да успеят. Дори онези отвратителни записи, които бе изпратил у дома и които жена ми чу, дори бележката, с която ме подтикваше към самоубийство като единствен достоен изход, няма да му свършат работа. Ако искат да се отърват от мен, ще се наложи да ме убият. Дотук вярно ли е всичко, както го предадох?

Фостър: Да, с една поправка. Отначало те се съмняваха в мотивите ми, питаха се защо върша това. Но аз неотклонно вдигах цената за сътрудничеството си и те я плащаха. Накрая повярваха, че съм това, за което се представям.

Кинг: Защото са искали да ти повярват. Не, това не е точно казано. Защото е трябвало да ти повярват. Искам да подчертая, че всеки долар, който ти плащаха от ФБР, отиде за погасяване на дълговете ти. До момента става дума за малко над двайсет и две хиляди долара. Това бе нужно, за да придаваме достоверност на историята, която бяхме измислили. Прахосничеството на Бен, склонността му към хазарт, всички факти, които си бяха налице още преди да започне това. За тях не беше проблем да те разследват и да се убедят, че казваш истината.

(ПАУЗА)

Кинг: От миналия октомври до ден-днешен Бен не е преставал да сее семето на насилието в съзнанието им. Всичко това ставаше по мое настояване. Не беше никак трудно. Тези хора ме ненавиждат от дъното на душата си. Желая ли сам смъртта си? Не, ни най-малко. Но си дадох сметка, че за да може Движението да направи скок напред, да премине към нова фаза, аз трябва да умра. Християнството само по себе си има за основа смъртта на Исус, Божия син. Неговата саможертва на кръста е била нещото, което е дало тласък на последователите му. Не искам да кажа, изобщо не намеквам, че по нещо приличам на Исус. Напротив. Аз съм човек, пълен с грехове. Но съм твърдо решен да спечеля войната, която ми се струва, че съм роден да водя. Не мога да допусна и няма да допусна всичко онова, което с такива усилия съм постигнал, да бъде унищожено. За мен е ясно, че не мога да довърша мисията си в този живот. Но в смъртта си може и да успея.