Стив Бери
Офицер и пешка (54)

53

Чудех се какъв ли ще е отговорът на Фостър.

— За операция като „Офицерска пешка“ — каза Валдес — Джансън е имал нужда от надеждна и непрекъснато постъпваща информация. Той ми даваше много конкретни указания къде и кога трябва да се намира Рей. Аз го местех насам-натам като фигура по шахматната дъска. Всеки ход беше добре пресметнат, като Кинг винаги, без изключение, се оказваше на мястото. В докладите на Джансън се говореше за доверен източник, който той многократно използвал. Ти ли си бил това?

— Обичах Мартин. Изпитвах към него възхищение, каквото не съм изпитвал към когото и да било. До ден-днешен. За нищо на света не бих го предал.

Слушах думите му, потресен от искреността, с която лъжеше.

— Бях неотлъчно до него по време на шествията — продължи Фостър. — Рамо до рамо променяхме тази страна. Докато ФБР се опитваше да ни унищожи.

Валдес вдигна показалец.

— Но са знаели всяка стъпка на Кинг дни предварително. Рей активно го следеше по мое нареждане от края на март до четвърти април. Знаех точно къде трябва да бъде в Мемфис в шест вечерта. В тоалетната на онази сграда със стаи под наем. С пряка видимост към мотел „Лорейн“. Откъде ли Джансън е можел да знае това?

— Трябвало е да го питаш — отвърна Фостър.

— Питах го. Няколко пъти. Не ми каза.

Направи ми впечатление, че Валдес стои с гръб към мен, продължаваше да ме предизвиква да се хвърля върху него. Или може би ме смяташе за неспособен да го направя? Нищо. Повече ме интересуваше реакцията на Колийн, онова, което би могла да направи. Идеята й да се освободи беше похвална, но аз лично предпочитах координирана атака.

— Какво ти е разправял баща ти? — попита я той.

— Ти така и не отговори на въпроса — каза Колийн на баща си. — Откъде имаш тази монета?

В гласа й различих едновременно гняв и молба. Фостър не отговори. Тя изгледа с омраза Валдес и попита:

— Откъде знаеше, че баща ми я има? В ресторанта не ни отговори.

— Джансън ми каза малко след като ми плати с моята.

Видях изненадата по лицето на Фостър. Валдес също я забеляза.

— Да. Знам за теб от самото начало. Само че не знаех точната ти роля, с какво си заслужил да ти платят с Двоен орел. Неотдавна, когато бях позакъсал за пари, реших да те издиря. — Той посочи Колийн с дулото на пистолета. — А ако ти не ми се беше обадила, така и нямаше да знам, че монетата наистина съществува.

Валдес се изправи и пристъпи обратно към мен.

— Къде е монетата ми? — попита той.

Аз се направих, че не съм чул въпроса.

— Защо не ми отговориш? — възкликна внезапно Колийн.

И двамата с Валдес обърнахме едновременно глави към нея. Тя гледаше втренчено баща си.

— Защо не ми кажеш истината? Ти си служител на Бог. Не е ли важно да си честен с дъщеря си? Откъде имаш тази монета?

Фостър продължаваше да мълчи, опитвайки се да печели време, да избегне нуждата от самопризнание, което щеше да му навреди. Накрая каза:

— Честността е най-важното нещо в живота ми, Колийн. Никога не съм те лъгал.

— Но си работил за ФБР, нали?

— Задачата ми беше да откривам шпиони в „Християнски лидери“. Което и вършех.

Това не беше отговор, но в погледа й прочетох, че се е досетила.

— Но не си казвал на никого какво си открил, нали? И затова са ти плащали. За да си мълчиш за източниците им.

— За това са щели да му платят няколко хиляди долара — намеси се Валдес. — Не и Двоен орел. Баща ти им е свършил много повече работа, за да си го заслужи.

— Малоун — каза Фостър. — Сигурно си знаел, че Оливър и Фостър няма да се задоволят с празни листа. Как смяташе да осъществите сделката с тях?

Разбрах намека. Време беше да сменим темата.

— Не е смятал нищо. Той е млад и жаден за слава. Неговите началници искат тези папки и той възнамерява да им ги достави.

— Изложи всички ни на опасност — каза Фостър. — Особено Колийн.

Беше прав, но аз бях готов да поема този риск. Как точно, не знаех със сигурност. Нещата не се бяха развили както очаквах, но сега, когато Оливър и Джансън бяха извън играта, можеше да се намери и друг начин да излезем от тук живи. Не бях споменавал нищо за монетата. Валдес нямаше причина да мисли, че е у мен. Време беше да я използвам.

Но преди да успея да играя тази карта, Колийн скочи на крака. Вниманието на Валдес в момента бе насочено към мен, но като усети движение зад гърба си, се обърна. Тя беше бърза и гъвкава и преодоля разстоянието до него за част от секундата. Може би бе усетила, както и аз, че той се кани да убие и трима ни. И защо не? Така нямаше да остави следи, нищо от случилото се през последните два дни, което да сочи към него. Но Валдес беше обигран професионалист. Трениран агент, свикнал да се справя с трудни ситуации. Разбира се, тя беше с трийсет години по-млада от него, но възрастта не бе притъпила рефлексите му.

Той насочи пистолета към нея и стреля.

— Не! — изкрещя Фостър.

Куршумът я улучи право в гърдите.

Аз понечих да се хвърля върху него, но той се обърна с оръжието към мен. Колийн дишаше с мъка. При всяко издишване от устата й бликаше кръв. Вместо гняв погледът й вече изразяваше уплаха. Не можех да направя нищо за нея, освен да я гледам как умира. Фостър се опита да се изправи на крака, но с вързани на гърба ръце не беше лесно. Тя гледаше към мен; очите й молеха за помощ. После се завъртяха нагоре и тя се просна по лице на цимента.

Лицето на Фостър беше изкривено от шока.

Вниманието на Валдес беше раздвоено между него и Колийн.

В мен изригна такава ярост, каквато не бях изпитвал през живота си. Неконтролируема. Потискаща всякакво чувство за страх, докато съзнанието ми се фокусира в едно-едничко нещо.

В атаката.

Аз се хвърлих върху Валдес.