Стив Бери
Офицер и пешка (51)

50

В момента, когато се проснах на бетонния под, си дадох сметка, че Джансън бе възкръснал. Падайки надолу, бяхме съборили две от куклите, вързани една за друга с въже. Роботизираните женски фигури се бяха откъртили от основите си и сред дъжд от електрически искри бяха паднали във водата, отнасяйки със себе си и една коза робот. Ние се претърколихме надолу през две-три бетонни стъпала. Джансън ме стискаше в ръцете си и когато се спряхме на място, успя да се окаже отгоре; тогава ме пусна, за да стовари юмрук в челюстта ми.

Заболя ме.

Явно Джансън беше оживял след предишната ни среща и бе видял падането на Оливър, завършило със смъртта му. Сигурно беше пресякъл басейна по моста. Беше адски як за мъж, преминал шейсетте. Аз го отхвърлих от себе си и скочих на крака. Но на него не му трябваше много време, за да се изправи. В дясната му ръка се появи пистолет. Аз го избих с ритник. Зад нас търговецът продължаваше да хвали с механичен глас стоката си. Надписът прокламираше:

ВЗЕМЕТЕ СИ БУЛКА

Джансън повдигна едно от буретата, служещи за декор на пристана, и го метна по мен. Дръпнах се встрани и импровизираният му снаряд отскочи от бетона, помитайки още една от механичните фигури. Пистолетът беше паднал до левия ми крак; забелязах, че и той се оглежда за него. Минаваха още лодки; на това място басейнът се стесняваше и двата му бряга бяха свързани с мост, украсен с фигури на животни и герои от филми, след който лодките преминаваха в съседната сграда. Всеки момент трябваше да се появят служители на парка или охраната. Не исках да ме сварят тук. Трябваше да се оправям с Колийн и баща й. Джансън сигурно също не желаеше да завърши деня в ареста.

— Ще те убия! — каза през зъби той.

Вярвах му. Лицето му беше побеляло, с оголени зъби и смръщени вежди. Дебнехме се, приведени напред, пристъпвахме от крак на крак, въртейки се в кръг като боксьори, които чакат удобния момент да атакуват. Лявата му ръка беше свита в юмрук и дръпната назад, готова да удари. Аз го изпреварих с право кроше в челюстта, което го накара да залитне назад и да се закрепи на пети. Преди да се бях възползвал от мига, той ме атакува с левия си юмрук, но аз избягнах удара и му нанесох един мощен ъперкът в стомаха.

Той залитна назад.

Задаваха се още лодки с туристи. Джансън се хвърли напред и замахна с лявата ръка, но едва закачи бузата ми, докато десният му юмрук се заби в ребрата ми. Аз го контрирах с десен прав в лицето с кокалчетата на ръката. От местата, където двете механични фигури бяха откъснати от основите им, продължаваха да се сипят искри. Човек би си помислил, че тези неща работят на ток с ниско напрежение, но очевидно това не беше така. Казах си, че трябва да внимавам с откритите жици, особено след като Джансън се опитваше да ме избута към тях.

Огледах се за пистолета. И го видях на около два метра встрани.

— Никога няма да стигнеш до него — каза ми Джансън.

Той замахна с дясната ръка, но не улучи. Успях да го хвана за юмрука, докато със свободната си ръка го ударих в бъбрека. Той се отскубна и изтича до една от механичните кукли, която стискаше в ръката си вила за сено.

Истинска, не макет. Някой си бе казал, че едно автентично сечиво би стояло добре като реквизит за сцената.

Той замахна с шиповете към корема ми. Издебнах удобен момент и му светнах един прав в окото. Изпаднал в ярост, той стисна вилата в двете си ръце и я размаха, опитвайки се да ме наръга слепешком. Аз се дръпнах назад, за да избегна свистящите във въздуха метални остриета. Той залиташе, вероятно зашеметен от удара. От едната му ноздра шуртеше кръв. Първата вълна посетители на атракцията сигурно бяха стигнали до изхода и вече сигнализираха на персонала за случващото се вътре.

На това трябваше да се сложи край. Веднага.

Но изведнъж Джансън сякаш събра сили.

— Всичко свърши — заявих аз.

— Ти ли ще ми кажеш? Ти си никой! — изригна той. — Ние дадохме живота си за тази страна.

— Ти го уби — казах аз.

— Изпълнявах заповеди — изрева той. — Вършех си работата!

Внезапната му трансформация от „патриот“ в „лоялен служител“ издаваше паника. Тази мисия, започнала като рутинна операция по издирване и елиминиране, се бе превърнала в битка за собствената му кожа. И как иначе? Валдес бе стеснил избора му с решението си да застреля Нейт Пери. Оливър беше мъртъв. Един господ знаеше къде се намираше Валдес в момента. Джансън беше последният оцелял.

Аз си припомнях обучението по ръкопашен бой от офицерската школа.

Дръж устата затворена, мускулите на шията и долната челюст стегнати. Пази корема. Внимавай как удряш другия в лицето, особено в челото. Можеш да счупиш кост на собствената си ръка.

Но никога досега не бях успявал да спазвам тези правила.

Той престана да размахва вилата. Сграбчих го за дясната ръка под мишницата и забих юмрук в стомаха му. След което го цапардосах с чело в лицето. Черепите ни се сблъскаха с пукот.

Видях искри, после мрак. Мозъкът ми даваше заето.

Бях застанал до края на фалшивия кей, като се мъчех да пазя равновесие. Джансън също имаше проблеми с това. Той залитна назад, все така стиснал в ръка вилата, размахващ свободната си ръка, за да се бори с шемета. С мъка стоеше на крака. Струята кръв от носа му се беше засилила. От дясната ми страна имаше три декоративни бурета. Прогоних мъглата от очите си, посегнах към най-близкото и го запратих по него. Той вдигна вилата, за да се предпази, но бурето беше от масивно дърво и го улучи в гръдния кош, събаряйки го по гръб. Той се строполи на циментовата настилка сред механичните човешки фигури, точно върху мястото, откъдето бяха откъртени двете.

Избухна гейзер от искри. Той изкрещя.

Разбрах какво става. Оголените жици бяха влезли в контакт с мокрите му дрехи. Бурето го притискаше към пода. Цялото му тяло се затресе, ръцете му се разпериха встрани. Крясъците му преминаха в предсмъртен писък, после утихнаха.

Той остана да лежи неподвижно, замлъкнал завинаги.

Аз стоях и го гледах.

Нова лодка се приближаваше по водата.

— Ей, ти! Не мърдай!

Обърнах се и на отсрещния бряг видях трима мъже с униформи, които тичаха към моста, за да дойдат при мен.

Вдигнах пистолета от бетонния под, побягнах по кея към сградата и намерих металната врата, през която бях влязъл. Свих наляво по един дълъг прав коридор. Охраната можеше лесно да ме открие тук, затова тръгнах нагоре по стълбите към служебната зона. Преминах по подвижния мост до отсрещната страна, после слязох надолу, като се оглеждах, за да се убедя, че е чисто. Не видях никого, затова завих надясно и тичешком стигнах до края на коридора, откъдето една врата водеше към осветения главен вход на атракцията.

Дръпнах я и надникнах навън. Охраната евакуираше хората от сградата. Някой крещеше, че атракцията е временно затворена. Бяха издигнати заграждения, каквито се слагат по летищата, за да насочват пътниците на зигзаг към гишетата за паспортна проверка, само че този път отвеждаха в права линия към изхода. Аз пъхнах пистолета в колана отзад на кръста, проврях се под една от прибиращите се найлонови ленти и се смесих с тълпата, която се блъскаше към откритото пространство на „Земята на приключенията“.

Бях успял да се измъкна.