Стив Бери
Офицер и пешка (43)

42

Джансън: Какво стана в Мемфис? Това си беше чист метеж. Полицията трябваше да използва палки и сълзотворен газ. Шестнайсетгодишно момче е било убито. Мобилизирани са четири хиляди души от Националната гвардия, за да възстановят реда. Лудница!

Фостър: Шествието излезе от контрол. Ние си вървяхме напред както винаги, но изведнъж отнякъде се появиха група екстремисти и започнаха да трошат витрини на магазини. От този момент всичко тръгна към по-зле. Кинг се опита да ги спре, но местните се безпокояха за безопасността му и ни изведоха от там. Хората в Мемфис са гневни. Много, много гневни. Вече не им е до въздържане от насилие.

Джансън: Това потвърждава позицията ни. Офицерът дрънка за мирни протести, но не може да гарантира, че ще протекат мирно. Вестниците го атакуваха жестоко заради този метеж. За пръв път протестно шествие, оглавявано от Мартин Лутър Кинг, се изражда в насилие по вина на самите участници.

Фостър: Ти си знаеш най-добре. Освен това има разцепление в „Християнски лидери“. Вчера едно съвещание премина в скандал. Кинг излезе, след като ги прати целокупно по дяволите. Почти всеки дърпа в различна посока. Вероятно много скоро Джеси Джексън ще се отцепи. Хозия Уилямс все по-често напада Кинг. „Черните пантери“ набират сила. Всичко се променя.

Джансън: Чули какво каза Джонсън за шествието в Мемфис? Не се и опита да защити Кинг. Нито дума. Заклейми случилото се и обвини изцяло чернокожите лидери. Джонсън вече не е приятел на Кинг.

Фостър: Кинг смята да отиде отново в Мемфис след няколко дни.

Джансън: Наистина ли?

Фостър: Освен него никой не иска да стъпва повече там. Джеси Джексън смята, че Мемфис е твърде тесен за Кинг. Дори Левисън стои надалече. Но Кинг им каза, че няма избор. Иска да отиде пак в Мемфис и да оглави още едно шествие. Разправя, че това щяло да бъде репетиция за Марша на бедните, който планира да проведе във Вашингтон идното лято. Да покаже на страната, че е в състояние да поведе мирен, ненасилствен протест. Никой не се съгласи с него. Той се раздразни, избухна. Нещо необичайно за него. После излезе от съвещанието и затръшна вратата.

Джансън: Значи има проблеми и със своите? Още по-добре. Той от доста време върви по пътя на самоунищожението.

Фостър: Няма ли да престанеш да шикалкавиш?

Джансън: Не разбирам какво имаш предвид.

Фостър: Не съм глупак.

Джансън: Никога не съм казвал, че си.

Фостър: Но ме третираш като такъв. Вече месеци се занимаваме с това. Знам какво си намислил.

Джансън: Ние ти плащаме за информация. А какво правим с нея, не е твоя работа.

Фостър: От години наблюдавам Кинг. През цялото време съм плътно до него. Безнравствена личност. Освен това е и лъжец. Изисква от нас желязна дисциплина, а самият той върши каквото му скимне. Казва, че парите не го интересуват, а се е подсигурил, докато на нас ни плаща трохи. Писна ми. Пет пари не давам за някакви граждански права. На кого му пука? Нямам намерение да променям света. Писна ми да ме заливат с водни струи и да ме ръфат кучета. За мен „Нобел“ няма да има. Така че… не ми пука. Искам само пари. А ти какво искаш?

(ПАУЗА)

Джансън: Не искаме да създаваме мъченик.

Фостър: Такъв няма да има. Вие разполагате с десетки записи, показващи как постъпва Кинг с жените. Прослушах лентите, които изпратихте в дома му. Знам всичко за тези жени, знам и за други, за които вие не. Пуснете тези записи в публичното пространство и край с мъченика. Хората ще разберат какво представлява Кинг: един разгонен пес.

Джансън: А какво ще стане, ако бъде убит?

Фостър: Страната ще бъде потопена в насилие, каквото не е виждала досега. Ще изгорят цели градове. Ако отработите умело въпроса, Кинг ще бъде запомнен като това, което е — един лъжец и развратник, на когото не може да се има доверие. А аз ще бъда богат.

Джансън: Ти си един коравосърдечен негодник.

Фостър: Просто съм реалист. Аз съм един чернокож в страна, изпълнена с омраза. Кинг казва и някои смислени неща. Но цената на онова, което иска да постигне, е прекалено висока. Много хора ще пострадат или направо ще загинат. Белите никога няма да споделят своя свят с нас. Няма да се дадат без бой. Аз не искам да заплатя тази цена. Не ми пука за някакви граждански права. Интересуват ме само парите. И си казвам, че ако получа от вас достатъчно, ще ми е все едно дали хората ме мразят.

Джансън: Колко искаш?

Фостър: Един милион долара.

Джансън: Ти сигурно се шегуваш.

Фостър: Не ме предизвиквай, да не поискам два.

Джансън: И какво ще получа срещу тия пари?

Фостър: Ще ти улесня задачата.

(ПАУЗА)

Джансън: Какво си намислил?

Фостър: Той се връща в Мемфис. Ще бъде в мотел „Лорейн“ от трети следобед нататък.

Джансън: Защо да чакам три дни? Мога да го направя и тук, в Атланта.

Фостър: Не. Направи го в Мемфис, където са размириците. Един бял убива Мартин Лутър Кинг, докато се бори за правата на черните боклукчии.

Джансън: Кой казва, че трябва непременно да е бял?

Фостър: Ако не е, значи си глупак. Трябва да е бял.

Джансън: Предпочитам аз да избера мястото.

Фостър: Много ти здраве тогава. Ако го направиш, спирам да ти подавам информация. Чувал ли си за убийството на Кенеди? На Осуалд не са му трябвали информатори. Цялата програма на президента е била публикувана предварително във вестника. От него се е искало само да бъде на мястото. Докато при Кинг нямаме такова нещо. Плановете се променят непрекъснато. А моята задача е да следя тези промени и да се погрижа да бъде там, където трябва. Аз съм единственият ти източник по въпроса. Мога да ти помогна. Мога и да ти навредя. Избирай.

Джансън: Е, добре. Нека бъде както ти искаш. Обаче сигурен ли си, че си готов да пратиш Офицера на смърт?

Фостър: Не е нужно да ме питаш през пет минути. Очевидно и двамата знаем какво вършим. На трети и четвърти изпращат адвокати във федералния съд, за да се опитат да вдигнат забраната за провеждане на ново шествие. Докато приключат, Кинг ще е в Мемфис. Стая триста и шест. На четвърти ще имате достатъчно възможности да свършите работата. Бъдете готови. Аз ще ви се обадя и ще ви кажа кога е най-подходящо.

Джансън: Е, добре. Остава Мемфис.

 

 

Записът свърши. Аз държах касетата в ръка и я гледах.

Доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация.

Какъв изискан начин да опазиш в тайна самоличността на въпросния доверен източник. Бях срещал подобни изрази в много доклади на военноморското разузнаване. Нищо чудно, че Бенджамин Фостър държеше Колийн да не знае нищо по въпроса. Той бе подготвил сцената за убийството на Мартин Лутър Кинг.

Срещу един Двоен орел от 1933-та.

Погледнах още веднъж датата на касетата.

31 март 1968 г.

Три дни преди убийството. Брус Лейл бе носил дълго време тази тайна в себе си. Нищо чудно, че се бе свързал с Фостър. Можех само да си представям как са протекли разговорите им. Фостър наистина ме изумяваше. От приказките му излизаше, че е бил най-близкият съратник на Кинг. Бил в болницата до него в момента на смъртта му. Изкарваше се едва ли не самият той борец за граждански права.

Нещо в джоба ми избръмча. Мобилният телефон на Нейт се беше събудил. Аз го извадих и отговорих.

— Съсипа ми дрехите — каза Валдес.

— Случват се такива неща — отвърнах аз.

— Да, прав си. При мен са Фостър, дъщеря му и зет му. Искам си монетата или ще ги убия.

— А не искаш ли папките?

— Късно е за това. Фостър би желал да говори с теб.

След миг чух по линията гласа на Фостър.

— Трябва да говорим, ти и аз. Насаме.

— Как може да стане това?

— Валдес ще го уреди.

Да бе, веднага ти повярвах. Гледах разсеяно през предното стъкло към автогарата. Мозъкът ми работеше трескаво.

— Имаш ли кола? — попитах.

— Имах. Но ти ми я взе.

— Съжалявам. Можеш ли да намериш друга?

Чух го да се съветва с Валдес.

— Да, мога да намеря.

— Е, добре. Слушай сега какво трябва да направиш.