Стив Бери
Офицер и пешка (28)

27

28 юли 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: завеждащия КРП

Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва за свой частен разговор с МАРТИН ЛУТЪР КИНГ. Тема на разговора били продължаващите расови размирици в Детройт. Понастоящем щетите от тези размирици възлизат на 43 загинали, 1189 ранени, над 7200 арестувани, над 2000 разрушени сгради. КИНГ обвинявал за тази ситуация Конгреса, който упорито отказвал да гласува за слагане на край, по неговите думи, на „съсипването на живота на негрите в гетото“. Представяйки продължаващото насилие в неговия расов контекст, той казал: „Богатството на белите сред бедността на черните никога няма да доведе до расова хармония“. Посочил, че негрите съзнават, че едно общество, способно да планира междуконтинентални войни и между планетни пътешествия, би трябвало да е в състояние да намери място и за тях. Обстоятелството, че Конгресът и бялото общество като цяло не правят нищо или почти нищо, е също толкова подтикващо към размирици, колкото и прякото подстрекателство, затова сегашната ситуация на насилие не бива никого да изненадва.

11 август 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: завеждащия КРП

Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва за частен разговор, проведен в хотел „Феърмонт“ в Сан Франциско, Калифорния, между МАРТИН ЛУТЪР КИНГ и РАЛФ АБЪРНАТИ.

КИНГ обсъждал сегашното положение на американските негри, като заявил, че белите никога не са били ангажирани с „равенството на чернокожите“. Той подчертал, че расовата несправедливост е „бреме за чернокожия и срам за белия“. Размириците са естествен резултат от непоносимите условия на живот. Друга причина за бунтовете по мнението на КИНГ бил Конгресът, който той смятал за свръхкритичен и безчувствен. Той обвинявал законодателните органи в цялата страна (и особено Конгреса) за това, че не приемат справедливи закони за жилищно настаняване; профсъюзите — за непривличане на негри като техни членове; бялото духовенство — за мълчанието. Предупредил, че всички трябва да внимават, понеже „едно разрушително малцинство може да помете мнозинството“.

Станало дума и за президента ДЖОНСЪН, като КИНГ бил на мнение, че той е по-заинтересован да спечели войната във Виетнам, отколкото войната срещу бедността. Казал още, че Конгресът се занимава повече с плъховете, отколкото с негрите, понеже е внесъл законопроект (който така и не минал) за предоставяне на помощ в борбата срещу разпространението на плъхове в гетата, а нищо не прави за прокарване на справедлива жилищна политика спрямо чернокожите.

14 август 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: завеждащия КРП

Наш доверен източник, който и в миналото ни е подавал надеждна информация, докладва, че в последните седмици МАРТИН ЛУТЪР КИНГ страдал от засилваща се депресия. Тежали му расовите размирици в Детройт и Нюарк през юли. Психологическите му проблеми се допълвали от физическо изтощение в резултат от почти непрекъснатите пътувания през последното десетилетие.

Не го успокоявал и фактът, че — както му било посочено — огромното мнозинство от чернокожите в Детройт и Нюарк не са взели участие в размириците, може би опитвайки се да докажат ефективността на неговата политика на ненасилие. Същият източник докладва, че от юли КИНГ бил мълчалив и потиснат, като по-често от обикновено говорел за Виетнамската война. Източникът заяви, че за КИНГ войната била по-сериозен проблем от всичко останало. Осъждал я, че похабява ресурсите на нацията и ненужно разрушава човешки животи и обществото като цяло. Според него конфликтът поставил Съединените щати в морална и политическа изолация и опетнил лицето на нацията. Нещо повече — той отклонявал вниманието от проблема с гражданските права. КИНГ настоявал категорично, че вниманието следва отново да се насочи към гражданските права.

Източникът докладва, че КИНГ продължавал да се притеснява от ФБР и Хувър. Съзнавал, че все още е под наблюдение, но се надявал нещата да останат в рамките на приличието. Усещал, че близостта му с президента, макар и помрачена от неприятности, е достатъчна, за да бъде Хувър контролиран. Освен това той смятал министъра на правосъдието Рамзи Кларк не само за личен приятел, а и за приятел на Движението за граждански права като цяло.

15 август 1967 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — Вътрешна сигурност

До: ВСИЧКИ ТЕРИТОРИАЛНИ ПОДЕЛЕНИЯ

Целта на тази нова контраразузнавателна програма (КОНТРАПРО), насочена към проповядващи омраза групи от чернокожи националисти, е да изобличава, разбива, манипулира, дискредитира или другояче неутрализира дейността на подобни организации и групировки на проповядващи омраза чернокожи националисти, техните ръководства, говорители, членска маса и поддръжници и да противодейства на тяхната склонност към насилие и граждански размирици.

Дейността на всички тези групи, представляващи оперативен интерес за Бюрото, трябва да бъде следена непрекъснато, за да сме в състояние незабавно да се възползваме от всякакви възможности за контраразузнавателна дейност и подтикването към действие в случаи, когато обстоятелствата го налагат. Със своята злокачественост, двуличие и безчестие подобни групи трябва да бъдат разобличавани и поставяни във фокуса на общественото внимание, ако се прецени, че изкарването им на светло би имало неутрализиращ ефект. Трябва да се осуетяват всякакви усилия на тези групи да се обединяват или да набират нови последователи, особено сред младежта.

НЕ БИВА ДА СЕ ПРОПУСКА НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЕКСПЛОАТИРАНЕ С МЕТОДИТЕ НА КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ И ЛИЧНОСТНИТЕ КОНФЛИКТИ В РЪКОВОДСТВАТА НА ТЕЗИ ГРУПИ, А ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ СЛЕДВА ДА СЕ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА ИЗГОДА ОТ НАЛИЧНИ КОНФЛИКТИ МЕЖДУ ВЗАИМНОКОНКУРИРАЩИ СЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЧЕРНИ НАЦИОНАЛИСТИ.

При всяка установена възможност за разбиване или НЕУТРАЛИЗИРАНЕ на черни националисти и проповядващи омраза организации със съдействието на утвърдени местни новинарски медии или посредством контакти с източници, с каквито разполага Кабинетът на директора, във всеки един случай трябва да се обръща специално внимание на предложението съответната група да бъде разбита, осмяна или дискредитирана, а не просто да й се придава известност.

Предупреждаваме ви също така, че естеството на тази нова програма повелява ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ТЯ ДА НЕ БЪДЕ РАЗГЛАСЯВАНА ИЗВЪН БЮРОТО, като се предприемат и подходящи вътрешноведомствени мерки за осигуряване поверителността на по-деликатни операции и методи, набелязвани в рамките на програмата. Да не се предприемат никакви контраразузнавателни действия в рамките на програмата от териториалните поделения без изрично съгласуване с централното ръководство на Бюрото.

4 март 1968 г.

Федерално бюро за разследване

Отдел С — вътрешна сигурност

До: ВСИЧКИ ТЕРИТОРИАЛНИ ПОДЕЛЕНИЯ

С оглед постигане на максимална ефективност на КОНТРАПРО и за предотвратяване на разхищението на усилия се определят следните дългосрочни цели:

1. Да се попречи на коалирането между войнстващи групи черни националисти. В обединението е силата — стара истина, чиято баналност не я прави по-малко вярна. Една ефективна коалиция между групи черни националисти би могла да бъде първата стъпка към реална „May May“ [Черна революционна армия] в Америка, началото на една истинска черна революция;

2. Да се попречи на издигането на „месия“, способен да обединява и наелектризира Движението на войнстващите черни националисти. Малкълм Екс беше един такъв „месия“, а сега е мъченикът на Движението. Понастоящем МАРТИН ЛУТЪР КИНГ, СТОУКЛИ КАРМАЙКЪЛ и ИЛАЙДЖА МОХАМЕД се стремят едновременно към тази позиция. ИЛАЙДЖА МОХАМЕД е относително по-малка заплаха заради възрастта си. КИНГ обаче би могъл да бъде твърде реален претендент за позицията, стига да изостави предполагаемото си „подчинение“ на „бели либерални доктрини“ (ненасилие) и да прегърне черния национализъм. КАРМАЙКЪЛ притежава необходимия чар, за да представлява реална заплаха в този смисъл;

3. Да се предотвратява насилието от страна на черни националистически групи. Това е от първостепенна важност и, разбира се, е цел на нашата разследваща дейност. Както и цел на КОНТРАПРО трябва да бъде да засича потенциални смутители на обществения ред и да ги неутрализира, преди да са реализирали потенциала си за упражняване на насилие;

4. Да се попречи на черни националистически групи и активисти да печелят обществено доверие чрез дискредитирането им пред три отделни сегмента от обществото. По целта за дискредитиране на черни националисти трябва да се работи на тактическо ниво по три начина. Трябва да дискредитирате въпросните групи и индивиди, първо, пред съзнателната негърска общност. Второ, те трябва да бъдат дискредитирани пред бялата общност — както пред съзнателните й членове, така и пред „либералите“, изпитващи смътна симпатия към войнстващите черни националисти само защото са негри. И трето, тези групи трябва да бъдат дискредитирани в очите на черните радикали, последователи на Движението. Последното направление на работа изисква напълно различна тактика в сравнение с първите две. Даването на публичност на склонността към насилие и радикалните изказвания само ще издигне черните националисти в очите на последния сегмент, повишавайки доверието в тях по различен начин;

5. И последната цел следва да бъде предотвратяване на дългосрочното разрастване на войнстващи черни организации, особено сред младежта. Трябва да се прилагаш специфични тактики за недопускане приобщаването на млади хора към тези групи.

Основно направление на работа на КОНТРАПРО трябва да са най-буйните и радикални групи и техните лидери. Внимание трябва да се обърне на тези лидери и организации, които са национални по своя обхват и най-способни да смутят функционирането на държавата. Тези групи включват:

Студентския ненасилствен координационен комитет (СНКК)

Движението за революционно действие (ДРД)

Ислямска нация (ИН)

Конференцията на християнските лидери от Юга (КХЛЮ)

Конкретните лидери, към които следва да се насочите, са:

СТОУКЛИ КАРМАЙКЪЛ от СНКК

РАП БРАУН от СНКК

ИЛАЙДЖА МОХАМЕД от ИН

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ от КХЛЮ