Стив Бери
Офицер и пешка (19)

18

Мислите се блъскаха в главата ми, без форма и посока.

Разкритието, че този дом може да е поставен под електронно наблюдение, продължаваше да се влачи зад мен като примамка за хрътки. Сериозно ли го бе казал Фостър? Или се опитваше да ме стресне? Как би могъл изобщо да знае нещо такова? И ако го знаеше, защо не го споделяше с останалите? Мълчанието на Стефани и предателството на Джансън бяха едно. Но този човек беше нещо съвсем различно. Определено се бях замесил в повече от една каша.

Което не беше добре.

— Искам да прочета онези папки — повтори Нейт. — Познавам хора, които биха се радвали да научат какво пише в тях.

— Какви хора? — попитах аз.

— Нейт беше адвокат по делото „Кинг срещу Джауърс“ — каза Колийн.

Знаех за този случай, нашумял в медиите през декември. Гражданско дело, заведено от наследниците на Мартин Лутър Кинг срещу някакъв човек на име Лойд Джауърс. Всичко започнало, когато Джауърс излязъл по телевизията и открито заявил, че е участник в заговор за убийството на Кинг. Заговор, в който били замесени както държавата, така и организираната престъпност. Джауърс притежавал ресторанта на първия етаж в сградата със стаи под наем, от която се предполагало, че Джеймс Ърл Рей е произвел фаталния изстрел. Но според Джауърс Рей не бил човекът, натиснал спусъка. Бил наел полицейски служител от Мемфис да стори това. Твърдял, че негов приятел от мафията му платил 100 хиляди долара за услугата. Мотивите за деянието така и останали без обяснение, а междувременно въпросният приятел удобно се бил споминал. За да стане историята още по-пикантна, Джауърс твърдял, че междувременно държавата също изиграла важна роля, изпращайки в Мемфис отряд на специалните части, за да убият Мартин Лутър Кинг.

Всичко беше чиста измислица.

Независимо от което семейството на Кинг го бе използвало като повод да даде публично израз на собствените си съмнения и бе завело дело срещу Джауърс в гражданския съд на Мемфис за преднамерено причиняване на смърт.

— Цялото дело беше подигравка — каза Нейт. — Свидетелските показания се влачиха четири седмици. Общо над седемдесет разпитани свидетели. В показанията си Джауърс се позова на Петата поправка, но адвокатът му поиска всичките му предишни изявления пред медиите да бъдат допуснати от съда като доказателствен материал. Кой нормален адвокат би поискал такова нещо? Окръжният прокурор на Мемфис вече беше заявил, че няма никакво намерение да завежда отначало наказателно дело за убийство, така че Джауърс можеше да си лъже на воля, без от това да произтичат каквито и да било последици. Възраженията на страните могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Делото протече по сценарий, замислен да потвърди предварително зададена теза. Семейство Кинг вярват до ден-днешен, че е имало заговор на държавно ниво и Джеймс Ърл Рей е бил невинен. И всички представени доказателства сочеха натам. Накрая съдебните заседатели решиха единодушно, че Кинг е бил убит от Джауърс като част от мащабен заговор, в който са били намесени не само други лица, но и държавата.

— После роднините се изправиха пред камерите — продължи Колийн — и заявиха пред цял свят: „Виждате ли, ние бяхме прави. Рей не е убиецът. Било е заговор“. Само че това дело няма доказателствена стойност.

По време на разговора Фостър стоеше мълчаливо отстрани. Аз го погледнах и попитах:

— И вие ли сте на това мнение? Наистина ли делото е било подигравка?

— Джауърс беше един опортюнист, решил да продаде версията си за пари. Постановената от съдебните заседатели присъда само му позволи да си вдигне цената. Слава богу, преди месец почина и няма да може да извлече дивиденти от тази глупост.

Разбирах какво искат да ми кажат. Едно съдебно дело има смисъл само при наличие на две противостоящи страни, всяка със своя собствена версия за фактите и с безпристрастен състав от съдебни заседатели, които да изберат една от двете версии. Съглашателството не води до нищо различно от онова, което искат да бъде прието за истина, а решението на съдебните заседатели е предопределено, освен ако не прозрат измамата.

— Бях там — каза Нейт. — Съдията и съдебните заседатели спяха почти през цялото време. Аз самият едва си държах очите отворени. Всичко беше замислено да затвърди убеждението на семейство Кинг, че са жертва на заговор от страна на държавата.

— Разкажи ни за Хуан Карлос Валдес — помоли Колийн баща си. — И за папките, заради които ходих до Драй Тортугас.

— Не е трябвало да споделям с теб каквото и да било — каза Фостър.

— А какво очакваше да направя? — попита тя. — Просто да забравя всичко?

През мозъка ми като електрически ток отново премина предупреждението на Фостър, че къщата може да се подслушва. Което ме накара да се запитам: дали не играеше пред скритата публика? Дали онзи мъж на гробището нямаше да се окаже прав, че Фостър иска Джансън и другите да го открият?

— Валдес се свърза с мен — започна той. — Не с теб. Не е трябвало да нарушаваш личното ми пространство, да подслушваш разговорите ми и да ровиш из къщата ми.

— А откъде е тази монета?

— Аз я откраднах преди много време.

— Такъв си е бил винаги — каза Колийн. — От всичко, което съм чела, това може би е последният Двоен орел извън музеите. А баща ми го бил откраднал и после го скрил в някакво чекмедже. Глупости!

Нейт се обърна към тъст си.

— Защо ти единствен имаш право да знаеш истината?

Всички очакваха да научат нещо повече. Но мислите на Фостър сякаш витаеха някъде другаде.

— Бях там — каза накрая той. — Никой от вас не е видял онова, което аз видях, нито е усетил онова, което аз усетих. Когато изтичах нагоре по стълбите към балкона, сякаш бе настъпил краят на света.

 

 

Дупката в дясната челюст на Кинг била с размерите на юмрук. Кръвта шуртяла на тласъци, попивала в дрехите му и образувала локва на цимента. Бил още жив, но дишал с мъка. Опитвал се да каже нещо, но думи не излизали от устата му.

— Не бой се — казвал му Абърнати. — Всичко ще се оправи. Аз съм, Ралф. Чуваш ли ме? Боли ли те?

Отговор нямало.

Кожата на Кинг станала пепелявосива, студена и лепкава. Очите му били изцъклени нагоре към небето, невиждащи или може би всевиждащи. Анди Йънг и Джеси Джексън най-после се качили горе. Отнякъде се появил мемфиски полицай и с кърпа се опитвал да спре кръвотечението.

Йънг поставил ръката си върху шията на Кинг и поклатил глава.

— Ралф, всичко свърши.

— Не казвай това! — изкрещял Абърнати.

Някой изнесъл отвътре покривка от легло и покрили Кинг. Не като мъртвец, а като живо същество. Долу на улицата настанал хаос. Хора наизлизали от стаите си, повечето плачели, молели се, кълнели. Чували се вопли, обвинения. Пристигнали пожарникари и полицаи с каски и извадени пистолети.

— Откъде дойде изстрелът? — попитал един от полицаите.

Насъбралите се около лидера — Йънг, Абърнати и другите — посочили едновременно на северозапад, през улицата, към сгушената зад храсталаците двуетажна тухлена сграда със стаи под наем. Един фотограф уловил откъм улицата момента, в който пръстите на всички сочели натам.

Най-после се чула сирена и пристигнала линейка.

В 6:15 Кинг пристигнал в болницата.

От изстрела били минали 14 минути. Кинг бил вкаран направо в операционната, дрехите му били разрязани с ножица и отстранени от тялото.

Огромната рана вече не кървяла.

 

 

— Аз и Ралф — каза Фостър — гледахме, докато се мъчеха да го спасят. Но половината от лицето му липсваше. Те се опитваха да ни изгонят, но Ралф им заяви, че няма да мръднем от там. Вече на никого нямаше доверие, особено на бели.

 

 

В операционната се събрали гръден хирург, сърдечен хирург, специалист по бъбречни операции, пулмолог и още няколко общи хирурзи. Но решенията се вземали от неврохирурга.

Куршумът бил разкъсал югуларната вена и гръкляна, прекъснал гръбначния мозък, раздробил се на парчета от удара в прешлените, като накрая се спрял в лявата ключица. Много от важните нерви били непоправимо прекъснати.

— Жив е, но едва-едва. За него би било избавление, ако си отиде. Гръбнакът е прекъснат и има ужасни увреждания на мозъка. Ако изобщо оцелее, ще е във вегетативно състояние. Ще бъде трайно парализиран от шията надолу.

Апарат за командно дишане подавал въздух в дробовете му. Пулсът на мониторите бил слаб.

Лекарите решили да му приложат сърдечен масаж плюс инжекция адреналин. Но нищо не помагало. Накрая мониторите показали спиране на сърдечната дейност.

Абърнати пристъпил към операционната маса и прегърнал стария си приятел. Толкова дълго време били прекарали заедно.

Вдишванията на Кинг ставали все по-редки. После спрели.

В 7:05 ч., шейсет и четири минути след изстрела, Мартин Лутър Кинг починал.

 

 

— Ние просто стояхме там — каза Фостър. — Ралф продължаваше да го държи. Но нашият скъп приятел, нашият лидер вече си бе отишъл.

Фостър блуждаеше в някакъв друг свят, унесен в спомени, които само той разбираше.

Но ние имахме работа да вършим.

— Знаете ли какво означава „Офицерска пешка“? — попитах аз.

— Да. От ФБР бяха сложили подслушвателни устройства в колите ни, в хотелските стаи, на телефоните, дори в къщите. Знаехме, че ни подслушват, наблюдават, съставят ни досиета. Никога не ни наричаха с истинските ни имена. Имаха кодови названия за всички ни — за Анди, Ралф, Джеси, мен. Научих за това много по-късно, когато докладите на ФБР бяха разсекретени. Кодовото име на Мартин беше „Офицера“.

— А „Пешката“? — попита Нейт.

— Нямам представа.

Аз може да бях млад и неопитен като агент, но разпознавах от пръв поглед лъжците. Беше добър. Признавам му го. Но си беше лъжец.