Джули Гарууд
В мрежата (2)

Втора глава

Вече не ставаше дума просто за вероятност. Беше му крайно неприятно, когато предчувствието се окажеше реалност.

Лиам Скот прекоси бара на хотела край плажа и забеляза своя приятел и колега Алек Бюканън да седи на верандата. Звездите в необятното небе на Хонолулу бяха толкова ярки, че лампичките, опънати между палмите, бяха почти ненужни.

Алек беше сменил работните си дрехи с камуфлажни къси панталони, износени мокасини и стара тениска, която беше толкова избеляла, че името на благотворителната надпревара 5К, която рекламираше, беше станало нечетливо. Беше се облегнал назад в стола с протегнати крака, държеше една бира и гледаше като хипнотизиран прилива и отлива. Изглеждаше като турист в края на дълга релаксираща ваканция, а не като агент, който току-що е завършил едно от най-напрегнатите разследвания в своята кариера във ФБР.

Лиам все още не беше сменил костюма си. Когато стигна до Алек, извади телефона от джоба си и го сложи на масата, след това свали сакото и вратовръзката си и ги закачи на гърба на плетения стол, преди да разкопчае яката си.

— Поръчах ти „Гинес“ — каза му Алек.

Лиам се отпусна на стола.

— Благодаря. Ще ми дойде добре.

— По всичко личи, че утре ще приключим с това. Стига Майер да не се изплаши. — Той вдигна бутилката си към Лиам за наздраве и каза: — Благодаря, че се включи в този случай. Нямаше да открием Майер без теб и твоите международни връзки.

— Надявам се, че показанията на Майер ще унищожат Димитър Волков и неговия картел.

— Изненадах се, че се огъна толкова лесно. Мислех, че ще издържи по-дълго.

— Не е първа младост. Предполагам, че мисълта да прекара останалата част от живота си при максимално строг режим е достатъчен стимул.

— Къде е той сега?

— Екипът му помага да си събере багажа и ще го преместят в подсигурена къща. Ако успеят да го запазят в тайна достатъчно дълго, Волков и армията му от адвокати няма да могат да подготвят защитата си. Те изобщо не подозират, че Майер ще свидетелства срещу някогашния си партньор.

Появи се сервитьорка и постави чаша кехлибарена течност пред Лиам. Тя носеше жълти бикини. Около кръста й беше вързан пъстър шал, но бе толкова къс, че едва покриваше стегнатия й малък задник. Не носеше обувки и Лиам изгледа с одобрение дългите й потъмнели крака.

— Да ви предложа още нещо? — попита го тя.

— Не, благодаря — отвърна Лиам.

Тя се позабави и огледа тялото му от горе до долу. После му отправи съблазнителна усмивка и каза:

— Ако има нещо, което бих могла да направя… каквото и да е… просто ми кажете, става ли?

Лиам и Алек я наблюдаваха как се връща в бара. Тя се позабави, за да се увери, че мъжете ще огледат добре формите й.

Алек подритна крака на Лиам.

— Това си беше покана. Хонолулу май ще се окаже доста приятно местенце.

Лиам се засмя.

— Заминавам утре рано сутрин. Трябва да се наспя хубаво тази нощ. — Той вдигна чашата и отпи няколко глътки. — Ти кога се прибираш?

— В петък летя за Чикаго. Рожденият ден на Ригън е в събота. Тя ме очаква чак следващата седмица, но искам да я изненадам.

— Не разбирам. Ригън е красива, умна и забавна, и мила… Никога няма да разбера защо тази перфектна жена се омъжи за теб.

— Прав си. Тя е перфектна. Най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.

— Ти си късметлия — каза Лиам.

Алек кимна.

— Така си е. Ами ти? Не си ли готов да намериш жената за теб и да се установиш?

— Да се установя. Ето това е ключовата дума. Защо да се установявам? Не, нямам намерение да го правя. Заради работата постоянно съм в движение. Освен това, не съм достатъчно наивен, за да вярвам, че на света съществува още една съвършена жена.

Той въздъхна тежко, като си представи дните, които му предстояха. Сутринта заминаваше за Брюксел, за да консултира случай на контрабанда; след това до края на седмицата го очакваха в Сингапур, а после се връщаше в столицата преди края на месеца. Съзнаваше значението на работата си във ФБР и никога не бе искал да остане на едно място достатъчно дълго, за да пусне корени, винаги беше в движение, отиваше там, където беше нужен, но напоследък усещаше вътрешно безпокойство, чувство, което не можеше да определи.

Отпи още една глътка „Гинес“, отпусна се в стола и се загледа в безбрежното небе. Мислите му бяха прекъснати от иззвъняването на телефона му. Погледна към екрана и каза:

— От офиса в Хонолулу.

Алек наблюдаваше Лиам, докато той приемаше обаждането. От помръкването на лицето му Алек предположи, че новините не бяха добри. В края на разговора Лиам се изправи и се огледа.

— Трябва ни телевизор.

Алек го последва в бара на хотела. Лиам се отправи директно към малкия телевизор в дъното, взе дистанционното и смени канала с бейзболния мач. Няколко от пиещите на бара протестираха, но Лиам усили звука и ги заглуши. Водещият на новините завърши история за оставката на местен политик и след това продължи със следващия репортаж за пробив в голямо разследване за наркотици.

— Дженифър Доусън предава на живо — каза той и на екрана се появи жена с микрофон, застанала пред жилищна сграда.

— Намирам се пред апартамента, където очевидно Херман Майер е живял под чуждо име през последните две години — започна необичайно ентусиазирано младата жена. — Все още неидентифициран източник е уведомил Канал 5, че Майер е бил разпитван от ФБР и е готов да свидетелства срещу бившия си партньор и предполагаем ръководител на един от най-големите наркокартели в Северна Америка, Димитри Волков. Според информацията, господин Майер е изчезнал от дома си…

Лиам върна канала с бейзболния мач.

— Дотук с елемента на изненадата.

Алек беше ядосан.

— Само шепа хора знаеха за Майер. Нямаше начин някой от тях да е направил изявление за пресата.

— Това се е случвало и преди и не е съвпадение.

Алек кимна.

— Имаме изтичане на информация…

Лиам завърши мисълта му.

— И то от вътрешен източник.