Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бюканън-Ренард (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wired, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 25гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2019)

Издание:

Автор: Джули Гаруд

Заглавие: В мрежата

Преводач: Дафина Янкова Янева-Китанова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 12.06.2018

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Йорданка Траянова

ISBN: 978-954-26-1810-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8175

История

  1. —Добавяне

Шестнадесета глава

Вечерята подложи на изпитание издръжливостта на Алисън, но Лиам, изглежда, се забавляваше. Двамата с Оливър ентусиазирано разговаряха за футбол.

Алисън побутваше рибата в чинията си и макар че беше доста вкусна, изяде само няколко хапки. Стомахът й не можеше да се успокои, а фактът, че Шарлът продължи да обсъжда проклетите им роднини, не й помогна особено.

— Знаеш ли какво е научил Оливър за Уил? — попита Шарлът. Похапна от пастата и изчака Алисън да отговори.

— Моля те да не говорим повече за тях.

— Добре, но трябва да чуеш това.

— Какво си разбрал, Оливър?

— Уил ще получи пробация.

— Можеш ли да повярваш? — попита Шарлът, похапвайки от пастата. — Оливър, трябва да я пробваш. Много е вкусна.

За няколко секунди Алисън помисли, че сестра й се беше отказала, но сгреши. Шарлът не беше готова да смени темата. Насочвайки вниманието си към Лиам, тя каза:

— Правосъдната ни система е сбъркана. Уил трябваше да получи пет или десет години, а какво стана? Само пробация. Невероятно, нали? О, чакай. Предполагам, че не знаеш за Уил, Алисън не би ти казала.

— Защо смяташ така? — попита Алисън, предполагайки, че току-що е била обидена.

— Защото никога не казваш нищо на никого. Таиш всичко в себе си, затова ще разкажа на Лиам.

— Стига толкова, Шарлът. Лиам няма нужда, нито желание, да слуша за братовчед ни.

Сестра й пренебрегна молбата й и заразказва за Уил. След няколко минути Алисън отново пожела да си блъсне главата в най-близката стена. Когато Шарлът приключи, Алисън стенеше. Лиам й подаде своята чаша с вода, която тя незабавно изгълта и му върна, преди да осъзнае какво прави.

Лиам се приведе към нея и прошепна:

— Напомни ми никога да не пия алкохол, когато съм с теб.

Тя се засмя. Шарлът веднага се засегна.

— Кое точно намираш за толкова забавно? И защо не те е грижа, че Уил ще получи пробация?

— Не го намирам за забавно — каза тя, подразнена, че Шарлът толкова лесно я караше да се оправдава.

— Добре тогава — каза сестра й, след което продължи с цветистата биография на Уил. След като Шарлът избълва всичко, което искаше за братовчед им, или дегенерата, както го наричаше, Алисън успя да я накара да говори за нещо друго. За съжаление, това беше Лиам.

— С какво точно се занимаваш, Лиам? — попита Шарлът.

— Той е агент на ФБР — каза Алисън.

— Разбрах, но се питах какво точно прави във ФБР.

Алисън не можа да измисли бърз отговор, така че импровизира:

— Пътува по целия свят, решавайки… компютърни проблеми.

Лиам й хвърли поглед от типа „да не си се побъркала“, какъвто беше видяла вече няколко пъти тази вечер.

— Алисън, въпросът ми бе насочен към Лиам — каза Шарлът, очевидно изгубила търпение.

— Също така стреля по хора, които задават твърде много въпроси.

Отново онзи поглед.

— Какво ти става? — попита Шарлът. — Остави човека да говори.

Алисън се отказа и се облегна назад. Реши, че няма смисъл да се тревожи да не би Лиам да каже нещо за компютърно хакерство… или за нея. Да става каквото ще.

Оливър поглеждаше ту Лиам, ту Алисън и отново Лиам.

— От колко време излизате?

— Не излизаме — каза Алисън.

— От скоро — отвърна Лиам едновременно с нея.

Тя се обърна към Лиам и повтори:

— От скоро?

Той просто й се ухили. После търпеливо отговори на въпросите на Шарлът за живота си и местата, на които е бил. Когато въпросите опряха до работата му, той отговори също толкова уклончиво, колкото и Алисън, но с повече финес.

— Предстои ли ти скорошно пътуване? — попита Оливър.

Лиам кимна.

— В понеделник заминавам за Лондон.

— А после ще се върнеш ли в Бостън? — попита Шарлът.

— Все още не съм сигурен.

— Рядко го виждам — каза весело Алисън. — Ето защо тази връзка се получава. Може ли вече да приключим с разпитите и да поговорим за друго?

Никой не й възрази и изпитанието най-после свърши.

Тъй като нямаше да се види с Шарлът или Оливър отново скоро, тя ги прегърна и обеща да се обажда по-често. Хвана Лиам за ръката, така че сестра й да забележи, и му се усмихна, докато вървяха по коридора. Беше решила, че да се държи така, сякаш ходеха, бе за предпочитане пред това да каже на Шарлът, че работи за Лиам. Дори не можеше да си представи безбройните въпроси, които биха хрумнали на сестра й.

Щом Шарлът и Оливър им обърнаха гръб, Алисън се опита да отдръпне ръката си, но Лиам не я пусна. Очите му проблясваха дяволито. Ако не знаеше, щеше да си помисли, че всъщност бе прекарал хубаво тази вечер.

Сякаш прочел мислите й, той каза:

— Беше забавно.

— Не, не беше.

Той се засмя.

— Притесняваше се да не кажа нещо за специалните ти компютърни умения, нали?

— Не се притеснявах. Бях… загрижена — отвърна тя. — Защо не ми каза, че заминаваш за Лондон в понеделник? — Нямаше абсолютно никаква причина да й го казва, но все пак я тревожеше, че не го беше направил.

— Не стана дума.

— Значи вероятно няма да те видя отново.

— Разбира се, че ще ме видиш. — Той звучеше така, сякаш наистина го мислеше.

— Ще ти липсвам ли?

Неподходящ въпрос, реши тя, прозвуча натрапчиво. Наистина трябваше да се махне от него колкото се може по-скоро, защото нарушаваше способността й да мисли трезво.

— Разбира се.

Тя изчака минута и накрая каза:

— Защо не ме попиташ дали ще ми липсваш?

— Вече знам отговора.

Господи, колко беше арогантен.

— И какъв е той?

— Ще ти липсвам.

Тя сви рамене.

— Може би — каза тя и преди егото му да нарасне, добави: — А може би — не.