Джули Гарууд
В мрежата (13)

Тринадесета глава

Тръгнаха си без настроение да разговарят. Лиам й предложи да я заведе на вечеря, но тя отказа. Беше прекалено уморена, искаше само да си вземе горещ душ и да спи непробудно десет часа.

Не искаше обаче да се сбогува с него.

Само на няколко пресечки от апартамента й Лиам най-сетне наруши тишината.

— За какво си мислиш? Изглеждаш толкова… разтревожена.

Нямаше да му каже истината — че щеше да й липсва. Вместо това се обърна към него:

— Напълно пренебрегна сигналите ми.

— Кои по-точно?

— Поглеждах те, за да разбереш, че искам да се махна от там.

Той се усмихна.

— Аха, имаш предвид свирепите погледи.

— Да, точно свирепите погледи имам предвид — съгласи се тя.

— Вече не бива да се мръщиш. Трябва да бъдеш доволна и адски горда от себе си. Намери доказателството, от което двамата с Алек имахме нужда.

— Доволна съм — настоя тя, което прозвуча нелепо отбранително. — Може би вече няма да ме смятате за толкова ужасен човек.

— Никой не те смята за ужасна — каза той очевидно подразнен. — И защо изобщо те е грижа за чуждото мнение?

Ако трябваше да му отговори честно, щеше да изглежда жалка, макар че понякога се чувстваше точно така. В интерес на истината, единственият й близък човек бе сестра й. Предпочиташе да държи хората на безопасна дистанция. Беше прекалено затворена, интровертна. Не искаше никой да се рови в биографията й, защото се смущаваше и срамуваше. Колкото по-малко знаеха за нея, толкова по-сигурна се чувстваше. Всеки път, когато излизаше извън зоната си на комфорт, се чувстваше уязвима.

Странно, беше толкова предпазлива в личния си живот, но въпреки това беше способна да премахне задръжките си, когато дефилираше с моделите на Джовани. Наистина не можеше да си го обясни, но гримът и дрехите я преобразяваха и я превръщаха в друг човек.

Тя обичаше Джовани от цялото си сърце и му се доверяваше напълно и въпреки че й трябваше известно време, се научи да има доверие и на съквартиранта си Дан. И все пак никой от тях не бе наясно със способностите й. По време на дългия разпит Филипс се отнасяше към нея като към изпечен престъпник. Чудеше се как биха реагирали Джовани и Дан, ако научеха истината за нея. Вероятно нямаше да повярват или щяха да бъдат шокирани.

Приятелството й с Джордан беше различно. Тя знаеше, че Алисън е хакер и бе нарушила няколко закона, но не я изостави. Знаеше и колко неблагополучен беше личният й живот, но и това не я отблъсна. Не бе сигурна, че Джордан ще й донесе торта с пила, ако я пратеха в затвора, но подозираше, че щеше да опита.

— Зададох ти въпрос — напомни й Лиам, прекъсвайки размишленията й.

— Не ми харесва да ме мислят за престъпник.

Преди да успее да й отвърне, тя продължи бързо:

— О, знам какво ще кажеш. „Ти си престъпник.“ Предполагам, че може да се погледне и по този начин. Но всичко това е в миналото. Никога ли не си чувал за втори шанс, за бога?

— Алисън…

Тя го прекъсна, за да си довърши мисълта:

— И затова настоявах наред с имунитета да ми обещаете, че само определени хора ще знаят какво съм направила.

— Спомням си какво ти обещах.

— Знаеш какво ще се случи, ако се разчуе, че съм взела милиони долари. Въпреки че ги предоставих на ФБР, ще бъда добавена към един списък и всеки път, когато правителствена агенция бъде подложена на хакерска атака, ще бъда привиквана и разпитвана. Включването ми в този списък ще ме преследва до края на живота ми.

— Няма да позволя това да се случи — отвърна той с категоричен тон. Паркира колата пред жилищната й сграда и се обърна към нея: — Защо се тревожиш за това?

— Защото ще си тръгнеш и исках да се уверя…

— Искаше да си сигурна, че ще си спазя думата.

Знаеше, че го е обидила. Стиснатата му челюст беше очевиден знак за това. Трябваше ли да се извини? Вероятно щеше да влоши още повече нещата, ако го направеше. Той изглеждаше толкова сериозен и разтревожен.

— Предполагам, че това е последният път, в който ме закара до кибер центъра и обратно — каза тя. — Успех със следващата ти задача.

Портиерът, пенсиониран продавач на коли на име Стамос, отключи стъклената врата и я отвори широко. Алисън му се усмихна, преди да се обърне към Лиам.

— Не е нужно да се качваш с мен. — Задърпа чантата си, но той не я пускаше.

Лиам най-после освободи чантата и я последва по стълбите във фоайето, без да каже и дума. Алисън не можеше да разбере за какво си мисли, но начинът, по който я гледаше, сякаш търсеше отговора на належащ въпрос, я безпокоеше.

Искаше да разбере кога заминава, без да му досажда. Опита се да подходи деликатно.

— Заедно с Алек ли ще заминете, за да проследите изтичането на информацията? Предполагам, че вече си поел друга задача. Или е твърде скоро? Изчакваш да решиш или ще си вземеш няколко дни почивка? Трябва да направиш точно това… — Не можеше да се спре. Толкова за опита да бъде деликатна. Думите й се сипеха една след друга. Не разбираше защо внезапно се почувства толкова нервна. Може би защото се съмняваше, че някога ще го види отново. Може би, след като се отдалечеше от него, щеше да дойде на себе. Сега бе невъзможно да се дистанцира.

Портиерът привлече вниманието им.

— Госпожице Трент, имаше един инцидент, за който трябва да знаете. — Обикновено кънтящият глас на Стамос беше колеблив. Той продължаваше да се взира в Лиам.

— Стамос, това е агент Скот, мой приятел. Кажи ми за инцидента, моля те. — Имаше лошо предчувствие, но се надяваше да греши.

— Имахте посетители — започна той. — Възрастни мъж и жена. Паркираха пред входа, затова видях колата им. Едногодишен „Крайслер 300 С Платинум“ с двадесетинчови полирани алуминиеви джанти, двоен панорамен автоматичен покрив и ксенонови фарове. Доста хубав автомобил — продължи той. — По този имаше вдлъбнатини и драскотини, сякаш от удар с чук. Съсипали са хубавата кола.

Лиам се опита да го върне на темата.

— Казвахте на Алисън за мъжа и жената. Знаете ли кои са?

— О, да, разбира се. Те ми се представиха — вашите леля и чичо. Жената дори извади шофьорската си книжка и ми я размаха пред лицето, за да докаже, че сте с едно и също фамилно име.

Алисън се почувства така, сякаш току-що й изкараха въздуха. Бяха я открили. При това толкова скоро. По дяволите. Беше неизбежно, но се надяваше, че ще им отнеме по-дълго да разберат, че се е преместила, и още повече време, за да намерят новия й адрес. Нямаше този късмет.

— Кога се случи? — попита тя.

— Около четири следобед, може би четири и половина. — Той почеса челюстта си и продължи: — Те бяха… упорити.

Упорити? Това беше меко казано.

— Направиха ли сцена? — попита тя, знаейки отговора.

— Да, може да се каже. Искаха да ви изчакат в апартамента. Отказах да ги пусна, разбира се, и тогава започнаха да крещят. Жената твърдеше, че сте й разрешили. Не се безпокойте. Не бих пуснал никого в дома ви — побърза да я успокои.

— Казаха ли какво искат? — попита Лиам.

— Не, не ги и попитах. Опитаха се да се прокраднат зад гърба ми, за да стигнат до асансьора. Отблъснах ги и отново им казах, че не могат да влизат в сградата. Чичо ви ме заплаши с уволнение. Сигурен съм, че беше в нетрезво състояние.

Разбира се, че е бил в нетрезво състояние. Обикновено започваше да пие около обяд, понякога и по-рано.

На Алисън й се искаше Лиам да не бе станал свидетел на унизителния разказ за нейните роднини. Беше й неудобно да я свързва с такива вулгарни хора. Напомни си, че поведението им не хвърля сянка върху нея, но не беше съвсем убедена.

— Сигурна съм, че е бил пиян, и съжалявам, че е трябвало да се разправяте с тях.

— Сега, след като вече знаете как изглеждат, не ги пускайте вътре. Ако се опитат да нахлуят със сила, се обадете в полицията — нареди Лиам.

— Ще предупредя и другите портиери. Ние сме трима — каза той на Лиам. — Всеки ден отключвам в шест и заключвам в десет. През останалото време наемателите използват собствените си ключове.

— Съжалявам за причиненото неудобство — извини се тя.

Лиам усети унижението в гласа на Алисън и защитните му инстинкти се пробудиха.

— Ти не носиш отговорност за тях — каза той, като я прегърна.

Утешаваше ли я, или я съжаляваше? Алисън не можеше да разбере. Внимателно се опита да се измъкне от ръката му, докато се насочваше към асансьора, но той не й позволи. Вместо това влезе в асансьора заедно с нея и натисна бутона за нейния етаж.

Докато асансьорът се издигаше, емоциите на Лиам водеха яростна битка с трезвата му преценка. Толкова искаше да се погрижи за лелята и чичото на Алисън, за да се увери, че ще я оставят на мира. Но тя нямаше да му позволи да се намеси. Знаеше, че може да се справи и сама. Начинът, по който се противопостави на Филипс, доказа, че може да отстоява своето, но като знаеше какво бе преживяла в това семейство, му се искаше да я предпази от болката. Но и това нямаше да й хареса. Така че той щеше да я остави да се оправя, а ако се наложеше да се намеси, щеше да се увери, че това се случва без нейно знание.

Вратите на асансьора се отвориха и Лиам умишлено забави ход, когато се приближиха към апартамента й. Обзе го странно чувство, с което не знаеше как да се справи. Винаги е бил напълно самоуверен и в състояние да взема правилните решения във всяка ситуация, но сега беше различно. Мисията беше завършила успешно, нали? Предстоеше следващата. Обичайният работен процес. Тогава каква беше причината за нежеланието му да завърши тази фаза?

Причината беше очевидна. Алисън. Не искаше да я оставя, затова умишлено удължаваше престоя си. Знаеше, че трябва да се отнася с нея като с всеки друг сътрудник: да й благодари за приноса, да й пожелае всичко хубаво и да си тръгне. Но тя не беше просто поредният сътрудник. Споменът за сладкия й вкус, когато я целуна, не му даваше покой.

Пред вратата Алисън отново започна да рови в чантата си за ключовете, като се мъчеше да се съсредоточи върху действието. Лиам стоеше толкова близо, че цялото й тяло се напрегна и ръцете й се разтрепериха.

— Предполагам, че няма да те видя отново, тъй като вече не работя за теб, нали? Разбира се, че е така — избъбри тя и кимна, без да вдигне поглед. — Желая ти много късмет. — Много късмет? Не можа ли да измисли нещо по-добро? Чувстваше се като пълна глупачка.

— Защо бързаш да се отървеш от мен? — попита той с усмивка.

— Не бързам. Просто се опитвам да запазя връзката ни професионална. Не искам да… — Тя едва дишаше. Знаеше, че трябва да се отдръпне по-далеч от него, колкото е възможно по-скоро, преди да му разкъса дрехите.

Той взе ключа й, отключи и я последва в апартамента й. Изчака я да си довърши мисълта и когато тя не го направи, я подтикна:

— Не искаш какво?

Тя не можеше да признае похотливите си помисли.

— Няма значение.

Направи грешката да го погледне в очите. Искаше й се да въздъхне. Или да му скочи. Той беше толкова силен и мускулест, нямаше как да устои на русата му коса и ясните зелени очи. Нямаше смисъл да се преструва, че е имунизирана срещу чара му. А може би просто не искаше да го прави повече.

Тя се гордееше със своя самоконтрол. Всъщност беше се похвалила с това на Лиам, но случилото се след това беше извън нейната власт. Поне така се самозалъгваше. Притисна се към него, сложи ръце на раменете му и почти го задуши с целувка. Целувката беше гореща, чувствена, подканяща. Изля сърцето си в тази целувка и ако той я отблъснеше сега, нямаше да знае как да продължи напред. Искаше той да почувства страстта, която изпитваше, и да я пожелае така силно, както тя него. Разтвори уста и погали с език неговия. Притисна се още по-плътно до него. Да бъде агресивна беше нещо ново за нея, но откри, че й харесва… с него. Тя му вярваше, което в съзнанието й беше нещо рядко и красиво — и затова можеше да прати предпазливостта си по дяволите и да си позволи да бъде дива.

Всички аргументи се изпариха от съзнанието на Лиам. От мига, в който я срещна, копнееше да я вземе в обятията си. Кого заблуждаваше? Искаше повече от това. Искаше я в леглото си, под себе си, навсякъде. Да запази връзката им на професионално ниво беше сред най-големите предизвикателства в живота му, но знаеше, че докато отговаря за задачата, не може да се поддава на чувствата си. Сега тя вече не работеше за него, аргументира се той. Не й беше нито шеф, нито колега. Работеше за Филипс.

Обви ръце около нея, сграбчи я и я повдигна, така че ханшът й се притисна към неговия. Устните й бяха меки и топли и той не можеше да им се насити. Знаеше, че нещата излизат извън контрол, но страстта ескалираше толкова бързо, че не можеше да се застави да я пусне. Когато най-после вдигна глава, видя, че лицето й беше поруменяло и беше останала без дъх. Боже, колко красива беше. Тя се опита да се сгуши в прегръдката му, но той сложи ръце на кръста й и не й позволи да помръдне.

Дълго се взира в нея и после попита с дрезгав глас:

— Искаш ли да го направим?

Въпросът я шокира.

— Да направим какво?

Сега той изглеждаше изненадан. Тя направи крачка назад. Разбира се, че го желаеше, но това, че го нападна, превръщаше ли я в секс маниачка? Но пък какво лошо имаше в това да прекара една невероятна нощ с него, преди да си тръгне? Нищо, реши тя, така поне любопитството й щеше да бъде утолено. Да, сестрите от „Свети Доминик“ биха се ужасили от нейната липса на морал и без съмнение биха й казали, че ще се озове в чистилището за хилядолетие заради нечистите си помисли. Не я бе грижа. Въпреки че нямаше голям опит, тя беше правила секс и не бе кой знае какво. Не бе имала особено желание да го направи отново. Докато не срещна Лиам. С него всичко беше различно.

— Алисън, отговори ми. — Лиам знаеше, че ще я пусне и ще си тръгне, ако тя го поискаше, но се молеше на бога да пожелае да остане.

— Да, искам да го направя — отвърна тя най-после. — Нека да го наричаме правене на любов. — Когато той реагира на декларацията й, тя го мушна с пръст в гърдите. — Не смей да ми се присмиваш.

Усмивката му беше изпълнена с нежност.

— Предпочитам да го наричам това, което е. Секс.

— Трябва ли да си толкова точен?

Той сви рамене.

— За да избегнем недоразуменията. Животът ми е хаотичен и не бих могъл да се посветя на сериозна връзка.

Що се отнасяше до романтика, на този мъж определено му липсваше финес. Но какво ли пък знаеше тя? Единствената романтика, която познаваше, беше тази от телевизията.

— Добре, без каквито и да било недоразумения, без усложнения, без ангажименти. Съгласен?

— Съгласен. — Той прозвуча облекчен, което й се стори оскърбително. Да не си е мислил, че ще поиска годежен пръстен?

Тя отново обви ръце около врата му и допря буза до гърдите му.

— Може би трябва да го направим в писмена форма. За да не се тревожиш.

Той скри усмивката си и каза:

— Идеята си я бива.

— И да го заверим нотариално.

Той се засмя.

— Подиграваш ли ми се? — Той я стисна. — Просто не искам да те подведа.

— С всички жени с които спиш ли го обсъждаш? Предполагам, че не съм ти първата. — Странно, но мисълта за Лиам с друга жена я подразни. Не беше нейна работа, нали? Но я интересуваше.

— Не.

— Не, какво?

— Не, никога не съм го обсъждал с друга.

Тя се наклони назад, за да погледне в очите му.

— Защо?

— Ти си различна.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Нито едно от двете — отвърна той. — Просто е различно.

Тя въздъхна.

— Наистина знаеш как да развалиш настроението. Мисля…

Щеше да му каже, че е по-добре да си върви, но в мига, в който устата му покри нейната, всяка мисъл изчезна. Целувката беше силна и откровено властна. Боже, колко й харесваше начинът, по който езикът му я завладяваше, и тя се включи в ритуала, притискайки ханша си към него всеки път, когато езикът му потъваше в нея.

Трепереше, когато той вдигна глава. Влязоха в спалнята и застанаха пред леглото един срещу друг, докато се събличаха. Той свали сакото и вратовръзката си, тя изрита високите си обувки и се обърна, за да може да разкопчае роклята й. Нямаше нужда да му казва какво иска. Просто вдигна косата си и изчака.

Лиам се наведе, целуна я по шията и се усмихна, когато видя, че кожата й настръхна. После смъкна ципа надолу до кръста й. Светлината от банята хвърляше сенки върху леглото и златистото й тяло. Той се възхити колко гладка и съвършена беше кожата й.

С разтуптяно сърце Алисън свали бавно роклята си, внимателно я сгъна и сложи на близкия стол. Умишлено се бавеше, за да се овладее, но впоследствие се отказа и се обърна към него.

Лиам трябваше да си напомни да диша при вида на черното й дантелено бельо. Тя беше най-сексапилната жена, която някога бе виждал, и я желаеше от момента, в който я срещна. За секунди той извади пистолета и значката си и ги сложи върху нощното шкафче. Тя се опита да разкопчае ризата му, но ръцете й трепереха толкова силно, че не успя да го направи. Той се зае със задачата, без да откъсва очи от нея.

Изражението му накара Алисън да се изчерви. Тя зарови пръстите на краката си в килима и се втренчи в него. Наистина беше красив, помисли си, знаейки, че няма да му хареса да го чуе. Сложи ръка на гърдите му и прокара пръсти към колана на панталона му.

— Нервна съм — прошепна тя.

— Знам — отвърна той, усмихвайки се.

Тя прокара пръсти през косата си и я отметна женствено назад.

— Не разбирам защо. Свикнала съм да събличам дрехите си пред мъже.

Това изявление предизвика реакция у него. Точно сваляше ципа на панталона си, но спря и каза:

— По дяволите, няма начин да повярвам, че правиш секс безразборно.

— Какво? Не, разбира се, че не. Но ако все пак го правех?

Той сви рамене, че това няма значение за него.

— Пак бих те желал.

— Не го правя — заяви отново.

— Добре. Харесва ти да си събличаш дрехите…

— Пред мъже — завърши тя. — Това ми е работата. — Тя се усмихваше и се чудеше колко време ще му трябва, за да го осъзнае.

Ако не беше толкова разсеян от убийственото й тяло, щеше да мисли по-ясно и да схване веднага. Когато най-после осъзна значението на думите й, той се засмя.

— Ти си модел.

— Да.

Съблече останалите си дрехи и я привлече в прегръдка, преди тя отново да се почувства нервна.

— Няма да правим нищо, което не искаш — обеща той.

Той целуваше шията й, което я караше да потръпва. Тя го дръпна за косата, за да го накара да я целуне по устата. Сега тя беше агресивната. Езикът й погали неговия и когато почувства как я притисна по-силно, разбра, че това му харесва, така че го направи отново. Искаше да го накара да загуби контрол и изведнъж осъзна, че тя губи своя.

Лиам свали останалата част от дрехите й. Устата му не се отделяше от нейната и тя дори не осъзнаваше какво е направил, докато гърдите й не се притиснаха към неговите. Чувството беше прекрасно. Усети топлината и силата, които се излъчваха от мускулите му. Всичко в него я възбуждаше. Начинът, по който я галеше, секси ръмженето, когато му харесваше, ароматът му. О, боже, миризмата му беше чудесна. Не беше на афтършейв, а на смесица от душгел и мъжественост. Чисто и мъжко. Греховна секси комбинация, която много й допадаше. Когато се опита да се отдръпне от нея, тя отвърна, като захапа устната му със зъбите си. Искаше да продължи да го целува и той й се подчини.

Лиам вече беше възбуден и болезнено искаше да бъде в нея. Знаеше, че тя не е готова, и когато тя помръдна ханша си, за да го обгърне с бедра, той изстена и пое дълбоко дъх. Не знаеше как го направи, но издърпа завивките, преди да паднат заедно на леглото. Тя беше в прегръдките му, върху него.

— По дяволите, толкова си нежна.

Алисън вдигна глава и го погледна с палав блясък в очите.

— Сега си точно където те исках.

— Така ли? — Бързо се завъртя и тя се озова на гърба си, а Лиам се наведе над нея. — Сега аз те хванах.

Когато се премести, космите по гърдите му я погъделичкаха. Чувството беше толкова хубаво, че й се искаше той отново да се размърда.

Лиам я целуваше страстно, решил да я подлуди. Беше мъчително да се въздържа съзнателно и да не бърза прекалено.

Вече неспокойна, тя започна да се движи. Пръстите на краката й потъркаха неговите и тя инстинктивно се изви към него. Той я целуна под меката част на ухото и след това прошепна всички еротични неща, които щеше да направи с нея. Тя вече беше толкова възбудена, че имаше чувството, че гласът му бе достатъчен да я тласне отвъд ръба.

С чувствено желание Лиам продължи да целува всеки сантиметър от тялото й. Повечето манекенки бяха слаби като закачалки, но Алисън имаше извивки. Пълни, сочни гърди, тясна талия, перфектни бедра и дълги крака. Дупето й също беше почти перфектно.

Той целуна вдлъбнатината между гърдите й, а когато езикът му се плъзна по едно от зърната й, тя почти скочи от леглото. Той го пое в устата си и започна да смуче, докато галеше другата й гърда. Продължи по-надолу. Езикът му описа кръг около пъпа й. Ръцете му бяха навсякъде. Разтвори бедрата й тя помисли, че предварителната игра е свършила. Но сбърка. Той целуна корема й, после се плъзна по-надолу. Тя си пое рязко дъх, когато започна да я люби с езика си. Беше толкова чувствено, толкова шокиращо, толкова прекрасно, че усети, че губи контрол, и това я ужаси. Тя извика и се опита да го отблъсне, но не успя. Желанието бързо я завладя. Никога преди не го бе преживявала.

Оргазмът й я изуми. Заливаха я вълна след вълна на непоносимо удоволствие. Тя се вкопчи в него и извика името му.

Той почувства мига, в който тя достигна кулминацията, надигна се, целуна я жадно и проникна в нея. Тя беше влажна, гореща, готова за него и адски тясна. Щом влезе изцяло в нея, той се принуди да спре и да й даде време да се приспособи към него.

— Добре ли си?

Ноктите й се забиха в раменете му. Тя вече усещаше как възбудата й нараства.

— Не спирай. Моля те, не спирай. — Не беше сигурна дали го извика или прошепна.

— Нямам никакво намерение да спирам.

Харесваше му да чувства как тя го притиска, докато той бавно се отдръпва и после я люби все по-бързо и по-бързо. Повтаряше си да забави темпото, да се наслади на момента, но тялото му не му се подчиняваше. Нито пък тя. Алисън повдигна краката си и ги уви около него, поемайки го по-дълбоко в себе си, и после започна да стене.

Разбираше, че е близо. Ръката му се спусна между телата им и той погали мястото, където знаеше, че ще я подлуди. Тя извика, стегна се около него и отново достигна кулминацията. Той изпита собственото си освобождаване заедно с нея.

Алисън се почувства така, сякаш бе стигнала до звездите и се носеше надолу към земята. Това беше най-невероятното усещане, което бе изпитвала. Но също и страшно, защото беше изгубила всякакъв контрол. Тогава разбра, че му се беше доверила изцяло, и се изуми колко бързо се беше случило. Все още беше вкопчена в него и не искаше да го пусне. Веднага щом се осъзна, се насили да се отдръпне. Ръцете й се отпуснаха отстрани. Сърцето й все още блъскаше в гърдите й и все още дишаше тежко, опитвайки се да дойде на себе си.

Лиам възприе трудно това, което току-що се бе случило с него. Беше изпитал бог знае колко оргазми, но никога нещо подобно. Веднага щом тя го пусна, той я целуна леко по устните, после се отдръпна, стана и влезе в банята. Не се забави дълго. Алисън спусна краката си отстрани на леглото и точно щеше да стане, когато той я сграбчи за талията и я сложи върху себе си.

— Сега ти можеш да бъдеш отгоре — каза той и се ухили.

Тя скръсти ръце на гърдите му, облегна брадичката си върху тях и се взря в красивото му лице. Странно, но вече не се чувстваше несигурна, нито уязвима, и не се нуждаеше от одобрение или ласкави думи. Той я галеше по гърба и усещането беше прекрасно. Беше й трудно да повярва, че лежи чисто гола върху гол мъж. Но не просто кой да е мъж, а Лиам, който приличаше на гръцки бог и бе най-сексапилният мъж на света. Бе толкова… мъжествен.

— За какво си мислиш? — попита той, като отметна кичур коса от челото й.

— Имаш красиви очи.

— Нима? — Ръцете му се спуснаха по гърба й. — А ти имаш страхотен задник.

Тя завъртя очи.

— Само ти би забелязал задните ми части.

— Всеки мъж, покрай когото минаваш, ги забелязва, сладурче.

Тя се засмя.

— Няма как да знаеш.

Усмихна й се дяволито.

— Разбира се, че има. Обсъдихме го и стигнахме до единодушното решение, че задникът ти е страхотен.

Протегна ръка към тила й и я привлече надолу да я целуне. Устата му покри нейната и езикът му се движеше в нея, галейки я.

— Обичам вкуса ти — прошепна той, преди отново да я целуне.

Не можеше да й се насити. Вече беше възбуден и искаше отново да правят любов.

— Искаш ли?… — Спря се, осъзнавайки, че вероятно това не бе правилният начин да го каже.

Тя разбра.

— О, да, искам — прошепна.

Целуна меката кожа под ухото му, а след това го захапа. Той стегна прегръдката си, с което й показа, че му харесва, и тя стана по-смела. Смъкна се по-надолу, отстранявайки ръцете му, за да може да целуне гърдите му, после по-надолу, докато зацелува пъпа му. Определението за „твърди като скала“ коремни мускули важеше в пълна сила за него. Дългата й копринена коса погали кожата му. Когато се опита да се премести по-надолу към бедрата му, той я дръпна нагоре, поклати глава и каза:

— Ако го направиш, няма да издържа.

— Но аз никога не съм… и исках да опитам.

Той я обърна по гръб. Беше откровение, че го желаеше толкова скоро след като получи удовлетворение и че го иска толкова отчаяно — почти неистово. Любенето им беше диво, неконтролируемо и разтърсващо. Тя никога не беше изпитвала оргазъм преди, а сега преживя три. Беше изтощена.

Лиам легна до нея и двамата се загледаха в тавана, опитвайки се да си поемат дъх. Когато събра сили, Лиам влезе в банята, след това започна да се облича. Внезапно Алисън се почувства уязвима, сграбчи халата си и го облече. Завърза колана и се облегна на таблата на леглото, като го гледаше. Косата й висеше от едната страна на лицето. Тя нетърпеливо я отметна назад, докато го чакаше да й каже нещо.

— Трябва да тръгвам — каза той, като седна на леглото и посегна за мокасините си.

Докато закопчаваше ризата и запасваше кобура си, тя осъзна, че той иска да си тръгне. Всъщност нямаше търпение по-бързо да се махне оттам.

Тя влезе в кухненския бокс и взе бутилка вода от хладилника. Ръцете й трепереха така, че успя да отвори капачката едва на третия опит. Последствия от секса, предположи тя. Краката й също трепереха.

Лиам влезе точно в момента, в който тя се обърна, затова се блъсна в гърдите му. Предложи му водата. Той отпи голяма глътка, после я остави на плота и я привлече в обятията си.

— Трябва да тръгвам — прошепна й.

— Знам.

— Утре ще се наспиш, а в понеделник започваш работа за Филипс. На твое място бих използвал ползотворно всяка свободна секунда.

— А от понеделник, бог да ми е на помощ, така ли?

Той се усмихна.

— Точно така.

Макар да искаше, тя не го попита какво ще прави. Проучването й в кибер центъра му беше дало доказателството, от което се нуждаеше, но Лиам все още имаше работа. Предполагаше, че ще проследи виновника за изтичането на информацията, ще го разпита и арестува. Бе свършила своята част от сделката.

Лиам я пусна и се отдръпна назад. Посегна към бутилката и отпи още веднъж, облегна се на плота и се втренчи в пода, сякаш изучаваше плочките. Преди няколко минути тя беше убедена, че е готов да побегне, но сега сякаш не бързаше да си ходи. Когато Алисън се наведе по-близо и разгледа лицето му, по дълбоката бръчка на челото му разбра, че се е замислил за нещо важно. Предположи, че е свързано с работата му.

— Каза ли на Алек какво открих? — попита тя.

— Да. Кога ще се дипломираш?

Смяната на темата я изненада и я накара да поспре за миг, преди да отговори:

— След един месец.

Той кимна.

— А леля ти и чичо ти? Кога ще говориш с тях?

— Не знам.

— Те няма да се откажат.

— Това ми е ясно.

Той я прегърна и тръгна редом с нея към вратата. С ръка на дръжката, каза:

— Искам да присъствам, когато се изправиш срещу тях.

— Защо?

— Просто искам.

— Мога да се справя с тях. Нямам нужда някой друг да води моите битки.

— Просто искам да ги видя в действие — призна смутено той.

Тя поклати глава.

— Ще го заснема специално за теб.

Той се засмя, целуна я и си тръгна.

Тя заключи вратата и се облегна на нея. Не знаеше какво бе очаквала, но не и да си тръгне без „благодаря“ или „беше страхотно“, или поне „приятен ден“. Напомни си, че бяха сключили споразумение. Без ангажименти, без усложнения. Така че фактът, че си беше тръгнал толкова бързо, след като се бяха любили, не бе необичаен.

Само дето сърцето й се късаше.