Адриен Йънг
Небе в дълбините (21)

Глава 21

Зората се сипваше над селото, когато Фиск се върна от реката. Халвард свали сандъче с инструменти от стената и го отвори, подреждайки ги един до друг върху опъната кожа. След като Фиск ги прегледа, момчето ги преметна през рамо и се отправи към вратата, залитайки под тежестта им. Когато я отвори, видях, че членовете на клана рики вече се събираха от другата страна на пътеката, поздравявайки се един друг в студа на утрото.

Инге ми подаде кошница с риба, все още студена от речната вода.

— Изчистена е. Когато слънцето се вдигне, я сготви и ни я донеси.

Настръхнах и отправих очи към къщата на Керлинг, където множеството се увеличаваше.

Инге, Фиск и Ири последваха Халвард през вратата. Останалите рики вече се залавяха за работа, увити в дебели кожи. Деца тичаха по пътеката и гонеха пилетата и аз се облегнах на стената, гледайки ги през прозореца. Мъжете довлякоха огромни дънери от гората и жените се настаниха на земята, за да ги рендосат. Наведени ниско над отрязаните стволове, те стържеха суровото дърво с дълги равномерни движения.

Аз почистих желязното котле над огъня и изринах пепелта от огнището, заслушана в тях. Когато ниският гърлен смях на неколцина мъже отекна, ръцете ми застинаха върху твърдия ръб на масата и сърцето ми се сви. Беше твърде познато. Твърде много като у дома.

Отидох в задната част на къщата, където не можеха да ме видят, и изпрах дрехите, които Инге беше натрупала в една кошница. Ръцете ми порозовяха от студената вода, кокалчетата ми се схванаха, докато ги прокарвах по дъската за пране. Ако си бях у дома, щях да правя същото. Да ловя риба с баща ми или да върша домакинската работа с Мюра. Зачудих се какво ли правеше тя сега. Зачудих се дали тренираше с нов партньор за битките.

Зимата беше любимият ми сезон във фиорда, когато всичко беше покрито с тънка ледена коричка. Всяко стръкче трева искреше на слънчевите лъчи. Открай време така си представях Солбьорг. Почти всяка нощ си представях майка ми там, седнала на някой склон, с разстлана около себе си пола.

Прострях дрехите върху оградата, изглаждайки плата, развяван от вятъра. Когато заобиколих къщата, гредите на едната от стените на плевнята вече се издигаха. Постройката беше близо до къщата, голяма колкото да побере десетина-петнайсет кози. Ако се трудеха, Керлинг и Гюда можеха да се издържат, търгувайки с онова, което отглеждаха в градината, и онова, което козите щяха да дават. Ясно бе, че Керлинг не беше ковач или лечител. Беше подготвен да бъде воин. Гюда също. Може би следващия боен сезон тя щеше да се включи на неговото място. Може би щях да я видя на бойното поле.

Взех кошницата с риба от масата и се залових да наклада огън. Рибите бяха съвършено изчистени, по гладката им кожа нямаше нито люспа. Напълних ги с билки и сол и ги подредих върху горещите въглени, за да се опекат.

Наситена, апетитна миризма изпълни къщата и аз усетих как нещо в гърдите ми отново се свива. Това също беше като у дома. Погледнах през прозореца навън, където риките редяха греда след греда, издигайки стените. В Хюли често работехме на лодките на онези аски, които бяха прекалено стари. Грижехме се за техните животни, а баща ми ме караше да проверявам и техните капани за риба на кея, когато наглеждах и нашите. Кланът рики също се грижеше за своите членове.

Когато кожата на рибите стане хрупкава и започна да се отделя от месото, ги извадих от огъня и ги подредих в голяма дървена купа. Събрах сили, преди да отворя вратата, и излязох в обедното слънце навън, подпряла купата на хълбока си. Очите ми бяха приковани в Инге, която навиваше въже заедно с една друга жена. Пътеката се разшири, когато минах през портата, и една фигура, която зърнах с крайчеца на окото си, ме накара да се дръпна назад. Препънах се и замалко да изпусна рибата, ако една ръка не се бе протегнала и не ме беше уловила над лакътя.

Керлинг.

Стоеше до портата на Инге, облегнат на един от стълбовете. Възвърнах си равновесието, но останах да стоя там, взирайки се в него. Ала неговото внимание беше насочено към плевнята, която се издигаше греда по греда. Гледаше как риките работят, скрит в сянката на дървото.

Болката и унижението от раната му бяха изписани красноречиво върху лицето му. Беше зависим от членовете на клана си по начин, по който никой не би искал да бъде. Ако беше баща ми, би се чувствал по същия начин.

— Благодаря ти — прошепнах, опитвайки се да не покажа съжалението, което изпитвах към него.

Очите му се обърнаха към мен, сякаш изведнъж си беше дал сметка за присъствието ми, и аз се обърнах и прекосих пътеката, прекрачвайки портата на неговата къща. Чукането и стъргането спряха, когато работещите рики ме забелязаха, и всички глави се обърнаха, докато отивах към Инге. Някой се изпречи на пътеката пред мен и аз спрях, взирайки се в лицето на жена с коса, червена като косата на Мюра.

Усетих как купата ми се изплъзва и когато вдигнах очи, видях Фиск да я взема в ръцете си. Кимна ми, отпращайки ме да си вървя, и аз прехапах устни, срещайки очите на събралите се рики, които ме зяпаха. Обърнах се рязко, с гърди, свити от болка, която се опитвах да преглътна, докато отивах към портата. Звуците на работата отново се разнесоха зад мен, последвани от песен, подета от мек женски глас. Останалите се присъединиха, пеейки, докато размахваха чуковете и стържеха дървото. Древна мелодия с древни думи.

Долната ми устна потрепери, нови сълзи изпълниха очите ми, докато отивах към портата на Инге. Където Керлинг все така стоеше, скрит в сенките.