Адриен Йънг
Небе в дълбините (15)

Глава 15

Церемонията свърши и събралите се рики се изсипаха в залата в дъното на ритуалната къща като риби, изливащи се от мрежа. Инге дойде да ме вземе, карайки ме да застана до едно буре с пиво, за да прислужвам. Държах очите си наведени надолу, опитвайки се да остана невидима, докато те се редяха пред мен. Каквато и гордост да бях имала в себе си, не можех да я докосна. Вземах чашите им, пълнех ги и им ги връщах, без да обръщам внимание на ругатните върху устните им.

Гласове изпълваха стаята, докато риките, насядали около дълги маси, отрупани с печено еленско месо и яхния, се хранеха заедно. Ири седеше с Инге, Фиск и Халвард до далечната стена. Руна беше в другия край на същата маса заедно с мъж и жена, които изглеждаха като нейни родители, и три по-малки деца.

— Здравей. — Талата стоеше пред мен с чашата си в ръка, приковала поглед в лицето ми. — Ти си момичето аска, което доведоха от Аурвангер, нали? — попита и наклони любопитно глава на една страна.

Онези, които стояха наблизо, я чуха и аз видях как идват по-близо, сложили ръце на оръжията си. Настръхнах.

— Много си красива, дори с всичко това. — Тя махна с ръка към избеляващите синини по лицето ми, усмивка изви устните й. — Как се казваш?

Пристъпих от крак на крак, поемайки чашата от ръката й, без да отговоря. Очите й ме гледаха изучаващо, докато я пълнех. Когато й я подадох, остана на мястото си, без да помръдва и без да откъсва очи от мен.

— Тала. — Едра, закръглена жена се приближи до нея, прошепвайки нещо в ухото й. Талата кимна, вниманието й беше отвлечено от мен и насочено другаде. Погледна ме за последно и се отдалечи. Събралите се наоколо рики продължаваха да се взират в мен.

— Аска. — Халвард си проправи път между телата пред мен и ми подаде една чаша, усмихвайки се широко. — Видя ли Фиск и Ири?

Вниманието ми все още бе заето от наблюдаващите ме рики.

— Когато стана достатъчно голям, за да се бия, аз също ще бъда почетен — заяви и скръсти ръце върху плота.

Казала бях същите думи на баща си. Когато с Ири бяхме деца, седяхме на входа на селото и гледахме как воините на аска отиват в битка. Нямахме търпение да се присъединим към тях. Бяхме на единайсет и дванайсет години, когато желанието ни най-сетне се сбъдна. Само след пет години и това на Халвард също щеше да се сбъдне.

Той пое чашата от ръката ми и се втурна нанякъде, разплисквайки пивото, докато се отдалечаваше. Когато стигна до масата си, се покатери на пейката и прошепна нещо в ухото на Фиск. Очите на Фиск се обърнаха, срещайки моите през стаята, докато Халвард му подаваше пивото. Отпи голяма глътка, гледайки ме над ръба на чашата.

Друг дюр зае мястото ми, когато Инге поиска да разчистя масите; аз взех една празна кошница и се залових да я пълня с мръсни купи и лъжици. Движех се предпазливо из стаята, внимавайки да не докосвам, нито да поглеждам когото и да било. Когато стигнах до масата на Ири, Фиск седеше сам с празната си чаша, облегнат на стената.

Разчистих бъркотията, слагайки костите от месото в едната половина на кошницата, а съдовете — в другата. Ири беше застанал край стената до Руна и когато го видях, се заковах на място, стиснала една купа в ръцете си. Разширените ми очи се спуснаха надолу и аз преглътнах изгарящата жлъчка. Ръката му беше отпусната до тялото му, пръстите му — преплетени в нейните.

Забих очи в масата; гледката изгаряше ума ми така, както горещият нашийник беше изгорил кожата ми. Когато отново вдигнах очи, Руна се смееше и аз пуснах купата в кошницата така, че тя издрънча.

Дръпнах се от масата и прекосих залата, промушвайки се между събралите се рики. Изхвръкнах навън и пуснах кошницата в снега. Съдовете се изсипаха на земята, а аз стиснах очи, опитвайки се да запазя равновесие, докато светът се въртеше около мен. Студеният въздух изгаряше сухото ми гърло, мускулите ми потръпваха.

Чудела се бях какво би могло да разкъса връзката между един аска и неговия клан и да го накара да се обърне срещу събратята си. Какво би могло да го накара да остави собственото си семейство. Винаги бях мислила Ири за силен. Мъдър. Ала брат ми беше глупак. Беше се отказал от нас заради едно момиче рики. А ако Ири беше в състояние да стори нещо такова, какво правех аз тук? Последвала го бях в гората. Тръгнала бях след него. Рискувала бях всичко. За това.

Той не просто беше станал един от тях. Беше влюбен в една от тях.

— Какво правиш тук?

Един рики стоеше на входа на ритуалната къща, стиснал дръжката на брадвата си в ръка. Снежинки полепваха по червената му брада и аз сведох поглед към преобърнатата кошница в краката ми.

— Какво правиш тук, аска? — изръмжа той.

Приклекнах, за да събера чиниите и кокалите, подреждайки ги внимателно в кошницата. Ботушите му изскърцаха в снега, докато той се приближаваше до мен. Останах на мястото си, държейки кошницата между нас. Когато той направи още една крачка, трябваше да отстъпя назад.

Погледът му се спусна към копчетата на роклята ми.

— Не знаех, че под онази кожена ризница се крие жена.

Опитах се да го заобиколя, но той ми препречи пътя. Очите ми се спряха върху ножа на хълбока му.

— Ако бях знаел, може би сам щях да те купя. — Усмихна се и пръстите му стиснаха по-силно дръжката на брадвата. — Може би Фиск ще ти вземе добра цена.

Доближи лицето си до моето и когато почувствах горещия му дъх върху кожата си, посегнах и издърпах ножа от кръста му, допирайки студеното острие до врата му. Притиснах го под челюстта му и го погледнах в очите. Тялото ми престана да потръпва, борбеността в мен се пробуди. Чух звука на дъха, който си пое и изпусна рязко от изненада, и притиснах острието малко по-плътно.

Развеселеността в очите му си беше отишла; ръцете му се вдигнаха нагоре, тялото му застина до ножа. Спокойствие се разля във всяко тъмно кътче в мен. Исках да продължа да натискам, докато меката кожа се разкъса под острието. Докато не почувствам топлината на кръвта му върху вкочанената си кожа. Исках да почувствам каквото и да било, освен усещането от предателството на брат ми. Ето къде беше мястото ми. Да проливам кръвта на риките. А сега брат ми беше рики.

— Аска.

Вдигнах рязко очи и видях Фиск на прага на ритуалната къща. Погледът му се местеше между мъжа и мен, докато пристъпваше към нас.

Очите на другия рики бяха впити в мен, дишането му все още беше тежко. Стискаше зъби с почервеняло лице, когато Фиск стигна до нас. Пръстите на Фиск се сключиха около ръката ми и той откопчи ножа от хватката ми. Пусна го на земята и ме задърпа към дърветата.