Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (66)

64.

Сърцето на Трип препускаше, когато излезе от „Костко“ и мина през паркинга до вана. Баща му се хвана на въдицата, ала после го изпусна.

„Никога не позволявай на другия да ти види картите“, учеше го дядо му още преди години. А Трип беше изиграл коза си, който дори не беше в ръката му. Флашката.

Сега Хънтър знаеше, че съществува, и щеше да прерови къщата в опити да я намери. Рано или късно щеше да стигне до стаята на Питър и всичко щеше да приключи.

Трип седна зад волана и набра Патрис.

— Трип, олекна ми. Хубаво, че се обади — зарадва се братът на Питър. — Добре ли си?

— Добре съм, но наистина се нуждая от тази флашка, за която ви казах. Намерихте ли я вече?

— Огледах, няма я никъде, но сега съм по-загрижен за теб, отколкото за флашката.

— Не се тревожете за мен. Моля ви само да продължите да търсите. Сигурен съм, че е забутана някъде из вещите на Питър.

— Повечето от тях обаче още са в къщата ви.

— Патрис, вие сте негов брат. Сега всичко е ваше. Дори не трябва да питате никого. Просто идете в къщата и ги вземете. Ще ви дам кода за гаража.

— Мисля, че най-напред с теб трябва да седнем и да поговорим — каза Патрис. — Можем ли да се срещнем някъде?

Трип почувства отзад на врата си студеното дуло на пистолет. Бавно вдигна глава и погледна в огледалото за обратно виждане.

Медисън.

— Не можем да се срещнем точно сега — бързо приключи Трип. — Скоро ще се свържа с вас.

Затвори телефона и се обърна към задната седалка.

От горещото кафе лицето на Медисън беше зачервено и изприщено. Имаше мехури, а отдясно под ухото и белег от електрошоковия пистолет.

— Леле, пич — възкликна Трип, — наистина трябва да отидеш на дерматолог или никой няма да иска да дойде с тебе на абитуриентския бал.

Медисън вдигна пистолета и го стовари тежко върху ключицата на момчето. Болката го прониза чак до мозъка, но Трип прехапа устни, решен да не изкрещи.

— Чух отчаяната ти молба до брата на Питър. Май си загубил доказателството. Знаех си, че никога няма да можеш да се справиш сам.

— Може би. Ала след като уби Питър и Сайлъс и ме заключи на онази лодка, реших, че е по-безопасно да действам като единак. Как така ме намери?

— Въобще не ме затрудни. Знаех, че ще се свържеш с баща ти — само трябваше да го проследя. Наблюдавах ви иззад два палета със салфетки. Не можех да чуя нищо, но по жестовете ви ми се стори, че сключи сделка с него. Колко му поиска?

— Няма значение — отвърна Трип. — Пак ще ти дам твоя дял.

— Ти ще дадеш на мен? — Медисън отново го фрасна с дръжката на пистолета по рамото.

Този път Трип изпъшка.

— Защо го направи? Казах ти, че ще си получиш парите — всичките десет милиона.

— А колко ще вземеш ти? — Медисън се приготви за нов удар.

— Целия милиард. — Трип се хвана за удареното рамо. — Всеки цент, който е спечелил от „Гутенберг“.

Медисън се изсмя.

— И защо ще ти дава цял милиард, след като на мен ми отказа и сто милиона?

— Защото ще плати всичко, което поискам, за да мълча — извика Трип и се извърна, пронизвайки го с очи. — И не го дава на мен. Основавам фондация на името на майка ми. Щом го направя, той ще знае, че никога няма да кажа нито дума за „Гутенберг“. Това би омърсило паметта й.

— Майка ти идеалистка ли беше, Трип? Това ли си взел от нея? Защото очевидно не си наследил убийствения инстинкт за бизнес на баща ти. За него идеалите са празни думи, когато са сложени пари на масата. Хайде да се повозим.

Трип се обърна и запали мотора.

— Къде отиваме? — попита.

Медисън се приведе напред.

— На Източна осемдесет и първа улица. Ще сключа сделка с дявола.

— Защо? Нали ти казах, той се съгласи да плати. Ще прецакаш всичко договорено.

— Ти не загряваш, нали, Трип? Сделките са това, за което живее Хънтър Олдън. И знаеш ли какво му харесва най-много? — прошепна Медисън и Трип усети топлия му дъх в ухото си.

— Какво? — попита Трип, докато потегляше.

— Да получава това, което иска, на най-ниската цена.