Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (56)

54.

Трип се събуди от миризмата на прясно кафе. Беше спал, плътно увит в парката си.

— Най-лошият сън в живота ми — оплака се той и се надигна на горната койка.

— Ще се обадя на рецепцията и ще поискам да ни преместят в първа класа — подхвърли Медисън. — Дотогава не мрънкай, принцесо.

— Съжалявам за вчера — каза Трип. — Оня тип се появи изневиделица и отвори клетката. Нямах избор.

— Винаги има избор — възрази Медисън. — Но стореното — сторено.

— Предполагам, че баща ми е побеснял, след като вече разбра, че не съм отвлечен.

— Не ми е работа да ти отварям очите, хлапе, но ми се струва, че той не дава и пукната пара за теб. Обаче направо излезе от кожата си, като му казах, че знам за проекта „Гутенберг“.

Той си наля чаша кафе.

— Ще се кача горе да изпуша една. Налей си кафе. В шкафа има няколко хранителни блокчета.

Медисън излезе на палубата и запали цигара.

Трип си сипа чаша черно кафе и го последва.

— Мислите ли, че ще плати стоте милиона?

— О, ще ни кацне — закани се Медисън.

Дръпна от цигарата си, обърна гръб на Трип и издуха дима в другата посока.

Трип се стегна. Сега или никога.

Когато Медисън се извърна пак, за да го погледне, ръката на момчето литна нагоре и плисна цялата чаша горещо кафе в лицето му.

Медисън изкрещя, изпусна цигарата си и чашата кафе и закри с длани изгорената си кожа. Трип бръкна в джоба на парката си, извади електрошоковия пистолет, заби го под челюстта на Медисън и изстреля във врата на учителя заряд от 15 милиона волта.

Медисън се свлече на палубата. Помъчи да се изправи, като все още се държеше за лицето с една ръка, но Трип се хвърли върху него, притисна електрошоковия пистолет в задника му и натисна спусъка.

Отне му само три секунди да обездвижи изцяло Медисън. После прерови джобовете му. Пари. Ключове за колата. Липсваше само телефонът, но нямаше време да се връща в каютата, за да го търси. Сграбчи Медисън под мишниците, извлече го по палубата, напрегна се и с все сила го прекатури през борда в ледената Хъдсън.

Затича се покрай десния борд и скочи на кея. Щеше да бъде лесен скок, ако не беше закачил върха на обувката си в кнехта. Приземи се тежко и двата му глезена се подгънаха от удара. Електрошоковият пистолет се изплъзна от ръката му, блъсна се в дървената подпора и отскочи към водата.

Трип се изправи на крака. Паркингът беше само на стотина метра. Затича се, но се почувства като в сън, в който се мъчи да бяга по-бързо, а тялото му отказва. Глезените му горяха, краката му сякаш бяха налети с олово и най-доброто, което можеше да направи, беше да куцука мъчително по заледената пътека към субаруто.

Почти беше стигнал, когато чу вик. Обърна се. Медисън беше излязъл от реката и бавно залиташе към него.

Трип се хвърли към шофьорската врата на субаруто, стисна с две ръце ключа и помъчи да го вкара в ключалката. Не влизаше. Пробва с другия ключ. Също не стана. Като проклинаше, опита отново с първия. Пак нищо.

Превитият и мокър до кости Медисън беше преполовил склона и крещеше името му, кълнеше се, че му прощава, и обещаваше всичко да е наред.

Трип опита още веднъж с втория ключ. Хвана го колкото може по-здраво, постави върха му в ключалката и натисна. Не влезе. Медисън вече беше преполовил разстоянието до него, задъхваше се, пристъпяше трудно, но се приближаваше…

Трип бързо прецени възможностите си. Или трябваше да избяга, или да остане и да се бие. И тогава погледът му се спря върху ненужните ключове за кола и петоъгълното лого на ключодържателя.

Това не бяха ключове за „Субару“.

Медисън беше на по-малко от двайсетина метра, когато Трип отключи предната врата на ръждясалия стар „Додж Караван“, запали с втория ключ, включи на скорост и натисна педала на газта.

Ванът се плъзна през пустия паркинг. Десет метра, двайсет, петдесет.

Трип плачеше, затънал в страхове и в новата реалност. Питър беше мъртъв. Медисън го беше предал. Баща му го презираше… За пръв път в привилегирования си живот Трип Олдън беше сам.

Зави с вана по прохода, после го насочи към свободата. Измъкна се от паркинга и потегли на север по Марин Булевард към тунела „Холанд“ и към града.