Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (52)

50.

Когато разследвате случаи с важни личности, получаването на заповед за обиск е лесно, дори и в петък вечерта. И затова в 8:30 часа с Кайли отивахме към центъра, за да видим какво можем да изровим за Райън Медисън.

Той живееше в четириетажна предвоенна сграда на ъгъла на Източна четвърта улица и Авеню „Д“ в Алфабет Сити, на около половин миля от мястото, където бяха затворени Трип и Лони.

Апартаментът беше типично ергенски, такива бяхме виждали и преди. Претъпкан, но обитаем. Имаше предсказуеми филмови плакати по стените, рафтове, пълни с книги за кино и разпръснати навсякъде дивидита. Като допълнение към атмосферата цялото жилище смърдеше на претъпкан пепелник.

Във всекидневната нямаше нищо, което да свързва Медисън с престъпленията, ала банята беше много по-обещаваща. На мивката имаше флакон с антисептичен спрей „Бактин“, руло марля и друго със самозалепваща се лента. А в кошчето за отпадъци се мъдреха половин дузина окървавени парчета бинт.

— Или се е бръснал пиян — рече Кайли, — или някакво хлапе го е нападнало с макетен нож.

Насочихме се право към кофата за боклук в кухнята. Кайли вдигна капака и не се наложи да ровим надълбоко, за да намерим това, което търсехме. Сива блуза с качулка със син надпис „Янки“. Левият ръкав беше срязан и напоен със съсирена кръв.

— Записвам си — казах. — Да изпратя мила поздравителна картичка на Фани Гитълман от номер 530 на Западна сто трийсет и шеста улица.

Проверихме спалнята. На пода имаше купчина дрехи.

— Черни от главата до петите — отбелязах, — което съвпада с екипа на похитителя, както го описа Лони.

Кайли се засмя.

— Зак, тук е Ню Йорк. Да си целият в черно, не е точно съкрушителна улика. Това е модно.

Отворих вратата на дрешника.

— Добре тогава, колко модни са няколко кутии от оборудване за наблюдение от „Чийтър’с Спай Шоп“? Какво казва „Вог“ по въпроса?

— Да намерим този мръсник.

Трийсет и пет хиляди ченгета имат по-голям шанс от две, така че се обадихме в участъка, за да го пуснат за издирване. След това позвънихме в лабораторията да изпратят експерти, за да маркират и опишат всичко, от което щяхме да имаме нужда в съда.

Единственото, което не можехме да проумеем, беше ролята на Трип Олдън в убийствата.

— Дали е жертва, съучастник, или е ръководил цялата операция? — замисли се Кайли.

— Задраскай последното — казах. — В каквото и да се е забъркал този хлапак, не мога да повярвам, че е планирал или има нещо общо с убийството на Питър. А въз основа на онова, което чухме в „Силвър Муун“, той може би дори не знае, че Сайлъс е застрелян.

— Виновен е за нещо.

— Всички сме виновни за нещо — въздъхнах. — Ала още не ми се побира в главата неговият мотив. Трябва да има по-лесен начин да получиш пари от баща си милиардера, отколкото да имитираш отвличане и да поискаш откуп.

— На този етап не съм сигурна дали въобще нещо ми се побира в главата — каза Кайли. — Вече е десет вечерта, а не съм яла цял ден. Разследващите не трябва да разследват, като я карат на мускули.

— В такъв случай мога ли да те почерпя една вечеря?

— Разбира се. На някое спокойно място.

— Петък вечер в Ню Йорк е. Всяко място, на което си заслужава да отидеш, ще бъде претъпкано със суперготини хора, облечени в черно.

И тогава, без да съм го мислил, изтърсих:

— Какво ще кажеш за моето място? Там е спокойно.

Тя ме изгледа, явно изненадана колкото мен.

— Дали не съм чувала нещо подобно и преди? Първия път, когато дойдох в твоето място, всичко, което имаше, беше половин бутилка евтина водка, остатък от пица и новия албум на „Рейдиохед“. Истинска класа.

— Хайде де, довери ми се поне малко. Изминах дълъг път след Академията. Имам няколко изстудени „Столи“, можем да си поръчаме прясна пица и съм сигурен, че мога да изтегля всякаква хипермузика, която слушат сегашните тийнейджъри.

— Дадено — съгласи се тя. — Ала при същите правила като миналата нощ. Изкарахме петнайсетчасов работен ден, а уикендът ще бъде още по-напрегнат. Трябва да дам почивка на мозъка си. Никакви разговори по работа. Да се ограничим до личните.

Свих рамене.

— Звучи добре.

Беше повече от добре. През последните десет часа си умирах да разбера дали Кайли ще зареже Спенс и ще се върне в базата за запознанства. Нямаше по-лично от това.