Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отдел Специални клиенти (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
NYPD Red 3, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka(2019)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп

Заглавие: Откуп

Преводач: Гриша Александров Атанасов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 17.07.2018 г.

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1833-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9340

История

  1. —Добавяне

43.

— Тук няма никого — разочарова се Кайли, когато стигнахме до училището.

Под никого тя разбираше само пет полицейски автомобила, пожарна кола и линейка, което не е точно масивно присъствие при обаждане на 911 от някое школо.

— Вътре не е имало ученици, затова от централата са го разпространили като нахлуване с взлом, така че още никой не е събрал две и две — казах. — Да влезем, преди да са го направили.

Започнахме с работника по поддръжката. Оги Хофман бе свидетелят, за когото мечтае всяко ченге. Организиран, с ясна мисъл и напълно владеещ детайлите. Но той беше напълно смаян.

— В цялата тази работа няма никакъв смисъл — въздъхна.

След това ни разказа какво беше станало. Добрият самарянин спасява жертва на отвличане. Жертвата изпържва самарянина с електрошоков пистолет. Беше прав. Нямаше никаква логика.

Оги се отказа от безплатен превоз с линейка до болницата.

— Добре съм, а новата ми приятелка ще ме убие, ако не я взема от летището навреме. Трябва да проверя полета, ала хлапето ми взе телефона. Можете ли да ми услужите с вашия?

— Ако телефонът е в него, можем да го проследим — каза Кайли. — Какъв е номерът ви?

Той ни го даде заедно с номера на приятелката му, за да можем да се свържем с него.

Следващият беше Лони Мартинес. Разказът му за отвличането съвпадаше с показанията на госпожа Гитълман. Единствената разлика беше, че тя определяше човека с червената брада като ченге под прикритие. Лони го нарече похитител. След всички отрицания, на които се наслушахме от Олдън, беше приятно най-сетне да чуем как една от жертвите използва точната дума.

— Спомена ли нещо за откуп?

— Колко е поискал ли? Не, но заяви, че бащата на Трип няма да плати, докато Трип не се обади, за да докаже, че е жив.

— Каза ли на Трип на кого да позвъни?

— Не. Само на кого да не се обажда. Никакво семейство. Извади мобилния на Трип и му нареди да набере някого от приятелите си. Трип каза: „Питър, шофьорът ми“. Човекът каза: „Не става“.

Погледнах Кели, после пак Лони.

— А обясни ли защо?

— Според него Питър бил част от семейството — твърде близък. Поиска да избере друг. Така че Трип се обади на един от нашите учители, господин Медисън.

Повярвах му. Отчасти защото съвпадаше с онова, което вече знаех. А и най-вече, след като бях изслушал Оги, разбирах, че Лони Мартинес не би ни излъгал точно за това.

— Един последен въпрос — продължих. — Когато полицията е дошла, в клетката сте били само ти и господин Хофман, а Трип е бил изчезнал. Как стана така?

— Случи се нещо откачено — изпъшка Лони. — Точно когато Хофман ни освободи, оня тип се появи. Видя ни, а после — бам-бам! — свали мен и Хофман, но Трип побягна.

— Къде мислиш, че е избягал? — попита Кайли.

Момчето ни демонстрира най-добрия си безсмислен поглед.

— Не знаех, че е гръмнал и тебе — казах. — Трябва да отидеш в болница.

— Добре съм. Искам само да се добера до някоя пица. Умирам от глад.

— Няма как да те пуснем, докато не огледаме раната. Можеш ли да ми покажеш къде те улучи?

Той издърпа фланелката си и ни показа някакво натъртване на рамото.

— Лошо — кимнах. — А сега дай да видя нараняването от деня на отвличането ти.

— О, то заздравя — отвърна той. — Бях с яке, така че не беше много зле. Остана само това от днес.

— Стой спокойно още няколко минути — казах. — Ще се обадим на баба ти, а после някой полицай ще те закара вкъщи.

С Кайли излязохме в коридора.

— Добра работа, партньоре — похвали ме тя. — Белегът на рамото му беше кафяв, а не яркочервен. И нямаше оток. Това не е прясна рана.

— Значи, сега имаме богат тип и бедно хлапе, които ни лъжат — заключих.

— Забрави всички простотии, с които ни засипа. Още съм шашната от истината. Ти загря ли какво каза той?

— Дали аз съм загрял? Та нали ти хвърлих поглед, за да се уверя, че ти си загряла. Трип е поискал да се обади на Питър. През цялото това време с теб се надявахме да разпитаме Трип за убийството, а както се оказва, хлапето дори не знае, че Питър е мъртъв.