Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (74)

72.

Започнах да чета правата по „Миранда“ на Трип Олдън, но щом стигнах до „Имаш право да се консултираш с адвокат“, той ме прекъсна.

— Да, искам. Обадих се на дядо, преди да се предам. Той ми праща някакъв тип.

Типът се оказа Денис Уолок, известен в юридическите среди като Уорлък Магьосника заради ненадминатите си умения да омагьосва съдебните заседатели. Уолок поемаше само два вида клиенти: мръсни богаташи, които можеха да си позволят астрономическите му хонорари, или мърляви бедняци, за които работеше про боно, за да може да се мъдри в новините в шест часа с блестящите си пледоарии.

Явно дядо Олдън играеше на сигурно. Беше изпратил огнехвъргачка, за да препича филийки.

— Детективи — започна Уолок, — обвинявате ли клиента ми в нещо?

— Вашият клиент е бил жертва на престъпление — казах. — Което вярваме, че сме разкрили. Но имаме няколко въпроса за отвличането.

Уолок кимна и позволи на Трип да разкаже онова, което вече бяхме чули от Гитълман и Лони. Когато стигна до мястото, където се появяваше Оги, попитах очевидното.

— Защо ти трябваше да зашеметяваш спасителя си и да бягаш?

— Не отговаряй на този въпрос — намеси се Уолок. — А вие, детектив, не би трябвало да искате от момче, травматизирано от безумец, да обясни реакцията си, когато съвсем непознат влиза в неговата затворническа килия и предполагаемо го спасява. В онзи момент клиентът ми не е имал доверие на никого. Продължете.

— След като си напуснал училището, първото ти обаждане е било до похитителя — казах. — А после си се срещнал с него в заведението, до което той е убил Сайлъс Блекстоун.

— Това не е въпрос — бързо се намеси Уолок. — И ако изобщо може да се формулира като въпрос, той е без връзка, защото тълкувате неточно фактите. Клиентът ми не се е обадил на своя похитител. Човекът, който го е отвлякъл, е носел различни маскировки и е говорел само през гласов модификатор. Трип не е потърсил него. Не, в страха и отчаянието си той се е обърнал към единствения човек, на когото е смятал, че може да се довери — своя наставник Райън Медисън.

— Знаеш ли нещо за убийството на Питър Шевалие? — попита Кайли.

Трип поклати глава.

— Разкажи ни за флашката, която си му дал.

Магьосникът плесна с длани по масата.

— Този разговор приключи.

— Не и ако го обвиним за нападение срещу училищен служител, изпълняващ задълженията си — каза Кайли, като хвърли последната си филийка към ревящата огнехвъргачка.

Магьосникът се разсмя високо и силно.

— Мислех, че говоря с отдел „Специални клиенти“ — елитен екип, обучен да решава проблемите на хора с богатство и влияние — заяви той. — И възнамерявате да обвините наследника на богатствата на Олдън в простъпка? Това ми намирисва на пътна полиция. Напишете призовка на момчето, детектив, и ще се озовете право там да пишете глоби за неправилно паркиране.

Той се изправи. Трип не помръдна.

— Хайде — подкани го Уолок. — Ще те закарам до дома на дядо ти.

— Само минута. — Момчето ни погледна. — Заловихте го, нали? Медисън. Той дали е…

— Опитахме се да го заловим жив — обясних. — Но не можахме.

— Благодаря — продължи Трип. — Той уби Питър и знам, че бях следващият. Благодаря.

Стана и излезе след Уолок от стаята.

Кейтс беше наблюдавала всичко през огледалното стъкло. Влезе веднага щом те си тръгнаха.

— Доктор Шевалие също ме помоли да ви благодаря. Той си заминава за Хаити веднага щом разчистят снега на сутринта.

— Чухте ли последното нещо, което изрече Трип? — попита Кайли.

— Благодари ви, че сте му спасили живота — отговори Кейтс.

— Хънтър Олдън ни призна, че се е съгласил да плати на Медисън. Планът е бил да му преведе парите утре.

— Е, и?

— Тогава защо Трип смята, че Медисън е искал го убие, ако баща му след денонощие е щял да плати откупа?

— Не знам — замисли се Кейтс. — Онова, което знам, е, че потрошихте кола за един милион долара и спряхте убиец. Като се тегли чертата, бих казала, че сте имали добър ден.

— Недостатъчно — възрази Кайли. — На Хънтър Олдън не му е чиста работата и се опитваме да разберем в какво точно.

— Добре дошли в „Специален отдел“ — изгледа я Кейтс. — На някои от нашите най-добри клиенти не им е чиста работата, но твоята работа е да бъдеш на линия, когато са заплашени. А не да прекарваш времето си, опитвайки се да разбереш какви престъпни и неморални неща вършат извън прожекторите.

— Еха — възкликна Кайли, — това беше…

— Цинично ли? — прекъсна я Кейтс. — Да, случва се с много ченгета. Системата може да те смаже. Но не се притеснявай, Макдоналд, ти си имунизирана.

— Как така?

— Не можеш да се разочароваш от правилата, ако отказваш да играеш по тях.