Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (62)

60.

— Не съм най-проницателният съдник на човешката природа — казах, когато с Кайли се приближихме до колата. — Ала все пак ми се струва, че две напористи жени като вас няма да станат най-добри приятелки.

— Ей, ти не постигна нищо, затова се включих с дълъг пас в последната секунда. Не се получи. Без извинения.

— Не ги очаквам, но би било хубав жест, ако ме оставиш да карам.

Тя ми хвърли ключовете и влязохме в колата.

Десет минути по-късно Лорна, загърната в дебело палто и забрадена с шал, излезе от къщата, подмина ни и продължи по тротоара. Когато стигна на половин пресечка, се обърна и ни направи знак да я настигнем. Последвахме я до обратния завой към Фийлдстън Роуд и спряхме до нея.

— Не исках да ни види как разговаряме. Следи ме от прозореца — обясни Лорна, когато седна на задната седалка. — Казах й, че ни свършва бърбънът и трябва да отида до магазина за алкохол, преди да завали сняг.

— Къде е магазинът? — попита Кайли. — Можем да те закараме.

Лорна се засмя.

— Скъпа, не се притеснявай. Затрупани сме с питиета, ала ги крия. Рийни може да се налива като хамал. Съжалявам, че те прокле.

— Благодаря — отвърна Кайли, — но ти не си създаде всички тези неприятности само за да се извиниш, нали?

— С нея съм по дванайсет часа на ден — продължи Лорна. — Така че чувам много неща. Но не искам господин Олдън да ме уволни, защото съм се разприказвала.

— Хънтър Олдън ли ти плаща, за да се грижиш за Айрин?

— По дяволите, не. Този човек нито се е обаждал, нито е идвал от деня, в който тя се пенсионира. Господин Хъч поема сметките. Не бих направила нищо, което ще го огорчи.

— Хъч иска да намерим убиеца на Питър толкова, колкото и ние — увери я Кайли. — Така че, ако ни помогнете, няма да се огорчи, напротив, ще бъде доволен.

— Съпругът ми Финдли го вози трийсет години. С Финдли познаваме Питър, откакто бяхме деца. Какво искате да знаете?

— Чувала ли си за проекта „Гутенберг“?

— Да. Онзи ден, когато снимаха видеото. Госпожица Айрин го каза случайно, после се разстрои, защото е тайна. Това май не притесни Трип, но след това Айрин заяви, че иска да се изповяда докрай, и си изпя всичко.

— Можеш ли да ни кажеш какво сподели?

— Бяха разни неща за бизнес. Затова, когато се прибрах вкъщи, ги преразказах на Финдли, та дано той да ги проумее. Можете да говорите с него, ако искате.

— И все пак ни кажи най-същественото, което си спомняш.

— Не ме съдете за думата, но основното беше, че госпожица Айрин е шпионирала Хънтър. Той инвестирал куп пари, милион или повече, а тя успяла да го види какво прави и сторила същото, но може би с пет хиляди. Той печелел много, тя малко и всички били щастливи… Ала той не знаел, че тя копира всичките му ходове.

— Не ми изглежда незаконно — казах.

— Същото рече и Финдли. Но тази работа с „Гутенберг“ не била като другите. Всичко било скрито-покрито. Хънтър дори не споменавал на Айрин какво става, затова тя се досетила, че е нещо голямо. И понеже била свикнала с лесните пари, искала и тя да участва.

Лорна се потеше. Свали си шала от главата и попи лицето и шията си с него. Изключих отоплението. Имах бутилка вода на предната седалка. Подадох й я и тя отпи.

— Благодаря! Докъде бях стигнала?

— До „Гутенберг“ — подсказа Кайли. — Айрин искала да участва, но Хънтър я държал настрана.

— А, да. Но тя била потайна. Вече била с една крачка пред него. През цялото време записвала телефонните му обаждания, копирала имейлите му и ги проучвала у дома си всяка вечер. Така че, когато Хънтър започнал да налива огромни пари в сделката „Гутенберг“, Айрин решила, че това е нейният звезден миг, и заложила там всичко до последния цент.

— И какво е станало? — попита Кайли.

— Боже мили, нали видяхте проклетата къща! — възкликна Лорна и се разкиска. Отне й няколко секунди да се овладее. — И така, тя се изповяда, свали този товар от гърба си, а Трип го прие спокойно. В крайна сметка не беше откраднала нищо. Ако Хънтър беше загубил, щеше и тя да загуби. Но накрая призна нещо, което я изяждало отвътре през всичките тези години. „Жалко, че направихме толкова пари за сметка на толкова страдания.“ Това бяха точните й думи. „За сметка на толкова страдания.“

— Какви страдания?

Тя сви рамене.

— Не уточни, но има ли някакво значение? Скъпа, аз съм от Хаити. Изпитали сме повече страдания, отколкото може да си представите. Тази история е стара като света — богатите стават още по-богати за сметка на мизерията на бедните. Единствената разлика в историята на Айрин е, че тя се чувства зле заради онези, които са изтеглили късата клечка.

— Беше ни много полезна — казах. — Благодаря, че откликна.

— Тази среща си остава между нас, нали? — попита тя.

— Имаш думата ми. — Подадох й визитка. — Ако си спомниш още нещо, ми се обади по всяко време.

Лорна отвори задната врата.

— Само още един въпрос — обади се Кайли. — Питър споменавал ли е някога на теб или на съпруга ти нещо за флашка, която пазел за Трип?

— Не — каза тя. После се замисли за миг. — Да не говорите за флашката, която дадох на Трип в деня, когато снимаха видеото?

Направих й знак да затвори вратата.

— За какво по-точно става въпрос?

— Казах ви, че Айрин записвала телефонните обаждания на Хънтър и копирала електронната му поща, за да може да си ги носи вкъщи и да ги изучава през нощта. Съхранявала всичко на флашка. И когато разказа на Трип историята, той я попита дали още е у нея.

— И беше ли?

— Криеше я в музикалната кутия на тоалетката си. Изпрати ме да я взема от горния етаж, а аз я дадох на Трип, но не знам дали той я е дал на Питър.

Благодарихме й отново и тя си тръгна.

А с Кайли останахме в пълно мълчание. Не знаехме какво точно представлява проектът „Гутенберг“, но беше съвсем ясно, че каквото и да имаше на флашката, то можеше да разруши живота на Хънтър Олдън.

Нямах търпение да я намеря.