Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (61)

59.

Попитайте един средностатистически нюйоркчанин какво знае за Бронкс и може би ще си припомни първия си мач на „Янките“ на стария стадион — „Домът, който Рут построи“, или ще се просълзи за канолите „заради които си струва да умреш“ на Артър Авеню. Или пък ще се сети за вълната от палежи, опустошила Южен Бронкс в началото на 1970-те.

Никой от тях няма да спомене Фийлдстън.

На по-малко от двайсет минути от участъка, Фийлдстън е една от най-добре пазените тайни на Бронкс уединен квартал от улички с дървета, старинни домове и заможни бели хора.

— Госпожица Айрин, изглежда, се е справяла доста добре за секретарка — отбеляза Кайли, когато завихме по Гудридж Авеню и паркирахме пред внушителната й каменна къща в стил Тюдор.

Позвънихме и си показахме удостоверенията на жена в униформа на медицинска сестра.

— За откраднатите перли ли идвате? — попита тя.

— Не, госпожо — отговорих. — За обир ли сте съобщили?

— Госпожица Айрин е съобщила миналата седмица. Скрила перлите си, за да не ги открадне някой, но после забравила какво е сторила и се обадила на 911. Вчера прибирах украшенията от коледната елха и познайте какво намерих? Наниз перли. Обадих се в участъка и оттеглих сигнала.

— Идваме заради Питър Шевалие — казах. — Тя наясно ли е какво се случи?

— Видя вън вестника и се разстрои много в онзи момент. Но дали е наясно? Не мога да ви кажа с какво е наясно. Нещата се менят от минута на минута.

Тя ни придружи до всекидневната. Беше същата, която бяхме видели във видеото, а на канапето седеше Айрин Герити и отпиваше от коктейл.

Ние се представихме и тя вдигна чашата си.

— Това е перфектен „Манхатън“ — заяви с доволство. — Лекарят ми позволява да пия по два седмично.

Сестрата, която се беше дръпнала настрани, извъртя очи и ми се стори, че математиката не беше от силните страни на Айрин. Отвеяна и подпийнала. Налагаше се да импровизирам.

— Госпожице Герити — започнах, — дойдохме, за да ви попитаме за Питър Шевалие.

— Красив мъж — каза тя. — Откъде познавате Питър?

— Не го познавам, но разбирам, че вие сте го виждали наскоро.

Тя ме изгледа. Нуждаеше се от още подсещане.

— Бил е тук с… — Не ми се искаше да я лъжа, но трябваше да действам в рамките на нейната реалност. — Бил е тук с Хънтър Олдън. Снимали са видео за рождения ден на Хъч.

— О, да. Спомням си. Посмяхме се. Разказаха няколко истории от войната.

— Хънтър ни спомена, че сте много интелигентен инвеститор.

— Интелигентният беше той. Това момче нарита задниците на всички по Уолстрийт.

— Като гледам този красив дом, бих казал, че и вие сте сритали някой и друг задник.

Айрин отпи глътка от питието си.

— Заради перлите ли сте тук? Мога да ви кажа кой ги открадна.

Не знаех правилата, но бях решен да играя играта. Извадих бележник.

— Това ще ни помогне много — казах. — Видяхте ли кой взе вашите перли?

— И още как. Видях го няколко пъти да дебне наоколо. Беше Труман.

Записах си.

— И как е фамилията на Труман? — попитах.

Айрин се обърна към Кайли.

— Тоя глупак ли е? Труман е фамилията му. Хари С. Труман. Проклетият президент на Съединените щати. Всички онези демократи ламтят за парите ми, а той е главатарят.

— Това ще ни помогне много, госпожо — увери я Кайли. — Сигурна съм, че ще успеем да намерим вашите перли. Благодаря ви за помощта. Време е да си тръгваме.

Даде ми даде знак с глава и двамата пристъпихме към вратата, но изведнъж спря и се обърна към Айрин.

— Имам един последен въпрос — каза мило Кайли.

Айрин се усмихна, решена да ни помогне да намерим мъртвия президент, който беше задигнал перлите й.

Кайли също се усмихна.

— Става дума за проекта „Гутенберг“…

Айрин се сепна.

— Махайте се! — изпищя тя. — И двамата. Вън!

Опита се да стане, но сестрата се втурна и я хвана.

— Махни си ръцете от мен, Лорна. Веднага изхвърли задниците им оттук.

Лорна спокойно я настани да седне отново.

— Ще ги отпратя, госпожице Айрин. Защо не се насладите на питието си, а когато се върна, можем да поиграем канаста.

Айрин не се нави на питието. Втренчи се в Кайли, оголила зъби, и се закани с юмруче.

— Шибана мръсна кучка — изсъска.

Милата малка старица Айрин Герити току-що ни бе показала тъмната си страна.

Лорна ни съпроводи до входната врата.

— И да не се връщате! — извика тя достатъчно силно, за да може да я чуе осемдесетгодишната дама от съседната стая.

После се наведе и понижи гласа си до шепот.

— Чакайте в колата. Ще изляза след десет минути.