Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (59)

57.

— Не знам кога е започнала да изкуква Айрин Герити — каза Мат, — ала е била с всичкия си, когато е врътнала тази сделка с „Гутенберг“. Прегледах до един наличните й банкови записи, но парите, които е направила, никога не са видели бял свят в САЩ. Сигурно са скътани в офшорки.

— Ами къщата й? — попитах.

— Купила я е преди осем години, малко преди да окачи бутонките на стената в „Олдън Инвестмънтс“, но няма никаква следа как е платила за нея — отвърна Мат.

— Сигурен съм, че това е само едно от малкото умения, които е усвоила, докато е работила за Хънтър — казах. — Ще я попитам. С Кайли отпрашваме направо за Ривърдейл, веднага щом се върне от зъболекаря.

Историята със зъболекаря беше, разбира се, пълна измишльотина, но да споделиш с колега „падна ми пломба“, е много по-дискретно, отколкото да признаеш „бракът ми пропадна“.

Върнах се на бюрото си в общата зала, която заема „Специални клиенти“, на третия етаж на 19-и участък. Реших да използвам времето, за да наваксам с набъбващата купчина документи, която е част от блясъка в полицейската работа.

Пет минути по-късно вратите на асансьора се отвориха. Вдигнах очи и се втрещих: към мене се беше запътил последният човек, когото очаквах да видя. Той спря пред бюрото ми и се ухили.

— Честита Нова година, Зак.

Беше Спенс Харингтън, съпругът на Кайли.

Станах и му стиснах ръката.

— Спенс… Кайли не спомена, че се прибираш вкъщи.

— Вероятно защото аз не съм й споменал. Трябва да бъде нещо като изненада. Къде е тя?

Това също е нещо като изненада.

— На зъболекар — казах, придържайки се към историята за прикритие. — Щом се връщаш толкова скоро, предполагам, че Орегон не ти е понесъл особено добре.

— Орегон ли? Зак, аз съм наркозависим. Можеш да произнесеш пред мен рехабилитация. Всъщност там имат хубава програма, но проведох дълъг разговор с моя консултант и той ми каза, че ще ми отнеме шест месеца до година, за да я премина. А независимо какво си мисли Кайли, това е прекалено много време да бъда на три хиляди мили от жена си. Така че намерих друга програма за възстановяване в Ню Йорк. И независимо дали ще й хареса, вече съм тук.

— Е, сигурен съм, че Кайли ще бъде… — затърсих точните думи, за да завърша изречението.

Спенс го направи вместо мен.

— Ще побеснее, но това си е неин проблем. Имам последен шанс да спася брака си и реших, че ще се справя по-добре, ако съм по-близо до дома. Е, какви ги вършите с Кайли?

Да ги вършим? Бях сигурен, че има предвид работата, затова подхванах общи приказки как Нюйоркската полиция е приключила миналата година с най-малко убийства в историята на града, внимавайки да не спомена нищо за Олдън. Колкото и да беше неловко, все пак бе за предпочитане пред алтернативата да седя като идиот и да не разговарям с него.

След десет минути вратите на асансьора се отвориха, от него излезе Кайли и застина. След това изгледа Спенс и поклати глава с отвращение.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— О, скъпа, и аз съм щастлив да те видя — ухили се отново той.

— Ще те попитам другояче — повтори Кайли. — Кога си загуби ума?

— Не е толкова откачено, колкото си мислиш — заоправдава се Спенс. — Записах се в една програма тук, в града. Нарича се „По-добър избор“.

— И с какво „По-добър избор“ е по-добър от онази в Орегон?

— С това, че не е в Орегон — отговори той, ала момчешката му усмивка бързо помръкна. — Хайде, Кайли, недей да съдиш, преди да си научила нещо за нея. Провежда се в Трайбека. От 8 сутринта до 5 вечерта, шест дни в седмицата, и има едни от най-добрите проценти успех на Източното крайбрежие.

— Значи е дневна програма? — възкликна Кайли. — И къде ще си прекарваш нощите, защото мога да ти кажа къде няма да ги прекарваш.

Спенсър ме погледна.

— Казах ти, че ще се вбеси.

— Да се вбеся ли? Та ти даже не разбираш за какво става дума — прекъсна го Кайли. — Имахме сделка и няма да се нанесеш обратно при мен, докато не се възстановиш.

— Знам. Обадих се на Шели. Ще ми позволи да използвам служебния апартамент. Между другото, той също не се радва, че съм се върнал. Каза, че може да ми осигури подслон, но няма да си получа работата, докато не завърша програмата.

— Спенс, това е третата ти рехабилитация за по-малко от два месеца. Какво те кара да мислиш, че ще стане нещо различно?

— Няма да стане — отговори той. — Освен ако не ме подкрепиш. Просто искам да повярваш в мен още веднъж. Това е. Ще ви оставя да работите. Радвам се, че се видяхме, Зак.

Спенс не изчака асансьора. Изниза се надолу по стълбището. Кайли го проследи мълчаливо как си тръгва, а гневът й сякаш можеше да се пипне с ръка.

Реших, че моментът не е подходящ да я попитам как е минало с адвоката по разводи.