Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп (58)

56.

Лони Мартинес излезе от апартамента си и повика асансьора, но отстъпи назад, когато вратите му се отвориха. Беше прекарал достатъчно време хванат като в капан в онази малка клетка. Слезе пеша от шестия етаж.

На пода във фоайето седеше някакъв човек, скрил глава между коленете си. Лони го потупа по рамото.

— Ей, пич, не може да си паркираш задника тук. Намери си приют.

Човекът вдигна очи.

— Лони, имам нужда от помощ.

Беше Трип.

Лони избухна.

— Ти ли имаш нужда? Как смееш? Поех няколко милиона волта, докато се опитвах да ти спася задника, прекарах три дни в клетка и когато най-накрая се измъкнах, ти ми навря електрошоков пистолет в лицето и ме върна обратно вътре. Разкарай се или ще се обадя на ченгетата. Не, чакай — твоето приятелче ми взе мобилния телефон, затова не мога да позвъня на никого, но пък мога да те спукам от бой.

— Човекът, който ни отвлече, не ми е приятелче.

— Не ме залъгвай, Трип. Не знам каква ти е далаверата, но ти и така нареченият похитител бяхте комбина. Това даже не беше истинско отвличане. Цялата работа беше измама. Три дни, Трип. Три дни от живота ми. Искаш ли да ти кажа колко беше превъртяла моята abuela, когато се прибрах вкъщи?

Трип вдигна ръце.

— Съжалявам. Прав си. В началото беше номер, ала снощи той промени правилата. Затвори ме на лодката си, но аз избягах.

— Пет пари не давам. Сега ставай и изчезвай…

— Той уби Питър!

— Кой? — застина Лони.

Трип се изправи с мъка.

— Навехнах си глезените — изохка той.

Лони го сграбчи за раменете.

— Кой? — попита, а гласът му премина в заплашителен шепот. — Кой уби…

Външната врата се отвори и влязоха две жени. Лони кимна и издърпа Трип навън.

— Започвай да вървиш.

— Замръзвам и не мога да ходя — оплака се Трип. — С кола съм. Паркирах зад ъгъла.

Лони разпозна стария „Додж Караван“ веднага щом завиха по Сто и двайсета улица.

— Ако мислиш, че ще вляза пак там, за да можеш отново да ми насочиш електрошоковия пистолет, не си познал.

— Не е в мен.

Трип раздалечи ръце и крака и Лони го опипа. След това му нареди:

— Отвори вана.

— Ето, празно е — посочи Трип, след като вратите бяха отворени. — Качвай се. По-разумно е да продължаваме да се движим.

— Добре, ала опиташ ли нещо, ще ти дръпна шалтера — закани се Лони и се настани на пътническата седалка.

Трип запали мотора, отправиха се на изток.

— Сега ми кажи кой е човекът, с когото разигра цялата тази откачена история с отвличането на богато момче.

— Господин Медисън.

— Нашият господин Медисън? От училището ли?

Трип кимна.

— Имах план. Исках да измъкна пари от баща ми.

— И ти трябваха толкова много, че се наложи да убиеш Питър?

Трип отби вана към бордюра и натисна спирачките.

— Не съм го убил, по дяволите. До снощи дори не знаех, че е мъртъв — викна с насълзени очи. — Медисън го е направил, а аз сигурно съм следващият.

— Значи, мислиш, че Медисън е застрелял и Блекстоун?

— За какво говориш?

— Частният детектив, който работи за баща ти. Някой му е пуснал куршум в главата снощи. Бил е в колата си при „Силвър Муун Дайнър“ — онова заведение, в което отидохме, след като приключихме снимането на сцената с кражбата на кола.

— Двамата с Медисън бяхме в „Силвър Муун“ снощи — призна Трип. — Ала повярвай ми, не съм убивал никого.

— Искаш да ме убедиш, че някакъв мижав даскал, белокож учител от „Барнаби“, сам се е справил с Питър и Блекстоун?

— Не съм видял да го прави, но съм сигурен, че е той.

— Защо? — попита Лони. — За Блекстоун разбирам донякъде, особено ако те е следил, но защо Медисън ще убива Питър?

Трип поклати глава.

— Не мога да ти кажа.

— Не можеш какво? Прати ме в ада, върна се да молиш за помощ, а сега криеш от мен?

Лони отвори със замах вратата.

Трип го сграбчи за якето.

— Почакай. Съжалявам. Моля те.

— Долу ръцете, Олдън. Не съм твоята кучка. Аз съм най-добрият приятел, когото някога си имал. Така че или отговори на въпроса ми, или си намери друг наивник от гетото да ти целува задника.

Трип пусна якето му.

— Помниш ли Айрин Герити?

— Така и не се срещнах с нея. Онзи път бях болен, затова Питър я снима. Какво за нея?

— Към края на снимките ми каза нещо за баща ми. Нещо, което може да го вкара в затвора до края на живота му.

— И ти й повярва? Дъртачката не е с акъла си.

— Имаше доказателства — истински доказателства… И ми ги даде. Не знаех какво да правя. Питър ме посъветва да поговоря с Хъч, ала аз реших да ги покажа на Медисън. И тогава той измисли този план, как да накараме баща ми да плати на хората, на които е навредил.

— Гледах видеото. Бабето въобще не спомена нищо лошо за баща ти.

— Медисън го изтри, преди да получиш записа. Но Питър го чу до последната дума и мисля, че го убиха заради това.

— Защо тогава просто не вземеш това истинско доказателство, което ти е дала старата дама, и не го предадеш на ченгетата?

— Щях да го направя, но не знам къде е. Дадох го на Питър да го пази.

— По дяволите, човече — изпъшка Лони, като още държеше вратата на вана отворена. — Да бъда твой оператор, било опасна работа. Мисля, че трябва да подам оставка, докато още мога.

— Моля те, знам, че прецаках нещата, но ти си единственият, към когото мога да се обърна.

Лони си пое дълбоко дъх, после тихо въздъхна.

— Да те вземат мътните — каза и затвори вратата. — Какво ти трябва?